Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№220                                 26.09.2016 год.                   гр. Стара Загора

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

         Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                           

               СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

       

при секретар З.Д. и като разгледа докладваното от съдия М. РУСЕВ административно дело №133 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното                                                       

 

        Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.45, ал.11 от Закона за местното самоуправление и местна администрация /ЗМСМА/.

         Образувано е по жалба на Станимир Христов Радевски, в качеството му на Кмет на Община Павел баня и по оспорване на Областния управител на Област Стара Загора, обективирано в Заповед №АК-01-ЗД-126 от 12.04.2016 год. на Решение №148/29.02.2016 год. на Общински съвет Павел баня. В жалбата и в заповедта се излагат подробни мотиви относно незаконосъобразността на решението и противоречието му с разпоредбите на материалния закон – чл.11 от ЗПФ, както и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като предмета на решението не е включено в осъществено обществено обсъждане на проектобюджета на общината за 2016 год. Предложението за вземането на решението е внесено от името на ПП ДПс, а не както е записано в качеството му на председател на ПКЗОРСЖСГ, тъй като тази комисия не е заседавала преди заседанието на Общинския съвет. По този начин е нарушен чл.125, ал.3 от Правилника за организацията е дейността на Общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация. Направено е искане решението да се отмени като незаконосъобразно.

         Ответникът по оспорването Общински съвет Павел баня, представлявано от председателя си Шендоан Халит, чрез процесуалния си представител адв. Христина Петрова изразява становище за неоснователност на жалбата, а в представените по делото писмени бележки, излага подробни съображения относно законосъобразността на приетото решение.

         Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

         На свое заседание, проведено на 29.02.2016 год., Общински съвет Павел баня приема обжалваното решение. На заседанието са присъствали шестнадесет общински съветници, взели решения по предвидения дневен ред. С приетото Решение №148/29.02.2016 год., са определени второстепенните разпоредители с бюджетни кредити за 2016 год. в Община Павел баня. За решението са гласували поименно шестнадесет общински съветници, от общ брой съветници седемнадесет и присъствали на заседанието шестнадесет. Решение №148/29.02.2016 год. е било оспорено от Кмета на Община Павел баня пред Административен съд Стара Загора, съгласно чл.45, ал.5 от ЗМСМА и е образувано настоящото административно дело.

         Процесното решение е било върнато от Областния управител за ново обсъждане от Общинския съвет със Заповед №АК-01-ЗД-95/21.03.2016 год. /лист 196-198 от делото/, получено на 22.03.2016 год., но не е разгледано повторно в проведеното заседание на 31.03.2016 год. Това е мотивирало областния управител да оспори същото пред Административен съд Стара Загора, по което оспорване е образувано адм. дело №176/2016 год., присъединено към настоящето.

         Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирани лица, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледано по същество оспорването е основателно.

Решението на Общинския съвет Павел баня е взето по предвидения в ЗМСМА ред. Същото е било свикано редовно, присъствали са шестнадесет общински съветника, от общ брой съветници седемнадесет. Заседанието е законно, при наличието на законово изискуемия кворум – повече от половината общински съветници /чл.27, ал.2 от ЗМСМА/. При проведеното поименно гласуване за приемане на решението са гласували всичките присъствали шестнадесет общински съветника, като девет са били „за”, шест са били „против”, а един е бил „въздържал се”. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че е налице редовно свикано заседание, същото е проведено при наличието на необходимия кворум, формирано е необходимо мнозинство и е прието решението на Общинския съвет, т.е. при приемането му не са допуснати съществени процесуални нарушения на ЗМСМА, които да обусловят неговата отмяна.

По отношение на материалната законосъобразност на решението, съдът намира следното:

Съгласно чл.11, ал.10 от ЗПФ, разпоредителите с бюджет от по-ниска степен по бюджетите на общините се определят от общинския съвет по предложение на кмета на общината. В конкретния случай, предложението на Кмета на Община Павел баня действително е внесено и с него са определени тринадесет второстепенни разпоредители с кредити, които са приети от Общинския съвет, но същият е добавил и нов разпоредител с кредити, като е предвидил такъв да е самият Общински съвет. В този ход на мисли, не е спазена предвидената от закона процедура, в частта за внасяне на предложението на Кмета на общината, доколкото същият не е предложил Общинският съвет да бъде разпоредител с кредити от втора степен. Смисълът на разпоредбата е да се доведе до знанието на обществеността съдържанието на общинския бюджет, в частта му за планирани приходи, планирани разходи, включително и второстопенните разпоредители с кредити. Следователно ответника сам е внесъл предложението си /чрез общинския съветник Зейнел Селяйдин/ и си е гласувал същото. Доколкото в предложението на Кмета за определяне на второстепенните разпоредители с кредити, не фигурира общинския съвет, то не са налице и материално правните предпоставки за законосъобразност на решението му в частта по т.І.14. От друга страна е основателно, наведеното оплакване от страна на Кмета на Община Павел баня, че приетото решение е приет в нарушение на чл.125, ал.3 от Правилника за организацията е дейността на Общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация /достъпен на сайта на Община Павел баня - http://www.pavelbanya.bg/UserFiles/File/ Documents/2015/Pravilnik2015.pdf/. Безспорно е, че самото решение не касае организационната работа на общинския съвет, поради което и при приемането е задължително предложението на общинския съветник да бъде придружено от становище на Кмета на Общината. Такова становище липсва, не е приложено по делото, а и ответника не доказа това обстоятелство, макар да му бяха дадени указани да докаже фактическите основания и законовите предпоставки за приемането на оспореното решение, което от своя страна предполага и прилагането на такова становище от страна на Кмета. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на решението в частта, в която е определен като второстепенен разпоредител с кредити Общинския съвет Павел баня.

Съгласно чл.59а от ЗМДМА, общинския съвет няма самостоятелен щат, а дейността му се подпомага и осигурява от общинската администрация. В структурата на общинската администрация се създава звено, което подпомага и осигурява работата на общинския съвет. Служителите в звеното се назначават и освобождават от кмета на общината по предложение на председателя на общинския съвет. Тази разпоредба предполага липсата на юридическа самостоятелност на общинския съвет. Същият не е правосубектен и не е юридическо лице. Всички разходи по неговата издръжка, както и материално техническото му осигуряване и административно функциониране е за сметка на общинския бюджет и общинската администрация. Не води до обратния извод и изтъкнатото от ответника съображение, че съгласно Единната бюджетна класификация за 2016 год., утвърдена от Министъра на финансите, в раздел VІ – класификация на разходите по функции, групи и дейности, функция „Общи държавни служби”, група А,: Изпълнителни и законодателни органи е обособена дейност 123 „Общински съвет”, която е различна от дейността 122 „Общинска администрация”. Тази единна бюджетна класификация се утвърждава от Министъра на финансите на основание чл.14, ал.2 от ЗПФ и цели създаването на унифицирани кодове за основните показатели и техните съставни елементи, групирани по определени признаци. Тази бюджетна класификация обаче не може да определи нито първостепенните разпоредители с кредити, нито второстепенните такива в бюджета на която да е Община. Целта е да се постигне унифициране на всички кодови и дейности при воденето на бюджетното счетоводство от всички бюджетни организации. В този ход на мисли, законодателят е предвидил второстепенните разпоредители с кредити да се определят от Общинския съвет, по предложение на Кмета на Общината, а не от Министъра на финансите в утвърдената единна бюджетна класификация.

Същата тази бюджетна класификация, определя и кодовете на бюджетните организации в своя раздел VІІ. Съгласно §1, т.5 от ДР на ЗПФ, бюджетните организации са всички юридически лица, чиито бюджети се включват в държавния бюджет, в бюджетите на общините, в бюджетите на социалноосигурителните фондове, както и всички останали юридически лица, чиито средства, постъпления и плащания се включват в консолидираната фискална програма по силата на нормативен акт или по реда на чл.171. В този раздел, буква „В” – Кодове на общини, не фигурира който е да е общински съвет, а фигурират само съответните общини.

В заключение на гореизложеното, съдът намира, че обстоятелството, че е предвидена дейност общински съвети в единната бюджетна класификация за 2016 год. с код 123, не може да обоснове възможността общинските съвети да бъдат определени като второстепенни разпоредители с кредити, респективно да докаже законосъобразността на оспореното решение, в частта в която е прието, като второстепенен разпоредител с кредити за 2016 год. „Общински съвет Павел баня” – т.І.14 от решението. Горното предполага и отмяна на решението в частта му – т.ІІІ, т.ІV и т.V, които решения целят изпълнението на решението в частта т.І.14. След отмяната му, то в останалата си част - т.ІІІ, т.ІV и т.V, е безпредметно, доколкото не е възможно съществуването на общинския съвет като второстепенен разпоредител с кредити.

Доколкото изпълнението на общинския бюджет се организира от Кмета на общината – чл.122 от ЗПФ чрез кметовете на кметства, райони и чрез ръководителите на бюджетни звена, финансирани от и чрез общинския бюджет, то в правомощието на същият е да определи и правата и отговорностите на второстепенните разпоредители с кредити. В този смисъл и оспореното решение в частта за т.ІІ, с която е възложено на Кмета на Община Павел баня да определи правата и отговорностите на второстепенните разпоредители с кредити по т.І, от т.1 до т.13 включително, е правилно и законосъобразно, прието е при липсата на допуснати процесуални нарушения, поради което и жалбата в тази й част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Странно е обстоятелството, че в тази точка не е предвидено, Кмета да определи правата и задълженията на „новия” второстепенен разпоредител с кредити – Общинския съвет Павел баня. Изключването му противоречи на всякаква правна логика и не е базирано на каквото и да е законова или подзаконова разпоредба. С това се цели едва ли не обособяването на бюджета на Общинския съвет Павел баня като бюджет в бюджета, като не е предвидено кой ще носи отговорността при евентуални допуснати нарушения на финансовата дисциплината при неговото разходване. Това не се преодолява и с приетата т.ІІІ, с която е определен като отговорно лице на второстепенния разпоредител – председателя Шендоан Халит. Решението в тази му част е извън правомощията на общинския съвет, предвидени в закона /ЗМСМА, ЗПФ/. Правомощията на общинския съвет във връзка с общинския бюджет, са свързани само с неговото приемане и отчитане, като същите са изчерпателно изброени в Закона за публичните финанси. С оглед на характера на регулираните обществени отношения, съдът намира, че Общинският съвет не може да приема решения във връзка с общинския бюджет, които са извън рамките на делегираните му правомощия. Общинския съвет не организира изпълнението, нито изготвя отчета на изпълнението на общинския бюджет, поради което и определянето на отговорно лице на второстепенен разпоредител с кредити е прието в нарушения на материалния закон.

При така установеното частично противоречие с материалния закон на обжалваното Решение №148/29.02.2016 год. на Общинския съвет Павел баня, е налице един незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен в частта му, в която противоречи на материалния закон.

По делото е направено искане за присъждане на разноски, както от страна на жалбоподателите, така и от страна на ответника по делото. При този изход на делото основателно е искане на Кмета на Община Павел баня, но също не може да бъде удовлетворено по следните съображения: Административният орган, приел оспореното решение - Общинския съвет – Павел баня, е орган на местното самоуправление, който няма статут на юридическо лице, няма самостоятелен бюджет, своя администрация и самостоятелен щат, в какъвто смисъл са разпоредбите на чл.15, ал.1 и чл.29а, ал.1 от ЗМСМА. Съгласно нормата на чл.14 от ЗМСМА, общината е юридическо лице, което има самостоятелен бюджет. Ето защо и доколкото от една страна разноските по делото в хипотезите на чл.143, ал.1 и ал.2 от АПК се възстановяват от бюджета на органа, издал оспорения административен акт, а от друга страна общинският съвет няма самостоятелен бюджет, различен от този на съответната община, отговорността по чл.143, ал.1 и ал.2 от АПК за заплащане на направените разноски в производство, образувано по жалба срещу акт на общински съвет, е на съответната община, от чийто бюджет ще бъдат възстановени и средствата. В този смисъл са Определение №5314 от 16.04.2014 год. по адм. дело №4598/2014 год. по описа на ВАС; Определение №4170 от 26.03.2014 год. по адм. дело №3944/2014 год. по описа на ВАС и др. Очевидно е че в съдебно производство, страни по което са два органа на една и съща община - в случая Кметът на Община Павел баня /в процесуалното качество на жалбоподател/ и Общински съвет – Павел баня /в процесуалното качество на ответник по жалбата/, осъждане за разноски на едната страна в полза на другата страна по делото не се следва, тъй като бюджетът, от който следва да бъдат възстановени средствата и този, в който ще постъпят при тяхното присъждане, е един и същ – бюджетът на Община Павел баня.

При този изход на делото обаче е основателно искането на Областния управител за присъждане на  разноските по делото. Искането за присъждане на направените по делото разноски е своевременно направено, поради което съдът намира, че същото следва да бъде уважено, като на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК и чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 300.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И     :

        

         ОТМЕНЯ по жалба на Станимир Христов Радевски, в качеството му на Кмет на Община Павел баня и по Заповед на Областния управител на Област Стара Загора, Решение №148 от 29.02.2016 год. на Общински съвет Павел баня в частта по т.І.14, т.ІІІ, т.ІV и т.V, като незаконосъобразно.

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на Станимир Христов Радевски, в качеството му на Кмет на Община Павел баня и оспорването на Областния управител на Област Стара Загора против Решение №148 от 29.02.2016 год. на Общински съвет Павел баня в частта по т.І.1-13 и т.ІІ, като неоснователни.

         ОСЪЖДА Общински съвет Павел баня да заплати на Областния управител на област Стара Загора сумата от 300.00 лв., представляваща направените разноски по делото.

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: