Р Е Ш Е Н И Е № 209

гр.Стара Загора, 05.08.2016 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на пети юли

през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове:

при секретаря С.Х.

и в присъствието на прокурора Петко Г. , като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 72 по описа за 2016 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.74, ал.2 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/ във връзка с чл.1 и сл.от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, чл.203 и сл.от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е искова молба на П.Й.С., адрес ***, с която са предявени субективно съединени искове против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София за присъждане на обезщетения: 1. в размер на 5000 лв ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска за претърпени неимуществени вреди от неблагоприятно третиране за периода 06.03.2011г—01.06.2015г, изразяващо се в непредоставяне на храна съобразно религията ислям, която изповядва и 2. в размер на 2000 лв ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска за претърпени неимуществени вреди от неблагоприятно третиране за периода 06.03.2011г-01.06.2015г., изразяващо се в непредоставяне на информация за състава на хранителните продукти в ежедневната дажба храна, давана от Затвора — гр.Стара Загора на един лишен от свобода възрастен /непредставяне на менюта във ІІг ЗСП/.

Исковете се основават на обстоятелства, че в периода 06.03.2011г—01.06.2015г ищецът С. изтърпява наказание в Затвора гр.Стара Загора, изповядва ислям /още преди постъпването си/. След постъпването на ищеца в Затвора, гр.Стара Загора поискал от затворническата администрация да бъдат изключени от храната му продуктите от свински произход, но искането не било удовлетворено, храната за всички била еднаква, вкл.съдържаща свински продукти. Твърди, че поискал от ИСДВР на ІІг ЗПС да му предостави меню, за да гледа от какви продукти е менюто и да може да не консумира храните, съдържащи свинско, което също му било отказано и информация не му се предоставяла. Счита, че с непредоставянето на хранене, несъдържащо свински продукти, съобразно едно от изискванията, с каквито било свързано изповядването на „Ислям” и с непредоставянето на информация за съдържанието на ястията, ГД „ИН” чрез администрацията на Затвора гр.Стара Загора го е третирала по-неблагоприятно по признаци „религия” и „лично положение”. Визира като нарушени разпоредбите на чл.9 и чл.10 т.1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/, чл.41 ал.1 и ал.2 от Конституцията на РБ, чл.4 ал.1 от ЗЗДискр, чл.75 и чл.167 ал.4 от ЗИНЗС, т.13 и т.22.1 и т.30.1 и 30.2 от Препоръка №Rec. 2006 на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно „Европейските правила за затворите”. Твърди че вследствие непредоставянето на храна съобразно изповядваната религия, в исковия период, претърпял неимуществени вреди, изразили се в негативни емоции и състояния: чувства на неравенство пред закона, на пренебрегнатост, на нетолерантност, на малоценност, възмущение и срив в доверието към институцията, социална изолация. Твърди, че в следствие непредоставянето на информация за хранителните продукти в състава на ежедневното му меню, като лишен от свобода, за него настъпили неимуществени вреди, изразени в непълноценно хранене, загуба на телесна маса, намаляване умствените и физически възможности и неприятни чувства - смут, фрустрация, чувство за несправедливост и накърняване достойнството.

Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, чрез пълномощника си юрисконсулт Петрова изразява становище за недопустимост на иска за обезщетение за вреди от неосигуряване в периода 06.03.2011г—01.06.2015г на храна, от която са изключени свинско месо и свински продукти по съображения, че с решение № 73/06.04.2016г по а.д. № 359/2015г на Административен съд Стара Загора бездействието на администрацията с посоченото съдържание и за същия период вече е признато от съда за незаконосъобразно и за претърпените неимуществени вреди на С. е присъдено обезщетение. Твърди, че оспорването по настоящото дело на същата деятелност, макар и като елемент от друга правна норма, е недопустимо, защото ищецът е получил търсената защита. Отделно излага съображения за неоснователност и недоказаност и на двата иска. Твърди, че на ищеца е предоставяна безплатна, достатъчна /по състав и калории/ и разнообразна храна, в съответствие със задължението по чл.84 ал.2 т.1 от ЗИНЗС и таблиците, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Признава, че макар в исковия период на ищеца да не е осигурявана храна, съобразена с религията ислям, то това е било поради организационни затруднения и то спрямо всички лица в сходно с това на ищеца положение, а не поради негова индивидуална особеност, съставляваща дискриминационен признак. От 01.06.2015г на ищеца се предоставяла храна по индивидуално меню, съобразено с религията. По втория обективно съединен иск оспорва наличието на задължение на администрацията за предоставяне на информация за продуктите, съдържащите с в ежеседмичните менюта на лишените от свобода, от тук и незаконосъобразно бездействие с посоченото съдържание. Твърди, че не е налице неравно третиране ищеца по дискриминационен признак, основан на индивидуалните му черти. По изложените съображения отправя искане за отхвърляне и на двата иска като неоснователни и недоказани както и присъждане на разноски за юрисконсултска защита.

Окръжна прокуратура Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение за недопустимост на иска за обезщетение за вреди от дискриминация, следствие непредоставяне на храна, съобразена с изповядваната от ищеца религия като изцяло споделя съображенията на ответника. На следващо място излага подробни доводи за недоказаност и неоснователност на исковете поради липса на осъществена спрямо ищеца дискриминация с твърдяното съдържание, недостоверност на самоопределянето на ищеца като изповядващ ислям и липса на произтекли за него вреди.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Ищецът П.Й.С. изтърпява от м.август 2009г в Затвора в гр.Стара Загора общо наказание „доживотен затвор” при „специален режим” в ЗПС— ІІ „г” салон, вкл.в периода 06.03.2011г—01.06.2015г.

По делото е прието за безспорно /с оглед писмените доказателства и признанието на ответника/ обстоятелството, че в исковия период 06.03.2011г—01.06.2015г на П.С. не е била предоставяна от администрацията на затвора храна, от съдържанието на която да е изключено или заменено свинското месо и продукти от свински произход, съобразно изискването на религията ислям.

Установи се на следващо място и не се оспорва, че считано от 13.06.2011г на администрацията на ответника е станало известно, че С. изповядва посочената религия. С молба от 13.06.2011г /л.51/ той изрично уведомил Началника на Затвора гр.Стара Загора, че изповядва ислям и поискал от храната му да бъдат изключени продукти от свинско месо и мазнини /свинска мас/, а тези продукти да бъдат заменяни. Тази молба не е била удовлетворена до 01.06.2015г, обстоятелство, което се призна от ответника и се установява от писмените и гласни доказателства по делото. В писмен доклад от 27.06.2011г /л.53/ ИСДВР сочи, че е разговаряно с л.св.С., било му обяснено, че не може да му се осигури исканата от него „диета”.

С молба вх.№ж-315/27.09.2011г/л.43/ С. сезирал Главния директор на ГД”ИН” като се оплакал, че молбата му от 13.06.2011г за състава на храната не била удовлетворена и отново помолил за изключване от състава й на определени продукти. Тази молба с характер на жалба е препратена с писмо изх.№8359/29.09.2011г на ГД”ИН” /л.42/ на Началника на Затвора в гр.Стара Загора с указания за проверка. Началникът на Затвора отговаря, че храната на лишените от свобода се съобразява с изискванията на чл.84, ал.2, т.1 ЗИНЗС да е безплатна, достатъчна и съобразно утвърдените таблици за състава й, като отрича задължението за съобразяването й с религиозните предпочитания на лишените от свобода.

С жалба вх.№ 45/ 27.07.2015г С. сезира Началника на Затвора Стара Загора с въпроси относно състава и качеството на храната, давана на лишените от свобода /л.57/.

С решение № 73 от 06.04.2016г постановено по адм.дело № 359 / 2015г по описа на Административен съд Стара Загора е частично уважен предявения от П.Й.С. иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ против ГД”ИН”, като ответникът е осъден да му заплати сумата 2000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на служители на ответника, изразяващо се в неосигуряване в периода 13.06.2011— 01.07.2015г на храна, от която да са изключени свинското месо и продукти от свински произход, съобразно изискванията на изповядваната от ищеца религия, заедно със законната лихва върху тази сума от 28.06.2015г. до окончателното й изплащане. Решението е обжалвано като до приключване на устните състезания по настоящото дело не е влязло в сила.

По делото са разпитани като свидетели лицата М.Г.Х. и Е.К.Е.. Двамата свидетели твърдят, че познават и имат непосредствени впечатления спрямо ищеца, който изповядвал религията ислям от около 2009г. Стриктно спазвал всички обичаи, с които е свързана, включително се придържал към забраната за консумация на месо и продукти от свински произход. Според свидетеля Х. през процесния период ищецът не консумирал предоставяната в затвора храна с продукти от свински произход, както и когато се съмнявал, че ястието съдържа такива. Твърди, че много пъти ищецът молел затворническата администрация да му осигури храна,съобразно изискванията на исляма, т.е. да бъдат заменени свинските продукти, но получавал отрицателен отговор, а инспекторите СДВР му казвали, че нямат задължение да осигуряват такава храна. С. искал информация за хранителните продукти, вложени в менюто на ежедневната хранителна дажба с оглед съдържанието свински продукти или мас, но такава информация не му била давана, затова, съмнявайки се за състава на продуктите, отказвал да консумира всички предлагани ястия. Неосигуряването на храна, съобразена с изискванията на исляма и неосигуряването на информация за съдържанието на храната, довело до промяна в поведението на ищеца, като в исковия период свидетелят твърди, че забелязал настъпване на негативни емоции, състояние на пренебрегнатост, неравенство пред закона, малоценност и нетолерантност към духовните ценности и религията му, възмущение и срив в доверието към ГДИН и затвора. Негативните чувства и състояния били особено интензивни, особено с оглед непроменяемостта на обстоятелствата и периода. Твърди, че спрямо затворници от други затвори такава храна, съответно информация като поисканата от С., били предоставяни. Обяснява, че ищецът драстично отслабнал и изпитвал негативни емоции също от непредоставянето на информация за състава на продуктите в менюто, като изброява намаляване физическите и умствени способности, смут, фрустрация, чувство за несправедливост и накърняване достойноството. Свидетелят твърди, че и на него, като изповядващ религията ислям, не била предоставяна храна, съобразена с изискванията и информация за дневното меню и продуктите в ястията. Свидетелят Е.Е. дава показания, че през исковия период бил в срещуположна килия на тази на ищеца. Виждал го когато ходел на църква. Ищецът бил мюсюлманин, имал фобия от свински продукти, редовно отправял искания от ИСДВР да залепят на таблото седмично меню и таблица с хранителните продукти, каквито обаче не му се предоставяли. Твърди, че виждал свидетелят как когато се съмнява, че ястието има мас, го оставя да изстине за проверка на съдържанието. Информация за менюто и състава на храната не била предоставяна на никой друг затворник от салона.

В хода на производството са представени и приети като доказателства Справка от 16.06.2016г относно доставяне на свинска мас в Затвора Стара Загора; Справка от 09.06.2016г относно провеждани свиждания от П.С. и М.Х. на една и съща дата; Заменителна таблица, утвърдена от министъра на правосъдието на 08.03.2007 г.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенството в третирането, са нарушени може да предяви иск за обезщетение на вредите, пряка и непосредствена последица от нарушението. Приложимия процесуален ред за случаите, когато вредите се сочат пряка и непосредствена последица от административна по естество дейност, съобразно разпоредбата на чл.74 ал.2 от ЗЗДискр и т. 4 от ТП № 2/ 19.05.2015 г., е регламентираният в чл.1 и сл.от ЗОДОВ и чл.203 и сл.от АПК. Активно легитимиран по този иск са всички физически лица на територията на РБ /чл.3 от ЗЗДискр/, а пасивно легитимирани по иска са органите или лицата, чиито актове действия и бездействия са довели до неравно третиране. Исковете по настоящото дело за присъждане на обезщетения за вреди, са предявени от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат дискриминация, осъществена посредством бездействия на длъжностни лица на държавата /служители на Затвора - Стара Загора/, насочени са срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - юридическо лице, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби в т.ч. и затворите /чл.12 ЗИНЗС/, т.е. исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимиран ответник, по аргумент от чл.205 от АПК, вр.с чл.74 ал.2 от ЗЗДискр и чл.1 ал.2 от ЗОДОВ. Описаните в исковата молба бездействия се свързват с осъществявана административна по естество дейност от администрацията на ответника, каквато е свързаната с изпълнение на наложените наказания „лишаване от свобода”, която обхваща и дейности по обезпечаване упражняването на права на лишените от свобода, които не са отнети или ограничени от присъдата.

Предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които се обосновава от фактическа страна като пряка и непосредствена последица от дискриминация в периода 06.03.2011—01.07.2015г, изразила се в непредоставяне от администрацията към Затвора в гр.Стара Загора на храна съобразно изискванията на „Исляма”, която религия ищецът изповядвал, е с правно основание чл.74 ал.2 от ЗЗДискр. Съдът намира за основателно възражението на ответника, че този иск е процесуално недопустим, тъй като спор със същия предмет, основание и между същите страни е вече разгледан по адм.дело №359 /2015г по описа на Административен съд Стара Загора.

В случая искът за обезщетение се основава на твърдения, че ищецът претърпял вреди, тъй като администрацията на ответника не удовлетворила искането му да му предоставя храна, съобразно изповядваната религия, т.е.несъдържаща свинско месо и продукти, в нарушение свободата на изповядване на религия и извършена в периода 06.03.2011г до 01.07.2015г. На същите факти като посочените по-горе, за период 21.08.2010г-01.06.2015г, изцяло включващ и процесния, се основава искът на П.С. по който е образувано адм.д.№359/2015г по описа на АС Стара Загора, с който се иска присъждане на обезщетение на вреди от незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора в гр.Стара Загора за периода 13.06.2011г—01.06.2015г да му осигури храна, несъдържаща свински продукти съобразно религиозните му убеждения. Изложените от ищеца факти в обстоятелствената част на исковата молба от 02.03.2016г, по която е образувано настоящото дело и отправеното към съда искане определят предмета на доказване, страните и вида на търсената защита като идентични с тези, присъщи на адм.д.№ 359 /2015г по описа на АС Стара Загора. Твърдението на ищеца, наведено в настоящото искова молба, че неблагоприятното отношение спрямо него било дискриминационно, не обуславя извод за различие в търсената защита, чийто обект се свързва все с правото на лицето на свободно определяне и изповядване на религия /чл.9 от ЕКПЧОС, чл.10 от ХОПЕС/. В случая не се касае за защита на друго материално право, нито се твърдят други вреди /в количествено и качествено отношение/, различни от вече посочените като подлежащи на обезщетяване в иска, предмет на адм.д. № 359/2015г. Неимуществените неблагоприятни последици, в които се изразява засягането и в случая изразили се като негативни чувства и състояния, следва да се разглеждат като едно общо състояние на ищеца и използването на различни думи за описанието на изживяванията, не променя съдържанието им, нито означава, че са налице други, различни по интензитет и естество, неблагоприятни последици.

Фактическият състав на отговорността по чл.74 ал.2 от ЗЗДискр обхваща фактическия състав на отговорността за незаконосъобразна административна дейност, предвиден в чл.1 ал.1 ЗОДОВ. Процесуалният ред да се търсят вреди от дискриминация, тогава когато са последица от неправомерно развитие на административни правоотношенния, е предвиденият в чл.74 ал.2 от ЗЗДискр и се осъществява по реда на ЗОДОВ и АПК. След като С. вече е избрал процесуалния ред (чл.1 ал.1 от ЗОДОВ) и упражнил с исковата си молба по а.д.№ 359 /2015г правото си на иск за обезщетение вредите, произтекли от непредоставянето от затворническата администрация на храна, несъдържаща свинско месо, не може да търси отново обезщетение за тях по настоящото дело.

С оглед изложеното предявеният иск от С. срещу ГД”ИН” гр.София за обезщетение за неимуществени вреди от неблагоприятно третиране за периода 06.03.2011г-01.06.2015г, изразяващо се в непредоставяне на храна съобразно изповядваната от ищеца религия „Ислям” е недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане като в тази част образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено.

Искът за обезщетение за вреди от неблагоприятно третиране за периода 06.03.2011г-01.06.2015г, изразяващо се се в бездействие „непредоставяне на информация за състава на хранителните продукти в ежедневната дажба храна, давана от Затвора гр.Стара Загора на един лишен от свобода възрастен /непредставяне на менюта във ІІг ЗСП/”, е процесуално допустим. Разгледан по същество, е неоснователен и недоказан.

Съгласно разпоредбата на чл.74 ал.2, във вр.с ал.1 от ЗЗДискр, в случаите, когато вредите /от дискриминационно отношение/ са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на ЗОДОВ. В случая искът се основава на твърдение за незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора. В глава ХV, раздел II от АПК са регламентирани две хипотези на незаконосъобразни бездействия на административния орган /респ. на длъжностни лица от ръководената от него администрация/, в първата хипотеза /по чл. 256 от АПК/ —когато е налице неизвършването на фактическо действие по направено искане до компетентния административен орган, а във втората хипотеза —чл.257 ал. 1 от АПК бездействието на административен орган да изпълни задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Общото между двете хипотези на "незаконосъобразно бездействие" е наличието на неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което задължение е регламентирано в нормативен акт. Незаконосъобразното бездействие, елемент от фактическия състав, в случая се свързва с непредоставяне на дължима според ищеца информация, а именно относно съдържанието на ежедневната му дажба храна, за да може да съобразява консумирането й с изповядваната религия. В ЗИНЗС не се съдържа разпоредба, изрично предвиждаща задължение на административния орган да предоставя на лишените от свобода информация с посоченото от ищеца съдържание, т.е. задължението не произтича директно от нормативен акт и не е налице бездействие по смисъла на чл.257 от АПК. Не е налице и бездействие по смисъла на чл.256 от АПК със посоченото съдържание. Съгласно чл.76, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, лишените от свобода могат да искат информация за въпроси, свързани с изпълнението на присъдата /т.1/. По делото се установи, че ищецът С. изтърпява през исковия период наказание доживотен затвор в Затвора в гр.Стара Загора и изповядва религията „ислям”, самоопределя се като мюсюлманин, за което писмено е уведомил администрацията на затвора с молба от 13.06.2011г.(молба вх.№ 45/13.06.2011г) и последващи молби. Ноторен е фактът, че тази религия забранява консумирането на свински продукти. Ответникът не оспорва че П.С. в исковия период е изповядвал религията ислям, за което е и писмено уведомен. След като С. се е самоопределил като такъв и уведомил за това затворническата администрацията, не подлежи на установяване дали същият действително изповядва религията. Поради това съдът намира, че фактът на изповядваната от ищеца религия не се опровергава от получаването на изпратени му колбаси /от бележки от периода 13.09.2011г—18.07.2015г за внасяне на храна за П.Й.С. на л.58—75 по делото/. Сред изброените продукти фигурират „луканка”, „кремвирши”, „салам”, чието съдържание не е посочено, с оглед на което не може автоматично да се заключи, че ищецът е консумирал храни със съдържание, забранено от нормите на посочената религия.

Съгласно разпоредбата на чл.76, ал.1 т.1 от ЗИНЗС, лишените от свобода могат да искат информация за въпроси, свързани с изпълнението на присъдата. За лишения от свобода информацията за съдържанието на ежедневната дажба храна, вкл.от гледна точка на продуктите, вложени в ястията, пряко го касае и е обект на защитим интерес, още повече, че тези въпроси са свързани с изключването на определени храни, съобразно правилата на дадена религия и нейното изповядване. Информация с такова съдържание може да се счита за свързана с изпълнението на присъдата по смисъла на чл.76 ал.1 т.1 от ЗИНЗС, тъй като в осигуряването на условия за упражняване на правата на осъдените /каквито не са били отнети или ограничени със самата присъда/ се състои един от аспектите на поправително въздействие на изпълнението на присъдата, свързана с лишаване от свобода /чл.40 ал.1 и ал.2 т.4 ЗИНЗС/. За да възникне обаче задължение затворническата администрация да предостави на лице, лишено от свобода, информация с конкретно съдържание, лицето следва да я е поискало, а по делото доказателства за надлежно подадено искане не се представиха. Сочената от ищеца в подклепа на твърденията му жалба вх.№ 45/ 27.07.2015г касае обстоятелства, извън исковия период, поради което е неотносима. Свидетелските показания на св.М.Х. и св.Е., че С. е отправял въпроси до ИСДВР за съдържанието на ястията и искал менюта, са лишени от конкретност, поради което съдът не ги възприема като годни доказателства. Следователно и възникването на задължението на администрацията да предостави информация с точно такова съдържание като поисканото е недоказано в процеса. На следващо място, информацията, сочена от ищеца като дължима за предоставяне от служителите на ответника, се дава или отказва с административен акт, който подлежи на обжалване по общия ред, т.е. в случая въобще не се касае за противоправно бездействие на административен орган.

С оглед на изложеното съдът приема, че не е доказана първата материалноправна предпоставка за уважаване на иск по чл.74, ал.2 от ЗЗДискр, вр.с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразно бездействие на администрацията на ответника по предоставяне на информация, което да бъде подложено на преценка дали нарушава правото на равно третиране. Доказателствената тежест за фактите, от които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, е възложена на ищеца /чл.9 ЗЗДискр/, за което са му дадени указания в съдебно заседание на 01.06.2016г. В случая той не доказа наличието на бездействие с посоченото съдържание, което обуславя неоснователност на предявения иск само на това основание. Липсата на един от елементите на фактическия състав, които в условията на кумулативност обуславят правото на обезщетение, изключва необходимостта от изследване останалите материалноправни предпоставки, при които възниква отговорността на държавата.

С оглед на изложеното искът на П.С. за присъждане на обезщетение на вреди от дискриминация следствие непредоставяне от администрацията на ответника на информация за съдържанието на ежедневната дажба храна в периода 06.03.2011 -01.06.2015г ведно със законна лихва от датата на завеждане на иска, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Предвид отхвърлянето на един от съединените искове е основателна претенцията на ответника за присъждане на разноски. Ищецът е освободен от заплащане само на държавна такса, съобразно изричното му искане, поради което на основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ следва да бъде осъден да заплати в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София юрисконсултско възнаграждение в размер на 370лв, определено съгласно чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на база претендираната сума от 2000лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл.74 ал.2 от ЗЗДискр, вр.с чл.1 от ЗОДОВ и чл.203 и сл.от АПК и чл.159 т.7 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска на П.Й.С. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София за присъждане на обезщетение в размер на 2000 лв ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска за претърпени неимуществени вреди от неблагоприятно третиране за периода 06.03.2011г-01.06.2015г., изразяващо се в непредоставяне на информация за състава на хранителните продукти в ежедневната дажба храна, давана от Затвора гр.Стара Загора на един лишен от свобода възрастен /непредставяне на менюта във ІІг ЗСП/, извършвано с бездействие, като неоснователен и недоказан.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от П.Й.С., с адрес *** иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София за присъждане на обезщетение в размер на 5000 лв ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска за претърпени неимуществени вреди от неблагоприятно третиране за периода 06.03.2011г—01.06.2015г, изразяващо се в непредоставяне на храна съобразно изповядваната от него религия ислям, като процесуално недопустим.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 72/ 2016г по описа на Административен съд Стара Загора в тази част.

ОСЪЖДА П.Й.С., с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София сумата 370 /триста и седемдесет/лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред ВАС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: