Р Е Ш
Е Н И Е
№ 124 19.05.2016г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание
на двадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар А.А.
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия
Г.ДИНКОВА административно дело № 80 по описа за 2016 г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 118 във
връзка с 117, ал. 1, т. 2, б. “ж” от КСО и с чл.145 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по жалба на Р.Г.Я. *** против Решение №
1040-23-9/ 11.02.2016г. на Директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане № РП-3-23-00079309
от 09.11.2015г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП НОИ
Стара Загора, поправено с Разпореждане № 1029-23-488/ 05.02.2016г. С
разпореждането, на основание чл. 114, ал.5
от КСО е разпоредено да се прихване вземане за ДОО в размер на
2779.88лв., произтичащо от Разпореждане № КР-280 от 19.09.2013г. на
Ръководителя на контрола по разходите по ДОО при ТП на НОИ Стара Загора, от
изискуемо вземане на Р.Я. към ДОО, представляващо парично обезщетение по
болнични листове № Е2015 2696326 и №Е2015 2696352 в общ размер на 95.48лв. В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт, като по същество наведените съображения са за постановяването му в
противоречие на приложимия материален закон. Жалбоподателката сочи, че по
своите правни последици прихващането по чл. 114, ал.5 от КСО се приравнява на принудително изпълнение,
тъй като без съгласието на кредитора се осъществява прихващане между дължими от
него суми на ДОО, в случая неоснователно получено парично обезщетение за
отглеждане на малко дете по чл.53, ал.1 от КСО, със суми, които тя има да взема
от НОИ от обезщетение по два броя болнични листове. Вземането на държавата за
незаконосъобразно извършени осигурителни разходи, каквото било установеното
вземане на ДОО към жалбоподателката, представлявало публично държавно вземане
съгласно чл. 162,
ал.2, т.4 от ДОПК. Поради това и в съответствие с чл. 163, ал.1
от ДОПК неговото събиране следвало да се осъществи по реда на ДОПК,
а съгласно разпоредбата на чл.213, ал.2, т.1 от същия кодекс не се допускало
принудителното изпълнение върху обезщетенията по социално осигуряване. От друга страна, вземането на физическото
лице от ДОО за обезщетение по болнични листове за гледане на болен член от
семейството представлява частно вземане към което е приложима разпоредбата на чл. 105 от
ЗЗД, предвиждаща забрана за прихващане без съгласие на кредитора на вземания,
върху които не се допуска принудително изпълнение. Твърди се, че в тази насока
са съображенията, развити в Решение № 3680/ 18.03.2013г., постановено по
адм.д.№ 14161 по описа на ВАС. По изложените съображения, поддържани и в
съдебно заседание, е направено искане за отмяна на обжалваното Решение №
1040-23-9/ 11.02.2016г. на Директора на ТП на НОИ РУ”СО” гр.Стара Загора, с
което е потвърдено Разпореждане №
РП-3-23-00079309 от 09.11.2015г. на ръководителя на контрола по разходите на
ДОО при ТП НОИ Стара Загора.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ гр.Стара Загора,
редовно и своевременно призован, не се явява, не се представлява в съдебно
заседание и не изразява становище по оспорването.
От събраните по делото доказателства съдът установи
следната фактическа обстановка:
Жалбоподателката Р.Г.Я. е майка на детето Мартин
Атанасов Атанасов. След извършена на основание чл. 108, ал. 1 КСО проверка в
Детска ясла „Кокиче” гр. Стара Загора, е установено, че Мартин Атанасов
Атанасов е настанен в детското заведение
на 01.10.2008г., а чрез платежни искания жалбоподателката е теглила от ТП на
НОИ Стара Загора суми, представляващи парично обезщетение за отглеждане на малко
дете съгласно чл. 53 КСО за периода 01.10.2008 г. – 31.03.2009 г., за който
период синът й е посещавал детското заведение. Тези констатации са обективирани
в Констативен протокол вх. № 59 от 21.03.2012 г.
Тъй като жалбоподателката не е уведомила ТП на НОИ
относно факта на настаняване на детето в детската ясла, Началник сектор „КР
ДОО” издава Разпореждане №
КР-280/19.09.2013 г. на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 КСО за въстановяване
на недобросъвестно полученото за периода 01.10.2008г-31.03.2009г включително
парично обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на 2 619.52лв, от
които 1 380.00лв главница и 1 239.52лв дължима лихва от датата на
неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането.
Издаденото разпореждане е било обжалвано по реда на чл.117, ал.1 от КСО пред
директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора, който с решение № 167/ 10.12.2014г. го е
потвърдил изцяло. Решението на директора на ТП на НОИ Стара Загора е обжалвано
по съдебен ред и с решение № 20/ 16.02.2015г., постановено по описа на
Старозагорския административен съд, е отхвърлена жалбата на Р.Я. против Решение
№ 167/ 10.12.2014г. на директора на ТП на НОИ Стара Загора, с което е
потвърдено Разпореждане № КР-280/19.09.2013г. на ръководителя на контрола по
разходите на ДОО при ТП на НОИ Стара Загора. Съдебното решение е влязло в сила
на 28.03.2015г.
С Разпореждане № РП-3-23-00079309/09.11.2015г.
ръководителят на Контрола по разходите на ДОО към ТП на НОИ Стара Загора, на
основание чл. 114, ал.5 от КСО, е разпоредил дължимото вземане на ДОО в
размер на 2779.88лв., от които 1380.00лв – главница, 1239.52лв. – лихва и
160.36лв. – допълнително начислена лихва до датата на издаване на
разпореждането, да се прихване от
изискуеми вземания на жалбоподателката от ДОО, представляващи парични
обезщетения за гледане на болен член от семейството и карантина по болнични
листове №Е2015 2696326 и №Е2015 2696352, в общ размер на 95.48лв. На основание
чл.62, ал.2 от АПК, с разпореждане № 1029-23-488/ 05.02.2016г. на ръководителя
на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Стара Загора, е извършена
поправка на допусната очевидна фактическа грешка в разпореждане №
РП-3-23-00079309/09.11.2015г.
Разпореждане № РП-3-23-00079309/09.11.2015г., поправено
с разпореждане №1029-23-488/ 05.02.2016г. на ръководителя на контрола по
разходите на ДОО при ТП на НОИ Стара Загора, е обжалвано от Р.Я. като жалбата е
отхвърлена с оспореното в настоящото производство Решение № 1040-23-9/
11.02.2016г. на Директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора.
Решението е
връчено лично на жалбоподателката на 15.02.2016г., видно от направеното
отбелязване върху писмо с изх.№ 1012-23-3/ 11.02.2016г /лист 7 от делото/.
По делото е представено запорно съобщение изх.№ 1017-23-69/
26.11.2015г, от което се установява, че на основание чл. 110, ал. 5, т. 1 във
връзка с чл. 110, ал. 6 КСО е наложен запор от 17.06.2014 г. по всички сметки
на жалбоподателката в Банка ДСК АД.
От така установената фактическа обстановка въз основа
на представените по делото доказателства, след като се съобрази с изискванията
на чл. 168, ал.1 от АПК и провери законосъобразността на оспорения
административен акт на основанията предвидени в чл. 146 от АПК, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения
срок от лице с правен интерес, за което административният акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Оспореното Решение № 1040-23-9/ 11.02.2016г. на
Директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане №
РП-3-23-00079309 от 09.11.2015г. на ръководителя на контрола по разходите на
ДОО при ТП НОИ Стара Загора, поправено с Разпореждане № 1029-23-488/
05.02.2016г., са издадени от материално
и териториално компетентен орган по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. “ж” от КСО, в
изискуемата от закона форма и при спазване на административно-производствените
правила.
Не е налице и твърдяното от жалбоподателката
противоречие с материалния закон на решението на Директора на ТП на НОИ - Стара
Загора и на потвърденото с него Разпореждане № РП-3-23-00079309 от 09.11.2015г.
на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП НОИ Стара Загора.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 5 от КСО, посочена като основание за издаване на
разпореждане № РД-3-23-00079309, дължимите суми по разпореждания, които не са
погасени доброволно, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110,
ал.5, т.1 от КСО и на ДОПК, освен в случаите, когато могат да бъдат
прихванати от изискуеми вземания на осигурения от ДОО.
В процесния случай безспорно е установено, че е
налице изискуемо вземане на Държавното обществено осигуряване, установено по
надлежния ред с влязъл в сила административен акт - Разпореждане
КР-280/19.09.2013г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО
при ТП на НОИ Стара Загора. Задължението на жалбоподателката към ДОО в общ размер
на 2779.88лв. не е било погасено доброволно.
Не е спорно също, че ТП на НОИ – Стара Загора дължи на Р.Я. заплащане на
парично обезщетение за гледане на болен член от семейството по два броя
болнични листове, в общ размер на 95.84лв.
Спорният по делото въпрос се свежда до това правилна
ли е преценката на административния орган относно възможността за извършване на
прихващане между тези две насрещни вземания.
Според настоящия съдебен състав в случая са налице
изискуемите съгласно чл.114, ал.5 от КСО предпоставки за извършване на
прихващане по този ред, а именно: 1. вземането на ДОО произтича от
недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания по ДОО - парично
обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.63, ал.1 от КСО; 2. установено е
с разпореждане по реда на чл.114, ал.3 от КСО; 3. не е погасено доброволно и 4.
вземането е изискуемо и ликвидно.
Не може да бъде споделен довода на жалбоподателката, че
пасивното вземане, т.е. вземането на Р.Я. от ДОО, представляващо обезщетение за
гледане на болен член от семейството по болнични листове №Е2015 2696326 и
№Е2015 2696352, е несеквестируемо и върху него не може да бъде насочено
принудително изпълнение, съгласно законовата забрана, регламентирана в чл.213,
ал.2, т.1 от ДОПК.
Действително по естеството си прихващането по чл. 114, ал.5 от КСО се възприема като способ за принудително
изпълнение, тъй като само осигурителният орган има право с едностранно волеизявление
да удовлетвори вземането си. Касае се за публично държавно вземане по чл.162,
ал.2, т.4 от ДОПК, но същото е установено по реда на КСО /с разпореждане на
компетентното длъжностно лице в съответното ТП на НОИ/, а не по реда на ДОПК и в специалния закон
– КСО, изрично е предвиден ред за събиране на този вид вземания на ДОО. Така
създаденият ред за прихващане и принудително изпълнение на разпорежданията по
чл. 114, ал. 3 от КСО, установяващи вземанията на ДОО от неправилно извършени
осигурителни плащания на осигурените лица, е специален по отношение на реда за
прихващане и принудително изпълнение на публични вземания по ДОПК. В този
смисъл разпоредбата на чл. 163, ал. 1 от ДОПК изрично предвижда изключение от
правилото за събиране на публичните вземания по реда на кодекса, когато в закон
е предвидено друго. В случая друго е предвидено в чл. 114, ал. 5 от КСО и
прихващането на публичното вземане на ДОО с изискуеми вземания на осигурения от
ДОО се извършва с акт на компетентния орган на ТП на НОИ. С разпоредбата на
чл.114а, ал.1 от КСО (в редакцията й в сила от 01.01.2014 г.) законодателят е поставил под закрила
вземанията от ДОО – паричните обезщетения и помощите, изплащани по КСО, с
изключение на случаите, касаещи задължения към държавното обществено осигуряване
и за задълженията за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл.114
КСО. Наличието на изрична нормативна регламентация изключва приложимостта на
общата разпоредба на чл.213, ал.2, т.1 от ДОПК, въвеждаща забрана за
принудително изпълнение върху обезщетения по социалното осигуряване, която е
относима към случаите на събиране на други публични държавни и общински
вземания по установения ред в ДОПК. Този подход на законодателя за въвеждане на
специален ред за изпълнение на вземания на ДОО, произтичащи от неследващи се
осигурителни плащания, върху вземания на лицето от бюджета на ДОО е целенасочен
и личи от изричната законодателна промяна на чл.114 и чл.114а от КСО, в сила от
01.01.2014г.
С оглед гореизложеното съдът приема, че
оспореното Решение № 1040-23-9/ 11.02.2016г. на Директора на ТП на НОИ гр.Стара
Загора и потвърденото с него Разпореждане № РП-3-23-00079309 от 09.11.2015г. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП НОИ Стара Загора са
постановени и при правилно приложение на материалния закон. Подадената жалба се явява неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен
съд
Р
Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Г.Я. *** против Решение № 1040-23-9/ 11.02.2016г. на
Директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора, с което
е потвърдено Разпореждане № РП-3-23-00079309 от 09.11.2015г. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП НОИ Стара Загора, поправено
с Разпореждане № 1029-23-488/ 05.02.2016г., като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: