Р Е Ш Е Н И Е № 266
гр.Стара
Загора, 01.11.2016
год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд
в публичното заседание на единадесети октомври
през две
хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря С.Х.
и в присъствието на
прокурора Петко Г. ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 114 по описа
за 2016 год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с
правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във връзка
с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Образувано
е по искова молба от М.Г.Б. *** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
гр.София за присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лв за претърпени неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразни
бездействия на служители в Ареста гр.Ямбол за периода 28.10.2014г-08.12.2014г и
за периода 08.05.2015г-25.05.2015г.Твърди, че вредите са причинени от неосигуряване
на нормални битови, хигиенни и жилищни условия. В исковата молба е посочено, че
медицинското обслужване в Ареста гр.Ямбол е под всякаква критика, не се
осигурява престой на открито за 1 час, както и минималните 4 кв. м жилищна площ
на човек, че осветлението и вентилацията в килията са недостатъчни. По тези
причини ищецът твърди, че е претърпял
унижения, болки и страдания за исковия период Получил психично разстройство,
станал неадекватен понякога и се стресирал. Според него травмата от нечовешките
условия ще му остане за цял живот.
Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Стоянова в съдебно заседание и в представен писмен отговор оспорва
предявения иск. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не е
установено наличието на кумулативно изискуемите по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи
от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата
за причинени на М.Б. неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна
административна дейност, за което са изложени подробни съображения. Твърди, че нормативно въведените
изисквания за минимална плоощ на едни лишен от свобода и за санитарно помещение
и течаща вода в спалното помещение на са част от действащото законодателство
към исковия период. Излага доводи, че произтичащите
ограничения за лишените от свобода от установения порядък чрез графици за
обслужане нуждите на задържаните лица са свързани с изискванията за сигурност и
охрана, които са еднакви за всички задържани лица /обвиняеми и подсъдими/.
Обосновава, че в арестните помещения се осъществяват дейности по дезинсекция,
дезинфекция и дератизация, че постелъчното бельо се изпира в специално перално
помещение, а хигиената в килийните помещения зависи от нейните обитатели.
Счита, че Б. не е ангажирал доказателства за твърдените от него неимуществени
вреди и за незаконосъобразно бездействие на администрацията на ареста. Посочва,
че дори ищецът да е преживял негативни емоции, те не могат да се квалифицират
като жестоко или нечовешко отношение към него. По изложените съображения моли исковата
претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна
прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание
чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано
заключение, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Счита, че
твърденията на ищеца за лоши санитарно-битови, медицински и други условия в
Ареста гр.Ямбол и приченените му като резултат от тези условия неимуществени
вреси не се подкрепят от събраните доказателства. По съображения за липса на незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на затворническата администрация, на доказано претърпени
неимуществени вреди от ищеца и на пряка причинно-следствена връзка между
вредите и незаконосъобразните бездействия предлага искът да бъде оставен без
уважение.
От събраните по делото
доказателства съдът установи следната фактическа
обстановка:
Ищецът М.Б. *** на
29.10.2014г с постановление на Районна прокуратура Ямбол № 3176/ 2014г по описа
на РУП Тунджа. На 30.10.2014г с Определение на Районен съд Ямбол му е
определена мярка за неотклонение „Задържане под стража” като на 08.12.2014г е
освободен поради изменение на мярката в „Домашен арест” с Определение № 217/
08.12.2014г на Окръжен съд Ямбол. На 08.05.2015г мярката отново е изменена в „Задържане под стража” с
Определение на Районен съд Ямбол. На 25.05.2015г е приведен в Затвора гр.Стара
Загора с разпореждане № 984/ 22.05.2015г на Районен съд Ямбол.
За периода от
29.10.2014г до 02.12.2014г е настанен в килия № 4 заедно с А.Т.. От 02.12.2014г
двамата са преместени в килия № 10 до 08.12.2014г, когато ищецът Б. е
освободен. При престоя си в периода 08.05.2015г до 25.05.2015г е настанен в
килия № 5 заедно със Стоян Джефилов. Всички помещения за настаняване са с площ
от 6.38кв.м., оборудвани с две легла, маса и стол, монтирани неподвижно. За
всички килии има един общ санитарен възел с тоалетна, мивка и място за къпане.
Достъпът се осигурява по график 4 пъти дневно и незабавно при поискване. Има
изградена вентилационнасисема за досътп на свеж въздух, а
отоплението/охлаждането се осъществява чрез шест климатика, разположени в
коридора пред килиите, както и чрез вградено в стените на арестните помещения
парно, което работи сезонно в работни дни. Дневната светлина прониква от
коридора на ареста през отвор, разположен над вратата на арестантската килия, с
размери 120см на 60см и през прорез в самата врата с размери 50см на 40см. Не е
изградено място за престой на открито - разходката е до общата баня и тоалетна
като се осигурява по график 4 пъти дневно. Постелъчното бельо се сменя
ежеседмично. Медицинското обслужване от 03.11.2014г се осъщестява от медицински
фелдшер. Преди това е било поето от служебно определен лекар от РЗОКу при нужда
се ползвали услугите на Спешен център и консултации със специалисти от болница
„Св.Пантелеймон”. Ежемесечно са закупувани лекарства, а при специфични нужди -
по индивидуални рецепти, които задължително са изпълнявани.
Тези обстоятелства са
описани в приетото като доказателство без оспорване становище вх.№ 0864/ 17
.05.2016г на ГДИН - ОСИН Стара Загора, изготвено от Началника на ОСИН Ямбол.
По делото са представени
и приети като писмени доказателства Медицинска справка относна здравословното
състояние на М.Б. по време на престоя му в Арест Ямбол; Медицинска справка за
извършен преглед на 29.10.2014 г.; Лист за преглед в спешно отделение;
Медицински картон на задържания под стража М.Б. от 12.11.2014 г.; Бланка за
вторични медицински прегледи – 2 броя; фиш за спешна медицинска помощ № 92163
от 01.11.2014 г.; Епикриза ИЗ 14172 от 23.11.2014 г.; Рецепта от 23.11.2014 г.;
Медицински картон от 08.05.2015 г.; Бланка за вторични медицински прегледи;
Фактура № 102226/10.11.2014 г.; Фактура № 1068000938/23.11.2014 г.; Фактура №
102256/25.11.2014 г.; Фактура № 102270/01.12.2014 г.; Фактура № 102448/27.04.2015
г - всички за закупувани лекарства.; Фактура № 1432/14.11.2014 г.; Фактура №
1045611/19.11.2014 г.; Фактура № 1048433/21.04.2015 г - всички за закупувани
санитарни и почистващи препарати.
От показанията на разпитания по делото свидетел А.Т.,
който е пребивавал с ищеца в една килия за период от 40 дни, се установява, че
от надзорния състав на ареста отваряли на всяко повикване за тоалетна и за баня. В коридора на ареста прозорците били
отворени, но в килията – не. На вратата на килията имало решетка – малко
прозорче, откъдето влизал въздух, тъй
като нямало стъкло. Отношението на надзирателите към задържаните било нормално.
На ищеца му станало лошо една вечер и веднага го закарали в спешната помощ
извън ареста, но според свидетеля симулирал, за да го изведат. Не се е
оплаквал, че престоят в ареста му е оказал негативно въздействие.
Така установената
фактическа обстановка мотивира следните правни
изводи:
Предявеният иск е
допустим, а разгледан по същество - частично основателен и доказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица
могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи
и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца.
Основателността на такъв иск предполага предварително установяване на точно
определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен
административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен
орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или
бездействие да са при и по повод изпълнение на пряка административна дейност;
да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен
акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между
постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и
настъпилата вреда. При липсата на който и да било от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или
общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред.
В случая се претендират неимуществени вреди като резултат от
незаконосъобразните действия и бездействия на ГД "ИН" и на длъжностни
лица от нея, за периоди на престой в ареста 28.10.2014г-08.12.2014г и
08.05.2015г-25.05.2015г. Предметът на делото е очертан в исковата молба, според която се търси
обезщетяване за твърдени от М.Б. претърпени неимуществени вреди, като последица
от липса на достатъчно жилищна площ в килията, на достъп до санитарен възел, течаща вода,
достатъчно осветление и вентилация,
както и лоши
хигиенни условия в килията, липса на престой на открито и на адекватно
медицинско обслужване.
Съгласно чл. 43, ал.3 от ЗИНЗС,
минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4
кв.м., като в закона /в действащата за периода на исковата претенция редакция
на §13 от ПЗР на ЗИНЗС ДВ бр.103 от 2012г/ изрично е посочено, че тази
разпоредба влиза в сила от 01.01.2019г. Съгласно чл. 43, ал.2 от ЗИНЗС, всяко
място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови
и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, като в ал.4 е
посочено, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и
минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за
прилагане на закона. В чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС е регламентирано, че в спалните
помещения на местата за лишаване от свобода се осигурява пряк достъп на дневна
светлина и възможност за естествено проветряване, а количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се
определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени
сгради. В ал.3 е предвидено на лишените от свобода да се осигурява постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода като в заведенията от закрит тип
ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения. Съгласно § 9 / предишен § 6 – ДВ, бр.20 от 2014г/ от ПЗР на ППЗИНЗС,
тази норма влиза в сила три години след приемането на програмата по §11 от ПЗР
на ЗИНЗС от Министерския съвет за подобряване на условията в местата за
лишаване от свобода. С оглед предвидения отлагателен срок за влизане в сила на
посочените разпоредби, нормативно въведените изисквания за минимална жилищна
площ, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, за пряк достъп на
дневна светлина и възможност за естествено проветряване, не са част от
действащото законодателство за периода на исковата претенция. Макар формално да
не е налице нормативно регламентирано задължение за администрацията на местата
за лишаване от свобода съдът счита, че
администрацията на затвора е длъжна да осигури на задържаните лица такива
условия, които да не създават предпоставки за увреждане на тяхното физическо и
психическо здраве и унизяване на човешкото им достойнство, в какъвто смисъл са
и препоръките в докладите на Европейската Комисия за предотвратяване на изтезанията
и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание.
В част четвърта на ЗИНЗС е регламентиран редът на изпълнение на мярката за
неотклонение задържане под стража. Съгласно чл.240, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото в
тази част не се предвижда друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от
свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за
неотклонение задържане под стража. Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗИНЗС, при
изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване
на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. А разпоредбата на чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС
предвижда правото на лишените от свобода на престой на открито не по-малко от
един час на ден.
Спорният въпрос по настоящото дело е
дали конкретните жилищни /битови/ и санитарно-хигиенни условия, при които М.Б.
е бил поставен за процесния период на пребиваването му в Ареста гр.Ямбол за
изтърпяване на мярка за неотклонение «задържане под стража», сочат накърняване
на признатото му право по чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария и на
правото му по чл.10, т.1 от Международния пакт за гражданските и политическите
права /обн. ДВ бр.60/ 1970г., в сила за РБългария от 23.03.1976г./ и в този
смисъл представляват нарушавание на забраната по чл.3 от Европейската конвенция
за защита на правата на човека и основните свободи.
Разпоредбата на чл. 29, ал.1 от Конституцията на
РБългария прокламира, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко,
безчовечно или унижаващо отношение. В чл.10, т.1 от Международния пакт за
гражданските и политическите права изрично се предвижда, че всяко лице, лишено
от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на
човешката личност достойнство. В чл.3 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на
мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на
лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното
законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на
чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща, че осъдените не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На това право на лишените от
свобода съответства насрещното административно задължение при изпълнение на
наказанията да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи
поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на
правата и достойнството им /чл.2, т.3 от ЗИНЗС/.
Съдебната практика на Европейския съд
по правата на човека /вкл. и във връзка с дела, водени срещу България/, е
установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е
налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право. Според ЕСПЧ
„безчовечно или унижаващо отношение” предполага страдание или унижение,
достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена
форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно мотивите на Решение на
ЕСПЧ от 02.02.2006г. по делото Йовчев
срещу България „мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат
такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице
условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, че начина
и метода на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с
интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със
задържането и че като се имат предвид практическите нужди на лишаването от
свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени”. А според
изложените мотиви в Решение от 28.10.1998г по делото Асенов и други срещу България съдът следва да вземе
предвид особено здравословното състояние на задържаното лице.
От
доказателствата по настоящото дело безспорно се установява, че за двата периода
на задържане ищецът Б. е бил настанен в килии № 4, № 10 и №5, всяка с площ от
6.38 кв.м. с още едно лице. При това положение
жилищната площ в спалните помещения за всеки от лишените от свобода действително
е била под 3 кв.м. като се вземе предвид и мястото, заето от трайно закрепените
легла, маси и столове. А в своята практика Европейският съд по правата на
човека приема, че ако
затворниците имат на разположение по-малко от 3 кв.м. жилищна площ, пренаселеността
трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо
от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Дори и пренаселеността
да не е толкова сериозна, че да представлява сама по себе си нарушение на чл.3
от Конвенцията, както е в настоящия случай /двама настанени на 6.38 кв.м./, тя
все пак може да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с
други аспекти на условията на задържане – като например липса на уединение при
използване на тоалетната, лоша вентилация, липса на достъп на естествена
светлина и свеж въздух, липса на подходящо отопление или липса на основна
хигиена. Това води до ниво на страдание, което надвишава присъщото на
задържането /РЕШЕНИЕ по делото Нешков и
други срещу България/.
Не е спорно
обстоятелството, че помещението, в което се е осъществявал „престой
на открито” всъщност не е на открито, а представлява коридора на ареста. Упражненията на открито,
както и условията, в които лишените от свобода могат да ги правят, са основен
гарант за благополучието на задържаните. Липсата на
такава възможност за лицата в Ареста гр.Ямбол сочи на влошени условия на
задържане. На следващо място се установява, че до килиите няма пряк достъп на
слънчева светлина и чист въздух, които са основни елементи на живота. Няма
данни дали и как функционира изградената вентилационна система. Разположението
на климатиците в коридора пред килиите и действащо само през работните дни
парно сочат недостатъчна адекватност на отоплението. Негативният ефект от тези три
елемента от условията на задържане в съчетание с липсата на двигателна
активност на открито надвишава прага на тежест, свързан с лишаването от
свобода, дори това да не продължава дълго във времето.
По делото е безспорно обстоятелството,
че спалните помещения, в които е настаняван Б., не са оборудвани със санитарен
възел и мивка с течаща вода. Санитарното помещение е общо, достъпът до което
съгласно установения режим е по график 4 пъти дневно и винаги при поискване.
При тези данни и с оглед показанията на свидетеля Т. не се установява прилагането
на нормативно регламентираните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите
от тях ограничения да са довели до необосновано нарушаване на основни права на Б.
/право на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност
достойнство/ и да са рефлектирали неблагоприятно върху личната му сфера.
Неоснователно е и твърдението в
исковата молба, че администрацията на затвора не е предоставила адекватна
медицинска грижа, съобразена със здравословното състояние на задържания.
Наличните доказателства сочат извършен първоначален медицински преглед при
задържането, последващи медицински прегледи при оплакване, проведено
медикаментозно лечение и хоспитализация.
Гореизложените
обстоятелства /пребиваването почти 24ч. в денонощието в спално помещение от
около 6 кв.м. и свързаната с него липса на двигателна активност, липса на пряка
слънчева светлина, естествено проветрение, адекватно отопление и престой на
открито/ в своята съвкупност и преценени
с оглед периода на пребиваване в следствения арест /39 дни при първото
задържане и 13 дни при второто/ неминуемо водят до потискане, унижаване,
неблагоприятно засягане на личността, до накърняване на човешкото достойнство и
до физически болки и страдания. Причинените на М.Б. неудобства надхвърлят
обичайните, свързани с изпълнението на наложената му мярка за неотклонение и са
довели до понесени от него страдания, трудности и негативни емоционални
преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на най-тежката мярка за
неотклонение. С оглед обичайните правила за условия на живот, съответстващи на
изискванията за хуманно отношение, което да не накърнява човешкото достойнство,
условията, в които е бил поставен М.Б. при пребиваването му в следствения арест
гр.Ямбол предвид кумулативния им ефект следва да бъдат квалифицирани като
унижаване на човешкото достойнство по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, а това
нарушение на чл.3 от ЕКПЧ неминуемо е свързано с настъпване на вреди, т.е.
предизвиква страдание у всеки човек /Дело
Нешков срещу България/. На доказване подлежат вреди над това ниво, като за
конкретно твърдяното от ищеца трайно психично увреждане не са ангажирани
доказателства въпреки дадените от съда указания.
С оглед на гореизложеното съдът приема
за доказани фактите относно описаните в исковата молба битови и санитарно-хигиенни
условия, при които е бил поставен ищецът при пребиваването му в Затвора
гр.Стара Загора: недостатъчна жилищна
площ, липса на пряка слънчева светлина, естествено проветрение, адекватно
отопление и престой на открито. Като резултат следва да бъде ангажирана отговорността
на държавата поради незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на
администрацията в следствения арест за неспазване на изискванията на чл. 3 от
ЗИНЗС, което бездействие е рефлектирало върху личната сфера на ищеца,
накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от ЕКПЧОС. При
осъществяване на правнорегламентирана дейност длъжностните лица от
администрацията на ареста са нарушили изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС, което
е довело до накърняване на правото на задържаното под стража лице на хуманно
отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство.
Действително по делото няма данни за извършени умишлени действия или бездействия
на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни
условия, до унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на
осъдения и до емоционални и физически страдания. Липсата на подобна цел обаче
не може категорично да изключи нарушението на чл.3 от ЕКЗПЧОС /решение от
09.06.2005г И.И. срещу България,
решение от 15.07.2002г Калашников срещу
Русия/. Освен това отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е обективна, т.е. държавата отговаря за вредите, причинени от
нейни органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност,
които са последица от незаконосъобразните им актове, действия и бездействия,
без значение дали са причинени виновно от тях. Ирелевантно е обстоятелството, че съществуват обективни
трудности за привеждане на затворническите помещения в съответствия с
изискванията и европейските стандарти за условията в местата за лишаване от
свобода/задържане под стража - необходимо и достатъчно е да бъде установено
настъпване на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от
правото нематериални блага, неимуществени субективни права и основни ценности,
което следва закономерно от обективния факт на наличие на незаконосъобразна
административна дейност.
Установените негативни преживявания, физически
и психичен дискомфорт на М.Б., надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на
наложената му мярка за неотклонение, макар и без увреждане на здравето като
следствие от тях, са довели до унижаване на човешкото му достойнство и
представляват неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно
бездействие на затворническата администрация в нарушение на изискването по
чл.2, т.3 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на
физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и
достойнството им. Затова според настоящия съдебен състав кумулативно са налице
елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на
държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Размерът на дължимото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди следва
да бъде определен в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложима на
основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ - по справедливост. Спазването на принципа на
справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент
на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда
с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина,
по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на
увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането. С оглед посочените по-горе
обстоятелства и факта, че М.Б. е пребивавал 42 дни в Ареста гр.Ямбол, където е бил
поставен в условия унижаващи човешкото достойнство, предвид характера и
интензитета на породените страдания и негативни преживявания без настъпили
трайни последици, съдът приема, че исковата претенция следва да бъде уважена до
размер 150лв.
В останалата част до размера на претендираното
от ищеца обезщетение от 30 000 лв. искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Според
изхода на делото на ответника не се дължат разноски по аргумент от разпоредбата
на чл.10, ал.2 от ЗОДОВ.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, бул.„Ген. Н.
Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.Б. ЕГН **********,***, сумата 150 /сто и
петдесет/лв, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за периода 28.10.2014г-08.12.2014г и за периода 08.05.2015г-25.05.2015г
в резултат от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Ареста гр.Ямбол, изразяващи се в неосигуряване на необходимите
битови и санитарно-хигиенни условия в Ареста гр.Ямбол.
ОТХВЪРЛЯ иска М.Г.Б. против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София в останалата му част до
30 000 лв като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: