Решение по Административно дело 115/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 198 19.07.2016г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар П.М. и с участието

на прокурор Константин Тачев като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 115 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба на Професионална гимназия по строителство – гр. Казанлък, с адрес гр. Казанлък, ул. „Райчо Даскалов” 24, представлявана от Директора Цветан Илиев Павлов, с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Община Казанлък, за присъждане на обезщетение в размер на 800лв. за претърпени от ищеца имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № ОП-187/ 22.06.2015г., издадено от Заместник кмета на Община Казанлък, ведно със законната лихва от завеждането на делото до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че с Наказателно постановление № ОП-187/ 22.06.2015г., издадено от Заместник кмета по икономика, стопанска политика и управление на общинската собственост при Община Казанлък, му е била наложена административна санкция – „имуществена санкция” в размер на 100лв. Професионална гимназия по строителство – гр. Казанлък е обжалвала наказателното постановление по съдебен ред, като с Решение № 409/ 09.11.2015г. по АНД № 784/ 2015г. по описа на Районен съд – Казанлък, Наказателно постановление № ОП-187/ 22.06.2015г. е било отменено, като незаконосъобразно. Решението на Казанлъшкия районен съд е оставено в сила с Решение № 32 от 25.02.2016г. по КАНД № 11/ 2016г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Ищецът сочи, че във връзка с обжалването на наказателното постановление по съдебен ред и процесуалното представителство по водените съдебни производства, е сключил договори за правна защита и съдействие от 02.07.2015г. и от 03.02.2016г. с адв. М.Д., при договорено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции общо в размер на 800лв., заплатено от бюджета на Професионална гимназия по строителство – гр. Казанлък. Поддържа, че направените разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за сумата от 800лв. представляват претърпяна имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление № ОП-187/ 22.06.2015г. на Заместник кмета на Община Казанлък. С оглед на което претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено обезщетение в размер на 800лв., за претърпени имуществени вреди в резултат на съдебно установената като незаконосъобразна административна дейност.

Ответникът – Община Казанлък, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представения писмен отговор, оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Поддържа, че не са налице кумулативно изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на общината за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност. Твърди, че от една страна издаването на наказателни постановления и налагането на административни наказания не се свързва с осъществяване на административна дейност, а от друга - че платеното от ищеца адвокатско възнаграждение по повод проведените административнонаказателно съдебни производства не представлява вреда – пряка и непосредствена последица от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Излага доводи, че заплащането на адвокатско възнаграждение се следва на договорно основание, при липса на регламентирано в закона задължително процесуално представителство и защита на лицата в съдебните производства по обжалването на наказателните постановления, като доколкото в процесуалния закон, по реда на който се разглеждат жалбите против наказателните постановления, не е предвидено възстановяване на направените разноски при отмяна на наказателното постановление, те остават в тежест на страната, която ги е направила и не могат да се претендират по друг ред. Подържа се и недоказаност на исковата претенция по основание и размер по съображения, че приложените договори за правна защита и съдействие и отчет по сметка не удостоверяват конкретното основание за извършеното плащане и съотв. направен разход за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на Наказателно постановление № ОП-187/ 22.06.2015г.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение че предявеният иск е доказан по основание, но не и по размер. Поддържа се, че исковата претенция е основателна единствено в частта за присъждането на обезщетение за направените от Професионална гимназия по строителство – гр. Казанлък разходи за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на Наказателно постановление № ОП-187/ 22.06.2015г. и осъщественото процесуално представителство по АНД № 784/ 2015г. по описа на Районен съд – Казанлък. По съображения за наличието на Тълкувателно решение на ВАС, съгласно което в производствата по касационните административно наказателни дела разноски не се присъждат, се обосновава неоснователност на иска в частта му, касаеща заплатеното адвокатско възнаграждение по КАНД № 11/ 2016г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

С Наказателно постановление /НП/ № ОП-187/ 22.06.2015г., издадено от Заместник кмета на Община Казанлък, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение № 3 от 04.02.2015г., на основание чл. 50, ал.2 от Наредба № 2 на Общински съвет – гр. Казанлък, на Професионална гимназия по строителство – гр. Казанлък е наложена имуществена санкция в размер на 100лв., за нарушение на чл. 36, т.1 от Наредба № 2 на Общински съвет – гр. Казанлък. По жалба на Професионална гимназия по строителство – гр. Казанлък против наказателното постановление е образувано АНД № 784/ 2015г. по описа на Районен съд – Казанлък. С Решение № 409/ 09.11.2015г. по посоченото дело, издаденото от Заместник кмета на Община Казанлък Наказателно постановление № ОП-187/ 22.06.2015г., е отменено като незаконосъобразно. С Решение № 32 от 25.02.2016г. по КАНД № 11/ 2016г. по описа на Административен съд – Стара Загора, решението на Казанлъшкия районен съд е оставено в сила.

Към материалите по делото е приложено АНД № 784/ 2015г. по описа на Районен съд – Казанлък, ведно с КАНД № 11/ 2016г. по описа на Административен съд - Стара Загора.

По допустимостта на иска:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издадено спрямо него от длъжностно лице на Община Казанлък наказателно постановление – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Доколкото наказателното постановление е издадено от административен орган в изпълнение на нормативно регламентирани правомощия при упражняване на административна правосубектност, постановяването му при реализиране на изпълнителната (административна) функция в рамките на държавната власт се свързва с административна по своя характер дейност, като причинените на граждани и юридически лица вреди при или по повод изпълнението на тази дейност определят квалификацията на иска за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления като такава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване на наказателни постановления, подлежат на разглеждане по същия ред. Налице е и процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, от което се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда имуществени вреди.

Ето защо съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск срещу Община Казанлък е частично основателен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата и общините възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата или общината; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

С предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, по същество представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административно наказващи функции и правомощия. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от административен орган /орган на администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата /общината/ при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В случая по делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление № ОП-187/ 22.06.2015г., издадено от Заместник кмета на Община Казанлък, на основание чл. 50, ал.2 от Наредба № 2 на Общински съвет – гр. Казанлък, на Професионална гимназия по строителство – гр. Казанлък е наложена имуществена санкция в размер на 100лв., за нарушение на чл. 36, т.1 от Наредба № 2 на Общински съвет – гр. Казанлък. Наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила Решение № 409/ 09.11.2015г. по АНД № 784/ 2015г. по описа на Казанлъшкия районен съд, потвърдено с Решение № 32 от 25.02.2016г. по адм. дело № 11/ 2016г. по описа на Административен съд – Стара Загора. С постановената отмяна с влязло в сила съдебно решение на издаденото срещу Професионална гимназия по строителство – гр. Казанлък наказателно постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Община Казанлък по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на общината при изпълнение на административна дейност.

За ангажиране отговорността на държавата респ. на общината е необходимо да бъде установено и настъпване на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията – т.е да се докаже наличие на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, което засягане следва закономерно от незаконосъобразната административна дейност, по силата на причинно – следствената връзка, която съществува между тях.

Съдът приема, че такава имуществена вреда, намираща се в причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление № ОП-187/ 22.06.2015г. на Заместник кмета на Община Казанлък, представлява направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 02.07.2015г., като съображенията за това са следните:

Видно от приложените по АНД № 784/ 2015г. по описа на Казанлъшкия районен съд договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 02.07.2015г., Директорът на Професионална гимназия по строителство – гр. Казанлък е възложил и упълномощил адв. М.Д. *** да изготви и подаде жалба до Казанлъшкия районен съд от името на Професионална гимназия по строителство – гр. Казанлък, против Наказателно постановление № ОП-187/ 22.06.2015г. и да осъществи процесуално представителство по делото, при договорено възнаграждение в размер на 300лв., платимо по банков път. Заплащането на договореното адвокатско възнаграждение е удостоверено с дневен отчет по сметка от 03.07.2015г. на клиента М.Н.Д. /л. 7 по делото/, от който е видно, че на посочената дата по сметката на адв. Д. е постъпила сумата от 300лв, наредена за плащане от Професионална гимназия по строителство на основание договор за правна защита. Доколкото направеният от Професионална гимназия по строителство – гр. Казанлък разход за адвокатско възнаграждение по сключения с адв. М. Д. договор за правна защита и съдействие, се свързва с намаление на имуществения патримониум на ищеца, то този разход следва да се разглежда като имуществена вреда за лицето, по отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че неправилно и незаконосъобразно е било привлечено към административно наказателна отговорност и санкционирано с издаденото наказателно постановление. Следователно доказано се явява наличието и на третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпяна от ищеца имуществена вреда.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съдът намира, че в случая съществува пряка причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение и незаконосъобразното наказателно постановление, тъй като адвокатската защита е била ангажирана и съответно предоставена именно поради и във връзка със съдебното производство по обжалване на това наказателно постановление. Възлагането от ищеца Професионална гимназия по строителство – гр. Казанлък на адв. М.Д. ***, да заведе дело пред РС – Казанлък, като изготви и подаде жалба против Наказателно постановление № ОП-187/ 22.06.2015г. и да осъществи процесуално представителство по делото и съотв. заплащането на договорения за това адвокатски хонорар, пряко се свързват с незаконосъобразното издаване на наказателното постановление и непосредствено са обусловени от произтичащата нужда от защита на правата и интересите на привлеченото към административнонаказателна отговорност и санкционирано с НП лице. В този смисъл твърдените от ищеца имуществени вреди следва да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно проведеното срещу Професионална гимназия по строителство – гр. Казанлък административнонаказателно производство, приключило с издаването на Наказателно постановление № ОП-187/ 22.06.2015г. на Заместник кмета на Община Казанлък, отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че направеният разход за заплащане на адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 02.07.2015г. във връзка с обжалването на наказателното постановление, не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Очевидно ако не е било издадено Наказателно постановление № ОП-187/ 22.06.2015г., ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение за неговото обжалване по съдебен ред – т.е намаляването на имуществото на Професионална гимназия по строителство – гр. Казанлък вследствие на заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от незаконосъобразното издаване на наказателното постановление за санкционираното на лицето. Ето защо обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не означава нито че привлеченото към административнонаказателна отговорност лице няма право да ангажира адвокат за свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, когато счита, че същите са засегнати, като заплатеното възнаграждение за адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на съдебно предявения за разрешаване спор относно законосъобразността на наказателното постановление, поради което и този разход следва да се разглежда като вреда, явяваща се пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. В този смисъл претърпяната от Професионална гимназия по строителство – гр. Казанлък вреда в размер на направения разход за адвокатско възнаграждение за обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство по АНД № 784/ 2015г. по описа на КРС, се намира в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на административния орган, защото е типична и нормално настъпваща последица от незаконосъобразното наказателно постановление и защитата, която се е наложила срещу него именно поради незаконосъобразната дейност на администрацията. Незаконосъобразно издаденото наказателно постановление е необходимо условие за настъпване на увреждането, а сключването на договор с адвокат за правна защита и съдействие е нормално, закономерно и очаквано поведение, свързано с обжалването на НП от лицето, което счита, че неправилно е привлечено към административнонаказателна отговорност, като незаконосъобразният акт на администрацията се явява адекватна причина за платеното адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита и процесуално представителство. Всичко това обуславя извод, че направеният разход за адвокатско възнаграждение за обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство по делото, представлява пряка и непосредствена вреда – типична и нормално настъпваща последица във връзка със защитата срещу неправилно, незаконосъобразно и необосновано административнонаказателно обвинение и наложена административна санкция, следваща по време и място противоправния резултат – незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че доколкото в процесуалния закон, по реда на който се провежда обжалването на наказателното постановление, не се предвижда възстановяване на направените разноски при отмяна на наказателното постановление, те остават в тежест на страната, която ги е направила и не могат да се претендират по друг ред. Действително законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Такъв ред не е предвиден и в НПК, субсидиарно приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН. Ето защо в производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, когато наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат разноски срещу държавата. Обстоятелството, че направените в административно-наказателните производства разноски не могат да бъдат предявени за репариране с оглед изхода на делото и че между страните не възниква правоотношение по повод на разноските, не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административно наказателния процес и съотв. липсата на регламентация в процесуалния закон на отговорността за разноски, не налага извод, че разходите, направени от санкционираното лице във връзка с обжалването на наказателното постановление, като претърпяна вреда вследствие от незаконосъобразно издаден спрямо него акт на администрацията, не подлежат на обезщетяване на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Всъщност самото разрешение, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, за приложимостта на ЗОДОВ по искове за обезщетения във връзка с направени разноски в производствата по обжалване на наказателни постановления, впоследствие отменени като незаконосъобразни, следва именно от обстоятелството, че процесуалният закон не е предвидил специален ред и начин за обезвреда на направените разноски в производствата по обжалване на наказателните постановления /чл.8, ал.3 от ЗОДОВ/. Да се приеме, че разходваните средства за защита срещу санкционен акт, впоследствие отменен като незаконосъобразен, следва да останат в тежест на лицето, което е било подложено на неоправдана административнонаказателна репресия, би довело до допускане ограничаване на упражняването на основни права във връзка с ползването на ефективни правни средства за защита и възможността лицето да бъде съветвано, защитавано и представлявано от адвокат по наказателно по своя характер обвинение. В този смисъл с исковата претенция по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не се реализира „отговорност за разноски”, а отговорност за претърпени имуществени вреди, представляващи направените разходи за адвокатска защита за обжалването на незаконосъобразно издаденото наказателно постановление и при упражняване на признатото и гарантирано право на защита срещу незаконосъобразното му привличане към административнонаказателна отговорност.

С оглед на гореизложеното съдът приема за доказан по основание искът на Професионална гимназия по строителство – гр. Казанлък, в частта му относно присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 02.07.2015г., пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност - отменено с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразно Наказателно постановление № ОП-187/ 22.06.2015г. на Заместник кмета на Община Казанлък.

Исковата претенция в тази й част е доказана не само по основание /кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Община Казанлък по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ/, но и по размер. Съдът приема за доказано, че договореното между Професионална гимназия по строителство – гр. Казанлък и адв. М.Д. *** адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. /с договор за правна защита и съдействие от 02.07.2015г./, във връзка с възложеното изготвяне и подаване на жалба до Казанлъшкия районен съд от името на Професионална гимназия по строителство – гр. Казанлък против Наказателно постановление № ОП-187/ 22.06.2015г. и осъществяването на процесуално представителство по АНД № 784/ 2015г. по описа на КРС, е заплатено изцяло по банков път. Заплащането му е удостоверено с представения по делото /л. 7/ дневен отчет от 03.07.2015г. по сметка на клиента М.Н.Д. в „ПроКредит Банк” ЕАД, от който дневен отчет е видно, че на посочената дата /03.07.2015г./, по сметката на адв. М.Д. е постъпила сумата от 300лв, наредена за плащане от Професионална гимназия по строителство на основание договор за правна защита. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е направил разход в размер 300 лева за заплатено от него адвокатско възнаграждение за обжалването на Наказателно постановление № ОП-187/ 22.06.2015г и процесуалното представителство в съдебното производство по образуваното по жалбата дело в РС – Казанлък, приключило с отмяната като незаконосъобразно на наказателното постановление, с влязъл в сила съдебен акт.

Недоказана обаче се явява исковата претенция в частта й, с която се претендира обезщетение за претърпяна имуществена вреда, представляваща направения от ищеца разход в размер на 500лв. за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 03.02.2016г., като съображенията за това са следните:

Съгласно договор за правна защита и съдействие от 03.02.2016г., на адв. М.Д. *** е възложено от името на Професионална гимназия по строителство – гр. Казанлък да изготви отговор на касационна жалба и да осъществи процесуално представителство по адм. дело № 11/ 2016г. по описа на Административен съд – Стара Загора, при договорено адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., за което е отбелязано, че е платено изцяло в брой. Посоченият договор обаче не е бил представен в производството по КАНД № 11/ 2016г. по описа на Административен съд – Стара Загора /образувано по жалба на Община Казанлък против Решение № 409/ 09.11.2015г. по АНД № 784/ 2015г. по описа на КРС, с което решение Наказателно постановление № ОП-187/ 22.06.2015г., е отменено като незаконосъобразно/, нито е бил приложен по това дело. Договорът за правна защита и съдействие от 03.02.2016г. е представен едва при подаването на исковата молба, по която е образувано настоящото дело. На първо място и при прилагане на разпоредбата на чл.181 от ГПК, съдът приема за недоказано, че договорът за правна защита и съдействие /като частен документ/ е сключен, съответно че договореното адвокатско възнаграждение е платено на посочената в договора дата - 03.02.2016г. Независимо, че приложеният договор е надлежно оформен и има характер на разписка за посочената в него като заплатена сума, удостоверяваща извършеното плащане /съгласно разрешението, дадено с Тълкувателно решение №6/ 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/, предвид обстоятелството, че този договор не е бил представен и съответно приложен по КАНД № 11/ 2016г. по описа на Старозагорския административен съд, същият не доказва направен от ищеца разход в размер на 500лв. за заплатено адвокатско възнаграждение към момента на воденото касационно съдебно производство по КАНД № 11/ 2016г. във връзка с обжалването на НП № ОП-187/ 22.06.2015г. Нещо повече – при условие, че процесуално представителство по КАНД № 11/ 2016г. от адв. М.Д. не е било осъществено и че изготвеното от адвоката писмено възражение относно касационната жалба на Община Казанлък против Решение № 409/ 09.11.2015г. по АНД № 785/ 2015г. по описа на КРС е депозирано с вх. № 14267/ 18.12.2015г. т.е много преди посочената като дата на сключване на договора за правна защита и съдействие и на плащане на адвокатското възнаграждение дата - 03.02.2016г., недоказано се явява наличието на причинно-следствена връзка между претендираната от ищеца като настъпила имуществена вреда /направен разход за адвокатско възнаграждение за правна защита, съдействие и процесуално представителство по КАНД № 11/ 2016г. по описа на АССЗ/ и отмененото като незаконосъобразно НП № ОП-187/ 22.06.2015г., от гл.т на необходимостта на направения разход към момента на неговото извършване във връзка със защитата срещу наказателното постановление.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че предявеният от Професионална гимназия по строителство – гр. Казанлък иск срещу Община Казанлък се явява доказан по основание и по размер в частта му за претендираното обезщетение за претърпени имуществени вреди за сумата от 300лв., представляваща направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 02.07.2015г. и в тази си част искът следва да бъде уважен. В останалата част до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 800лв., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски, като Община Казанлък бъде осъдена да заплати на Професионална гимназия по строителство – гр. Казанлък сумата от 122.50лв., представляваща внесена държавна такса в размер на 10лв. и 112.50лв. - съразмерно на уважената част от иска възнаграждение за един адвокат.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Община Казанлък, гр. Казанлък, ул. „Розова долина” № 6, ЕИК 000817778, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на Професионална гимназия по строителство – гр. Казанлък, с адрес гр. Казанлък, ул. „Райчо Даскалов” 24, ЕИК 000806803, представлявана от Директора Бойка Тодорова Аладжова, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от Професионална гимназия по строителство – гр. Казанлък имуществени вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразно Наказателно постановление № ОП-187/ 22.06.2015г., издадено от Заместник кмета на Община Казанлък, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата

ОТХВЪРЛЯ предявения от Професионална гимназия по строителство – гр. Казанлък, с адрес гр. Казанлък, ул. „Райчо Даскалов” 24, ЕИК 000806803, срещу Община Казанлък, иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в останалата му част и до размера на претендираното обезщетение от 800лв., като недоказан и неоснователен.

ОСЪЖДА Община Казанлък, гр. Казанлък, ул. „Розова долина” №6, ЕИК 000817778, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на Професионална гимназия по строителство – гр. Казанлък, с адрес гр. Казанлък, ул. „Райчо Даскалов” 24, ЕИК 000806803, сумата от 122.50лв. /сто двадесет и два лева и петдесет ст./, представляваща направените от ищеца разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: