Решение по Административно дело 147/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 207 21.07.2016г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар П.М. и с участието

на прокурор Румен Арабаджиков като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 147 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба на „МИЛАНИ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв. „Казански”, бл.25, вх. „0”, ап.11, подадена чрез пълномощника му адв. С.М. ***, с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Агенция „Митници” – гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на 600лв. за претърпени от ищеца имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 416/2015г. от 12.08.2015г., издадено от Началника на Митница Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на влизане в сила на решението на Старозагорския районен съд, до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че с Наказателно постановление № 416/2015г. от 12.08.2015г., издадено от Началника на Митница Пловдив, са му били наложени административни санкции – „имуществена санкция” в размер на 4000лв. и „лишаване от право да упражнява търговска дейност” в обекта за срок от 1 месец. „МИЛАНИ” ЕООД – гр. Стара Загора е обжалвало наказателното постановление по съдебен ред, като с Решение № 804/ 18.12.2015г. по АНД № 2084/ 2015г. по описа на Районен съд – Стара Загора, Наказателно постановление № 416/2015г. от 12.08.2015г. е било отменено, като незаконосъобразно. Решението на Старозагорския районен съд е оставено в сила с Решение № 71 от 24.03.2016г. по КАНД № 66/ 2016г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Ищецът сочи, че във връзка с обжалването на наказателното постановление по съдебен ред и процесуалното представителство в производството по образуваното АНД, е сключил договор за правна защита и съдействие с адв. С.М. ***, при договорено адвокатско възнаграждение в размер на 600лв., заплатено изцяло в брой. Поддържа, че направените разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за сумата от 600лв. представляват претърпяна имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление № 416/2015г. от 12.08.2015г. на Началника на Митница Пловдив. С оглед на което претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено обезщетение в размер на 600лв., за претърпени имуществени вреди в резултат на съдебно установената като незаконосъобразна административна дейност.

Ответникът – Агенция „Митници” – гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представения писмен отговор, оспорва предявения иск като недоказан и неоснователен. Поддържа, че не са налице кумулативно изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност. Твърди, че от една страна издаването на наказателни постановления и налагането на административни наказания не се свързва с осъществяване на административна дейност, а от друга - че платеното от ищеца адвокатско възнаграждение по повод проведеното административнонаказателно съдебно производство не представлява вреда – пряка и непосредствена последица от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, а последица от успешно реализирано право на защита и правно съдействие в развилото се съдебно производство. Излага подробни доводи, че заплащането на адвокатско възнаграждение се следва на договорно основание, при липса на регламентирано в закона задължително процесуално представителство и защита на лицата в съдебните производства по обжалването на наказателните постановления, като доколкото в процесуалния закон, по реда на който се разглеждат жалбите против наказателните постановления, не е предвидено възстановяване на направените разноски при отмяна на наказателното постановление, те не могат да се претендират по друг ред. Направено е искане за отхвърляне на исковата претенция, като неоснователна.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Поддържа, че са налице материалноправните предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с които законът свързва присъждане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени от незаконосъобразна административна дейност.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

С Наказателно постановление /НП/ № 416/2015г. от 12.08.2015г., издадено от Началника на Митница Пловдив, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение № 278 от 08.06.2015г., на „МИЛАНИ” ЕООД – гр. Стара Загора са наложени административни санкции, както следва: имуществена санкция в размер на 4 000лв. на основание чл.123, ал.6 от ЗАДС, за нарушение на чл.99, ал.2, т.4 от ЗАДС и „лишаване от право да упражнява търговска дейност” в обекта за срок от един месец, на основание чл.124а, ал.1 във вр. с чл.123, ал.6 от ЗАДС, като на основание чл.124, ал.1 от същият закон са отнети в полза на държавата стоките – предмет на нарушението. По жалба на „МИЛАНИ” ЕООД против наказателното постановление е образувано АНД № 2084/ 2015г. по описа на Районен съд – Стара Загора. С Решение № 804/ 18.12.2015г. по посоченото дело, издаденото от Началника на Митница Пловдив Наказателно постановление № 416/2015г. от 12.08.2015г., е отменено като незаконосъобразно. С Решение № 71 от 24.03.2016г. по КАНД № 66/ 2016г. по описа на Административен съд – Стара Загора, решението на Старозагорския районен съд е оставено в сила.

Към материалите по делото е приложено АНД № 2084/ 2015г. по описа на Районен съд – Стара Загора, ведно с КАНД № 66/ 2016г. по описа на Административен съд - Стара Загора.

По допустимостта на иска:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издадено спрямо него от длъжностно лице на Агенция „Митници” – гр. София наказателно постановление – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Доколкото наказателното постановление е издадено от административен орган в изпълнение на нормативно регламентирани правомощия при упражняване на административна правосубектност, постановяването му при реализиране на изпълнителната (административна) функция в рамките на държавната власт се свързва с административна по своя характер дейност, като причинените на граждани и юридически лица вреди при или по повод изпълнението на тази дейност определят квалификацията на иска за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления като такава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване на наказателни постановления, подлежат на разглеждане по същия ред. Налице е и процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, от което се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда имуществени вреди.

Ето защо съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск срещу Агенция „Митници”, е основателен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

С предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от административен орган /орган на администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В случая по делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление № 416/2015г. от 12.08.2015г., издадено от Началника на Митница Пловдив, на „МИЛАНИ” ЕООД – гр. Стара Загора са наложени имуществена санкция в размер на 4 000лв. на основание чл.123, ал.6 от ЗАДС, за нарушение на чл.99, ал.2, т.4 от ЗАДС и административно наказание „лишаване от право да упражнява търговска дейност” в обекта за срок от един месец, на основание чл.124а, ал.1 във вр. с чл.123, ал.6 от ЗАДС. Наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила Решение № 804/ 18.12.2015г. по АНД № 2084/ 2015г. по описа на Старозагорския районен съд, потвърдено с Решение № 71 от 24.03.2016г. по адм. дело № 66/ 2016г. по описа на Административен съд – Стара Загора. С постановената отмяна с влязло в сила съдебно решение на издаденото срещу „МИЛАНИ” ЕООД – гр. Стара Загора наказателно постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Агенция „Митници” – гр. София по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност.

За ангажиране отговорността на държавата е необходимо да бъде установено и настъпване на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията – т.е да се докаже наличие на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, което засягане следва закономерно от незаконосъобразната административна дейност, по силата на причинно – следствената връзка, която съществува между тях.

Видно от приложените по АНД № 2084/ 2015г. по описа на Старозагорския районен съд пълномощно, договор за правна защита и съдействие и фактура № 0343/ 19.08.2015г., „МИЛАНИ” ЕООД е възложило и упълномощило адв. С.М. *** да осъществи процесуално представителство по образуваното АНД във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 416/2015г. от 12.08.2015г., при договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. Доколкото направеният от „МИЛАНИ” ЕООД – гр. Стара Загора разход за адвокатско възнаграждение по сключения с адв. Св. М. договор за правна защита и съдействие, се свързва с намаление на имуществения патримониум на ищеца, то този разход следва да се разглежда като имуществена вреда за лицето, по отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че неправилно и незаконосъобразно е било привлечено към административнонаказателна отговорност и санкционирано с издаденото наказателно постановление. Следователно доказано се явява наличието и на третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпяна от ищеца имуществена вреда.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съдът намира, че в случая съществува пряка причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение и незаконосъобразното наказателно постановление, тъй като адвокатската защита е била ангажирана и съответно предоставена именно поради и във връзка със съдебното производство по обжалване на това наказателно постановление. Възлагането от ищеца „МИЛАНИ” ЕООД – гр. Стара Загора на адв. Св. М. ***, да осъществи процесуално представителство и защита по образуваното в РС – Стара Загора АНД № 2084/ 2015г. във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 416/2015г. от 12.08.2015г. и съотв. заплащането на договорения за това адвокатски хонорар, пряко се свързват с незаконосъобразното издаване на наказателното постановление и непосредствено са обусловени от произтичащата нужда от защита на правата и интересите на привлеченото към административнонаказателна отговорност и санкционирано с НП лице. В този смисъл твърдените от ищеца имуществени вреди следва да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно проведеното срещу „МИЛАНИ” ЕООД – гр. Стара Загора административно наказателно производство, приключило с издаването на Наказателно постановление № 416/2015г. от 12.08.2015г. на Началника на Митница Пловдив, отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че направеният разход за заплащане на адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие и фактура № 0343/ 19.08.2015г. във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство по делото, не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Очевидно ако не е било издадено Наказателно постановление № 416/2015г. от 12.08.2015г., ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение във връзка с неговото обжалване по съдебен ред – т.е намаляването на имуществото на „МИЛАНИ” ЕООД – гр. Стара Загора вследствие на заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от незаконосъобразното издаване на наказателното постановление за санкционираното на лицето. Ето защо обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не означава нито че привлеченото към административнонаказателна отговорност лице няма право да ангажира адвокат за свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, когато счита, че същите са засегнати, като заплатеното възнаграждение за адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на съдебно предявения за разрешаване спор относно законосъобразността на наказателното постановление, поради което и този разход следва да се разглежда като вреда, явяваща се пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. В този смисъл претърпяната от „МИЛАНИ” ЕООД вреда в размер на направения разход за адвокатско възнаграждение за обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство по АНД № 2084/ 2015г. по описа на Старозагорския районен съд, се намира в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на административния орган, защото е типична и нормално настъпваща последица от незаконосъобразното наказателно постановление и защитата, която се е наложила срещу него именно поради незаконосъобразната дейност на администрацията. Незаконосъобразно издаденото наказателно постановление е необходимо условие за настъпване на увреждането, а сключването на договор с адвокат за правна защита и съдействие е нормално, закономерно и очаквано поведение, свързано с обжалването на НП от лицето, което счита, че неправилно е привлечено към административнонаказателна отговорност, като незаконосъобразният акт на администрацията се явява адекватна причина за платеното адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита и процесуално представителство. Всичко това обуславя извод, че направеният разход за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство по делото, представлява пряка и непосредствена вреда – типична и нормално настъпваща последица във връзка със защитата срещу неправилно, незаконосъобразно и необосновано административнонаказателно обвинение и наложени административни санкции, следваща по време и място противоправния резултат – незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че доколкото в процесуалния закон, по реда на който се провежда обжалването на наказателното постановление, не се предвижда възстановяване на направените разноски при отмяна на наказателното постановление, те не могат да се претендират по друг ред. Действително законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Такъв ред не е предвиден и в НПК, субсидиарно приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН. Ето защо в производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, когато наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат разноски срещу държавата. Обстоятелството, че направените в административно-наказателните производства разноски не могат да бъдат предявени за репариране с оглед изхода на делото и че между страните не възниква правоотношение по повод на разноските, обаче не е основание за изключване приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административно наказателния процес и съотв. липсата на регламентация в процесуалния закон на отговорността за разноски, не налага извод, че разходите, направени от санкционираното лице във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство по образуваното АНД, като претърпяна вреда вследствие от незаконосъобразно издаден спрямо него акт на администрацията, не подлежат на обезщетяване на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Всъщност самото разрешение, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, за приложимостта на ЗОДОВ по искове за обезщетения във връзка с направени разноски в производствата по обжалване на наказателни постановления, впоследствие отменени като незаконосъобразни, следва именно от обстоятелството, че процесуалният закон не е предвидил специален ред и начин за обезвреда на направените разноски в производствата по обжалване на наказателните постановления /чл.8, ал.3 от ЗОДОВ/. Да се приеме, че разходваните средства за защита срещу санкционен акт, впоследствие отменен като незаконосъобразен, следва да останат в тежест на лицето, което е било подложено на неоправдана административнонаказателна репресия, би довело до допускане ограничаване на упражняването на основни права във връзка с ползването на ефективни правни средства за защита и възможността лицето да бъде съветвано, защитавано и представлявано от адвокат по наказателно по своя характер обвинение. В този смисъл с исковата претенция по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не се реализира „отговорност за разноски”, а отговорност за претърпени имуществени вреди, представляващи направените от лицето разходи за адвокатска защита и процесуално представителство във връзка с обжалването на незаконосъобразно издаденото наказателно постановление, при упражняване на признатото и гарантирано право на защита срещу незаконосъобразното му привличане към административнонаказателна отговорност.

Исковата претенция е доказана не само по основание /кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Агенция „Митници” по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ/, но и по размер. Заплащането на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. е удостоверено в договора за правна защита и съдействие и фактура № 0343/ 19.08.2015г. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е направил разход в размер 600 лева за заплатено от него адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 416/2015г. от 12.08.2015г. и процесуалното представителство в съдебното производство по образуваното по жалбата дело в РС – Стара Загора, приключило с отмяната като незаконосъобразно на наказателното постановление, с влязъл в сила съдебен акт.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от „МИЛАНИ” ЕООД – гр. Стара Загора иск срещу Агенция „Митници” – гр. София е установено и доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Агенция „Митници” по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 600лв., пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност - отменено с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразно Наказателно постановление № 416/2015г. от 12.08.2015г. на Началника на Митница Пловдив, поради което исковата претенция следва да бъде уважена изцяло.

Предвид изхода на делото и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, следва да бъде уважено искането на ищеца „МИЛАНИ” ЕООД – гр. Стара Загора за присъждане на направените по делото разноски, като Агенция „Митници” – гр. София бъде осъдена да му заплати сумата от 385лв., представляваща внесена държавна такса в размер на 25лв. и 360лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие и фактура от 30.03.2016г.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Агенция „Митници”, гр. София, ул. „Г.С.Раковски” № 47, ЕИК 000627597, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на „МИЛАНИ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв. „Казански”, бл.25, вх. „0”, ап.11, ЕИК 123543013, сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от „МИЛАНИ” ЕООД – гр. Стара Загора имуществени вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразно Наказателно постановление № 416/2015г. от 12.08.2015г., издадено от Началника на Митница Пловдив, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Агенция „Митници”, гр. София, ул. „Г.С.Раковски” № 47, ЕИК 000627597, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на „МИЛАНИ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв. „Казански”, бл.25, вх. „0”, ап.11, ЕИК 123543013, сумата от 385лв. /триста осемдесет и пет лева/, представляваща направените от ищеца разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: