Р Е Ш Е Н И Е № 208

гр.Стара Загора 03.08.2016 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на пети юли

през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове:

при секретаря С.Х.

и в присъствието на прокурора Петко Г. , като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 121 по описа за 2016 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба от М.Г.Б., понастоящем в Затвора гр.Стара Загора, уточнена в съдебно заседание на 05.07.2016г, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София за присъждане на обезщетение в размер на 40 000 лв за претърпени неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразни бездействия на служители в Затвора Стара Загора за периода от 25.05.2015г до 13.01.2016г. Твърди, че по време на престоя в Затвора Стара Загора бил настанен в една килия с 12 други лица, в която липсват санитарен възел, течаща вода, достатъчно осветление и вентилация. За поддържане хигиена не били осигурявани средства и препарати и тя била под всякаква критика, включително поради наличие на хлебарки и дървеници. Счита, че не му е била осигурена полагащата се 4 кв.м. жилищна площ. Твърди, че в резултат от поставянето при нечовешки условия е преживял унижение, чувствал се непълноценен човек като преживеният стрес му оставил травма за цял живот.

Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София чрез процесуалния си представител юрисконсулт Стоянова в съдебно заседание и в представен писмен отговор оспорва предявения иск. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не е установено наличието на кумулативно изискуемите по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за причинени на М.Б. неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност, за което са изложени подробни съображения. Твърди, че нормативно въведените изисквания за минимална плоощ на едни лишен от свобода и за санитарно помещение и течаща вода в спалното помещение на са част от действащото законодателство към исковия период, а след 10.06.2015г такива условия в килията са му осигурени. Излага доводи, че произтичащите ограничения за лишените от свобода от установения порядък чрез графици за обслужане нуждите на задържаните лица са свързани с изискванията за сигурност и охрана, които са еднакви за всички задържани лица /обвиняеми и подсъдими/. Обосновава, че в Затвора Стара Загора се осъществяват дейности по дезинсекция, дезинфекция и дератизация, че постелъчното бельо се изпира в специално перално помещение, а хигиената в килийните помещения зависи от нейните обитатели. Счита, че Б. не е ангажирал доказателства за настъпили трайни психически вреди. По изложените съображения и при липса на доказателства за конкретно увреждане на здравето на ищеца като пряка последица от неговото пребиваване в Затвора Стара Загора моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. По съображения за липса на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на затворническата администрация, на доказано претърпени неимуществени вреди от ищеца и на пряка причинно-следствена връзка между вредите и незаконосъобразните бездействия предлага искът да бъде оставен без уважение.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Ищецът М.Б. е постъпил в Затвора Стара Загора на 25.05.2015г за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” при първоначален строг режим. За периода от 03.06.2015г до 22.10.2015г е настанен в спално помещение с още 6 до 9 други лица. Помещението е с площ 24.68 кв.м., разполага с четири прозореца със западно изложение като две крила са отваряеми, оборудвана с 2бр обикновени електрически крушки по 60W. Всеки лишен от свобода е разполагал с легло и шкаф за лични вещи, а в килията са се намирали още метален шкаф, 9 бр метални легла 6 бр столове и 1бр маса. Санитарните възли са общи за коридора, с тоалетни и умивалници с течаща вода, достъпът до които е свободен от 06.00ч до 20.00ч. Отоплението се осъществява от парна централа за целия затвор като в килията на ищеца е имало два чугунени радиатора с по 10 ребра. През зимния период котлите в централата работят по график 3 ч сутрин, 3ч на обяд и ч вечер, но горещата вода от абонатната стнация циркулира през целия ден в инсталацията. Хигиената се поддържа ежедневно по утвърдени графици за почистване и дезинфекция на общите помещения като всяка седмица са осигурявани почистващи, дезинфекционни и миещи препарати. В началото на м.юни 2015г стартирал ремонт на затвора.

Тези обстоятелства са описани в приетото като доказателство без оспорване писмо ЗД № 250/ 17.05.2016г /вх.№ 0888/ 20.05.2016г на ОСИН Стара Загора/, изготвено от Началника на Затвора Стара Загора.

По делото са представени и приети като писмени доказателства относно извършвани ДДД обработки-дезинсекция: Фактура № 2514/23.06.2015 г.; Протокол № 275/24.04.2015 г.; Протокол № 208/19.05.2015 г.; Протокол № 207/18.05.2015 г.; Протокол № 185/24.06.2015 г.; Фактура № 16/17.07.2015 г.; Фактура № 2565/23.07.2015 г.; Фактура № 436/19.08.2015 г.; Фактура № 438/24.08.2015 г.; Фактура № 455/09.09.2015 г.; Фактура № 471/08.10.2015 г.; Фактура № 477/13.10.2015 г.; Протокол № 500/04.08.2015 г.; Протокол № 328/16.07.2015 г.; Фактура № 71/02.11.2015 г.; Протокол № 501/05.08.2015 г.; Фактура № 523/26.01.2016 г.; Фактура № 563/22.03.2016 г.

От показанията на разпитания по делото свидетел Л.К., който е пребивавал с ищеца в една килия за период от 4месеца с не по-малко от 8 души, се установява, че в килията няма санитарен възел и през нощта използвали кофа, чието съдържание се изхвърляло сутрин. Макар и празна, през деня тя оставала в килията. Свежият въздух от прозорците не бил достатъчен, а пряка слънчева светлина нямало поради западното изложение. Получаваната от близки храна консумирали в килията на маса. Имало много дървеници, които след спиране на осветлението в 22.30ч започвали да лазят и хапели. Сами си почиствали килията по дежурство.

Свидетелят П.Е. споменава същите факти относно условията на живот, при които е бил поставен ищецът при пребиваването му в килия № 92 в Затвора гр.Стара Загора - липса на санититарен възел и свързаното с това ползване на кофа през нощта, оставяне на празната кофа през деня в килията и отделяна от нея неприятна миризма, липса на течаща вода, на пряк достъп до слънчева светлина и достатъчно въздух. Според свидетеля никой от лишените от свобода не се чувствал комфортно. Килията се почиствала от самите тях, без санитарни материали и дезинфекция. Предоставяна била само хлорна вар. Ищецът отправял молба за достъп до зъболекар, на която било отказано. Оплаквал се от язва или гастрит, но не му била осигурявана подходяща храна.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество - частично основателен и доказан.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварително установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да са при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред.

В случая се претендират неимуществени вреди като резултат от незаконосъобразните действия и бездействия на ГД "ИН" и на длъжностни лица от нея, за периода на престой в затвора от 25.05.2015г до 13.01.2016г. Предметът на делото е очертан в исковата молба, според която се търси обезщетяване за твърдени от М.Б. претърпени неимуществени вреди, като последица от липса на достатъчно жилищна площ в килията, на достъп до санитарен възел, течаща вода, достатъчно осветление и вентилация, както и лоши хигиенни условия в килията.

Съгласно чл. 43, ал.3 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв.м., като в закона /в действащата за периода на исковата претенция редакция на §13 от ПЗР на ЗИНЗС ДВ бр.103 от 2012г/ изрично е посочено, че тази разпоредба влиза в сила от 01.01.2019г. Съгласно чл. 43, ал.2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, като в ал.4 е посочено, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона. В чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС е регламентирано, че в спалните помещения на местата за лишаване от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, а количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. В ал.3 е предвидено на лишените от свобода да се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Съгласно § 9 / предишен § 6 – ДВ, бр.20 от 2014г/ от ПЗР на ППЗИНЗС, тази норма влиза в сила три години след приемането на програмата по §11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерския съвет за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода. С оглед предвидения отлагателен срок за влизане в сила на посочените разпоредби, нормативно въведените изисквания за минимална жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, за пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, не са част от действащото законодателство за периода на исковата претенция. Макар формално да не е налице нормативно регламентирано задължение за администрацията на местата за лишаване от свобода съдът счита, че администрацията на затвора е длъжна да осигури на задържаните лица такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и унизяване на човешкото им достойнство, в какъвто смисъл са и препоръките в докладите на Европейската Комисия за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание.

Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода.

Спорният въпрос по настоящото дело е дали конкретните жилищни /битови/ и санитарно-хигиенни условия, при които М.Б. е бил поставен за процесния период на пребиваването му в Затвора гр.Стара Загора за изтърпяване на наказание «лишаване от свобода», сочат накърняване на признатото му право по чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария и на правото му по чл.10, т.1 от Международния пакт за гражданските и политическите права /обн. ДВ бр.60/ 1970г., в сила за РБългария от 23.03.1976г./ и в този смисъл представляват нарушавание на забраната по чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

Разпоредбата на чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария прокламира, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. В чл.10, т.1 от Международния пакт за гражданските и политическите права изрично се предвижда, че всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство. В чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща, че осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На това право на лишените от свобода съответства насрещното административно задължение при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им /чл.2, т.3 от ЗИНЗС/.

Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека /вкл. и във връзка с дела, водени срещу България/, е установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право. Според ЕСПЧ „безчовечно или унижаващо отношение” предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно мотивите на Решение на ЕСПЧ от 02.02.2006г. по делото Йовчев срещу България „мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и метода на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането и че като се имат предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени”.

По делото е безспорно обстоятелството, че спалните помещения, в които е настаняван Б., не са оборудвани със санитарен възел и мивка с течаща вода. Санитарното помещение е общо, достъпът до което съгласно установения режим е свободен от 06.00ч до 20.00ч. Извън този интервал от време за облекчаване на физиологичните нужди е използвана кофа като липсват доказателства при поискване да е бил осигуряван такъв достъп. Прилагането на предвидените в ЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения, не налагат непременно въведените в Затвора гр.Стара Загора ограничителни условия за ползване на санитарен възел през нощта. Ответникът не е посочил конкретни факти и обстоятелства, за да бъде определен като необходим спрямо ищеца ограниченият достъп до санитарно помещение за поддържане на лична хигиена през нощта. Наложеното на ищеца наказание „лишаване от свобода” и свързаните с това законови изисквания за сигурност и охрана на лицата, неминуемо водят до ограничения в свободата на придвижване, но в случая прилагането на нормативно регламентираните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения, са довели до необосновано нарушаване на основни права на Б. /право на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство/ и са рефлектирали неблагоприятно върху личната му сфера.

От гласните доказателства по делото се установява, че за процесния период ищецът е бил настанен в две килии. Ответникът е предоставил сведения само за едната от тях, в която ищецът е пребивавал до 22.10.2015г, с площ от около 24 кв.м., оборудвана с девет легла като очевидно е превишаван капацитетът за настаняване. В писмо ЗД № 250/ 17.05.2016г /вх.№ 0888/ 20.05.2016г на ОСИН Стара Загора/ на Началника на Затвора Стара Загора се сочи само, че в килията към 10.06.2015г е обитавана от 6 лица, а според свидетелят К. лицата обикновено са били не по-малко от 8. За втората килия, в която е пребивавал след 22.10.2015г, не се съдържат данни в писмото на началника на Затвора Стара Загора, а от показанията на свидетеля Е. е видно, че жилищната площ в това спално помещение за всеки от задържаните е била под 4 кв.м.

Съдът не приема за доказан факта, че след 10.06.2015г изискуемите условия в килията са осигурени на ищеца, поради липса на каквито и да са реални данни в тази насока. Дори да се вземе предвид твърдението на ответника за предприети от затворническата администрация ремонтни действия, то по делото не се установява дали и кога същите са довели до осигуряване на условия на живот, покриващи минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство.

Неоснователно е твърдението в исковата молба за недостатъчно осветление и вентилация в килията. От доказателствата по делото е видно, че в помещението има прозорци, през които прониква дневна светлина и се осъществява проветрение. Не са ангажирани доказателства за ограничаване възможността лишените от свобода да отвярат прозорците или за ограничаване на времето за това. Не се установи по безспорен начин и бездействие на администрацията на затвора по повод лоша битова хигиена в килиите, свързана с почистване и наличие на насекоми. В тази връзка съдът кредитира представените писмени доказателства - протоколи с почистваща фирма и фактури за закупени материали.

Изложените обстоятелства /неосигуряване на нормална жилищна свободна площ, удовлетворяването на естествените физиологични нужди през нощта в кофа в присъствие на други лица при липса на течаща вода/ в своята съвкупност и преценени с оглед 7-месечния период на пребиваване в Затвора гр.Стара Загора, неминуемо водят до потискане, унижаване, неблагоприятно засягане на личността, до накърняване на човешкото достойнство и до физически болки и страдания. Причинените на М.Б. неудобства надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложеното му наказание и са довели до понесени от него страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на това наказание. С оглед обичайните правила за условия на живот, съответстващи на изискванията за хуманно отношение, което да не накърнява човешкото достойнство, условията, в които е бил поставен М.Б. при пребиваването му в Затвора гр.Стара Загора предвид кумулативния им ефект следва да бъдат квалифицирани като унижаване на човешкото достойнство и изтезание, а това нарушение на чл.3 от ЕКПЧ винаги е свързано с настъпване на вреди, т.е. предизвиква страдание у всеки човек. На доказване подлежат вреди над това ниво, като за конкретно твърдяното от ищеца трайно психично увреждане не са ангажирани доказателства въпреки дадените от съда указания.

С оглед на гореизложеното съдът приема за доказани само фактите относно описаните в исковата молба битови и санитарно-хигиенни условия, при които е бил поставен ищецът при пребиваването му в Затвора гр.Стара Загора: недостатъчна жилищна площ, липса на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Като резултат следва да бъде ангажирана отговорността на държавата поради незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на администрацията в следствения арест за неспазване на изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС, което бездействие е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от ЕКПЧОС. При осъществяване на правнорегламентирана дейност длъжностните лица от администрацията на ареста са нарушили изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС, което е довело до накърняване на правото на задържаното под стража лице на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство. Действително по делото няма данни за извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения и до емоционални и физически страдания. Липсата на подобна цел обаче не може категорично да изключи нарушението на чл.3 от ЕКЗПЧОС /решение от 09.06.2005г И.И. срещу България, решение от 15.07.2002г Калашников срещу Русия/. Освен това отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е обективна, т.е. държавата отговаря за вредите, причинени от нейни органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия и бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. Ирелевантно е обстоятелството, че съществуват обективни трудности за привеждане на затворническите помещения в съответствия с изискванията и европейските стандарти за условията в местата за лишаване от свобода/задържане под стража - необходимо и достатъчно е да бъде установено настъпване на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага, неимуществени субективни права и основни ценности, което следва закономерно от обективния факт на наличие на незаконосъобразна административна дейност.

Установените негативни преживявания, физически и психичен дискомфорт на М.Б., надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наложената му мярка за неотклонение, макар и без увреждане на здравето като следствие от тях, са довели до унижаване на човешкото му достойнство и представляват неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация в нарушение на изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. Затова според настоящия съдебен състав кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ - по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. А жизненият стандарт на лицето преди задържането му не може да бъде възприет като мерило за стойността на паричното обезщетение, дължимо от администрацията за нарушаване на основни човешки права. С оглед посочените по-горе обстоятелства и факта, че М.Б. е пребивавал 7 месеца в Затвора гр.Стара Загора, където е бил поставен в условия унижаващи човешкото достойнство, предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания без настъпили трайни последици, съдът приема, че исковата претенция следва да бъде уважена до размер 500лв.

В останалата част до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 40 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Според изхода на делото на ответника не се дължат разноски по аргумент от разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗОДОВ.

Водим от горните мотиви и на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, бул.„Ген. Н. Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.Б. ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.Стара Загора, сумата 500/петстотин/лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 25.05.2015г до 13.01.2016г в резултат от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора Стара Загора, изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия в Затвора Стара Загора.

ОТХВЪРЛЯ иска М.Г.Б. против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София в останалата му част до 40 000 лв като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: