Р Е Ш Е Н И Е

 

№97                                        25.04.2016 год.                       гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен  съд, седми състав на двадесет и девети март през две хиляди и шестнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав

                                 

                                       Председател: Михаил Русев

 

Секретар З.Д. като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №60 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.45, ал.11 от Закона за местното самоуправление и местна администрация /ЗМСМА/.

         Образувано е по жалба на Станимир Христов Радевски, в качеството му на Кмет на Община Павел баня срещу Решение №105/05.01.2016 год. на Общински съвет Павел баня. В жалбата се излагат подробни мотиви относно незаконосъобразността на решението и противоречието с разпоредбите на материалния закон. На тази дата – 05.01.2016 год., общинският съвет не е заседавал и не е приемал каквито и да е било решения. Оспореното решение е прието в нарушение на реда в ЗМСМА, както и на установените от местния орган на власт правила за работа, регламентирани в приетия от него правилник за организацията и дейността на общинския съвет. Решението е прието по точка, която е включена в дневния ред след срока определен в чл.65 от Правилника на Общинския съвет – входирано е на 04.02.2016 год. и не е придружено със задължителното становище на Кмета. Оспореното решение е прието на неприложимо правно основание – чл.21, ал.1, т.6 от ЗМСМА и е в противоречие на принципите и правилата, установени в Закона за публичните финанси /чл.98, ал.2 от закона/. Направено е искане, решението да се отмени като постановено в нарушение на административно производствените правила, в противоречие с материално правните разпоредби и несъответствие с целта на закона.

         Ответникът по оспорването Общински съвет Павел баня, представляван от председателя Шендоан Халит, в приложеното по делото писмено становище, излага доводи за неоснователност на жалбата и моли да се постанови решение, с което да се потвърди обжалваното решение.

         Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

         На свое заседание, проведено на 05.02.2016 год., Общински съвет Павел баня приема обжалваното решение. На заседанието са присъствали петнадесет общински съветници, взели решения по предвидения дневен ред. По т.4 от дневния ред - други, и по предложение на Председателя на Общинския съвет с вх.№ОС-45 от 04.02.2016 год. е прието оспореното решение, с което е задължен Кмета на Община Павел баня да не поема необезпечени по бюджета на Общината задължения при отсъствие на бюджетен кредит.

         Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледано по същество оспорването е неоснователно.

         Решението на Общинския съвет Павел баня е взето по предвидения в ЗМСМА ред. Същото е било свикано редовно, присъствали са петнадесет общински съветника, от общ брой съветници седемнадесет. Заседанието е законно, при наличието на законово изискуемия кворум – повече от половината общински съветници /чл.27, ал.2 от ЗМСМА/. При проведеното поименно гласуване за приемане на решението са гласували четиринадесет общински съветника, а един се е въздържал. Ето защо, съдът намира, че е налице редовно свикано заседание на Общинския съвет, същото е проведено при наличието на необходимия кворум, а решението е взето с изискуемото мнозинство. От гореизложеното може да се направи извода, че не са налице процесуални нарушения при вземането на обжалваното решение на Общинския съвет Павел баня.

Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на процедурата, тъй като за процесното решение не са приложени мотиви от Кмета за неговото приемане. Оспореното решение, макар и да съдържа задължение за Кмета на Община Павел баня, има донякъде и декларативен характер. Това е така, тъй като същото не съдържа конкретна забрана за поемане на конкретно задължение, а обща забрана за не поемането само на необезпечени кредити. Действително, съгласно чл.65, ал.2 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, в дневния ред могат да бъдат включени само материали, по които са приети становища на комисиите на общинския съвет. В същото време обаче, е приедвидено изключение и за тази задължителна процедура. Съгласно чл.66, ал.1 от Правилника, Кметът или общински съветник могат да предлагат за включване неотложни въпроси в дневния ред след срока по чл.65, ал.1 ако се регистрират при звеното по чл.29а, ал.2 от ЗМСМА, не по-късно от 12 часа, предхождащия заседанието ден. Това е допустимо само ако причината за включването на неотложни въпроси в дневния ред е неотложна. Като такава е предвидено настъпването на непредвидими обстоятелства, като природни бедствия, промишлени аварии със значителни щети, обществени, социални проблеми, които изискват спешно вземане на решение. В конкретния случай, мотивите поради които се взема решението, предполагат наличието на обществен проблем – опасност за финансовата стабилност на Община Павел баня. Наличието на поемането на необезпечени задължения през финансовата 2015 год., предполагат заплащането на същите през финансовата 2016 год., за което обаче е необходимо наличието и на съответния финансов ресурс. Ето защо, доколкото приемането и изменението на общинския бюджет, неговото изпълнение, осъществяването на контрол и приемането на отчета за изпълнението му, е от изключителната компетентност на Общинския съвет – чл.21, ал.1, т.6 от ЗМСМА, съдът намира, че процесното решение е взето от компетентен орган. Решението се отнася за разходната част на общинския бюджет, поради което и правилно като правно основание за приемането му е посочена разпоредбата на чл.21, ал.1, т.6 от ЗМСМА. В този смисъл изложените в жалбата оплаквания за приемането на решението на липсващо правно основание са несъстоятелни.

         Оплакването, относно датата на провеждането на заседанието и вземането на решението, са неоснователни. Видно от представените писмени доказателства, се касае за явна фактическа грешка при оформянето  на протокола и техническото изписване на датата. Тази явна фактическа грешка е отстранена по надлежния ред, чрез последващо решение за поправка на явна фактическа грешка – т.3 на решение №107, отразено в протокол №7/29.02.2016 год. Същото е част от оспореното решение, поради което и съдът намира, че допуснатата грешка е отстранена по надлежен ред и не е налице неяснота относно датата на провеждането на заседанието на общинския съвет, още повече, че на това заседание е присъствал и самия жалбоподател.

         Оспореното решение е в съответствие и с материалния закон. Разпоредбата на чл.102, ал.1 от ЗПФ, предвижда, че първостепенните разпоредители с бюджет не могат да извършват разходи и да поемат задължения за разходи за текущата година, надхвърлящи общия размер на утвърдените разходи и задължения за разходи по бюджетите им. Съгласно чл.11 ал.1 от ЗПФ, именно Кмета на Общината е първостепенен разпоредител с кредити по отношение на бюджета на общината. Ето защо е същият се явява адресат на нормата на чл.102, ал.1 от ЗПФ. По своята същност и съдържание, оспореното решението де факто преповтаря законовата разпоредба. Както бе изложено по-горе, именно общинският съвет има правомощието да осъществява контрол по изпълнените на общинския бюджет и именно в изпълнение на тези свои контролни функции е приел процесното решение.

         Въз основа на гореизложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна и като следва да бъде отхвърлена. С оглед на крайният изход на делото и искането на жалбоподателят за присъждане на направените разноски по делото е неоснователно.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И     :

        

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Станимир Христов Радевски, в качеството му на Кмет на Община Павел баня против Решение105 от 05.02.2016 год. на Общински съвет Павел баня.

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: