Р Е Ш Е Н И Е

 

№234                                        11.10.2016 год.                       гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен  съд, седми състав на двадесети септември през две хиляди и шестнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав

                                 

                                               Председател: Михаил Русев

 

Секретар З.Д. като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №78 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.171, т.5, б.”б” от Закона за движение по пътищата  /ЗДвП/.

         Образувано е по жалба от В.Н.Д. *** против приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик” - репатриране на лек автомобил рег. №СТ 0011 СК, собственост на жалбоподателят. В жалбата са изложени доводи за  незаконосъобразност на оспорения административен акт, които по същество се свеждат до постановяването му в противоречие на  материалноправните разпоредби. Жалбоподателят счита, че автомобилът не е бил паркиран на посоченото в АУАН място. Въз основа на наведените оплаквания е направено искане за отмяна на наложената ПАМ.  

Ответникът по жалбата – В. Петров Ангелов, старши полицай в звено „Общинска полиция” – Стара Загора към ОД на МВР гр.Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Алексиев оспорва жалбата като неоснователна.

  Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

С оспорената ПАМ от 16.02.2016 год., постановена на основание чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, е репатриран паркираният лек автомобил марка „БМВ”, рег. №СТ 0011 СК, собственост В.Д.. От фактическа страна е обоснована с паркирането на МПС на 16.02.2016 год. в 11.50 ч. на бул.”Митрополит Методи Кусев” срещу №31 и ул.”Л. Байер” /в кръстовището/ в нарушение чл.57, ал.1, т.2 от Наредбата, за което е съставена докладна записка №179/17.02.2016 год. от ответника Владимир Петров Ангелов, старши полицай в звено „Общинска полиция” – Стара Загора към ОД на МВР гр. Стара Загора и са направени снимки с дата 16.02.2015 год. и час – 11:56 ч.

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

Репатрирането на автомобили като ПАМ е регламентирано в специалния ЗДвП. Съгласно нормата на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната ПАМ: преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Следователно в случая се касае за индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК – изразено с действие волеизявление на орган, овластен със закон за това.

Жалбата срещу него е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.168, ал.1 от ЗДвП, който предвижда длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, да могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Не е спорно по делото, че улиците в гр. Стара Загора, в частност бул. ”Митрополит Методи Кусев”, са публична общинска собственост, съгласно чл.8, ал.3 от Закона за пътищата. Със Заповед №РД-25-472/13.03.2012 год. на Кмета на Община Стара Загора /стр.23 от делото/ полицейските служители от звено „ООР” – Община при ОД на МВР са определени да осъществяват принудителното преместване на МПС с автомобил за репатриране във връзка с чл.37, ал.1, б.”б” от ЗАНН и чл.61 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора /достъпна и на интернет-сайта на общината/. Ответникът е назначен на длъжност „полицай-старши полицай” в „Общинска полиция” Стара Загора на сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР Стара Загора. В утвърдената му длъжностна характеристика /стр. 24-27 от делото/ е предвидено да осъществява контрол на безопасността на движението, да осъществява контролна и административнонаказателна дейност по спазване на действащото законодателство и наредбите на общинския съвет. Звено „ООР” – Община при ОД на МВР Стара Загора съответства на „Общинска полиция” Стара Загора по допълнителен щат към щата на сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР Стара Загора.

За мярката по чл.171, т. 5, б.”б” от ЗДвП не се изисква писмена форма по аргумент за обратното от чл.172, ал.1 от ЗДвП. Тя може да е устна или изразена чрез действие в съответствие с чл.59, ал.3 от АПК.

При осъществяването и прилагането й не са допуснати съществени процесуални нарушения. Доколкото принудителните административни мерки от този вид се издават в устна форма, за доказване на законосъобразността им са допустими всички доказателствени средства, влючително снимков материал, какъвто е приложен към преписката.

Разпореждането е извършено в съответствие с материалния закон. Хипотезите на цитираната разпоредба на чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП, приложима като материално правно основание за налагане на конкретната ПАМ, са три:

1. когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство;

2. когато създава опасност и

3.когато прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.

Разпоредбата е императивна и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност, административният орган налага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. Не съществува правна възможност за административният орган да осъществи във всеки конкретен случай, с оглед на конкретните обстоятелства, да извърши преценка за налагането или не принудителната административна мярка.

Предвид разпоредбата на чл.170, ал.1 АПК в тежест на ответника, като издател на акта, е възложено да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Затова и негово е задължението да установи, че оспорената принудителна мярка, наложена с конклудентните действия по преместването на автомобила, е в съответствие със законовите изисквания.

В приетата като доказателство докладна записка е посочено основание за репатрирането „чл.57, ал.1, т.2”. От това отбелязване, съпоставено със снимковия материал, може да  се изведе, че в случая процесната ПАМ е наложена на основание чл.171, т.5, б.”б” предл. първо ЗДвП, което кореспондира с чл.57, ал.1, т.2 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, т.е. полицаят, наложил ПАМ, е имал предвид, че автомобилът е паркиран в кръстовището на посочените две улици. Съгласно чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. Касае се законова забрана и нормата на чл.98 от ЗДвП е императивна. При тази законова хипотеза не е необходимо предварителното обозначаване на мястото с пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство.

От снимковия материал по делото ясно се вижда от снимката, че автомобилът е бил паркиран в кръстовището. Съгласно §6, т.8 от ДР на ЗДвП, "кръстовище" е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. В конкретния случай, видно от снимките, намиращи се на лист 31 и 35 от делото, автомобилът е бил паркиран на самото кръстовище, като е безспорно, че не е спазено предвиденото от закона отстояние от 5 метра. Неоснователно е посоченото, че автомобилът не е бил паркиран въобще на посоченото в АУАН място. Следва да се отбележи, АУАН не е част от административната преписка по налагането на ПАМ. Принудителните административни мерки са форма на административна принуда и съгласно чл.22 от ЗАНН, се прилагат за предотвратяване или преустановяване на извършването на административно нарушение. Съставеният АУАН поставя началото на производството по реализирането на административнонаказателната отговорност, като това производство и правилата му на реализиране са разписани в разпоредбите на ЗАНН, докато налагането на ПАМ по смисъла на чл.22 от ЗАНН, се реализира по предвиденият в АПК ред. Касае се за две различни производства, които са независими едно от друго и не са взаимно преюдициални. В този смисъл, дори и да е неправилно описано мястото на извършване на административното нарушение в съставеният АУАН /копие е приложено по делото от страна на жалбоподателят, но същото е нечетливо/, то това не води незаконосъобразност на наложената ПАМ, доколкото в приложената докладна, мястото на реализирането на ПАМ е описано точно и отговаря на действителността. Приобщеният снимков материал, категорично доказва допуснатото административно нарушение, изразяващо се в паркиране в кръстовище и на по-малко от 5 м. от него, в нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП.

Аналогична на законовата е и разпоредбата  на чл.57, ал.1, т.2 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, която забранява паркирането на автомобили в кръстовища и на по-малко от 5 метра от тях. Доколкото същата е общодостъпна /намира са на сайта на Община Стара Загора/, то не е необходима и същата да се прилага към настоящето дело.

По така изложените съображения съдът намира за доказан факта, послужил като основание за издаване на обжалвания акт, че паркираният автомобил е паркиран в нарушение на правилата за движение, с оглед на което процесната ПАМ се явява наложена в съответствие със законните изисквания, съставляващи материалноправни предпоставки за постановяването й.

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната ПАМ е  формално и материално законосъобразна, издаването й  съответства на целта на закона - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, както и не засяга адресата в по-голяма степен от необходимото за целта й. Поради това подадената жалба срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на В.Н.Д. *** против принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик” за лек автомобил марка „БМВ”, рег. №СТ 0011 СК, приложена на 16.02.2016 год. с разпореждане от старши полицай в звено „Общинска полиция” – Стара Загора към ОД на МВР гр. Стара Загора.

    Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: