Р Е Ш Е Н И Е

№111 13.04.2016г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На дванадесети април 2016г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: М.П.

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №106 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 вр. с чл.107 от ДОПК вр. с чл. 4 ал.1 от ЗМДТ, образувано по жалбата на СД „АЙС-А-ГЕОРГИЕВИ И СИЕ” град Стара Загора, представлявано по делото от адвокат Е., против АУЗД №57925/12.01.2016г. на Инспектор по приходите при Община Стара Загора, потвърден изцяло с Решение №57925/09.02.206г. на Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора. С Акта за установяване на задължение по декларация и по реда на чл. 107 ал.3 от ДОПК вр. с чл.4 от ЗМДТ са установени задължения за данък върху превозните средства в размер на 1888.31лв. главница и 341.75лв. лихва, за данъчни периоди 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г.

АУЗД е издаден при установени задължения за внасяне на данъка за посочените данъчни периоди и въз основа на декларация по чл.54 ал.1 от ЗМДТ вх.№04-11770/11.10.2010г. за придобиване право на собственост на 23.08.2010г. върху лек автомобил БМВ, модел Х630Д, обем 2993куб.м., мощност 173 к.с., произведен през 2008г. и регистриран в КАТ-ПП при ОД на МВР Стара Загора с рег.№СТ7774АК. Към декларацията е представен договор за покупко продажба и свидетелство за регистрация на превозното средство.

Към жалбата против АУЗД №57925/12.01.2016г. са представени първа част от свидетелството за регистрация с отразяване на датата на прекратяване на регистрацията - 12.01.2016г. и основанието за това- открадното превозно средство; Постановление за спиране на наказателното производство от 19.11.2012г., образувано за това, че на 19.08.2012г. неизвестен извършител е отнел лекия автомобил БМВ Х6 с ДК №СТ7774 АК, собственост на А.И.Г. – управител на дружеството –жалбоподател; опис на предадени документи и вещи и протокол за приемане и предаване на ключове и дистанционни устройства за управление на автоаларма на автомобила. В описа на вещите, предадени по щетата за кражба на МПС е вписан и номера /004440093/ на свидетелството за регистрация част І. Въз основа на тези документи жалбоподателя е твърдял пред Началник отдел „МДТ”, че от 19.08.2012г. не владее и не ползва превозното средство, а също така от 28.08.2012г. е образувана застрахователна преписка пред ЗАД „Бул инс”, по която е предадена част първа на свидетелството за регистрация и прекратяването на регистрацията е било обективно невъзможно. Прекратяването на регистрацията е извършено веднага след връщане на свидетелството за регистрация част І. Поддържано е становище, че на основание чл. 54 ал.4 от ЗМДТ / в ред. действаща към 2012г/ данъчните задължения не са в тежест на дружеството след датата на противозаконно отнемане на собствеността, която прокурорското постановление установява – 19.08.2012г.

За да потвърди изцяло обжалвания АУЗД, решаващия орган е изложил съображения, че облагането на превозните средства с данък се преустановява след прекратяване на регистрацията им за движение, което правило е въведено с нормата на чл.58 ал.4 на ЗМДТ в сила от 01.01.2010г. Правилото обхваща и случаите на кражба, а за целта разпоредбата на чл.54 ал.4 от ЗМДТ / в редакцията, валидна за периода 2010г-2014г/ изисква от собственика да представи документ от компетентен орган, удостоверяващ това обстоятелство. Такъв документ представлява част първа от свидетелството за регистрация на превозното средство, която се маркира като невалидна и се връща на собственика или удостоверение, издадено от звено „Пътна полиция”, в което е отразена датата на прекратяване на регистрацията и основанието за това.

Несъгласие с тези мотиви на решението е изложено в жалбата, подадена пред АС Стара Загора, като жалбоподателя твърди, че изискването на решаващия орган за представяне на част първа от свидетелството за регистрация е незаконосъобразно. Законодателя не е предвидил в чл.54 ал.4 от ЗМДТ / ред. валидна към 2012г/ вида на документа, необходим за прекратяване на данъчното облагане на превозното средство. В жалбата се поддържат и повтарят изложените и пред решаващия орган доводи за неизползване на превозното средство и за лишаване от правото на собственост върху него, което обуславя извод за недължимост на данъка, тъй като с неговото плащане се цели възмездяване на вредите от ползване на превозните средства. След като не е използване, то и вреди не са настъпили, а оттам и не съществува задължение за тяхното възмездяване.

От съда се иска да отмени изцяло АУЗД или да измени размера на задължението като определи дължимост на данъка до 19.11.2012г., когато е издадено прокурорското постановление за спиране на досъдебното производство. Претендират се разноските по делото.

Ответника – Началник отдел МДТ при Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител оспорва основателността на жалбата, поддържа изцяло мотивите в обжалваното решение относно смисъла и целта на чл. 54 от ЗМДТ и иска от съда да бъде отхвърлена жалбата. Претендират се разноски в размер на 386лв., възнаграждение за юрисконсулт, изчислено съобразно чл.8 ал.1 т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Представя списък на разноските.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

По фактите няма спор между страните, а именно придобито и декларирано право на собственост върху превозно средство на 23.08.2010г. и декларирано на 11.10.201г., а регистрация за движение на автомобила на името на дружеството е извършена на 23.12.2010г. Към датата на придобиване като собственици са регистрирани „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” АД и СД „АЙС-А-ГЕОРГИЕВИ и СИЕ” Стара Загора, видно от свидетелство за регистрация от 19.08.2010г. на стр. 31 по делото. Няма спор и по удостоверения факт на противозаконно отнемане на собствеността извършено на 19.08.2012г., съгласно прокурорско постановление от 19.11.2012г., както и по въпроса за предаване на регистрационния талон част І-ва на застраховател и за датата на прекратяване на регистрацията на превозното средство -16.01.2016г., както и за уведомяване на приходната общинска администрация за този факти на 20.01.2016г. с подаване на жалбата против акта за установяване на задълженията.

Спора между страните е правен – по съдържанието на чл. 54 ал.4 понастоящем ал.7 и чл. 58 ал.4 от ЗМДТ досежно условията за и момента на преустановяване облагането с данък върху превозните средства. Съдържанието на чл.54 ал.4 от ЗМДТ, действаща от 01.01.2010г., а към момента с променена редакция в ал.7, е следното: При прекратяване на регистрацията на превозно средство данъчно задълженото лице представя документ от компетентен орган. Съгласно чл.58 ал.4 от ЗМДТ / в ред. 01.01.2010г./ данък не се дължи за превозните средства с прекратена регистрация за движение, считано от месеца следващ месеца, през който е прекратена регистрацията. Това са материално правните норми определящи прекратяването на регистрацията, а не кражбата на превозното средство, като условие за прекратяване на облагането с данък, и момента от който данъка не се дължи. Законодателя не е поставил ограничения относно вида на документа, удостоверяващ прекратяването на регистрацията за движение, предвид различните причини за прекратяване на регистрацията и възможната липса на регистрационен талон част първа, като решаващия орган видно от мотивите на решението е цитирал закона коректно. Към момента на извършване на кражбата 19.08.2012г. е съществувала възможност да се прекрати регистрацията и без да се представи регистрационен талон част първа, съгласно чл.18 ал.2 и чл.20 от Наредба №І-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства / Наредбата/, в ред. действаща до 31.08.2012г., а след това по реда на 18а ал. 3 от Наредбата в ред. ДВ бр. 67/2012г., съгласно които регистрацията на откраднато превозно средство се прекратява въз основа на писмено заявление от собственика след обявяване за издирване и отразяване на информацията в АИС-ИД-НШИС. Изискване за представяне на регистрационния талон – първа част не е поставено, но се изисква писмено нарочно заявление и обявяване на превозното средство за издирване. При прекратяване на регистрацията на това основание и липса на регистрационен талон – част първа се издава съответното удостоверение. Но, в случая талона е бил наличен, при това е предаден на застрахователя на 28.08.2012г., поради което жалбоподателя е разполагал с една седмица, за да представи талона пред компетентните органи на КАТ и на Общината, като с това докаже основанието за преустановяване на облагането с данъци. Съответно да бъде преустановено начисляването им считано от месец септември 2012г. Жалбоподателя 16.01.2016г. не е следвал законоустановения ред за прекратяване на регистрацията на откраднато превозно средство, а законодателя е предвидил, че факта на кражба и липса на талон са от значение за прекратяване на регистрацията и следователно се установяват и доказват пред органите, компетентни да регистрират и да прекратят регистрацията, а не пред данъчната общинска администрация, както неправилно счита жалбоподателя. Този извод следва от посочените разпоредби на ЗМДТ и на Наредбата за регистрация на превозните средства. Пред общинската данъчна администрация се представя документ, съдържащ удостоверителното изявление на компетентните органи за прекратяване на регистрацията, който се изисква от ЗМДТ за доказване на основанието за преустановяване на облагането с данък върху превозните средства. Изложеното сочи на неоснователност на искането за отмяна или изменение на АУЗД, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена, а жалбоподателя да понесе разноските, представляващи минималния размер на възнаграждението за един адвокат на основание чл.161 ал.1 изречение последно от ДОПК.

Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ жалбата на СД „АЙС-А-ГЕОРГИЕВИ И СИЕ” град Стара Загора против АУЗД № 57925/12.01.2016г. издаден от инспектор по приходите при Община Стара Загора.

ОСЪЖДА СД „АЙС-А-ГЕОРГИЕВИ И СИЕ” град Стара Загора да заплати на Община Стара Загора сумата от 386 лв /триста осемдесет и шест лева/, представляващи разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

Решението да се съобщи, чрез изпращане на препис от него до страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: