Р Е Ш Е Н И Е № 184
гр.Стара Загора, 01.07.2016 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание
на четиринадесети юни
през
две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при
секретаря С.Х.
и
в присъствието на прокурора , като разгледа докладваното
от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело
№ 91 по описа за 2016 год, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.156 и сл. от данъчно-осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/ във връзка с чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл.145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §2 от ДР на
ДОПК.
Образувано по жалба от „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ”
ЕАД със седалище и адрес за управление в гр.Бургас бул.”Александровска” № 21,
ет.Е, ЕИК 130487974, представлявано от изпълнителния директор Димитър Петков
Димитров против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ №6-1 от
12.01.2016г, издаден от старши специалист в община Гълъбово, потвърден с Решение
№ 1 от 09.02.2016г на Директора на Дирекция „АПО и финанси” в Община Гълъбово,
с който за недвижим имот—земя и сграда с партиден № М -65-081006 и за периодите
2011г, 2012г, 2013, 2014г и 2015г са определени задължения общо 29005.35лв, от
които 4706.90лв— данък върху недвижимите имоти, заедно с прилежащи лихви за
забава и 24298.45лв—за такса битови отпадъци заедно с прилежащи лихви за забава. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност
на оспорения акт и искане за отмяната му по съображения за постановяването му при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие
с материалния закон и при неспазване на установената форма. Твърди сенеяснота
по отношение начина на изчисляване на размера на лихвата. Въз основа на
изложените съображения се иска отмяна на акта като незаконосъобразен и
присъждане на разноските по делото.
Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „АПО и финанси” в Община
Гълъбово, представляван от адв.Г.К., изразява становище за неоснователност на
жалбата. Излага подробни съображения, че оспареният акт е издаден в
съответствие с изискванията за форма и съдържание, при спазване на
административнопроизводствените правила, като вида и размера на задълженията са
установени в съответствие с материалния закон. Излага подробни съображения в
писмено становище. Моли за отхвърляне на жалбата и претендира разноски.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:
С декларация вх.№ 0907000065 от 06.10.2008г на община
Гълъбово по чл.17 ал.1 от ЗМДТ за недвижимия данък върху недвижимите имоти,
дружеството-жалбоподател „Еврокапитал-България” АД гр.София е декларирало
придобиването на 06.08.2008г чрез апорт на недвижими имоти /земя и сгради/ в
гр.Гълъбово, кв.135, УПИ /парцел/ І-497 по регулационния план на града и
техните отчетни стойности, както следва: земя с отчетна стойност 580483.95 лв, 1.Административна
сграда – 14618.65 лв, 2.Рем.работилница с отч.стойност 6810.85лв, 3. Сграда-
ППЗ— отч.стойност 5109.15, 4.Портиерна —с отчетна стойност- 504.55лв, 5. Помпена
станция за светли горива- отчетна стойност 4808.85лв, 6.Помпена станция и трафопост- отчетна
стойност 9213.25лв, 7.Склад за варели—
отчетна стойност 25139.15лв. Общата отчетна стойност на описаните недвижими
имоти по декларацията е 656688.40лв (л.27—29). Имотите са придобити чрез апортна вноска от „Нафтекс
Петрол” ЕООД, гр.Варна, отбелязани са с пореден № 8 в
Устава на „Еврокапитал-България” АД като Петролна база. В съответствие с предвидената от чл.73 от Търговския закон
форма е дадено съгласие от вносителя за извършване на вноската.
С вх.№ 0907000251/07.06.2010г дружеството е подало за
горните имоти декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите
имоти. Посочен е номер на декларация по чл.17 от ЗМДТ /”М65/2008г”/ л.18—25/.
След извършената проверка длъжностно лице от Дирекция
„АПО и финанси”, старши специалист „Публично изпълнение”, на основание
чл.107 ал.3 от ДОПК, във вр. с чл. във
връзка с чл.4 и чл.9б от ЗМДТ и за декларираните с горепосочената
декларация земя и сгради, партиден № М65_081006, издава
Акт за установяване на задължение по декларация
№6-1 от 12.01.2016г /л.9-л.11 по делото/. С него на дружеството-
жалбоподател са определени задължения за данък върху недвижимите имоти в размери и за периоди както следва: за
2011г- от установените 1041.38лв се сочат платени 500 лв и дължими -541.38лв,
за 2012г-1041.38лв, за 2013г —1041.38лв, за 2014г — 1041.38лв и за 2015г—1041.38лв
/дадени таблично, позиции от №1-№5 в таблицата към пункт І от акта/, със
съответно посочване на дължимите лихви, както и са определени задължения за такса за
битови отпадъци /позиции от №6 до №10/ в размери и за периоди: за 2011г - 4859.69лв;
за 2012г - 4859.69лв, за 2013г - 4859.69лв, за 2014г - 4859.69лв и за 2015г -
4859.69лв, със съответно посочване на дължимите лихви за просрочие плащането на
главниците. Общият размер на дължимите главници е 29005.35 лв, от които за
данък върху недвижимите имоти - 4706.90 лв и за такса за битови отпадъци - 24298.45 лв. Лихвата за просрочие на
плащанията е посочена в размер за всяко задължение, посочени в таблицата по
години и до дата 12.01.2016г, като общо лихвите за задълженията за ДНИ са 1103.26лв
и за задълженията за такса битови отпадъци - 5489.27лв /л.11/.
Пратката, съдържаща процесния АУЗД е предадена от
служител на общината на куриер на 13.01.2016г. /л.12-13/, няма данни за датата,
на която пратката е предадена от куриера на адресата, с оглед на което постъпилата
жалба вх.№ 26-00-52/ 27.01.2016г от „Еврокапитал – България” ЕАД срещу АУЗД до
Директора на Дирекция „АПО и финанси” е в
срока по чл.107 ал.4 ДОПК.
С Решение №1/09.02.2016г /л.14 и сл./ Директорът на Дирекция „АПО и
финанси” в Община Гълъбово, след като е разгледал жалбата по същество, на
основание чл.107, ал.4 от ДОПК, е потвърдил АУЗД №6-1 от 12.01.2016г. В мотивите е посочеон, че за декларираните от
жалбоподателя земя и сгради на територията на община Гълъбово с партиден № М65_081006 са налице установените с акта задължения по
чл.10 и чл.11 от ЗМДТ за данък върху недвижимите имоти и съответно по чл.64
ал.1 от ЗМДТ за такса за битови отпадъци за всеки от периодите. Спрямо
сроковете, в които задълженията е следвало да се заплатят и регламентирани в
разпоредбите на чл.28 ал.1, съответно
чл.64 ал.1 от ЗМДТ и чл.28 и чл.26 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на община Гълъбово, задълженията не били платени в
срок, размерите се сочат правилно изчислени.
Счетени са за неоснователни съображенията на дружеството, че в актът липсвали
основни характеризиращи белези и нямало яснота за вида на задължението. Лихвите,
макар и посочени като обща сума спрямо задължение на годишна база, са изчислени
от падежа на всяка вноска и са правилно определени, съобразно програмния
продукт „Матеус” на Министерство на финансите, ползван в общината. По
изложените съображения органът е счел жалбата за неоснователна.
Потвърждаващото обжалвания акт Решение е получено на
11.02.2016г, жалбата на „Еврокапитал-България” ЕАД до съда е подадена на
24.02.2016г /л.48/.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза
/л.64—70/, чието заключение съдът възприема като компетентно, обективно и
безпристрастно изготвено. Вещото лице посочва
размера на дължимия данък върху недвижимите имоти, декларирани в община
Гълъбово с декларация вх.№0907000065 /06.10.2008г, както следва: за 2011г
-541.38 лв; за 2012г-1041.38лв, за 2013г
—1041.38лв, за 2014г — 1041.38лв и за 2015г—1041.38лв и размерите на дължимата
ТБО са: за 2011г— 4859.69лв; за 2012г -4859.69лв, за 2013г —4859.69лв, за 2014г
— 4859.69лв и за 2015г— 4859.69лв. /посочените от експерта размери са напълно
съответни на посочените в оспорения АУЗД №6-1 от 12.01.2016г размери на данъчното задължение и това за
такса/. Експертът е изчислил и размерът на лихвите за просрочие плащането на
тези задължения, считано от момента на забавата —считано от 01.07. на
съответната година, спрямо падежа на първата вноска и от 31.10.на съответната
година, спрямо падежа на втората вноска на всяко задължение /таблица №3 и
таблица №4 от ССЕ/. Лихвите за забава са според ССчЕ в общ размер 7038.70лв,
което включва:1187.37лв —лихва за просрочие заплащането на задължението за ДНИ
и 5857.33лв —лихва за просрочие в заплащането на задължението за ТБО.
По делото са приети като доказателства документите,
съдържащи се в преписката по издаването на оспорения акт; заповедите издадени
от кмета на община Гълъбово на основание чл.63 ал.2 ЗМДТ за определяне
границите на районите и честотата на сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане в депо в населените места от
община Гълъбово и относими към всяка от годините в периода 2011г-2015г, пътни
листи, скица на застроен недвижим имот УПИ І „за промишлени и складови терени”,
кв.135 гр.Гълъбово, устав на акционерното дружество „Еврокапитал —България”.
Приложена е и Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги на територията на Община Гълъбово.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира
за установено следното от правна страна:
Оспорването,
като направено в законово установения срок по чл.107 ал.4 ДОПК, от легитимирано
лице, за което актът е неблагоприятен и против акт, подлежащ на съдебно обжалване
и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Задълженията за данък върху недвижимите имоти и за
такса за битови отпадъци представляват публични общински вземания, изрично
регламентирани в чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК, вр.с чл.1 ал.1 т.1 и чл.6
ал.1 б.”а” от ЗМДТ. По аргумент от чл.162, ал.2, т.9 като публични общински
вземания следва да се определят и лихвите за забава плащането на посочените общински
вземания за ДНИ и ТБО. В разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено че
установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху недвижимите
имоти /местен данък по см. на чл.1, ал.1, т.1 от ЗМДТ/ и за такса за битови
отпадъци, приложимият ред е регламентираният в ДОПК. Съгласно чл. 4, ал.1 и
чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и
такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК,
обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл.4,
ал.3, вр. с ал.4 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската
администрация, определени със заповед на кмета имат правата и задълженията на
органи по приходите, а в ал.5 е предвидено че ръководителят на звеното за
местни приходи в съответната община упражнява правомощия на териториален
директор, вкл. предвидените в чл.107 ал.4 от ДОПК. Видно от Заповед №
8/07.01.2016г на кмета на общината, старши специалист от дирекция „АПО и
финанси” в община Гълъбово - Елица И., издател на оспорения АУЗД, е оправомощена
с права и задължения на орган по приходите в производствата по установяване,
обезпечаване и събиране на местните данъци и такса битови отпадъци в общината, л.35
по делото. Следователно оспореният АУЗД №6-1 от 12.01.2016г е издаден от
компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия.
Процесният АУЗД
е в предписаната от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания
за издаването му, конкретност и яснота на разпоредените правни последици. Обратно
на изложеното в жалбата, на стр.2 от акта, органът се е позовал на
обстоятелствата: декларирани от „Еврокапитал —България”ЕАД недвижими имоти с
адрес в гр.Гълъбово, 6280, партиден №М65—081006 в регистрите на Община Гълъбово
и наличие на задължения за ДНИ и ТБО за тези имоти, като „при извършената
проверка се установи, че не са внесени дължимите суми”. Тези факти са относими
към последната от регламентираните в чл.107 ал.3 от ДОПК хипотези на издаване
на актове от вида на оспорения. С потвърждаващото акта решение №1/ 09.02.2016г
горестоящият административен орган е потвърдил акта, като също е изложил
съображения, относими към възникването на установени с него задължения. Неоснователни
са оплакванията за липсата на конкретност относно началната дата на забава и
начина на изчисление на лихвите и неяснота на акта. В оспорения АУЗД са
посочени по периоди размерите на задълженията за ДНИ и ТБО за деклариран от
дружеството имот, за всяко от което е посочен и размер на лихвата за забава,
изчислена до датата на издаване на акта. Сроковете за плащане на задълженията
са нормативно регламентирани, от тук и началния срок на забавата е установим. Отделно,
жалбоподателят при изразено до администрацията искане е можел да получи
информация за начина на изчисление. С посочване номера на декларацията, адреса
и партидата на имота е постигната необходимата яснота относно обекта на
данъчното задължение. Разпоредените правни последици: задължения на
„Еврокапитал-България”ЕАД към Община Гълъбово за довнасяне от определен вид; в
посочен размер за всеки вид задължение по периоди и с посочени начини на
изпълнение - в брой или чрез ПОС терминал на касите на Община Гълъбово или по
банков път, по посочена сметка, съдържа
необходимата яснота и конкретност. Съдържанието на АУЗД №6-1 от 12.01.2016г позволява
осъществяване на съдебен контрол по същество, вкл.относно дължимостта и
правилното определяне размерите на задълженията /чл.160 от ДОПК/. С оглед
изложеното неоснователно е оплакването на жалбоподателя за незаконосъобразност
на акта, поради липса на основни характеризиращи белези и неяснота на
съдържанието.
По отношение задълженията за ДНИ и ТБО по аргумент от
чл.4 ал.1 и чл.9б от ЗМДТ, във връзка с чл.107 ал.3 от ДОПК е приложим реда по
чл.107, ал.3 от ДОПК. Установяването им с акт за установяване на задължение
по данни от декларация е с оглед
относимата в случая хипотеза за забава в плащанията на задълженията, която се
доказа по делото. Не се установиха нарушения на административнопроизводствените
правила, които да обуслват отмяна на акта на това основание.
Съгласно чл. 10 от
ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на
територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на
населените места и селищните образувания, като с оглед разпоредбата на чл. 11, ал.1
от ЗМДТ, субекти на това задължение /данъчно задължени лица/ са
собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Съответно в чл. 62 от
ЗМДТ е предвидено, че такса за битови отпадъци се заплаща за
услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на
битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места. По аргумент от разпоредбата на чл. 64, ал.1
във вр. с чл. 11, ал. 1
от ЗМДТ, задължението за заплащане на ТБО е за лицето - собственик
на облагаем с данък недвижими имот.
Фактическият
състав, пораждащ задължението за данък върху недвижимите имоти чл.10 и чл.11 от
ЗМДТ и този, пораждащ задължението за такса битови отпадъци /чл.64 от ЗМДТ/, включва
наличието на недвижим имот на територията на съответната община. С декларация
вх.№ 0907000065 от 06.10.2008г , „Еврокапитал—България”ЕАД декларира и
съответно Община Гълъбово е открила партида № М65_081006 за недвижим имот — земя и сгради в гр. Гълъбово. Установи се, а и не е спорно, че дружеството-жалбоподател
е собственик /вкл.за периодите от 2011-2015г/ на недвижими имоти, находящи се в
гр.Гълъбово, а именно застроен поземлен имот, представляващ УПИ /парцел/ І —497,
кв.135 по регулационния план на град Гълъбово с находящите се в него сгради:
1.Административна сграда, 2.Рем.работилница, 3. Сграда- ППЗ, 4.Портиерна, 5.
Помпена станция за светли горива, 6.Помпена станция и трафопост, 7.Склад за варели. За тези имоти през 2010г е
подадена и декларация по чл.14 от ЗМДТ /л.18/. От изложеното следва, че
жалбоподателят има качество на задължено по смисъла на чл.11 ал.1 от ЗМДТ лице
и е субект на задълженията по чл.10 и по чл.62 от ЗМДТ за заплащане на ДНИ и
ТБО за притежаваните от него недвижими имоти в гр.Гълъбово.
Задължението за данък върху недвижимите имоти за „Еврокапитал-България”
АД е възникнало с придобиване на посочените недвижими имоти, установено е въз
основа на декларирането им пред общинските данъчни власти през 2008г и следва
да се изпълнява периодично. Не съществува задължение за данъчно-задълженото
лице всяка година да подава декларация с цел определяне на данъка върху
притежаваните имоти за съответната календарна година. Веднъж възникнало и
установено, то се дължи за всяка календарна година, докато не настъпи предвиден
в правната норма факт, който да го прекрати или измени и какъвто не се твърди,
нито доказва в случая.
Размерите на задължението за данък върху недвижимите
имоти за декларираните от „Еврокапитал—България” АД такива в гр.Гълъбово са
определени от административния орган законосъобразно. Съгласно чл.21 ал.1 от
ЗМДТ данъчна основа за облагане на нежилищните имоти на предприятия е по-високата
между отчетната им стойност и данъчната оценка, определена съгласно
приложението към закона. В случая, видно от направената от вещото лице
съпоставка/ табл.№1 -л.66/ между данъчната оценка и отчетната стойност на всеки
от декларираните от дружеството недвижимости, релевантна за определяне на ДНИ за земята/поземления
имот/ и административната сграда(първите два обекта в изброяването) е отчетната
им стойност, която е и по—високата от относимите величини/, а по отношение на
останалите 6 бр.сгради — данъчната оценка, която, сравнено с отчетната
стойност, е по—висока. Ставката за изчисляване размера на данъка е 1.5 на
хиляда, съгласно чл.15 от Наредбата за определяне
размера на местните данъци на територията на община Гълъбово /достъпна на
страницата на общината/, относима е за процесните периоди. Видно от заключението
на съдебно-счетоводната експретиза,
табл.3 на л.66 по делото, размерите на ДНИ са посочени за всяка от
годините в периода 2011г—2015г, посочени са и падежите на всяка вноска. Незаплатените
от жалбоподателя в предвидените срокове задължения за ДНИ са: за 2011—ДНИ —541.38лв,
за 2012г-1041.38лв, за 2013г —1041.38лв, за 2014г— 1041.38лв, за 2015г—
1041.38лв, т.е. изцяло потвърждават размерите на установените с оспорения АУЗД
задължения от този вид.
Задължението за ДНИ се заплаща на две равни вноски,
първата от 01.март до 30.06 и втората до 30 октомври на годината, за която е
дължим /чл.28 от ЗМДТ/. Съгласно чл. 4, ал. 2 ЗМДТ невнесените в срок данъци по този закон се
събират заедно с лихвите по Закона за
лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Дружеството
жалбоподател не е изпълнило задълженията си изцяло и в срок, т.е. изпазвало е в
забава, считано от деня, следващ срока за заплащане на всяка от вноските — за
първата вноска на задължението за ДНИ-от първи юли на годината за която то се
отнася и за втората вноска на задължението -от 31.10.на годината, за която същото
се отнася. Съгласно изслушаната по
делото ССчЕ, вещото лице е изчислило считано от посочените по-горе дати на
забава размерите на дължимата лихва за забава в плащането на вноските на
задълженията за ДНИ, въз основа на което за периода 2011-2014г лихвите са
изчислени от в.л. в размер, по-висок от посочения в оспорения акт, а за 2015г - в размер, напълно
съответстващ на посочения в акта. С оглед забраната за изменение на акта, ако
това би било във вреда на жалбоподателя /чл.160 ал.5 ДОПК/, оспорения АУЗД в
частта относно установените размери на задължението за ДНИ за 2011г—2015г общо
в размер 4706.90 лв, заедно с прилежащите
лихви за забава —1103.26лв, се явява законосъобразен.
За възникване задължението за ТБО, освен
принадлежността на вещното право върху недвижимия имот, релевантна предпоставка
е и включването на имота в район с организирано предоставяне на услугите и реалното
им извършване. Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ,
такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране, извозване и
обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места. Изрично е предвидено че размерът на таксата се определя за всяка услуга
поотделно по реда на чл. 66 ЗМДТ
- в годишен размер с решение на общинския съвет въз основа на одобрена
план-сметка за всяка дейност. Следователно в рамките на ТБО се включва такса за
три отделни, самостоятелни услуги - сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на
чистота на териториите за обществено ползване. Това разграничение не е
самоцелно, тъй като в разпоредбата на чл. 71 от
ЗМДТ е регламентирано, че такса не се събира за услугите, визирани в
чл. 62 от
посочения закон, когато те не се предоставят от общината. Границите
на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от
ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване, се
определят със заповед на кмета на общината /чл. 63, ал. 2
от ЗМДТ/.
Макар изрично предостявянето на услугите да не се
оспорва жалбоподателя, от представените по делото доказателства се установява, че
имотите на „Еврокапитал—България”АД, находящи се в гр.Гълъбово попадат в райони
с организирано сметосъбиране и сметоизвозване, с поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване и поддържане на депо за обезвреждане на
битови отпадъци и услугата с такова
съдържание е била реализирана от община Гълъбово, вкл. през периодите
2011г, 2012г, 2013г, 2014г и 2015г. Със Заповеди №№ 984/17.10.2011г,
№911/25.10.2012г, №1087/28.10.2013г, №881 / 17.10.2014г, № 1007/20.10.2015г на
Кметът на община Гълъбово, на основание
чл.63 ал.2 от ЗМДТ са определени границите на районите, вида на предлаганите
услуги по чл.62 от ЗМДТ, честотата извършването им. Установява се ежеседмично
реализиране сметосъбиране и сметоизвозване спрямо недвижимите имоти на
дружеството. Ползваните от дружеството имоти представляват Петролна база в гр.Гълъбово,
населеното място е посочено на първо място във всяко от приложенията към т.1 от
изброените заповеди. Честотата на сметосъбиране и сметоизвозване спрямо Петролната
база е четвъртък всяка първа и трета седмица, съгласно приложение № 4 към
заповеди №№ 984/17.10.2011г, №911/25.10.2012г, №1087/28.10.2013г и приложение №
5 към заповеди №№881 / 17.10.2014г, № 1007/20.10.2015г на кмета на Община Гълъбово.
По делото са приложени пътни листи, удостоверяващи извършените курсове със
специализирания камион и сметоизвозване до ползваното сметище. Следователно
услугите по чл.62 ал.1 от ЗМДТ са
реализирани за всеки от периодите на 2011г, 2012г, 2013г, 2014г и 2015г, т.е
налице е в случая предвидената в тази разпоредба материалноправна предпоставка
за събиране на таксата за битови отпадъци.
Съгласно чл.67 ал.4 от ЗМДТ, таксата за
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа,
определена от общинския съвет. С Решение №176/22.01.2009г на ОбС Гълъбово е
определен размера на ставките и основата за изчисление на ТБО, вкл.при изчисление спрямо количеството
отпадъци, но в случая дружеството жалбоподател не е подало декларация за определяне на ТБО според
количеството на отпадъците. Съгласно посоченото решение, в общия случай размера на ТБО е 7 на хиляда /или 7 ‰/ върху
данъчната оценка, в това число: за сметосъбиране и сметоизвозване -1 ‰; за
поддържане чистотата териториите за обществено ползване - 2.5 ‰, за поддържане
на депата- 3.5 ‰. Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата
между отчетната им стойност и определената по реда на приложение №2 /чл.21 ал.1
пр.първо ЗМДТ/. В случая размерът на установената от
приходната администрация такса за битови отпадъци в размер по 4859.69 лв за
всяка от годините, вкл.в периода 2011г-2015г, е определен при прилагане
посочените ставки, сумарно 7‰ върху данъчна
основа - 694242.10 лв, определена съобразно цитираните правила. Размерът на задълженията за ТБО на дружеството—жалбоподател,
общо 24268.45лв за петте периода, съвпадащи с календарните години от 2011-2015г
се потвърди /изцяло съответства/ на изчислените от вещото лице, изпълнило ССчЕ
размери /табл.2 и табл.3 на л.66/.
Установените
с АУЗД №6-1/12.01.2016г размери на вземанията на Община Гълъбово за лихви за
просрочие, установени с АУЗД, както следва лихва за просрочие плащането на ТБО
за 2011г— 2015.34лв, това за 2012г —
1512.64лв, това за 2013г — 1104.88лв, това за 2014г —675.95лв, това за
2015г —180.46лв, като всеки от тези размери е по-малък от изчислените от вещото
лице лихви за забава на тези вземания. С оглед забраната, предвидена в чл.160
ал.5 от ДОПК, не се следва изменение на акта, тъй като би било във вреда на
жалбоподателя.
С оглед
на изложеното съдът приема, че Акт за установяване на задължение по декларация
№ 6-1 от 12.01.2016г, издаден от старши специалист в Дирекция „АПО и финанси”
при Община Гълъбово, е законосъобразен - издаден е от компетентен орган; в
предвидената от закона форма; постановен е в съответствие с материалноправните разпоредби на които се
основава и при спазване на административно-производствените правила. Жалбата се
явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода
на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски следва да
бъде уважено, като на основание чл.161, ал.1, изр. второ от ДОПК „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ” ЕАД следва да бъде осъдено да
заплати на Община Гълъбово сумата от 1748.00лв, включваща 150лв депозит за
експертиза и 1598 лв възнаграждение за адвокат, уговорено и реално заплатено в
брой по договор за правна защита и
съдействие № 084313/19.04.2016г /л.50/.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 и чл.161 ал.1 изр.второ ДОПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ”
ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Бургас, бул.”Александровска” №21,
ет.Е, ЕИК 130487974, против Акт за установяване на задължение по декларация
/АУЗД/ №6-1 от 12.01.2016г, издаден от старши специалист в Дирекция „АПО и
финанси” при Община Гълъбово и потвърден с Решение № 1 от 09.02.2016г на
Директора на Дирекция „АПО и финанси” в Община Гълъбово, като неоснователна.
ОСЪЖДА „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ” ЕАД със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, бул.”Александровска” №21, ет.Е, ЕИК 130487974, да заплати
на Община Гълъбово сумата от 1748.00 лв/хиляда седемстотин четиридесет и осем
лв/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: