Р Е Ш Е Н И Е

№ 186 15.07.2016г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар П.М. и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова административно дело № 110 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано по жалба на Д.К.К. ***, против приложена на 11.03.2016г. принудителна административна мярка - „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик” - репатриране на л.а с рег. № СТ6920АТ от мястото на паркирането му до Общински специализиран паркинг „СБА”.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената принудителна административна мярка, по съображения за прилагането й в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че не е налице нито една от законово регламентираните материалноправни предпоставки за налагането на принудителната административна мярка. Твърди, че доколкото разпоредбата на чл.58 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, на която се основава приложената принудителна административна мярка, противоречи на чл.171, ал.1, т.5 от ЗДвП, не може да се обоснове съществуването на надлежно материалноправно основание за налагането на мярката. С подробно изложени съображения е направено искане за отмяната на оспорената принудителна административна мярка, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – полицейски служител Деян Златков Господинов - старши полицай в звено „Общинска полиция” – Стара Загора, сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Обжалваната принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик”, е приложена на 11.03.2016г., 13.00ч. по устно разпореждане на Деян Златков Господинов - старши полицай в звено „Общинска полиция” – Стара Загора, сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора. Полицейският служител е разпоредил принудителното преместване на л.а марка „КИА”, модел „Соренто” с рег. № СТ6920АТ, собственост на жалбоподателя в настоящото производство - Д.К.К.,***, съгласно подадена от ст. полицай Господинов от 11.03.2016г. Докладна записка вх. рег. № 247/ 14.03.2016г. до Началника на сектор „ООРТП” при ОД на МВР - Стара Загора (л. 16 по делото). В докладната записка като основание за налагане на принудителната административна мярка е посочено „чл.58 – скоба МПС”. Превозното средство е било натоварено на репатриращия автомобил на общината и оставен за съхранение на Общинския специализиран паркинг „СБА” в 13.15ч.

По делото е представен и приложен снимков материал, онагледяващ паркирания автомобил № СТ6920АТ и мястото на неговото паркиране. От фактическа страна не е спорно, че МПС е било паркирано на северното платно /северната лента за движение/ на ул. „Цар Калоян”, до тротоара, пред находящата се сграда с административен адрес ул. „Цар Калоян” № 53А. По делото не се оспорва и че мястото, на което е бил паркиран автомобилът, попада в зона за платено паркиране. Това обстоятелство се установява и от Заповед № 10-00-1416 от 02.07.2014г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, изм. и доп. със Заповеди №№ 10-00-2403/ 16.10.2014г. и 10-00-1328/ 16.06.2015г. /обявени и достъпни на интернет страницата на Община Стара Загора/, с която на основание чл.99 от ЗДвП, чл.19, ал.1, т.2 от ЗП и чл.42, ал.1, ал.2 и ал.4 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, са определени границите на „Зелена зона” в град Стара Загора, в които се въвежда режим за кратковременно платено паркиране. Съгласно посочената заповед в границите на „Зелена зона” с въведен режим за кратковременно платено паркиране се включва и ул. „Цар Калоян” – вдясно на северната активна лента за движение по посока на движението /изток-запад/, като се обособява за паркиране на МПС участъкът от ул. „Захарий Княжевски” до ул. „Хаджи Димитър Асенов” /еднопосочна улица/, в който участък попада и административен адрес ул. „Цар Калоян” № 53А. Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че поставеното на предното стъкло на автомобила съобщение е във връзка с паркирането на МПС без да е заплатена дължимата цена за кратковременно паркиране по чл.99 ал.3 от ЗДвП, с оглед на което е приложена мярка принудително задържане (скоба), съгласно чл.167, ал.2, т.2 от същия закон. На снимковия материал е онагледена поставената скоба на задната гума на автомобила и на съобщението във връзка с осъщественото принудително задържане на МПС с техническо средство.

Към материалите по делото е приложена приетата от Общински съвет - Стара Загора Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, в приложимата й редакция.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Съгласно нормата на чл. 171, т. 5 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач”. Прилагането на тази принудителна мярка представлява индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК – изразено с действие волеизявление на овластен със закон орган.

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес /адресат на приложената принудителна административна мярка в качеството на собственик на репатрирания автомобил/, в законово установения срок по чл. 149, ал.1 от АПК и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от ЗДвП, длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. По делото не е спорно, че ул. „Цар Калоян” в гр. Стара Загора, като част от общинската пътна мрежа, е собственост на Община Стара Загора. Община Стара Загора, в качеството си на администрация, управляваща общинската пътна инфраструктура и като собственик на общинската пътна мрежа, е субект по см. на чл.168, ал.1 от ЗДвП, който може да определи кръга от длъжностните лица, имащи правомощия да преместват или да нареждат да бъдат премествани паркирани пътни превозни средства без знанието на техния собственик. Видно от представената и приета като доказателство Заповед № РД-25-472/ 13.03.2012г., Кметът на Община Стара Загора е определил да осъществяват принудителното преместване на МПС с автомобил за репатриране от мястото на паркиране, без знанието на собственика или упълномощения от него водач, полицейските служители от звено „ООР” – Община при ОД на МВР (по т.1 от заповедта) и длъжностните лица в звено „Охрана на общинската собственост” към община Стара Загора (по т.2 от заповедта). Към момента на прилагане на принудителната административна мярка звено „Общинска полиция” - Стара Загора е включена по допълнителен щат към щата на сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР - Стара Загора и е структурирана като част от звено „Охрана на обществения ред” /„ООР”/ при ОД на МВР - Стара Загора, съгласно представените Договор № 1789/ 04.07.2013г., сключен между Община Стара Загора и ОД на МВР – Стара Загора и приложението към него и Заповед и № К-315/ 05.08.2013г. на Министъра на вътрешните работи.

В случая, видно от подадена от ст. полицай Господинов от 11.03.2016г. Докладна записка вх. рег. № 247/ 14.03.2016г. до Началника на сектор „ООРТП” при ОД на МВР - Стара Загора, обжалваната принудителна административна мярка е приложена от полицейския служител Деян Златков Господинов, който към 11.03.2016г. е бил назначен и е заемал длъжността старши полицай в звено „Общинска полиция” – Стара Загора по допълнителен щат към щата на сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР - Стара Загора (съгласно служебни бележки от 12.04.2016г. и 17.05.2016г. на Началник сектор „Човешки ресурси” в ОД на МВР). Съгласно утвърдената за тази длъжност длъжностна характеристика /л.35 по делото/, сред основните длъжностни права, задължения и функционални задачи, са и тези по осъществяване на контрол на безопасността на движението, осигуряване на безпрепятствено движение на градския транспорт; контролна и административно-наказателна дейност по спазване на действащото законодателство и наредбите на общинския съвет. С оглед на което съдът приема, че предвид заеманата от полицейския служител Деян Господинов длъжност и по аргумент от чл.168, ал.1, предложение второ от ЗДвП във вр. със Заповед № РД-25-472/13.03.2012г. на Кмета на община Стара Загора, обжалваната принудителна мярка е приложена от материално и териториално компетентен орган, надлежно овластен с правомощия по чл. 171, ал.1, т. 5 от ЗДвП.

За прилагането на принудителната административна мярка по чл.171, ал.1, т.5 от ЗДвП - „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик”, няма законово регламентирано изискването за писмена форма на волеизявлението, по аргумент от разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП. Поради особения характер на този вид ПАМ, същата представлява властническо волеизявление на овластен административен орган, изразено чрез действие.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при прилагането на обжалваната принудителна мярка, обуславящи отмяната й на това основание. Приложението на мярката следва като последователност на фактическите действия реда, регламентиран в чл. 55 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на община Стара Загора (НОРИПСОПТОСЗ).

Оспорената принудителна административна мярка обаче е приложена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел, като съображенията за това са следните:

Разпоредбата на чл.171, ал.1, т.5 от ЗДвП регламентира няколко хипотези /материалноправни основания/ за преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В случая очевидно налагането на ПАМ не е в хипотезите на чл. 171, ал.1, т.5, б. „а” и б.”в” от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на 171, ал.1, т.5, б. „б” от ЗДвП, преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач се налага, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.

При тази нормативна регламентация следва извода, че предвидената в разпоредбата на чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП принудителна административна мярка, се прилага в три хипотези. В случая нито се твърди, нито са представени доказателства, че за мястото, където е бил паркиран лек автомобил с рег. № СТ6920АТ – вдясно на северната активна лента за движение по посока на движението на ул. „Цар Калоян”, до №53А, е имало поставени пътни знаци, обозначаващи забрана за паркиране и съответно че това място е било обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното преместване на паркирано превозно средство при нарушаване на забраната. Нещо повече – безспорно е, че автомобилът е бил паркиран на място, попадащо в границите на определената със Заповед № 10-00-1416 от 02.07.2014г. на Кмета на Община Стара Загора „Зелена зона” в град Стара Загора, с въведен режим за кратковременно платено паркиране. Следователно не е налице първата хипотеза на чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП, като материалноправно основание за прилагане на обжалваната принудителна административна мярка. По делото няма данни репатрираното МПС да е било паркирано по начин, създаващ опасност за преминаването на другите участници в движението, с оглед на което съдът приема, че липсва и втората хипотеза на чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП. Не се поддъжа, а и се опровергава от представения снимков материал наличието на третата законово регламентирана материалноправна предпоставка, а именно паркираното ППС да прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Несъмнено паркираното МПС вдясно на северната активна лента за движение на еднопосочната в този участък ул. „Цар Калоян”, по посоката на движение, до тротоара, не създава каквато и да е вероятност автомобилът да засегне движението по пътното платно, нито пък да препятства преминаването на пешеходци по тротоара.

Принудителните административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения. Именно с оглед този характер на принудителните административни мерки, е недопустимо да се извършва разширително тълкуване на материалноправните предпоставки за тяхното прилагане. ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи и подчинена на принципа за законност. Материалноправните норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезите им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. Затова, за да бъде законосъобразно прилагането на мярката „принудително преместване на паркирано пътно превозно средство", следва да е налице фактическо обстоятелство, сочещо осъществяване на диспозицията на правната норма на чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП – т.е прилагането на ограничението следва да е единствено в изрично и изчерпателно изброените в закона случаи.

В тежест на административния орган е да установи и докаже наличието на някоя от предвидените материалноправни предпоставки, като основание за прилагането на ПАМ по чл.171, ал.1, т.5 от ЗДвП. Въпреки дадените от съда указания за разпределението на доказателствената тежест, ответникът по жалбата не ангажира доказателства за съществуването на фактическо основание и за изпълнението на законовите изисквания при прилагането на оспорената ПАМ. По изложените по горе-съображения, само по себе си допуснатото от водача на МПС нарушение на правилата за платено паркиране /паркиране на автомобила на място в границите на „Зелена зона” с въведен режим за кратковременно платено паркиране, без да е заплатена изискуемата се цена/, доколкото не е предвидено в закона като материалноправна предпоставка за налагане на ограничението, не съставлява релевантно фактическо основание за прилагане на посочената принудителна административна мярка.

Във връзка с посоченото в подадената от ст. полицай Деян Господинов Докладна записка вх. рег. № 247/ 14.03.2016г. основание за приложената на 11.03.2016г. принудителна административна мярка - репатриране на л.а рег. № СТ6920АТ, собственост на Д.К., съдът счита за необходимо да отбележи следното:

Соченото в докладната записка основание за прилагане на ПАМ - ”чл.58 – скоба МПС”, очевидно е по регламентацията, съдържаща се в приетата от Общински съвет - Стара Загора Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на община Стара Загора. Съгласно разпоредбата на чл.58 от тази Наредба /приета с Решение № 176 от 25.02.2016г. на Общински съвет – Стара Загора/ „При престояване на задържано със скоба ППС паркирано в „Зелена зона”, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл.99, ал.3 от ЗДвП за време по-дълго от указаното на пътния знак, същото след изтичане на работното време на платената зона се отстранява, като водачът или собственикът на автомобила, освен таксата по прилагане на техническото средство за блокиране, заплаща и таксата по преместването на превозното средство, транспортирането отговорно пазене на паркинга”.

Както вече беше отбелязано, по своята правна същност принудителното „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик”, представлява принудителна административна мярка. Съгласно императивната разпоредба на чл.23 от ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ. По силата на посочената нормативна регламентация и с оглед обстоятелството, че ПАМ се изразяват в едностранно неблагоприятно засягане на правната сфера на лицата и са свързани с ограничаването на права, уредбата им с подзаконов акт е недопустимо. Нито съдържанието на разпоредбата на чл. 171, ал.1, т.5 от ЗДвП, нито друга законова норма, сочат, че основанията за прилагането на ПАМ „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик” не са изрично и изчерпателно изброени в закона, поради което не е налице нито неуредено положение, нито общо положение, налагащо конкретизация с подзаконов акт, каквато е приетата от Общински съвет – Стара Загора НОРИПСОПТОСЗ. В случая в разпоредбата на чл. 58 от НОРИПСОПТОСЗ е регламентирано основание за прилагане на принудителна административна мярка „отстраняване от мястото на паркиране”, която мярка по съдържание и по резултат на правните последици е сходна с ПАМ по чл.171 ал.1, т.5 от ЗДвП. Доколкото обаче хипотезата на „престояване на задържано със скоба ППС, паркирано в „Зелена зона”, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл.99, ал.3 от ЗДвП за време по-дълго от указаното на пътния знак”, не е сред посочените в чл. 171, ал.1, т.5 от ЗДвП предпоставки за прилагане на мярката, се налага извод, че чл. 58 от НОРИПСОПТОСЗ противоречи на закона. Поради което и при съблюдаване на принципа по чл.5, ал.1 от АПК, като материалноправни основания за прилагането на ПАМ от вида на обжалваната, следва да се приемат единствено тези, регламентирани със законовата норма на чл. 171, ал.1, т.5 от ЗДвП. В този смисъл е и влязло в сила Решение № 206/ 09.11.2015г. по адм. дело № 275/ 2015г. по описа на Административен съд – Стара Загора, потвърдено с Решение № 1997 от 23.02.2016г. по адм. дело № 14496/ 2015г. на ВАС, с което е отменена действалата до 23.02.2016г. разпоредба на чл. 58 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора. Посочената разпоредба е регламентирала, че „при престояване на блокирано със скоба МПС повече от два часа, то се отстранява от мястото на паркиране по реда на чл.42, 43, 44 и 45, като шофьорът или собственикът на МПС освен таксата по блокирането, заплаща и таксата по отстраняването, транспортирането и отговорното пазене на паркинга”. И двете съдебни инстанции са приели, че с разпоредбата на чл. 58 от Наредбата, общинският съвет е разширил хипотезите на преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, в противоречие с предвидените в закона /чл.171, ал.1, т.5 от ЗДвП/ хипотези, доколкото законът не допуска възможността за принудително преместване на паркирано превозно средство при престояване на блокирано със скоба МПС за определен период, каквато принудителна административна мярка е била създадена с оспорената разпоредба на наредбата. Прието е и че доколкото случаите, когато се налагат принудителни административни мерки, се уреждат със закон, регламентирането и въвеждането на ПАМ с подзаконов нормативен акт, при липса на законова делегация, е недопустимо.

След като предвиденото в подзаконовия акт като материалноправна предпоставка фактическо основание за прилагането на ПАМ разширява, като недопустимо допълва регламентираните в закона случаи за налагане на ограничението, за материалната законосъобразност на оспорената ПАМ „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик” - репатриране на л.а с рег. № СТ6920АТ, собственост на Д.К., е ирелевантно дали и доколко е била налице хипотезата по чл. 58 от НОРИПСОПТОСЗ. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в случая материалноправните изисквания и условия, предвидени в посочената разпоредба, не са били изпълнени От регламентацията по чл.58 от НОРИПСОПТОСЗ е видно, че за упражняване на правомощието за прилагане на ПАМ - „отстраняване от мястото на паркиране - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач”, нормативно се изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. Задържано със скоба ППС, паркирано в „Зелена зона”; 2. За ППС да не е заплатена дължимата се цена за паркиране по чл.99, ал.3 от ЗДвП; 3. Престояването да е за време по-дълго от указаното на пътния знак и 4. Да е изтекло работното време на платената зона. От фактическа страна по делото не е спорно, че собственото на жалбоподателя Д.К. МПС - л.а с рег. № СТ6920АТ, на 11.03.2016г. е било паркирано в „Зелена зона”, без да е заплатена дължимата цена за паркиране и че автомобилът е бил задържан със скоба – т.е изпълнени са първите две условия за прилагането на ПАМ по чл.58 от НОРИПСОПТОСЗ. Но липсват каквито и да е било доказателства, че паркираното в „Зелена зона” МПС е престояло за време по-дълго от указаното на пътния знак, както и че е изтекло работното време на платената зона. Тъкмо обратното – съгласно чл. 42, ал.5 от НОРИПСОПТОСЗ, предвиденият в Наредбата режим за кратковременно паркиране „Зелена зона” е валиден в работни дни от 08.00 часа до 18.00 часа и в събота от 09.00 часа до 14.00 часа. Денят, в който е била приложена оспорената в настоящото съдебно производство ПАМ – 11.03.2016г., е работен, което означава, че работното време на платената зона е от 08.00 часа до 18.00 часа. В случая отстраняването от мястото на паркиране на МПС - л.а с рег. № СТ6920АТ, е извършено в 13.00ч. на 11.03.2016г., като автомобилът е репатриран и оставен за съхранение на Общинския специализиран паркинг „СБА” в 13.15ч. Очевидно е, че налагането на ПАМ е било извършено в рамките на работното време на платената зона, което сочи на неизпълнение на изискването по чл. чл.58 от НОРИПСОПТОСЗ отстраняването на автомобила от мястото на неговото паркиране да се извършва след изтичане на работното време на платената зона.

С оглед на съдът приема, че оспорената ПАМ е приложена както при липса на законово регламентирана материалноправна предпоставка по чл.171, ал.1, т.5 от ЗДвП, така и при неспазване на въведените с разпоредбата на чл.58 от НОРИПСОПТОСЗ изисквания и условия, което обуславя извод за нейната материална незаконосъобразност.

По дефиницията на чл.22 от ЗАНН целта на принудителните административни мерки е да предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него. Следователно принудителната административна мярка налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.171, ал.1, т.5 от ЗДвП, е за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения /чл.171, ал.1 от ЗДвП/. В случая не се установяват нито извършено административно нарушение, което налага прилагането на оспорената ПАМ за неговото преустановяване, нито обстоятелства, обуславящи необходимост да бъде осигурена безопасността на движението по пътищата чрез налагането на мярката по чл.171, ал.1, т.5 от ЗДвП. Съгласно чл. 167, ал.2, т.2 от ЗДвП, службите за контрол, определени от Кмета на Общината, могат да използват техническо средство за принудителното задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал.3, до заплащането на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. Следователно може да се направи извод, че от една страна техническото средство за принудително задържане може да се прилага по отношение на паркирано пътно превозно средство, за което не е заплатена съответната цена за паркиране, а от друга - че ППС, което е паркирано в определените със заповед на Кмета на общината места за платено паркиране и за което не е платена съответната такса/ цена за паркиране, може само да бъде блокирано с техническо средство, но по отношение на него не може да се прилага принудителната административна мярка по чл.171, ал.1, т.5 от ЗДвП - преместване на ППС без знанието на неговия собственик. След като законът, в разпоредбата на чл. 167, ал.2, т.2 от ЗДвП, предвижда като единствена приложима принудителна административна мярка при неплащане на цената за платено паркиране – принудително задържане на ППС чрез използване на техническо средство, налагането на друга ПАМ, вместо тази, или едновременно с нея, е недопустимо. В този смисъл с прилагането на оспорената ПАМ е нарушен и един от основните принципи на административния процес, регламентиран в чл.6 от АПК, а именно принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността, че административните органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане. В случая нито прилагането на обжалваната ПАМ е доказано с необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел, нито мярката се основава на доказано съществуване на законово регламентирана хипотеза по чл.171, ал.1, т.5 от ЗДвП.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че оспорената принудителна административна мярка по чл.171, ал.1, т.5 от ЗДвП, като приложена в нарушение и в несъответствие с целта на закона, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал.1 от АПК, Областна дирекция на МВР – Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на Д.К. сумата от 310лв., представляваща 10лв. внесена държавна такса и 300лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно приложени договор за правна защита и процесуално представителство, фактура и преводно нареждане.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Д.К.К. ***, приложена от полицейски служител Деян Златков Господинов - старши полицай в звено „Общинска полиция” – Стара Загора, сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, на 11.03.2016г. принудителна административна мярка - „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач” - репатриране на лек автомобил с рег. № СТ6920АТ, от мястото на паркирането му до Общински специализиран паркинг „СБА”, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР - Стара Загора да заплати на Д.К.К. ***, ЕГН **********, сумата от 310 /триста и десет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: