Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 № 156                                               15.06.2016г.                          град Стара Загора

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                           

              СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

       

при секретар   А.А.                                                                          

и с участието на прокурора                                                                                            като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 122 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:                                                        

 

             

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата  /ЗДвП/.

 

            Образувано е по жалба на Ф.Ж.Г. ***, против Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 20435/2013 от 25.11.2013г. на Началника на група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, с която на  жалбоподателя, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, е приложена принудителна административна мярка – „изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство”. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по същество съображенията са за постановяването му при неправилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗДвП. Оспорва се твърдението на административния орган за изчерпан лимит на контролните точки съгласно цитираните в заповедта наказателни постановления, с доводи за неправилно отразен брой на отнети контролни точки за извършени нарушения на ЗДвП и несъобразяване на обстоятелството за частично възстановени точки през 2008г. По тези съображения се иска отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.  

 

            Ответникът по жалбата -  Началник на група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява, не се представлява по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

 

            Със Заповед № 20435/ 2013г. от 25.11.2013г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Стара Загора, на жалбоподателя в настоящото производство – Ф.Ж.Г. е приложена  принудителна административна мярка /ПАМ/ - „изземване на свидетелство за управление на МПС”. Заповедта е постановена на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснована с обстоятелството, че Ф.Г. не е изпълнил задължението си доброволно да върне СУМПС № 258736214 в нарушение на чл. 157, ал.4 от ЗДвП поради загубване на придобитата правоспособност, с оглед отнемането на всички контролни точки с НП № 12971/ 27.10.2006г., НП № 5251/ 05.06.2007г., НП № 5256/ 05.06.2007г, НП № 6059/ 27.06.2007г., НП № 1409/ 11.04.2011г., НП № 3051/ 22.04.2008г., НП № 83/ 29.02.2012г., НП № 135/ 24.02.1009г., НП № 3861/ 28.04.2009г и НП № 7707/ 29.07.2008г.

            По делото е представена справка за нарушител/водач на МПС – Ф.Ж.Г., с посочване на наказателните постановления, въз основа на които са отнети контролни точки; нарушените правни норми от ЗДвП и броя на контролните точки, които се отнемат за всяко едно от нарушенията. Видно от същата справка, както и от приетите като доказателства наказателни постановления,  издадени за допуснати от жалбоподателя нарушения по ЗДвП, на Ф.Г. са отнети контролни точки, както следва:

с НП № 12971/ 27.10.2006г., влязло в сила на 13.11.2006г., за нарушение на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП – 10 точки; с НП № 5251/ 05.06.2007г., влязло в сила на 12.07.2007г, за нарушение на чл.183, ал.4, т.3 от ЗДвП – 10 точки; с НП № 5256/ 05.06.2007г., влязло в сила на 12.07.2007г., за нарушение на чл.183, ал.3, т.5 – 4 точки;  с НП № 6059/ 27.06.2007г., влязло в сила на 12.07.2007г., за нарушение на чл.183, ал.3, т.5 – 4 точки; с НП № 3051/ 22.04.2008г., влязло в сила на 20.02.2012г., за нарушение по чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП – 6 точки; с НП № 7707/ 29.07.2008г., влязло в сила на 27.02.2013г., за нарушение на чл. 179, ал.2 от ЗДвП – 4 точки; с НП № 135/ 24.02.2009г., влязло в сила на 27.02.2012г., за нарушение по чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП – 8 точки; с  НП № 3861/ 28.04.2009г., влязло в сила на 27.02.2013г., за нарушение по чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП – 3 точки; с НП № 1409/ 11.04.2011г., влязло в сила на 12.08.2012г., за нарушение по чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП – 6 точки; с НП № 83/ 29.02.2012г., влязло в сила на 27.02.2012г., за нарушение по чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП – 6 точки.

        

   Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

   Оспорването, като направено от легитимирано лице, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

  

   Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

            Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4 и т. 5, буква "а" и т.6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, които по аргумент от нормата на чл.165, се определят от Министъра на вътрешните работи.

            От представената и приета като доказателство по делото Заповед рег. № Iз-1741/ 28.08.2012г. на Министъра на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП във връзка със Заповед рег. № 2295 от 04.09.2012г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора относно оправомощаване на длъжностни лица да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, б "а" и т.6 от ЗДвП, е видно, че сред оправомощените по см. на чл.172, ал.1 от ЗДвП длъжностни лица за прилагане на ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП е и Началника на група „АНДОВПДПАД” в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора. По делото е представено удостоверение №457/06.06.2014г. на началник „Човешки ресурси” при ОД на МВР Стара Загора, от което се установява, че издателя на оспорения акт - Иван Димов Манев от 02.11.2011г. и към момента на постановяване на процесната ПАМ, заема длъжността „Началник на група „Отчет на пътнотранспортните произшествия и водачи, административно-наказателна дейност и информационно-аналитична дейност” в сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора, която е идентична с длъжността „Началник група „Административно наказателна дейност, отчет водачи, пътно транспортни произшествия, информационно аналитична дейност” /видно от удостоверение № 349р-2871/06.02.2015г. – лист 69 от делото/. Следователно обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентния административен орган.

            Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити. Обоснована е с релевантните факти и обстоятелства, съставляващи нормативно регламентираната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.4 от ЗДвП, с оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт. 

Заповедта е издадена в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.

В случая като правно основание за издаване на оспорената Заповед № 20435/ 25.11.2013г. е посочена разпоредбата на чл. 171, т.4 от ЗДвП, регламентираща материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка. Съгласно посочената норма прилагането на ограничителната мярка – „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС”, е обусловено от неизпълнението на задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП – задължението на водача на МПС да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР, при загубване на придобитата правоспособност вследствие на отнемане на всички контролни точки. Следователно фактическият състав, с който правната норма на чл.171, т.4 от ЗДвП свързва прилагането на ПАМ, включва два елемента, които трябва да са кумулативно дадени, а именно: 1) загубване на придобитата правоспособност вследствие на отнемане на всички контролни точки и 2) неизпълнение на задължението за връщане свидетелството за управление на МПС в съответната служба на МВР. Жалбоподателят не спори, че свидетелството не е върнато доброволно след като със съобщение изх.№ 45706/ 09.07.2013г, получено на 06.08.2013г., е бил уведомен да предаде свидетелството си за управление на МПС, поради изчерпване на контролните точки. Спорът се концентрира върху другия правопораждащ факт - отнемането на контролните точки.

Съгласно разпоредбата на чл. 4 от отменената Наредба № I-139 от 16.09.2002г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат /обн., ДВ, бр. 94 от 4.10.2002 г.,  отм. бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г./, действала към датите на издаване на част от посочените в заповедта наказателни постановления - НП № 12971/ 27.10.2006г , НП № 5251/ 05.06.2007г., НП №5256/ 05.06.2007г, НП № 6959/ 27.06.2007г,  отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление. В чл. 5, ал.2 от посочената наредба е регламентирано че при налагане на наказания за нарушения, посочени в чл.3 /т.е за нарушения, за които е предвидено отнемането на контролни точки/, в наказателното постановление се отбелязва броя на отнетите контролни точки. Аналогично е и предписанието на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007г. /отм., но действала към момента на издаване на НП № 3051/ 22.04.2008г., НП № 7707/ 29.07.2008г., НП № 135/ 24.02.2009г., НП № 3861/ 28.04.2009г., НП № 1409/ 11.04.2011г. и НП № 83/ 29.02.2012г./, както и по чл.4 от сега действащата Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г./ в сила от 4.02.2013г./.

По своята същност отнемането на контролни точки е задължителна последица при установяване на нормативно определени нарушения на правилата за движение по пътищата, която последица настъпва по силата на закона, с влизане в сила на наказателното постановление.

            В случая от удостовереното в представените и приети като доказателства по делото десет броя наказателни постановления и справка за нарушител, съдът приема за безспорно установено от фактическа страна, че на жалбоподателя, за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, за периода  13.11.2006г. до 27.02.2013г., са му отнети 61 контролни точки по чл. 157, ал. 1 от ЗДвП, както следва: НП № 12971/ 27.10.2006г., за нарушение на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП – 10 точки; НП № 5251/ 05.06.2007г., за нарушение на чл.183, ал.4, т.3 от ЗДвП – 10 точки; НП № 5256/ 05.06.2007г, за нарушение на чл.183, ал.3, т.5 – 4 точки;  НП № 6059/ 27.06.2007г., за нарушение на чл.183, ал.3, т.5 – 4 точки; НП № 3051/ 22.04.2008г., за нарушение по чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП – 6 точки; НП № 7707/ 29.07.2008г., за нарушение на чл. 179, ал.2 от ЗДвП – 4 точки; НП № 135/ 24.02.2009г., за нарушение по чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП – 8 точки;  НП № 3861/ 28.04.2009г., за нарушение по чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП – 3 точки; НП № 1409/ 11.04.2011г., за нарушение по чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП – 6 точки; НП № 83/ 29.02.2012г., за нарушение по чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП – 6 точки. 

Наказателните постановления са редовно връчени на жалбоподателя, като девет от тях - лично, което обстоятелство е удостоверено с неговия подпис, а НП № 1409/ 11.04.2011г. му е било връчено при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Жалбоподателят нито твърди, нито представя доказателства, че посочените в справката и в оспорения административен акт наказателни постановления са били обжалвани от него в законово установения срок; няма и данни да са били отменени по реда на чл.63 от ЗАНН.  С оглед на което и по аргумент от разпоредбата на чл.64 б. „б” от ЗАНН съдът приема, че наказателните постановления са влезли в законна сила. Следователно наказателните постановления са породили правните си последици и съставляват годно основание за отнемането ex lege на контролните точки на водача на МПС Ф.Г. в резултат на извършени нарушения по ЗДвП, установени със стабилни актове. Твърдението на жалбоподателя за неправилно отразяване на отнетите контролни точки в съдържанието на част от издадените наказателни постановления не намира опора в приложимата нормативна уредба. Правилно за  извършените от Г. административни нарушения по чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП и чл.183, ал.4, т.3 от ЗДвП, са били отнети по 10 контролни точки, съгласно чл.3, ал.1, т.17 и т.5 от отменената Наредба I-139, но действала към момента на издаване на НП № 12971/ 27.10.2006г. и НП № 5251/ 05.06.2007г. Отразеното в НП № 7707/ 29.07.2008г. отнемане на 4 контролни точки е в съответствие с разпоредбата на чл.4, ал.2 от Наредба Iз-1959/ 27.12.2007г /отм./, тъй като касае извършено нарушение на правилата за движение по пътищата в резултат на което е настъпило ПТП.

В процесния случай още към датата на влизане в сила на последното, посочено в обжалваната заповед НП №7707/ 29.07.2008г – 27.02.2013г., жалбоподателят е бил загубил правоспособността за управление на МПС и за него е било възникнало задължение да върне СУМПС в съответната служба на МВР. Този факт не се променя и от извършеното на 22.03.2008г частично възстановяване на точки, видно от представената по делото справка картон на водач /л. 79/. При това положение броят на отнетите  точки към 27.02.2013г. възлиза на 48 к.т., което е над нормативно признатия лимит от 39 к.т.

Отделно следва да се посочи, че между датите на влизане в сила на всяко от посочените в процесната заповед десет НП не е изтекъл период от две години, поради което не са налице предпоставките за служебно възстановяване на контролните точки по реда на чл.258, ал.1, т.2 от ЗДвП.

По тези съображения съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че не са изчерпани всички контролни точки като мятериалноправна предпоставка за разпореденото изземване.

Отнемането на всички контролни точки е релевантният факт, с чието проявление нормата на чл.157, ал.4 от ЗДвП свързва загубване правоспособността за управление на МПС и възникване на задължение за водача на МПС да върне свидетелството за правоуправление в съответната служба на МВР, което безспорно не е изпълнено от жалбоподателя. С оглед на което на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП компетентният административен орган в условията на обвързана компетентност правилно и законосъобразно е упражнил публичното право за прилагане на принудителната административна мярка – „изземване на свидетелство за управление на МПС”, с цел да преустанови извършвано правонарушение.

 

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед е  законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с  материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

                                            Р     Е     Ш     И     :

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на Ф.Ж.Г. ***, против Заповед № 20435/2013 от 25.11.2013г. на Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл.171, т.4 от Закона за движение по пътищата – „изземване на свидетелство за управление на МПС”, като неоснователна. 

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: