Р Е Ш Е Н И Е № 212

гр. Стара Загора 05.08.2016г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на седми юли две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА

Членове :

при секретар С.Х. и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 137 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от И.М.Н. *** против Заповед за прилагане на ПАМ № 16-1228-000172/ 11.03.2016г на Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Стара Загора. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт като противоречащ на приложимите материалноправни разпоредби и при допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят твърди, че заповедта не е надлежно мотивирана и не съдържа изискуем реквизит по чл.59, ал.2, т.5, предл.1 от АПК. Поддържа, че не е извършил посоченото в заповедта нарушение на ЗДвП, тъй като употребата на алкохол му била противопоказна с оглед влошено здравословно състояние. Счита, че полицейските органи, съставили акта за установяване на административно нарушение /АУАН/, въз основа на който е издадена оспорената заповед, не са установили действителното му физическо и здравословно състояние, не са установили дали е приемал лекарства преди извършване на проверката, нито причините, поради които самият той е сигнализирал на телефон 112 и е потърсил съдействие от полицията. Обосновава, че при неизяснена фактическа обстановка му е наложена принудителна мярка, която неоправдано и в разрез с целта на закона ограничава негови основни законни права и интереси. Въз основа на наведените оплаквания е направено искане за отмяна на заповедта и присъждане на разноските по делото.

Ответникът по жалбата - Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, чрез пълномощника си юрисконсулт Алексиев оспорва жалбата като неоснователна. Моли да бъде отхвърлена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

С оспорената заповед № 16-1228-000172/ 11.03.2016г на Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Стара Загора, на жалбоподателя И.Н. е наложена ПАМ - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Заповедта е постановена на основание чл.171, т.1, б.”б”, като от фактическа страна е обоснована с управление на т.а. „Форд Транзит” с рег.№ Х 0517 ВН на 11.03.2016г около 07:15ч в гр.Стара Загора на ул.”Петър Парчевич” до № 2 в посока север под въздействие на алкохол - 0.58 промила, отчетено с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 № 0063 в 07:44ч, при издаден талон за медицинско изслудване на кръвта № 0029208.

Съставен е АУАН № 180113/ 11.03.2016 г. от компетентния орган за това, че на 11.03.2016г около 07:15ч в гр.Стара Загора на ул.”Петър Парчевич” до № 2 в посока север И.Н. управлява т.а. „Форд Транзит” с рег.№ Х 0517 ВН под въздействието на алкохол - тестван Дрегер 7510 № 0063, който отчел - 0.58 промила с проба № 00654 като му е издаден талон за медицинско изследване № 0029208. В акта е вписано, че е съставен в присъствие на свидетел-очевидец А.А.. Жалбоподателят не е направил възражения по съставения АУАН.

От показанията на актосъставителя Г.Г., разпитан по делото в качеството на свидетел, се установява, че са изпратени по сигнал за спор между двама водачи на ул. „Парчевич” между „Славянски” и „Бр. Жекови” в близост до хотел „Железник”. На място ги чакали двама водачи. Обяснили, че спорът е възникнал за предимство. При разговора с двамата се усетил лек мирис на алкохол и затова ги тествали. На единия водач пробата била положителна. След това изготвили акт, при което като свидетел е вписан водачът на другия автомобил – пряк очевидец на конкретната ситуация и свидетел на вземането на пробата. В автомобила на водача с положителна проба нямало друг човек, нито е казал, че има друг водач. Пробата на жалбоподателя била взета след няколко опита. Според свидетеля първо симулирал влошено здравословно състояние, за да осуети проверката, доколкото видимо нямал здравословен проблем. Не помни точния брой опити за проба. Жалбоподателят твърдял, че не му стига въздухът и се задушава. След положителната проба разговарял, спрял да кашля и обяснявал, че с шофирането се издържа. Свидетелят не го е видял да управлява автомобила. В същия смисъл са показанията на свидетеля К.М. - младши автоконтрольор в сектор ПП Стара Загора, относно обстоятелствата по изпълнение на получения сигнал.

В показанията си воденият от жалбоподателя И.Н. свидетел Ивайло Черноколев заявява, че Н. е болен - има диабет, високо кръвно, епилепсия, а когато се изнерви, състоянието му се влошава. През м. март 2016г му се обадил по мобилния телефон чрез приложение, което използва интернет връзка, към 7,10 ч да му занесе от дома му домашно приготвено лекарство до хотел “Железник”, защото се е почувствал зле поради възникнал скандал. Домашното лекарство съдържало алкохол. Н. изпил няколко глътки около 7,15 – 7, 20 часа. Свидетелят закарал на мястото на инцидента другият свидетел Димитър Димитров, който да продължи управлението на товарния автомобил.

Така дадените показания са идентични с изявленията на свидетеля Димитър Димитров - пряк ръководител на жалбоподателя Н., относно факта на употребата от Н. на домашно приготвено лекарство, съдържащо алкохол, преди пристигане на полицейския патрул. Свидетелят заявява, че е откаран от Черноколев на местопроизшествието, където заварил жалбоподателя извън автомобила, зачервен, с насълзени очи и кашлящ. След като отпил два-три пъти се почувствал видимо по-добре. Твърди, че след 2014 г. не е виждал Н. да употребява, а и му било забранено поради влошеното здравословно състояние. С това му състояние се съобразявали дори при възлагане на служебни задачи. Свидетелят не е присъствал на полицейската проверка.

Посоченият в АУАН като очевидец свидетел А.А. заявява в показанията си, че е присъствал на полицейската проверка, при която е установена положителна алкохолна проба за жалбоподателя след неколкократни опити. Не си спомня Н. да се е оплаквал, че не може да диша. Не е виждал други лица преди и по време на проверката. Полицаите свалили номерата и наредили някой да прибере микробуса, тъй като жалбоподателя няма право да го управлява, но не видял някой да е дошъл.

По делото са приети като доказателства АУАН № 180113/ 11.03.2016 г., Талон за медицинско изследване № 0029208; Протокол за химическа експертиза № 145/12.03.2016 г с резултат 0.76 промила етилов алкохол в кръвта на И.Н.; Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол; Справка за нарушител/водач; Заповед рег. № 8120з-48/16.01.2015 г.; Заповед № 349з-275/29.01.2015 г.; Дневник с регистрирани измервания, направени с дрегер 7510 № 0063; Разпечатка от направените тестове с дрегер 7510 № 0063 за времето 7.00 ч – 8,10 ч на 11.03.2016 г.; Писмо вх. № 2143/31.05.2016 г. на директора на дирекция «Национална система 112» при МВР с приложен компактдиск със записан звуков файл; Справка от GPS-системата за периода 07.00 ч – 8,30 ч, на 11.03.2016 г.; Пътен лист 1; Подробна разпечатка за паметта на техническо средство алкотест дрегер 7510 0063 за периода 07,15 ч – 08,00 ч на 11.03.2016 г; Три броя статии относно принципа, по който работят приложенията за провеждане на разговор в интернет; Три статии относно наличието на безплатна безжична интернет връзка в района на Автогара Стара Загора; Извадка от рекламния сайт на хотел „Железник” Стара Загора; Разпечатка с програмата на ШЛ 2015-2016 г.

От представените и приети като доказателства епикризи, издадени от МБАЛ-МК „Св. И. *** за престой на жалбоподателя в болничното задевение, се установяват диагнози „Епилепсия” и „Оклузия и стеноза на вертебрална артерия”. За лечение по двете му е назначен прием на медикамента „Трилептал” два пъти дневно. Видно от листовката на медикамента, с оглед нежеланите реакции при употребата му, възможността за шофиране следва да бъде обсъдена с лекуващия лекар.

От писмо вх. № 2143/31.05.2016 г. на Директора на дирекция «Национална система 112» при МВР с приложен компактдиск със записан звуков файл, се установява, че на 11.03.2016г в 07:15ч е постъпило обаждане от лице, представящо се като И.М., с искане за изпращане на полицейски патрул на ул.”Парчевич” № 2 в гр.Стара Загора.

От Писмо изх. № 10057/21.06.2016 г. на „Теленор България” ЕАД се установяава, че за периода от 7:00ч до 7:15ч на 11.03.2016г номерата, посочени като използвани от жалбоподателя и свидетеля Черноколев нямат проведен трафик един към друг.

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – Началник група ”ОППВАНДИАД” в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, надлежно упълномощен, съгласно Заповед № 349з-275/29.01.2015 г. на Директора на ОД на МВР Стара Загора. Постановена е в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т.1, б.”б” от ЗДвП. Действително в диспозитива на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 171, т.1, б."б", като не е изрично записано, че е от Закона за движение по пътищата, но в мотивите на заповедта са посочени нарушения на чл. 5,ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата, поради което е очевидно, че се има предвид текста на същия този закон като основание за налагане на принудителната административна мярка.

Според нормата, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда или откаже да бъде проверен с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство", до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. При тази законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС при наличие на алкохол в кръвта над разрешения размер на концентрация или отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, т.е. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за налагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл.59, т.4, предл.1 от АПК. Поради това съдът счита, че при издаване на оспорената заповед са спазени процесуалните правила, респективно не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на обжалвания административен акт.

Видно от доказателствата по делото, на И.Н. редовно е издаден изискуемият АУАН и доказателствената му сила не е оборена със събраните свидетелски показания и представени документи.

По делото не е спорно обстоятелството, че резултатът от извършената на 11.03.2016г в 07:44ч проверка с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта на жалбоподателя Н. е 0.58 промила, а от Протокол за химическа експертиза № 145/12.03.2016 г се установява резултат 0.76 промила етилов алкохол в кръвта. Този факт категорично се установява и от неоспорените писмени доказателства. Спорният въпрос е дали Н. е управлявал т.а. „Форд Транзит” с рег.№ Х 0517 ВН под въздействието на алкохол предвид твърдението му, че е употребил домашно приготвено лекарство, съдържащо алкохол, след като по повод възникнал спор със свидетеля А. е преустановил управлението на автомобила.

В подкрепа на тези твърдения са ангажирани свидетелските показания на Черноколев и Димитров, които според съда не са от естество да опровергаят констатациите по АУАН. Дори да се приемат за достоверни, от тях в никакъв случай не може да се направи обоснован извод, че именно употребата на 2-3 глътки от домашно приготвеното лекарство, е достатъчна да доведе до концентрация от 0.58 промила, респективно 0.76 промила етилов алкохол в кръвта на жалбоподателя. Такъв извод би бил в противоречие с логическите правила и нормалните жизнени процеси, доколкото не е възможно твърдяното от жалбоподателя и свидетелите му минимално употребено количество алкохол в рамките на около 15 минути да доведе до концентрация в установените с техническото средство и чрез химическа експертиза стойности. На следващо място трябва да се отбележи, че пред полицейските служители изобщо не е декларирана употребата на това лекарство. Такова отбелязване липсва и Протокола за медицинско изследване от 11.03.2016г. Не се споделя становището на жалбоподателя, че контролните органи са били длъжни да установят здравословното му състояние преди да съставят АУАН - те нито разполагат със специални знания, нито такава информация им е била предоставена. Изнесените пред съда факти от двамата свидетели - полицаите Г. и М., са подробни в необходимата степен с оглед спецификата на нарушението и достатъчно детайлни с оглед служебната натовареност на лицата. Подкрепят се и от данните на приетите като доказателства Справки от GPS-системата за периода 07.00 ч – 8,30 ч, на 11.03.2016 г., отразяващи местоположението на полицейския патрул. Всичко това дава основание на съда да възприеме като действителна фактическа обстановка, при която на 11.03.2016г около 07:15ч И.Н. е управлявал т.а. „Форд Транзит” с рег.№ Х 0517 ВН под въздействието на алкохол, т.е. преди възникване на конфликтната ситуация със свидетеля А.. Това заключение не се опровергава от обстоятелството, че самият жалбоподател е сигнализирал органите за контрол на движението.

В този смисъл съдът счита, че е изпълнено процесуалното задължение на издателя на оспорената заповед да проведе пълно доказване на основния релевантен за спора факт - шофиране от жалбоподателя с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда. Затова е неоснователно оплакването в жалбата за допуснато нарушение на материалния закон в смисъл, че ПАМ му е наложена като водач на МПС, а той не е управлявал автомобила на посочените дата и час в процесната заповед.

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № 14-1228-000865/ 02.12.2014г е формално и материално законосъобразна и издаването й съответства на целта на закона - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Подадената жалба срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора на ответника на основание чл.143, ал.4 от АПК се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв, определено съобразно чл.8 във връзка с чл.7, ал.1, т.4 във връзка с §1 от ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.143, ал.4 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.М.Н. *** със съдебен адрес ***

против Заповед за прилагане на ПАМ № 16-1228-000172/ 11.03.2016г на Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Стара Загора, като неоснователна.

ОСЪЖДА И.М.Н. *** ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Стара Загора СУМАТА 300 /триста/лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: