Р
Е Ш Е
Н И Е
№144 30.05.2016 год. гр. Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският административен съд, VІІ
състав, в публично съдебно заседание на десети май две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар З.Д. като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело №89 по
описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
Делото е образувано по жалба на Д.Т.Б.
с постоянен адрес:*** против Заповед №15-1228-000414/10.06.2015 год. на
Началник Група в сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора, с която на Б. е
отнето свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността
му. Жалбоподателят оспорва заповедта, като издадена в противоречие материалния
закон. За процесното административно нарушение, жалбоподателят е бил осъден с
наказание лишаване от свобода за срок от четири години, изпълнението на което е
отложено за срок от три години, както и е бил лишен от правото на управлява МПС
за срок от дванадесет месеца – определение по НОХД №2020/2015 год. по описа на
Районен съд Стара Загора. Счита че заповедта е незаконосъобразна тъй като е
връчена след като въпроса за отговорността му е бил лишен с влязло в сила
определение на Районен съд Стара Загора и след изтичането на максималния срок
на действие на заповедта /шест месеца/. Направено искане за отмяна на заповедта
като незаконосъобразна.
Ответникът,
редовно призован, чрез процесуалния си представител юриск. Алексиев изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Съдът,
като взе предвид приетите по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, както и относимите правни разпоредби и извърши служебно цялостна
проверка на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Със
Заповед №15-1228-000414 от 10.06.2015 год. на Началника на група в сектор „ПП” при
Областна дирекция на министерство на вътрешните работи – Стара Загора, на
жалбоподателят Д.Т.Б. е наложена принудителна административна мярка
"временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността му”. В същата се съдържа указание за реда и срока на
обжалване. Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи констатираното
в мотивите на АУАН №Т 949603/10.06.2015 год. против Д.Б., който при управление
на МПС в гр. Стара Загора при движение на заден ход е причинил ПТП като е
блъснал стълб, а при извършената проверка се е установило, че управлява МПС
след употреба на алкохол. Запознавайки се с констатациите на акта, административният
орган приема наличие, на основание по чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП, за
налагане на принудителна административна мярка на жалбоподателят, за това, че е
управлявал МПС след употреба на алкохол.
Заповедта
е връчена на Василев на 05.03.2016 год., а жалбата е депозирана в деловодството
на Административен съд Стара Загора на 11.03.2016 год. При така установените
факти, съдът намира жалбата по делото за допустима, като подадена от лице с
правен интерес от обжалването и в срока за това, а разгледана по същество, за
неоснователна, по следните съображения:
По
делото е приета като доказателство административната преписка по издаване на
оспорения акт и са представени доказателства за компетентност на ответния
административен орган – Заповед с №8121з-48/16.01.2015 год. на Министъра на вътрешните
работи, с която се определят основните структури на МВР, които да осъществяват
контрол по Закона за движение по пътищата и Заповед №349з-275/29.01.2015 год. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора за
определяне на длъжностните лица, упълномощени да налагат ПАМ по Закона за
движение по пътищата. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че ответникът
по делото притежава необходимата компетентност да налага ПАМ. Жалбоподателят не
е направил възражение за компетентността на органа, но при извършената служебна
проверка на основание чл.168 от АПК, съдът намира, обжалваният административен
акт за издаден от компетентен орган.
Принудителните
административни мерки по чл.171, т.1 ЗДвП се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи
ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните
нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си
действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на
основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на
глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл.171 ЗДвП е извършено от водача на МПС
административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се
установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат с доказателствена
сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по
смисъла на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат обвързваща
доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и
за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл.193,
ал.1, изречение първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест
за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху
жалбоподателя. Всъщност спор относно фактическата обстановка по извършеното
административно нарушение не съществува между страните, още повече, че по
отношение на същото е налице влязъл в сила съдебен акт.
Заповедта
за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите
реквизити, визирани в разпоредбата на чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП, във
връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспореният акт е мотивиран, включително и
чрез препращане в съдържанието му към съставения акт за установяване на
административно нарушение - за фактическите обстоятелства, възприети от органа
при произнасянето му и изразяващи се в управлението на МПС от страна на Д.Б. след
употреба на алкохол.
Съгласно
чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП, ПАМ "временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца" се налага при
наличието на четири хипотези:
- на водач, за когото се установи,
че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда,
установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух;
- на водач, който е под въздействието
на друго упойващо вещество;
- на водач, който е отказал да бъде
проверен с техническо средство;
- на водач, който е отказал да даде
кръв за медицинско изследване на съдържанието на алкохол.
За да
се наложи ПАМ е необходимо да е налице една от четирите посочени хипотези, а не
кумулативното наличие и на четирите. Процесната ПАМ има временен характер, като
срока й на действие е ограничен до решаване на въпроса за отговорността /чрез
издаване на наказателно постановление от страна на административно-наказващия
орган, което следва да е влязло в сила или постановяване на присъда от страна
на съда, която също следва да е влязла в сила/, но за не повече от шест месеца.
При установяване на предпоставките, органа действа в условията на обвързана
администрация и е длъжен да издаде административният акт. Основанието за
прилагането на ПАМ в оспорената заповед се съдържа като такова в посочената
разпоредба – Б. е управлявал МПС след употреба на алкохол. От мотивите на АУАН
№Т949606 от 10.06.2015 год. се установява, че на 10.06.2015 год. около 18:50 ч.
в гр. Стара Загора на ул.”Иван Асен ІІ” до дом 119 извършва маневра движение
назад с лек автомобил „Опел зафира” с рег. № СТ 4635 АН, със задницата се качва
върху тротоара и блъска метален стълб с осветително тяло. Слиза от автомобила,
установява последиците от ПТП и се качва отново на автомобила и спира пред дом
113, където е извършена проверката от службите за контрол по пътищата. Водачът
управлява МПС след употреба на алкохол, тестван с техническо средство алкотест
Дрегер 7410+ с фабр. №0150, който е отчел 2.88 ‰. За това му е бил издаден и талон
за медицинско изследване №0029195. АУАН е съставен в присъствието на
свидетелите Ирина Гешева и Делчо Гешев /очевидци/ и е връчен на Б., което е
удостоверено с подписите на самият него, актосъставителя и свидетелите по акта.
В хода
на съдебното производство не е оспорена истинността на събраните по
административната преписка доказателства по реда на чл. 193, ал.1 ГПК, вр. чл.144
АПК от страна на жалбоподателя. Събраните доказателства по административната
преписка, съгласно чл.171, ал.1, изр. първо от АПК, имат доказателствена сила в
настоящия процес. Доказателствата по административната преписка съдът цени,
защото са безспорни и следващите от тях фактически установявания са конкретни,
логични, съответстват си и не са опровергани. На основание чл.17, ал.2 от ГПК,
във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на АУАН във
вр. с чл.179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по
чл.189, ал.1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл.42 от ЗАНН - съдържа
описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено,
посочена е нарушената законова разпоредба - чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съдържат
се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите
разпоредби на чл.40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. При съставянето му,
жалбоподателят Б. не е имал възражения по съставянето му, не е депозирал и допълнително
писмени такива в законоустановения тридневен срок. Не подлежи на преценка от
съда по настоящия спор съставомерността на посоченото като извършено в АУАН
административно нарушение, по арг. от чл.17, ал.2 от АПК, във вр. с чл.179, ал.1
от ГПК, а следва да се прецени само валидността на този акт. На основание
посоченото, следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в
установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо
съда по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, по
отношение на установеното от фактическа страна в мотивите му.
При установената от административния орган фактическа обстановка
налагането на принудителна административна мярка е било задължително. Срокът на
действие на тази принудителна административна мярка не е неограничен. Законът
обвързва налагането и със срок - до решаване на въпроса за отговорността, но не
за повече от шест месеца. Административният орган е съобразил това ограничение
и е определил срока на мярката така: "до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от шест месеца". Безспорно е също така, че по
отношение на управлението на МПС след употреба на алкохол, жалбоподателят е
понесъл своята отговорност, видно от приложеното по делото НОХД №2020/2015 год.
по описа на Районен съд Стара Загора. Постановеното по него определение е
влязло в законна сила на 27.08.2015 год. и като такова е било изпратено и
приведено в изпълнение до сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора, видно от
писмо №Р 303/2015 от 10.09.2015 год. на Районна прокуратура Стара Загора.
Изтърпяването на наказанието лишаване от право на управлява МПС е с начало
10.06.2015 год., т.е. от датата на издаване на оспорената заповед.
Основното оплакване е относно късното връчване на оспорената заповед,
след като вече е бил решен въпроса относно отговорността на Б. за осъщественото
деяние. Проверката на законосъобразността на едни административен акт се
извършва към момента на неговото постановяване, респективно издаване – чл.142,
ал.1 от АПК. В конкретния случай, това е датата 10.06.2015 год., към която дата
са били налице всички законови предпоставки за налагането на оспорената ПАМ и
като такава заповедта се явява законосъобразна. Обстоятелството, че същата е
връчена на 05.03.2016 год. не може да повлияе на законосъобразността на
административният акт. Отделен е въпроса че, съгласно изложеното в заповедта,
същата има срок на действие до решаването на въпроса за отговорността на
нарушителя, т.е. до 27.08.2015 год., на която дата е влязло в сила
определението на Районен съд Стара Загора по НАХД №2020/2015 год., с което е
решен въпросът за отговорността на Б.. След тази дата заповедта не може да
породи правно действие и практически не може да бъде приведена в изпълнение,
доколкото свидетелството за управление на МПС е било отнето още на 10.06.2015
год. Наложената ПАМ обосновава отнемането на СУМПС, извършено от органите на
пътна полиция на 10.06.2015 год., към която дата са били налице
материалноправните предпоставки за това отнемане. От друга страна наложеното
наказание лишаването от право да управлява МПС, не е изтърпяно и към настоящия
момент – същото изтича на 10.06.2016 год.
Въз
основа на изложеното за преценката на събраните доказателства и относимите
правни разпоредби, съдът намира за установено фактическото и материалноправно
основание за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б."б" ЗДвП – управление
на МПС след употреба на алкохол, установено по надлежен ред, което обстоятелство
не се опровергава от събраните по делото писмени доказателства. Поради изложено
за издаване на обжалваната заповед от компетентен орган и в предвидената форма,
като не се констатираха допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила по издаването й, наличие на соченото правно и фактическо основание,
както и при спазване на предвидената в закона цел - за преустановяване на
извършването на административно нарушение, то същата е законосъобразна и не е
налице основание по чл.146, т.1 - 5 от АПК за оспорването й. Жалбата е
неоснователна и съдът следва да постанови решение за отхвърлянето й.
Видим
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, административен съд Стара
Загора,
Р Е Ш И:
ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д.Т.Б. *** против заповед №15-1228-000414/10.06.2015
год. на Началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР гр. Стара Загора, с която му
е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква” б” от Закона за движение по пътищата -
"временно отнемане на свидетелството за управление на МПС", като
неоснователна.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: