Р Е Ш Е Н И Е

№ 127 19.05.2016г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар П.М. и с участието

на прокурор като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 86 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на А.Т.М. ***, против Решение № 1040-23-12/19.02.2016г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което е оставена без уважение, като неоснователна, подадената от А.М. жалба и изцяло е потвърдено Разпореждане № 231-00-1655-2 от 20.01.2016г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Стара Загора. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане, по съображения за постановяването им в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва като необоснован извода на решаващия административен орган за неоснователност на направеното възражение за изтекла давност и съотв. за погасяване на вземането на НОИ по чл.54е, ал.1 от КСО, като поддържа, че при неправилно тълкуване и прилагане на чл.115, ал.1 от КСО е прието, че нормативно регламентираният давностен срок за погасяване на това вземане започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината на изплащане на обезщетението по чл.237 от ЗМВР, а не от момента на изплащането /съотв. получаването/ на паричното обезщетение за безработица. Направено е искане за отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него Разпореждане № 231-00-1655-2 от 20.01.2016г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Стара Загора.

Ответникът по жалбата - Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателят в настоящото производство – А.Т.М., със Заповед № К-2327 от 25.06.2004г. на Министъра на вътрешните работи, на основание чл.253, ал.1, т.5 от ЗМВР във вр. с чл. 251, ал.1, т.6 от ППЗМВР, е освободен от служба като държавен служител в МВР. По подадено от А.М. Заявление вх. № 1655/ 20.07.2004г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, с Разпореждане № 3179 от 21.07.2004г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Стара Загора, на основание чл.54а, ал.1 във вр. с чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО, на А.М. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 30.06.2004г. до 28.02.2005г. в размер на 140лв. месечно. Видно от представените и приети като доказателства по делото справка за изплатено /получено/ парично обезщетение за безработица от А.М., на жалбоподателя е изплатено съотв. получено обезщетение, както следва: за м. юни 2004г - 4.67лв.; за м. юли 2004г. – 140лв.; за м. август 2004г. – 140лв.; за м. септември 2004г. – 140лв.; за м. октомври 2004г. – 140лв.; за м. ноември 2004г. – 140лв.; за м. декември 2004г. – 140лв.; за м. януари 2005г. – 140лв. и за м. февруари 2005г. – 140лв. А.М. е оспорил по съдебен ред Заповед № К-2327 от 25.06.2004г. на Министъра на вътрешните работи, с която е освободен от служба като държавен служител в МВР. От приложеното Решение № 6912 от 10.06.2015г. по адм. дело № 4322/ 2015г. по описа на ВАС се установява, че по жалба на А. М. против Заповед № К-2327 от 25.06.2004г. на Министъра на вътрешните работи, с Решение № 66/ 21.07.2005г. по адм. дело № С-62/ 2004г. по описа на ВАС, заповедта за освобождаване на А. М. от служба като държавен служител в МВР, е отменена, като незаконосъобразна. Това решение обаче е отменено с влязло в сила Решение № Я-57/ 29.03.3006г. по адм. дело № С- 86/ 2005г. на ВАС, като е отхвърлена жалбата на А. М. против Заповед № К-2327 от 25.06.2004г. на Министъра на вътрешните работи. Впоследствие с Решение № 3759/ 03.04.2015г. по адм. дело № 14931/ 2014г. по описа на ВАС, на основание чл.239, т.6 от АПК, е отменено влязлото в сила Решение № Я-57/ 29.03.3006г. по адм. дело № С- 86/ 2005г. на ВАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг петчленен състав на ВАС. С влязло в сила Решение № 6912 от 10.06.2015г., постановено по адм. дело № 4322/ 2015г. по описа на ВАС, е оставено в сила Решение № 66/ 21.07.2005г. по адм. дело № С-62/ 2004г. на ВАС, с което решение заповедта за освобождаване на А. М. от служба като държавен служител в МВР, е отменена, като незаконосъобразна. С писмо УРИ 349000-20063 от 30.12.2015г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, в изпълнение на чл.54е, ал.2 от КСО, ТП на НОИ – Стара Загора е уведомено за постановеното съдебно решение, като е приложена и справка за изплатеното на А.М. парично обезщетение по чл.237 от ЗМВР. От посочената справка е видно, че на основание чл.237 от ЗМВР и влязло в сила съдебно решение № 6912/ 10.06.2015г. с което е отменено прекратяването на служебното правоотношение, на А.М. е определено полагаемото му се обезщетение по чл.237 от ЗМВР – шест брутни месечни възнаграждения /за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца/, всяко от които по 683.65лв., за периода на м. юли, м. август, м. септември, м октомври, м. ноември и м. декември 2004г. В справката е удостоверено, че сумата /общо в размер на 3 691.71лв./, е начислена във ведомостта за заплати за м. ноември 2015г., като изплащането и съотв. получаването й не се оспорва от жалбоподателя.

С Разпореждане № 231-00-1655-2 от 20.01.2016г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Стара Загора, на основание чл.54е, ал.4 във вр. с чл.54е, ал.1 от КСО и поради възстановяването на работа с влязло в сила Решение № 66/ 21.07.2005г. на ВАС и Решение № 6912/ 10.06.2015г. на ВАС и изплатено обезщетение по чл.237, ал.1 от ЗМВР, на А.Т.М. е разпоредено да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 01.07.2004г. до 31.12.2004г. в размер на 840лв. Разпореждането е мотивирано с получено от М. обезщетение по чл.237, ал.1 от ЗМВР за периода от 01.07.2004г. до 31.12.2004г. за оставане без работа поради незаконно уволнение и нормативно регламентираното в чл.54е, ал.1 от КСО задължение за лицето да възстанови изплатените парични обезщетения за безработица за периода на полученото обезщетение по чл.237, ал.1 от ЗМВР. А.М. е обжалвал разпореждането по административен ред по съображения, че задължението за възстановяване на получените като парично обезщетение за безработица суми, е погасено по давност.

С оспореното Решение № 1040-23-12/19.02.2016г., постановено в производство по чл.117 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора, въз основа на събраните по образуваната административна преписка доказателства и след преценка на изложените в жалбата възражения, е оставил без уважение, като неоснователна, подадената от А.М. жалба и изцяло е потвърдил Разпореждане № 231-00-1655-2 от 20.01.2016г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Стара Загора, като правилно и законосъобразно. От фактическа страна обжалваният акт се основава на обстоятелството, че кумулативно са налице елементите от нормативно регламентирания фактически състав по чл.54е, ал.1 от КСО за възникване на задължението за А.М. да възстанови добросъвестно полученото от него парично обезщетение за безработица за периода от 01.07.2004г. до 31.12.2004. В мотивите на решението подробно е разгледано и обсъдено възражението на А. М. за изтекла погасителна давност, като е обосновано, че при прилагането на разпоредбата на чл.115, ал.1 от КСО и с оглед на момента, в който е възникнало задължението по чл.54е, ал.1 от КСО, а именно с изплащането на обезщетението по чл.237, ал.1 от ЗМВР през м. ноември 2015г., петгодишният давностен срок за погасяването на вземането на НОИ е започнал да тече на 01.01.2016г. и съответно не е изтекъл към датата на издаване на Разпореждане № 231-00-1655-2 от 20.01.2016г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Стара Загора.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването на оспореното Решение № 1040-23-12/19.02.2016г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора и на потвърденото с решението Разпореждане № 231-00-1655-2 от 20.01.2016г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Стара Загора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.118 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Решение № 1040-23-12/19.02.2016г. е издадено от материално и териториално компетентния по см. на чл.117, ал.1, т.2, б. „д” от КСО административен орган - Директора на ТП на НОИ – Стара Загора. Потвърденото с решението Разпореждане № 231-00-1655-2 от 20.01.2016г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Стара Загора също е издадено от компетентното, съгласно чл.54е, ал.4 от КСО длъжностно лице, надлежно оправомощено със Заповед № 471/ 06.07.2012г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора

Оспореното решение е постановено при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание на акта по чл.59, ал.2 от АПК във вр. с чл.117, ал.5 от КСО, като възприетото административно решение е подробно мотивирано от фактическа и правна страна, с обосноваване на възникналото за А. М. задължение за възстановяване на изплатеното парично задължение за безработица в хипотезата на чл.54е, ал.1 от КСО, неговата изискуемост и дължимостта на изпълнението.

Съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени такива и основание по см. на чл.146, т.3 от АПК за отмяна на обжалваното решение.

Решение № 1040-23-12/19.02.2016г. на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане № 231-00-1655-2 от 20.01.2016г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Стара Загора, са издадени в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.54е, ал.1 от КСО изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл.225, ал.1 от Кодекса на труда, чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител,чл.172, ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБългария, чл.237, ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл.110 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване”, чл. 123 от Закона за Националната служба за охрана и чл.226 от Закона за съдебната власт. От посочената нормативна регламентация следва извода, че за възникване на задължението за възстановяване на изплатено парично обезщетение за безработица в хипотезата на чл.54е, ал.1 от КСО, законът изисква кумулативното наличие на три предпоставки, а именно: 1. Изплатено на лицето от фондовете на ДОО парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО; 2. Уволнението на лицето да е отменено като незаконно и 3. Лицето да е получило обезщетение за оставане без работа на някое от основанията, посочени в чл.54е, ал.1 от КСО, периодът на получаване на което обезщетение изцяло или частично да съвпада с периода на изплащане паричното обезщетение за безработица. Целта на нормата на чл.54е, ал.1 от КСО е да не се допусне едновременно получаване на две обезщетения, целящи да обезщетят една й съща вреда - липсата на заплата поради оставане без работа на лицето. Последващото изплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на брутното трудово възнаграждение за определен период от време оставя без основание изплатеното парично обезщетение за безработица, което има същата, но по своевременно приложима обезщетителна функция. Ето защо законодателят е разписал нормативно в правилото в чл.54е, ал.1 от КСО паричното обезщетение за безработица, дублирано след изплащането му с изплатено обезщетение за оставането без работа, да бъде възстановено от лицето, получило и двете обезщетения.

В случая от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че кумулативно са налице материалноправните предпоставки на нормативно регламентирания фактически състав по чл.54е, ал.1 от КСО, за възникване на задължението на А.М. да възстанови изплатените му и получени от него парични обезщетения за безработица. Съгласно представените справки за изплатени и получени ПОБ от А. М. /л.22-л.23 по делото/, на жалбоподателя са изплатени съотв. получени от него обезщетения за безработица, както следва: за м. юни 2004г - 4.67лв.; за м. юли 2004г. – 140лв.; за м. август 2004г. – 140лв.; за м. септември 2004г. – 140лв.; за м. октомври 2004г. – 140лв.; за м. ноември 2004г. – 140лв.; за м. декември 2004г. – 140лв.; за м. януари 2005г. – 140лв. и за м. февруари 2005г. – 140лв. С влязло в сила Решение № 6912 от 10.06.2015г., постановено по адм. дело № 4322/ 2015г. по описа на ВАС, е оставено в сила Решение № 66/ 21.07.2005г. по адм. дело № С-62/ 2004г. на ВАС, с което решение Заповед № К-2327 от 25.06.2004г. на Министъра на вътрешните работи за освобождаването на А. М. от служба като държавен служител в МВР, е отменена като незаконосъобразна – т.е уволнението на М. е отменено като незаконно. На А.М. е определено полагаемото му се обезщетение по чл.237, ал.1 от ЗМВР – шест брутни месечни възнаграждения, всяко от които по 683.65лв., за периода на м. юли, м. август, м. септември, м октомври, м. ноември и м. декември 2004г., общата сума на които обезщетения е начислена във ведомостта за заплати за м. ноември 2015г. и е изплатена, съгласно Справка рег. № 349р-24423 от 27.11.2015г. на ОД на МВР – Стара Загора /л.19 по делото/, като получаването на обезщетението по чл.237, ал.1 от ЗМВР не се оспорва от А.М..

По същество жалбоподателят не оспорва наличието на посочените фактическите обстоятелства, обуславящи възникването на задължението му по чл. 54е, ал.1 от КСО. Спорният въпрос както в административното, така и в настоящото съдебно производство, се свежда до това, дали е изтекъл давностния срок по чл.115, ал.1 от КСО и съотв. дали вземането на НОИ за сумите, подлежащи на възстановяване в хипотезата на чл.54е, ал.1 от КСО, е погасено по давност.

Съгласно разпоредбата на чл.115, ал.1 от КСО вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от прекъсването на давността. Спорният по делото въпрос в случая е кой е релевантният момент за определяне на началната дата, от която започва да тече давностния срок по чл.115, ал.1 от КСО – дали момента на изплащане и получаване на подлежащото на възстановяване по чл.54е, ал.1 от КСО обезщетение за безработица или момента на изплащане на обезщетението по чл.237, ал.1 от ЗМВР.

В хипотезата на чл.54е, ал.1 от КСО, изплащането на паричното обезщетение по чл.237, ал.1 от ЗМВР е юридическият факт, който води до недължимост на по-рано изплатеното на основание чл.54а от КСО парично обезщетение за безработица, подлежащо на възстановяване в бюджета на ДОО. Получаването на обезщетението за оставане без работа поради незаконно уволнение е последният елемент от фактическия състав по чл.54е, ал.1 за възникване на задължението за възстановяване на полученото парично обезщетение за безработица през същия период. Следователно за преценка началото на давностния срок за погасяване на публичното вземане по чл.54е, ал.1 от КСО за възстановяване на изплатеното парично обезщетение за безработица, е меродавна датата, на която е изплатено другото обезщетение – за оставане без работа поради незаконно уволнение, на която дата се счита за осъществено условието по чл.54е, ал.1 от КСО за връщане на полученото ПОБ, в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика.

В случая за жалбоподателя А.М. публичното задължение по чл.54е, ал.1 от КСО за възстановяване на изплатеното парично обезщетение за безработица, е възникнало през м. ноември 2015г., когато му е изплатено дублиращото ПОБ обезщетение по чл.237,ал.1 от ЗМВР и следователно петгодишният давностен срок по чл.115, ал.1 от КСО е започнал да тече от първи януари 2016г. Очевидно към датата на издаване на Разпореждане № 231-00-1655-2 от 20.01.2016г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Стара Загора, давностният срок не е изтекъл и съответно вземането на НОИ не е погасено по давност, а задължението за възстановяване на изплатеното на А. М. парично обезщетение за безработица за периода от 01.07.2004г. до 31.12.2004г. /съвпадащ с периода на полученото обезщетение по чл.237, ал.1 от ЗМВР/, е изискуемо и подлежащо на изпълнение, както правилно и обосновано е прието в оспореното решение.

В този смисъл изцяло лишено от законова опора е поддържаното от жалбоподателя становище за настъпила изискуемост на публичното вземане по чл.54е, ал.1 от КСО на датите на изплащане на месечните обезщетения за безработица за периода 01.07.2004г – 31.12.2004г. и съответно неоснователно се явява направеното възражение за погасяване по давност на вземането. Релевантният юридически факт, регламентиран в закона като материалноправно основание за възникване на задължението за възстановяване на добросъвестно получените от лицето суми като ПОБ, е фактът на получаване на обезщетението по чл. 237, ал.1 от ЗМВР за оставане без работа поради незаконно уволнение. От момента на получаване от лицето на обезщетението по чл. 237, ал.1 от ЗМВР възниква и публичното вземане на НОИ по чл.54е, ал.1 от КСО. За разлика от други хипотези на възстановяване на неправилно извършвани осигурителни плащания или неоснователно изплатени парични обезщетения, в хипотезата на чл.54е, ал.1 от КСО давностният срок за вземането на НОИ не започва да тече от момента на извършване на осигурителното плащане и получаването на обезщетението. Това е така, доколкото в случая отпадането на основанието за изплатеното парично обезщетение за безработица, следва от факта на изплащането на обезщетението за оставане без работа поради незаконното уволнение, с оглед възприетия от законодателя принцип за недопускане дублиране на двата вида обезщетения. Следователно не сме в хипотезата на изначална недължимост на изплатеното ПОБ - недължимостта на изплатеното на основание чл.54а от КСО парично обезщетение за безработица възниква в резултат на осъществили се в по-късен момент и след изплащането /получаването/ на обезщетението юридически факти, с които законът свързва възникване на задължение за връщане на добросъвестно получените от лицето суми и насрещното вземане на НОИ във връзка с възстановяване на сумите по извършените осигурителни плащания. Да се приеме за основателно възражението на жалбоподателя, че погасителният давностен срок по чл.115, ал.1 от КСО е започнал да тече от момента на изплащане /получаване/ на ПОБ /през 2004г./, би противоречало на смисъл и целта на закона - на практика би означавало погасяване на вземането на НОИ по чл.54е, ал.1 от КСО преди същото изобщо да е възникнало и да е било изискуемо, тъй като правопораждащият публичното вземане фактически състав се е осъществил едва през 2015г. Ето защо правно ирелевантно е кога лицето е получило ПОБ и колко време след това уволнението му е признато и отменено като незаконно.

В съответствие и при правилно приложение на закона разпореденото за възстановяване получено обезщетение за безработица обхваща периода на припокриване на това обезщетение с обезщетението за оставане без работа по чл.237, ал.1 от ЗМВР – 01.07.2004г. – 31.12.2004г.

По изложените съображения съдът намира, че решаващият административен орган обосновано от гл.т. на доказателствата и установените въз основа на тях факти и обстоятелства и правилно от гл. т. на материалния закон е приел, че на основание чл.54е, ал.1 от КСО А.М. дължи възстановяване на полученото парично обезщетение за безработица за периода на полученото обезщетение по чл.237, ал.1 от ЗМВР /01.07.2004г. – 31.12.2004г./, по отношение на което вземане на НОИ не е изтекъл петгодишния давностен срок по чл.115, ал.1 от КСО за неговото погасяване. В този смисъл оспореното Решение № 1040-23-12/19.02.2016г. на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане № 231-00-1655-2 от 20.01.2016г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Стара Загора, е законосъобразно - издадено е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановено е при спазване на административно-производствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Т.М. ***, против Решение № 1040-23-12/ 19.02.2016г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора, с което е потвърдено изцяло Разпореждане № 231-00-1655-2 от 20.01.2016г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Стара Загора, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: