Р Е Ш Е Н И Е

№ 149 07.06.2016г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар П.М. и с участието

на прокурор като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 107 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Г.Г.Г. ***, против Заповед УРИ: 349з-791 от 11.03.2016г., издадена от Директора на Областна Дирекция на МВР - Стара Загора, с която на основание чл.194, ал.2, т.1 и чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР, е наложено едно общо дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца на инспектор Г.Г.Г. – старши разследващ полицай в отдел „Разследване” при ОД на МВР - Стара Загора.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения за постановяването й в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел. Жалбоподателят поддържа, че не е допуснал вменените му нарушения на служебната дисциплина като материалноправно основание за подвеждането му под дисциплинарна отговорност и налагане на дисциплинарно наказание. Твърди, че в качеството му на разследващ орган по досъдебно производство № ЗМ 282/ 2015г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, при извършване на процесуално-следствените действия, е спазил всички нормативно регламентирани правила и изисквания както във връзка с приемането, транспортирането, съхранението и предаването на вещественото доказателство /кръвна проба/, така и във връзка с назначаването на медицинска експертиза за изследването на това веществено доказателство, като е изпълнил служебните си задължения съобразно разпоредбите на НПК. С подробно изложени в жалбата съображения е направено е искане за отмяна на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - Директор на Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че наличието на виновно извършени от Г.Г. нарушения на служебната дисциплина – небрежност в служебната дейност и неизпълнение на заповед, като материалноправно основание за налагане на дисциплинарно наказание, е доказано по безспорен и несъмнен начин. Излага доводи че заповедта, като издадена в съответствие с материалния закон, при спазване на регламентираните в ЗМВР административно-производствени правила и при съблюдаване на изискванията за форма и съдържание на акта, е правилна и законосъобразна.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

До Директора на ОД на МВР – Стара Загора е подадена Докладна записка УРИ 349р-24712 от 01.12.2015г. от Началника на отдел „Разследване”, относно необходимост от извършване на проверка по отношение на действия на служители от ОД на МВР – Стара Загора по разследването на досъдебно производство № ЗМ 282/ 2015г., образувано срещу лицето Силвена Бялкова, затова, че на 01.06.2015г. противозаконно си е служила с официален документ издаден на друго лице – лична карта издадена на името на Станислава Кънева, с цел да заблуди длъжностно лице – д-р Марияна Райчева, лекар в ЦСМП – Стара Загора – престъпление по чл.318 от НК. В докладната записка е посочено, че основание за образуването на наказателното производство от страна на РП – Стара Загора е извършена проверка в сектор „ПКП” при ОД на МВР – Стара Загора по преписка УРИ: 349р-11523/ 03.06.2015г., заведена по повод констатирано при извършена проверка на водача на МПС Станислава Кънева несъответствие между показанията на Алкотест „Дрегер” /0.8 промила/ и последващото изследване на кръвната проба в БНТЛ при ОД на МВР – Стара Загора /без установено наличие на алкохол в кръвта/. Посочено е и че има основателно предположение, че иззетата кръвна проба е манипулирана от неизвестни към момента лица в периода от приемането й в БНТЛ, предаването й на разследващия полицай и впоследствие предаването й в Съдебна медицина до самото извършване на СМЕ. С оглед на което е направено предложение за извършване на проверка от нарочно създадена за целта комисия от служители на ОД на МВР – Стара Загора за установяване на момента, в който е станала възможна манипулацията на кръвната проба, има ли виновно поведение на полицейски служители, както и дали са налице предпоставки от чисто субективен характер за осъществяване на подобна манипулация.

След запознаване с докладната записка, със Заповед УРИ: 349з-3753 от 01.12.2015г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, е разпоредено комисия от служители на ОДМВР – Стара Загора /с поименно и длъжностно определен състав/, да извърши обстойна проверка по изнесените в докладната записка факти и обстоятелства, като в хода на проверката да се установи има ли пропуски и налице ли са предпоставки за извършване на нарушения при съхранението, предаването и връщането обратно на иззетите кръвни проби за изследване наличието на алкохол в тях.

Във връзка с извършваната проверка са изискани и представени сведения и докладни записки от полицейски, служители като са приложени и документите, съдържащи се в образуваната преписка УРИ: 349р-11523/ 03.06.2015г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора по повод констатираното несъответствие между показанията на Алкотест – Дрегер и последващо изследване на кръвна проба – ДП ЗМ 282/ 15г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора.

От комисията, назначена със Заповед УРИ: 349з-3753 от 01.12.2015г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, е изготвена и представена Справка УРИ: 349р-1993 от 25.01.2016г. относно извършена проверка по установени факти в Докладна записка УРИ: 349З-24712 от 01.12.2015г. на Началник отдел „Разследване” /л. 72 и сл. по делото/. Справката обективира резултатите от извършената проверка – фактическите констатации въз основа на проверените документи и снетите писмени сведения; направените изводи и предложения. Съгласно изложеното в справката прието е, че във връзка с назначаването и изпълнението на медицинска експертиза по ДП № 282/ 2015г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, инспектор Г.Г., на когото е било възложено разследването по образуваното досъдебно производство, с действията си е създал предпоставки за манипулиране на действителния резултат на кръвната проба, като е нарушил изискванията на Наредба № 30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС /иззетите кръвни проби при транспортиране да се съхраняват в хладилни чанти/, като е нарушил и Заповед № 2228/ 05.02.2011г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора за ограничаване назначаването на външни лица за изпълнение на експертизи по ДП, разследвани в структурните звена на ОД на МВР – Стара Загора, тъй като е назначил експертиза в „Съдебна медицина”, а не е възложил изготвянето на заключението на най-близката БНТЛ с експерт биолог – в случая БНТЛ при ОД на МВР – Пловдив или НИКК – МВР, гр. София. Предвид установените в хода на проверката нарушения на служебната дисциплина от страна на служителя в отдел „Разследване” – ст. разследващ полицай Г.Г., е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание съобразно тежестта на нарушенията. Със справката Г. Г. се е запознал на 02.03.2016г. С вх. рег. № 349р-5005 от 02.03.2016г. ст. разследващ полицай Г. Г. е депозирал писмени обяснения до Директора на ОД на МВР – Стара Загора, в които е посочил че няма какво да добави към обясненията си, дадени при проверката по случая. Обясненията са приети от дисциплинарнонаказващия орган – Директора на ОД на МВР – Стара Загора, на 10.03.2016г.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед УРИ: 349з-791 от 11.03.2016г., Директорът на Областна Дирекция на МВР - Стара Загора, в качеството му на дисциплинарнонаказващ орган, след запознаване с обстоятелствата по случая, на основание чл.194, ал.2, т.1 и чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР е наложил едно общо дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца на инспектор Г.Г.Г. – старши разследващ полицай в отдел „Разследване” при ОД на МВР - Стара Загора. От фактическа страна заповедта се основава на обстоятелството, че е извършена проверка, приключила със Справка УРИ: 349р-1993 от 25.01.2016г., в която е констатирано, че за времето от 17.07.2015г. до 24.07.2015г. в гр. Стара Загора, кръвна проба на № 262 по досъдебно производство № ЗМ 282/ 2015г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, е била транспортирана от БНТЛ до УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович” и обратно от Г.Г. – старши разследващ полицай в ОД на МВР - Стара Загора, отдел „Разследване”, без за целта да е използвана хладилна чанта, в нарушение на изискванията на чл.15, изр. второ от Наредба № 30 за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС – нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.199, ал.1, т.3, предл. първо от ЗМВР – небрежност в служебната дейност. Прието е също така, че на 17.07.2015г. и на 14.08.2015г. инспектор Г. е постановил да се извършат от съдебни лекари в УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович” три медицински експертизи, в нарушение на т.1 от Заповед № 2904/ 19.12.2011г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, предвиждаща, че за изготвянето на експертизи от видовете криминалистическа експертиза на писмени доказателства /графологическа и др./, трасологическа, съдебно-балистична, биометрична, криминалистическа, съдебно компютърно-техническа, съдебно-биологична, съдебно-химична, съдебно-физическа и физико-химическа експертиза, задължително се назначават служители от сектор „БНТЛ” в отдел „КП” и звената „ЕКД” при РУП в ОД на МВР – нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.200, ал.1, т.11, предл. второ от ЗМВР – неизпълнение на заповед. Въз основа на което дисциплинарнонаказващият орган е приел, че с поведението си инспектор Г.Г. е допуснал нарушения на служебната дисциплина, като основание за налагане на дисциплинарно наказание „порицание”.

По делото е представена образуваната преписка във връзка с издаването на оспорената заповед и налагането на дисциплинарно наказание на инспектор Ганчо Г., в т.ч. Докладна записка УРИ: 349р-24712 от 01.12.2015г. от Началника на отдел „Разследване” в ОД на МВР – Стара Загора; Заповед УРИ: 349з-3753 от 01.12.2015г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора за определяне на комисия извършване на проверка; сведения и докладни записки от полицейски служители, представени в хода на извършената проверка; материалите по преписка УРИ 349р-11523/ 03.06.2015г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора; Справка УРИ: 349р-1993 от 25.01.2016г. относно извършена проверка”; Обяснение рег. № 349р-5005/ 02.03.2016г. от ст. разследващ полицай Г.Г. и др. Като доказателства са приети Заповед № 2904/ 19.12.2011г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора относно реда за назначаване на експертизи от разследващите полицаи в отдел „ДП” и тяхното изпълнение от служителите на сектор „БНТЛ” при ОД на МВР – Стара Загора и Заповед УРИ: 349з – 460 от 13.02.2015г. на Заместник директора на ОД на МВР – Стара Загора за определяне на ред за изследване на кръвни проби в химическата лаборатория на БНТЛ, както и документите, съдържащи се в преписка УРИ: 349р-11523/ 03.06.2015г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора.

По делото са приложени материалите по ДП № ЗМ 282/ 2015г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Заповед УРИ: 349з-791 от 11.03.2016г. е издадена от материално компетентния дисциплинарнонаказващ орган по чл.204, т.3 от ЗМВР - Директорът на Областна Дирекция на МВР - Стара Загора.

Обжалваната заповед е постановена при съблюдаване на императивната норма на чл. 210 от ЗМВР за форма и съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание. Посочената разпоредба определя, че дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са били нарушени, доказателствата, въз основа на които е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Заповед УРИ: 349з-791 от 11.03.2016г. съдържа всички законово изискуеми реквизити – посочени са разпоредбите, които според дисциплинарнонаказващия орган са били нарушени и фактическите основания за издаването на заповедта - обстоятелствата, които според органа обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, съставляващо дисциплинарно нарушение.

При провеждането на дисциплинарното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила и на изискванията, регламентирани в ЗМВР и в Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи.

Обжалваната заповед обаче е постановена при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалваната заповед обхваща преценката налице ли са установените от дисциплинарнонаказващия орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/; доколкото същите запълват съставите на посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушения на служебната дисциплина и правилното определяне на вида и размера на наложената дисциплинарна санкция.

Първото нарушение на служебната дисциплина, за което е наложено дисциплинарно наказание на инспектор Г.Г. – старши разследващ полицай в отдел „Разследване” в ОД на МВР - Стара Загора, е квалифицирано като такова по см. на чл. 199, ал.1, т.3, предл. първо от ЗМВР – „небрежност в служебната дейност”. Вмененото на дисциплинарно-наказаното лице нарушение на служебната дисциплина от правна страна е обосновано с нарушение на изискванията на чл.15, изр. второ от Наредба № 30 за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Разпоредбата на чл.15, ал. 1 от посочената наредба регламентира, че пробите от кръв заедно с талона и протокола за медицинско изследване се изпращат за анализ в специализираните химически лаборатории в градовете София, Пловдив, Варна и Плевен или в научно-техническа лаборатория при Столичната или съответната регионална дирекция на вътрешните работи, като пробите се изпращат не по-късно от 72 часа след вземането им в хладилни чанти с транспорт на лечебните заведения. Описаното в обстоятелствената част на Заповед УРИ: 349з-791 от 11.03.2016г. поведение, възприето от дисциплинарнонаказващия орган като съставомерно от обективна и субективна страна деяние по см. на чл. 199, ал.1, т.3, предл. първо от ЗМВР, се изразява в това, че „за времето от 17.07.2015г. до 24.07.2015г. в гр. Стара Загора, кръвна проба на № 262 по досъдебно производство № ЗМ 282/ 2015г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, е била транспортирана от БНТЛ до УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович” и обратно от Ганчо Г. – старши разследващ полицай в ОД на МВР - Стара Загора, отдел „Разследване”, без за целта да е използвана хладилна чанта”.

На първо място следва да се отбележи, че деянието неправилно е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.199, ал.1, т.3, предл. първо от ЗМВР. Нормата на чл.199 от ЗМВР изобщо не предвижда състави на дисциплинарни нарушения – нарушения на служебната дисциплина, а единствено определя за кои дисциплинарни нарушения се налага дисциплинарно наказание „писмено предупреждение”. Дисциплинарните нарушения от гл.т на съставомерните от обективна страна деяния, са регламентирани в разпоредбата на чл.194, ал.2, т.1 – т.4 от ЗМВР.

На следващо място съдът приема, че описаните в обжалваната заповед действия на инспектор Г.Г. във връзка с начина на транспортирането на кръвна проба № 262 по ДП № ЗМ 282/ 2015г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, не са извършени в нарушение на изискванията на чл.15, изр. второ от Наредба № 30 за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Съгласно чл.1, ал.1 от посочената наредба, със същата се урежда редът, по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Следователно приложното поле на наредбата и регламентираните в нея правила и изисквания се отнасят единствено до начините на установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС; средствата, чрез които се извършва това установяване; формалните изисквания при документирането на действията по установяването, като подробно е разписана процедурата по медицинското освидетелстване и вземане на кръвна проба за химическо изследване и анализ от водачите на МПС. В случая от приложените по делото материали по преписка УРИ: 349р-11523/ 03.06.2015г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора и по досъдебно производство № ЗМ 282/ 2015г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, е видно, че кръвна проба № 262 по ДП № ЗМ 282/ 2015г., взета въз основа на издаден на лицето Станислава Йорданова Кънева талон за медицинско изследване № 0029148/ 01.06.2015г. и Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, е била изпратена на 02.06.2015г. от ЦСМП – Стара Загора /лечебното заведение, в което е взета кръвната проба/, за химическо изследване и анализ за съдържание на алкохол и/или друго упойващо вещество в специализираната химическа лаборатория към ОД на МВР – БНТЛ – гр. Стара Загора. Съгласно Протокол за химическа експертиза № 262/ 02.06.2015г. за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта /л. 20 от ДП № ЗМ 282/ 2015г./, получената в химическата лаборатория /донесена на ръка/ проба от гл.т на опаковката й отговаря на изискванията на Наредба № 30 за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, като даденото заключение на експертизата след извършеното химическо изследване е, че в изпратената за изследване проба от кръв, не се доказва наличието на етилов алкохол. След извършеното химическо изследване на кръвната проба за съдържание на алкохол в кръвта и след изтичане на срока по чл.20, ал.2 от Наредба № 30/ 27.06.2001г., в който административнонаказващият орган може да поиска повторно извършване на изследването, извършените от разследващия орган по ДП № ЗМ 282/ 2015г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора /ст. разследващ полицай Г.Г./ действия във връзка с назначаването на медицинска експертиза за определяне на кръвно-груповата принадлежност на кръвта, която е била обект на химическо изследване за установяване съдържание на алкохол, не се подчиняват на изискванията Наредба № 30/ 2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. В този смисъл действията на разследващия полицай Г. Г., във връзка с изпълнението на назначената от него с Постановление от 17.07.2015г. медицинска експертиза за установяване на кръвно-груповата принадлежност на предоставената от водача Станислава Кънева кръвна проба, взета на 01.06.2015г. в ЦСМП – Стара Загора и изследвана в химическа лаборатория на сектор „БНТЛ” – Стара Загора /в т.ч действията по транспортирането на кръвната проба – обект на експертизата, от място на нейното съхраняване след извършеното химическо изследване и предаването й на вещото лице, на което е възложено изпълнението на медицинската експертиза/, обективно не биха могли да бъдат в нарушение на изискването по чл.15, изр. второ от Наредба № 30/ 27.06.2001г. Всъщност самата норма на чл.15, ал.1 от посочената наредба регламентира реда, начина, изискванията и сроковете за изпращане на взетите кръвни проби за химическо изследване и анализ за съдържание на алкохол и/или друго упойващо вещество, от лечебното заведение, в което е взета кръвната проба за изследване, до специализираните химически лаборатории. В случая тази процедура във връзка с извършването на химическа експертиза на кръвна проба № 262 за установяване употребата на алкохол от водача на МПС чрез химическо изследване на кръвта, е била спазена. Последващите действия във връзка с изпълнението на назначената от ст. разследващ полицай Г. Г. по досъдебното производство медицинската експертиза за установяване на кръвно-груповата принадлежност на кръвта от тази проба, вкл. получаването на пробата от химическата лаборатория, сектор „БНТЛ” при ОД на МВР – Стара Загора и предаването й на назначеното от разследващия орган вещо лице за изпълнение на експертизата, не се регулират от съдържащата се в Наредба № 30 от 27.06.2001г. правна регламентация. След като инспектор Г. Г. нито е адресат на нормативно установените в чл.15, ал.1, изр. второ от Наредба № 30 от 27.06.2001г. изисквания, още по-малко във връзка с транспортирането на вече изследваната за съдържание на алкохол кръвна проба, с оглед извършването на друга медицинска експертиза /за установяване на кръвно-групова принадлежност/, не е налице допуснато от санкционираното лице нарушение на служебната дисциплина по повдигнатото му дисциплинарно обвинение, като по никакъв начин не е обоснована, нито доказана, проявена от ст. разследващ полицай Г. Г. „небрежност в служебната дейност”

Второто нарушение на служебната дисциплина, за което на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание, е квалифицирано като такова по см. на чл. 200, ал.1, т.11, предл. второ от ЗМВР – „неизпълнение на заповед”. Вмененото на дисциплинарно-наказаното лице нарушение на служебната дисциплина от правна страна е обосновано с нарушение на т.1 от Заповед № 2904/ 19.12.2011г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, предвиждаща, че за изготвянето на експертизи от видовете криминалистическа експертиза на писмени доказателства /графологическа и др./, трасологическа, съдебно-балистична, биометрична, криминалистическа, съдебно компютърно-техническа, съдебно-биологична, съдебно-химична, съдебно-физическа и физико-химическа експертиза, задължително се назначават служители от сектор „БНТЛ” в отдел „КП” и звената „ЕКД” при РУП в ОДМВР. Описаното в обстоятелствената част на Заповед УРИ: 349з-791 от 11.03.2016г. поведение, възприето от дисциплинарнонаказващия орган като съставомерно от обективна и субективна страна деяние по см. на чл. 200, ал.1, т.11, предл. второ от ЗМВР, се изразява в това, че на 17.07.2015г. и на 14.08.2015г. инспектор Г. е постановил да се извършат от съдебни лекари в УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович” три медицински експертизи.

Отново следва да се отбележи, че деянието неправилно е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.200, ал.1, т.11, предл. второ от ЗМВР. Нормата на чл.200 от ЗМВР изобщо не предвижда състави на дисциплинарни нарушения – нарушения на служебната дисциплина, а единствено определя за кои дисциплинарни нарушения се налага дисциплинарно наказание „порицание”. Както беше посочено, дисциплинарните нарушения от гл.т на съставомерните от обективна страна деяния, са регламентирани в разпоредбата на чл.194, ал.2, т.1 – т.4 от ЗМВР.

На следващо място съдът приема, че вмененото на санкционираното лице нарушение на т.1 от Заповед № 2904/ 19.12.2011г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора при назначаване на трите медицински експертизи в хода на разследването по образуваното ДП № ЗМ 282/ 2015г., не е доказано. От фактическа страна по делото не е спорно /а и се установява от изложеното в Справка УРИ: 349р-1993 от 25.01.2016г. относно извършена проверка – л.72 и сл./, че към момента на назначаване на тези медицински експертизи, в сектор „БНТЛ” при ОД на МВР – Стара Загора не е имало служител - експерт-биолог, който да изпълни експертизите за определяне на кръвно-групова принадлежност. След като е нямало служители от сектор „БНТЛ” при ОД на МВР, които да притежават необходимата специалност и професионална квалификация, очевидно изпълнението на назначените експертизи и съотв. изготвянето на заключенията, необходими за разследването по воденото ДП № ЗМ 282/ 2015г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, обективно не е било възможно да бъде възложено при назначаване на служители от сектор „БНТЛ” при ОД на МВР – Стара Загора. Действително съгласно т.3 от Заповед № 2904/ 19.12.2011г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, при невъзможност да се изпълни дадена експертиза разследващият орган следва да бъде писмено уведомен с оглед търсенето на други варианти за извършването й – от НИКК – МВР, други ОД на МВР и в краен случай - от външни експерти. Но от изложеното в обстоятелствената част на обжалваната заповед и направената фактическа и правна обосновка на дисциплинарното обвинение, нарушението на служебната дисциплина, за което е наказан ст. разследващ полицай Г.Г., не се свързва с неизпълнение на т.3 от Заповед № 2904/ 19.12.2011г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора т.е с неизследване на възможността експертизите да бъдат възложени за извършване от НИКК – МВР или от други ОД на МВР, преди да се назначат външни /за системата и структурата на МВР/ експерти за изпълнението на експертизите.

Отделно от това съдът намира, че дори и да се приеме, че при назначаване на трите медицински експертизи по ДП № ЗМ 282/ 2015г., е налице неизпълнение на Заповед № 2904/ 19.12.2011г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора от страна на старши разследващ полицай в отдел „Разследване” в ОД на МВР - Стара Загора – инспектор Г.Г., разследващ орган по см. на чл.52, ал.1, т.2 от НПК, то това неизпълнение изобщо не съставлява нарушение на служебната дисциплина и съотв. дисциплинарно нарушение, като основание за налагане на дисциплинарно наказание. Съображенията за това са следните:

Съгласно нормата на чл.15, ал.1 от ЗМВР дейността по разследване на престъпления се осъществява от разследващи полицаи и други полицейски органи при условията и по реда на НПК. В ал.3 на чл.15 е предвидено, че при осъществяване на своите правомощия разследващите органи по 52, ал.1, т.2 и т.3 от НПК вземат решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. С разпоредбата на чл.15, ал.5 от ЗМВР нормативно е установена забрана за горестоящите ръководители да дават указания за извършването на действия по разследването и за съставянето на писменото мнение, както и по какъвто и да е друг начин да се намесват в разследването. При тази законова регламентация следва извода, че изцяло в правомощията на разследващия орган, на когото е възложено извършването на разследването по образувано и водено досъдебно производство, е да извърши преценка както каква експертиза да назначи, така и на кое вещо лице да възложи нейното изпълнение. Този извод следва и от едни от основните принципи на наказателния процес, въведени с нормите на чл. 10 и чл.13, ал.1 от НПК - за независимост на органите на наказателното производство /при осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона/ и за разкриване на обективната истина /съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина/. След като в качеството си на разследващ орган, провеждащ разследването по ДП № ЗМ 282/ 2015г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, ст. разследващ полицай Г.Г. е преценил, че за пълното, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, назначените от него по досъдебното производство медицински експертизи следва да бъдат изпълнени от вещи лица - външни /за системата и структурата на МВР/ експерти, тази преценка, по аргумент от разпоредбата на чл.15, ал.5 от ЗМВР, не подлежи на контрол от по-горестоящия административен ръководител, още по-малко така направената преценка може да бъде основание за реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо разследващия полицай. А в конкретния случай съдът счита, че преценката за назначаване на външни експерти за изпълнение на експертизите и изготвянето на заключенията, е правилна и обоснована - от материалите по воденото ДП № ЗМ 282/ 2015г., както и от тези по образуваната дисциплинарна преписка / вкл. Докладна записка УРИ 349р-24712 от 01.12.2015г. от Началника на отдел „Разследване” в ОД на МВР – Стара Загора, във връзка с която е разпоредена проверката за установяване наличието на пропуски и предпоставки за извършване на нарушения при съхранението, предаването и връщането на иззетите кръвни проби за изследване наличието на алкохол в кръвта/, е видно, че обект на проверката и разследването е била и дейността на служители от сектор „БНТЛ” в ОД на МВР – Стара Загора, във връзка с възможна манипулация на иззетата кръвна проба № 262 по досъдебно производство № ЗМ 282/ 2015г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора при предоставянето й за изследване в специализираната химическа лаборатория на БНТЛ при ОД на МВР – Стара Загора. При това положение неназначаването за изпълнение на медицинските експертизи по ДП № ЗМ 282/ 2015г. на експерти от МВР не само че не представлява нарушение, но е и мярка за осигуряване и обезпечаване разкриването на обективната истина по досъдебното производство. Очевидно целта, за реализирането на която е посочено, че е издадена Заповед № 2904/ 19.12.2011г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора /нарушаването на която заповед е квалифицирано като дисциплинарно нарушение/, а именно „с цел ограничаване плащанията на суми от бюджета на ОД на МВР – Стара Загора и вместяването им в определения лимит от парични средства за заплащането на изготвени експертизи по досъдебни производства от служителите на отдел „ДП””, не може да бъде противопоставима нито на целта на всяко водено досъдебно производство – разкриване на обективната истина, нито на съблюдаването и прилагането на принципа по чл.14 от НПК разследващите органи да вземат решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, ръководейки се от закона.

Ето защо съдът приема че не е налице и второто вменено на дисциплинарно-наказаното лице нарушение на служебната дисциплина.

С оглед на гореизложеното съдът намира че необосновано, от гл.т. на доказателствата и неправилно, от гл. т. на материалния закон, дисциплинарно наказващият орган е приел, че с описаното в заповедта поведение ст. разследващ полицай Г.Г. е допуснал нарушения на служебната дисциплина по см. на чл.199, ал.1, т.3, предл. първо и чл.200, ал.1, т.11, предл. второ от ЗМВР – небрежност в служебната дейност и неизпълнение на заповед, като основание за налагане на общо дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца. Жалбата е основателна, а оспорената Заповед УРИ: 349з-791 от 11.03.2016г. на Директора на ОД на МВР - Стара Загора, като издадена в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел, се явява незаконосъобразна и като такава, следва да бъде отменена.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал.1 от АПК Областна дирекция на МВР – Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на Г.Г. сумата от 510лв., представляваща 10лв. внесена държавна такса и 500лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие. Не е налице основание за присъждане в по-нисък размер на направените разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е към предвидения в Наредба № 1/ 09.07.2004г. минимален размер на адвокатските възнаграждения за този вид дела.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Г.Г.Г. ***, Заповед УРИ: 349з-791 от 11.03.2016г., издадена от Директора на Областна Дирекция на МВР - Стара Загора, с която на основание чл.194, ал.2, т.1 и чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР, е наложено едно общо дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца на инспектор Г.Г.Г. – старши разследващ полицай в отдел „Разследване” при ОД на МВР - Стара Загора, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР - Стара Загора да заплати на Г.Г.Г. ***, ЕГН **********, сумата от 510 /петстотин и десет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: