Р Е Ш Е Н И Е

№318 12.12.2016 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:МИХАИЛ РУСЕВ

при секретар З.Д. и с участието на прокурора Маргарита Димитрова като разгледа докладваното от съдия М. Русев административно дело №76 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба на З.Д.И., с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, за обезщетения за претърпени неимуществени вреди, представляващи претърпено страдание и потъпкване на човешките права за периода от 03.08.2014 год. – 19.01.2016 год. в резултат на незаконосъобразна административна дейност на служители на Затвора Стара Загора, изразяващи се в неосигуряване адекватна медицинска помощ от страна на лекарката на Затвора Стара Загора д-р Лена Петкова. Претърпените вреди оценява на 50 000.00 /петдесет хиляди лева/.

Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представените писмен отговор и становище, оспорва предявеният иск. Излага съображения, че в процесния период, до привеждането на ищеца в Затвора Пазарджик не са налице данни да е искана медицинска помощ от негова страна, която да му е била отказана от д-р Лена Петкова. В съхраняваната документация в Затвора Стара Загора не са съдържат данни в посочения период на престой в Затвора Стара Загора, ищецът да е имал възпалена киста, в каквато насока са оплакванията му. При проведеният първоначален преглед при преместването му в Затвора Пазарджик на 28.05.2015 год. не е установено, същият да се нуждае от медицинска помощ, а според медицинската документация, кистата е възпалена едва през месец октомври 2015 год., когато се предприети и съответните действия за облекчаване на болките, преди да се стигне до хирургична интервенция през месец януари 2016 год. Според ответника, неоснователно се претендира и обезщетения за период, в който ищецът не е бил настанен в Затвора Стара Загора – 28.05.2015 год. – 19.01.2016 год., а е бил настанен в Затвора Пазарджик. Направено е искане за отхвърляне на исковата претенция като недоказана и неоснователна и присъждане на разноски по делото, за процесуално представителство от юрисконсулта.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на предявените искове.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът З.И. *** на 12.05.2014 год. за изтърпяване на общо наказание лишаване от свобода в размер на две години и шест месеца, а на 28.05.2015 год. е преведен в Затвора Пазарджик. Видно от справката по делото /лист 22/, на ищецът през месец октомври 2013 год. е била извършена операция на перианална киста, като оперативното лечение е било проведено в МБАЛ Чирпан, като след това е бил настанен в стационара на Затвора Стара Загора за периода от 21.10.2013 год. – 30.12.2013 год. През месец август 2014 год. не е регистрирано нито едно посещение на ищецът З.И. в Медицинския център при Затвора, включително и на 03.08.2014 год., още повече, че този ден е неделя и е почивен ден. Според изложеното в исковата молба, И. е получил възпаление на кистата на 03.08.2014 год., а след това се е записал за медицински преглед, в деня когато е бил графика им. След като е отишъл на прегледа е изложил проблемите си на д-р Лена Петкова, която след като го е прегледала /след като първоначално е отказала преглед/, е заявила, че му няма нищо. Отново според изложеното в исковата молба, е последвало изгонването на ищеца от лекарския кабинет. Това й отношение го е провокирало да потърси правата си по исков път.

По допустимостта на исковете:

Исковете за присъждане на обезщетения са предявени от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на държавата /служители на Затвора Стара Загора /, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби в т.ч. и арести, съгласно разпоредбата на чл.12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ и разрешението, дадено в ТР №3 от 22.04.2004г. по тълк. гр. д. № 3/ 2004г. на ОСГК на ВКС. Твърдените като незаконосъобразни бездействия на служители на Затвора гр. Стара Загора представляват административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на наложените наказания „лишаване от свобода” не се ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението им, а обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от осъдените лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут. Ето защо съдът приема че предявените исковете с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, настъпването на които се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност, подлежат на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане /Затвора Стара Загора/, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София се явява неоснователен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко законови предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действието или бездействието да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от тях, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като доказателствената тежест за установяването на вредите се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.

В конкретния случай с предявеният иск се претендират обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора гр. Стара Загора. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно такова е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие.

Реда за медицинското обслужване на лишените от свобода е уредено в глава 10, раздел ІІ от ЗИНЗС. Задължителен медицински преглед е предвидено единствено и само при първоначалното постъпване на лишените от свобода – чл.139 от ЗИНЗС. Съгласно чл.143 от ЗИНЗС, лишените от свобода, пожелали медицински преглед, се приемат от лекар в срок до 24 часа, а болните с температура, с травми или други спешни състояния се приемат от лекар незабавно по всяко време. По делото не са представени доказателства, че е било наложително спешното преглеждане на ищеца – няма данни, същият да е имал температура, травма или друго спешно състояние.

В конкретния случай, съдът намира, че не е установено на посочената дата, като дата на начало на исковият период – 03.08.2014 год., да е било извършено каквото и да е било незаконосъобразно действие от затворническата администрация, включително и да е отказано осъществяването на медицински преглед. На първото съдебно заседание, ищецът поиска отлагането на делото, с мотив, че ще ангажира адвокат за да упражни правата си в пълен обем. На второто съдебно заседание, И. се яви лично, без да е ангажирал адвокат, като не осъществи процесуални действия по доказване на фактите и обстоятелствата, на които обосновава исковата си претенция. Всъщност и в исковата молба не се твърди, на тази дата 03.08.2014 год. ответникът по делото, чрез своите служители да не е изпълнил някое от законовите си задължения, включително и осъществяването на медицински преглед. Това е датата на която, според ищецът му се е възпалила кистата, което обстоятелство и който факт не зависи от волята на ответника. Касае се за физиологично състояние на организма на ищецът, за което състояние не се събраха доказателства, ответника да има вина. Дори и това състояние да отговаря на действителността, същото не бе доказано по надлежния ред. От друга страна, видно от заявеното от ищецът, исканата медицинска помощ, респективно преглед, му е била осигурена, което предполага и изпълнение на нормативно определеното дължимо поведение от страна на служителите на Затвора Стара Загора.

От друга страна на 28.05.2015 год., ищецът е бил преведен в Затвора Пазарджик, на която дата му е бил извършен и съответния медицински преглед, при който не е имал оплаквания и не е съобщил за минали заболявания. Това обстоятелство се доказва с приложената по делото медицинска справка от д-р Барбаров от Затвора Пазарджик /лист 42 от делото/. Липсата на оплаквания от страна на З.И. при постъпването му в Затвора Пазарджик, е индиция, че към него момент не е имал възпаление на кистата, каквото той самият твърди. В контекста на гореизложеното, съдът намира, че за периода от 03.08.2014 год. до 28.05.2015 год., не се събраха доказателства по делото, които да докажат наличието на неправомерно поведение от страна на служителите на Затвора Стара Загора, и по специално – отказ за осъществяване на медицински преглед на възпалената киста.

Безспорно е също така, че се касае за заболяване на З.И., което е с давност от около 10 години, с периоди на затихване и обостряне. Едва през месец октомври се е оплакал от болки, в резултат на което е проведена консервативна терапия, без да има ефект от нейното провеждане. На 24.11.2015 год. е проведена консултация с хирург, при която е препоръчано оперативно лечение в планов порядък. Поради зачестили оплаквания е проведена втора консултация с хирург на 13.01.2016 год., въз основа на която на 19.01.2016 год. е бил хоспилитализиран и е опериран. Изписан е от болница МБАЛ”Ескулап” – Пазарджик на следващия ден – 20.01.2016 год.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, след превеждането на ищецът в Затвора Пазарджик е налице изпълнение на законовото задължение на затворническата администрация за осигуряване на медицинска помощ на И., въз основа на постъпилите оплаквания от негова страна. Провежданата консервативна терапия, както и последващата операция са следствие именно на активните действия на медицинските лица - служители на ГД”ИН”. Всъщност след превеждането на З.И. ***, не е било възможно осъществяването на медицински прегледи от страна на д-р Лена Петкова, която осъществява медицинско обслужване на лишените от свобода, изтърпяващи наказание в Затвора Стара Загора. Всъщност от изложените в исковата молба оплаквания, не се твърди от страна на ищецът, че такава медицинска помощ не му е осигурявана в Затвора Пазарджик. Ето защо, за периода 28.05.2015 год. – 19.01.2016 год., от една страна не се твърди в исковата молба, а от друга - и не се доказа липсата на осигуряване медицинска помощ спрямо З.И. от страна на администрацията на Затвора Пазарджик. Напротив, събраните по делото доказателства доказват осъществяването на медицинска помощ.

Що се отнася до периода 03.08.2014 год. – 28.05.2015 год., ищецът не доказа по безспорен начин, че е искал медицинска помощ, която да му е била отказана. Що се отнася до претърпените болки и страдания, то същите са последица от наличието на старо заболяване на ищецът, което се характеризира с периода на обостряне и затихване, но не е доказано, че именно в исковият период 03.08.2014 – 28.05.2015 год., е налице период на обостряне и това обостряне да е вследствие на някакви неправомерни действия на затворническата администрация.

Ето защо в конкретния случай, от събраните в хода на съдебното производство доказателства, следва да се направи извод, че за посочения в исковата молба период от време на З.И., не е доказано да не му е била осигурявана адекватна медицинска помощ, въз основа на негово искане. При това положение настоящият състав приема, че исковата претенция е недоказана по основание.

Ответникът е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото и отхвърлянето на исковата претенция, съдът намира същото за основателно. По смисъла на чл.143, ал.4 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 във вр. с ал.3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК жалбоподателя дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ГД”Изпълнение на наказанията” - гр. София в размер на 2 030.00 лв. съгласно чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата. В тази насока вж. и ТР №3/13.05.2010 год. по т.д. №5/2009 год. на ОС на колегиите на ВАС.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от З.Д.И. иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000.00 /петдесет хиляди/ лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА З.Д.И., ЕГН ********** *** от да заплати на ГД”ИН” – гр. София сумата от 2 030.00 /две хиляди и тридесет/ лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: