Р Е Ш Е Н И Е

№ 192 14.07.2016г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар З.Д. и с участието

на прокурор Маргарита Димитрова като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 152 по описа

за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Стара Загора, с който е оспорена разпоредбата на чл.44, ал.1, т.61 от Наредба № 26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък, приета с Решение № 483 от 05.03.2003г., доп. и изм. с Решение № 73/ 13.02.2012г. на Общински съвет – Казанлък.

В протеста са изложени доводи за нищожност и незаконосъобразност на оспорената разпоредба от Наредба № 26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък. Обосновава се, че органът на местно самоуправление без каквото и да е било правно основание регламентира във връзка с издаване на разрешения за прокопаване на улични и тротоарни настилки събирането на такса и внасянето на депозити. Поддържа се, че доколкото нормата на чл.72, ал.1 от ЗУТ регламентира дейностите, свързани с разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешноквартални пространства, да се извършват въз основа на разрешение на строеж и при липса на законово основание за издаване на отделен административен акт - „разрешение за прокопаване на улични и тротоарни настилки”, е недопустимо определянето на такса и депозити във връзка с издаването на такова разрешение. Сочи се, се административна услуга „разрешение за прокопаване на улични и тротоарни настилки” не е предвидена в ЗМДТ или в друг специален закон, поради което въвеждането и събирането на местната такса е в нарушение на чл.6, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ и в противоречие с чл.15 от ЗНА. С подробно изложени в протеста съображения е направено искане за обявяване нищожността на оспорената разпоредба от приетата от Общински съвет – Казанлък Наредба № 26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък и в условията на алтернативност – за отмяната й като незаконосъобразна.

Вносителят на протеста и като представител на Окръжна прокуратура - Стара Загора в съдебно заседание поддържа оспорването по изложените в него съображения.

Ответникът - Общински съвет – Казанлък, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Наредба № 26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък /НОАМТЦУТОК/ е приета с Решение № 483 от 05.03.2003г. на Общински съвет – Казанлък. С Доклад вх. № 06-233/ 06.01.2012г. на Кмета на Община Казанлък, е направено предложение до Общински съвет – Казанлък за актуализирането на НОАМТЦУТОК. Изложените в предложението мотиви се свеждат до това, че местните такси и цени на услуги извършвани от общинска администрация – Казанлък в Дирекция „Устройство на територията и стопанска политика” не са актуализирани през последните седем години, а промените в действащата нормативна база водят до отпадането на едни и въвеждането на други такси/цени на услуги. Предложеният проект за изменение на НОАМТЦУТОК предвижда изменение на чл. 44, ал.1, т.61, като за регламентираната услуга „издаване на разрешения за прокопаване на улични и тротоарни настилки” се определя цена, включваща такса в размер на 10.00лв. и депозит в размер на 50.00лв. Проектът за изменение и допълнение на НОАМТЦУТОК е разгледан на заседания на съответните постоянни комисии от ОбС - Казанлък, които са направили предложения за изменения и допълнения в съдържанието на проекта-наредбата. С решение № 61 по Протокол № 5 от проведено заседание от 27.01.2012г., Общински съвет - Казанлък е приел на първо четене изменението на Наредба № 26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък. В гласуването са участвали 28 общински съветници, от които 26 са гласували "за" и двама „въздържал се”. Въз основа на постъпилите предложения от общински съветници и становищата на постоянните комисии в ОбС – Казанлък, за обсъждане и приемане на второ четене е внесен актуализиран вариант на НОАМТЦУТОК. С Решение № 73 по Протокол № 6 от проведено на 13.02.2012 заседание на Общински съвет – Казанлък, са приети на второ четене измененията и допълненията на Наредба № 26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък. В проведеното поименно гласуване са участвали 34 общински съветници, от които 29 са гласували „за”.

С оспорената в настоящото съдебно производство разпоредба на чл.44, ал.1, т.61 от Наредба № 26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък /която разпоредба последно е изменена и допълнена с Решение № 73 от 13.02.2012г. на Общински съвет – Казанлък/, е определена цена за предоставяна от Община Казанлък услуга „разрешения за прокопаване на улични и тротоарни настилки”, която цена включва два компонента: 1. такса в размер на 10.00лв. и 2. депозит за възстановяване на: 2.1 улична настилка – в размер на 100.00лв./кв.м; 2.2 тротоар за базалтови/бетонови плочи – в размер на 35.00лв./кв.м.; 2.3 настилка от плочи с тревна фуга – в размер на 25.00лв./кв.м; 2.4 бетонов бордюр – в размер на 30.00лв./кв.м; 2.5 зелени площи – в размер на 20.00лв./кв.м и 2.6 – зелени площи с едрогабаритна растителност – в размер на 50.00лв./кв.м

Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Нормата на чл.186, ал.2 от АПК овластява прокурора да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, като според чл.187, ал.1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето.

С оглед на което оспорването на чл.44, ал.1, т.61 от Наредба № 26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък, приета с Решение № 483 от 05.03.2003г., доп. и изм. с Решение № 73/ 13.02.2012г. на Общински съвет – Казанлък, обективирано в подадения протест от прокурор при Окръжна прокуратура – Стара Загора, е процесуално допустимо.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с изложените в протеста доводи и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорената разпоредба от Наредба № 26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък, намира за установено следното:

При извършената проверка досежно спазването на административно-производствените правила при приемането на Решение № 73/ 13.02.2012г. на Общински съвет – Казанлък, с което е допълнена и изменена разпоредбата на чл.44, ал.1, т.61 от Наредба № 26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък, съдът не констатира допуснати нарушения на процедурата по внасяне, разглеждане, обсъждане и приемане. След служебна справка се установи, че в съответствие с изискването на чл.26, ал.2 от ЗНА, на интернет-страницата на Община Казанлък, е бил публикуван проектът за изменение и допълнение на НОАМТЦУТОК заедно с мотивите на вносителя и със съдържание, съответстващо на представените по делото документи, при предоставена на заинтересованите лица възможност за изразяване на предложения и становища по проекта. Проектът за изменение и допълнение на Наредбата е приет на две гласувания в две различни заседания на Общински съвет - Казанлък, при спазване на изискванията за кворум, мнозинство и поименно гласуване, видно от представените извлечения от протоколи от проведените заседания на общинския съвет на 27.01.2012г. и на 13.02.2012г.

Обществените отношения, свързани с местното самоуправление и местната администрация са уредени със ЗМСМА, чиито разпоредби очертават правният статут и компетентността на общинския съвет като орган на местното самоуправление, определящ политиката за изграждане и развитие на общината, във връзка с осъществяването на дейностите от местно значение, както и на други дейности, определени със закон. В изпълнение на правомощията си по чл.21 от ЗМСМА общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения.

Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, като приеманите от Общинския съвет наредби са подзаконови нормативни актове, съдържащи правни норми, които създават общозадължителни правила за уреждане съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение на територията на съответната община, засягащи неограничен брой адресати /чл.7, ал.2 и чл.8 от Закона за нормативните актове и чл.75, ал.1 от АПК/. Такива актове общинските съвети са компетентни да издават, когато това е предвидено от Конституцията на РБългария или закон /чл.2, ал.1 от ЗНА, чл.76, ал.1 от АПК/. Следователно нормотворческите правомощия на общинския съвет произтичат от Конституцията или от закона и се ограничават до обществени отношения с местно значение, които обаче не са регулирани от нормативни актове от по-висока степен. Отделно от това общият принцип, регламентиран в чл.15, ал.1 от ЗНА, предвижда, че всеки нормативен акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. В този смисъл съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорената разпоредба от Наредба № 26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък, следва да обхване преценката дали в съответствие с нормите на чл.2, ал.1 и чл.8 от ЗНА органът на местно самоуправление е бил овластен с компетентност за уреждане на обществени отношения чрез регулирането им с подзаконов нормативен акт по чл.7, ал.2 от ЗНА и съответствието на разпоредбата с Конституцията и с другите нормативни актове от по-висока степен.

При така извършената преценка съдът приема следното:

За приемането на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на съответната община, общинският съвет е овластен с нормите на чл.141, ал.4 от Конституцията на РБългария, чл.21, ал.2 във вр. с ал.1, т.7 от ЗМСМА и чл.9 от ЗМДТ. От посочената нормативна регламентация се извежда правомощието на общинския съвет като орган на местното самоуправление да определя размера на местните такси и цени на услуги на територията на общината, чрез приемането на съответната наредба. Видовете местни такси, които могат да се събират, са изрично и лимитативно посочени в закона – чл.6, ал.1 от ЗМДТ, а принципите относно определянето на размерите им са уредени в разпоредбите на чл.7 и чл.8 от ЗМДТ. Съгласно чл.6, ал.2 от ЗМДТ, за всички услуги и права, включително за ползването на общинските тротоари, площади и улични платна или на части от тях като зони за платено и безплатно паркиране по ЗДвП, предоставяни от общината, с изключение на тези по ал. 1 на чл.6, общинският съвет определя цена.

В случая упражнената от Общински съвет – Казанлък компетентност по приемането на Наредба № 26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък /вкл. допълненията и измененията на наредбата/, е при осъществяване на правомощието по чл.21, ал.2 във вр. с ал.1, т.7 от ЗМСМА и в изпълнение на законовата делегация по чл.9 от ЗМДТ. С оглед на което съдът приема, че оспорената разпоредба от НОАМТЦУТОК е приета от орган, овластен да регламентира с подзаконов нормативен акт отношенията, свързани с определянето и администрирането на местните такси и цените на предоставяните от общината на физически и юридически лица услуги.

В чл.6, ал.1 от ЗМДТ е предвидено, че общините събират местни такси: за битови отпадъци; за ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари, площади и улични платна; за ползване на детски ясли, детски кухни, детски градини, специализирани институции за предоставяне на социални услуги, лагери, общежития и други общински социални услуги; за дейностите по отглеждане и възпитание в задължителното предучилищно образование за ползване на детската градина или училището извън финансираните от държавата дейности; за технически услуги; за административни услуги; за откупуване на гробни места; за дейности по обща подкрепа по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование, които не се финансират от държавния бюджет и се осъществяват от центровете за подкрепа за личностно развитие; за притежаване на куче и други местни такси, определени със закон. Видовете технически услуги за който общинските съвети са овластени да определят размер на такса, са посочени в чл.107 от ЗМДТ. За всички услуги и права, предоставяни от общината, с изключение на тези по ал. 1, общинският съвет определя цена.

С оспорената в настоящото съдебно производство разпоредба на чл.44, ал.1, т.61 от НОАМТЦУТОК, е определена цена за предоставяна от Община Казанлък услуга - „разрешения за прокопаване на улични и тротоарни настилки”, която цена включва два компонента: 1. такса в размер на 10.00лв. и 2. депозит за възстановяване на: 2.1 улична настилка – в размер на 100.00лв./кв.м; 2.2 тротоар за базалтови/бетонови плочи – в размер на 35.00лв./кв.м.; 2.3 настилка от плочи с тревна фуга – в размер на 25.00лв./кв.м; 2.4 бетонов бордюр – в размер на 30.00лв./кв.м; 2.5 зелени площи – в размер на 20.00лв./кв.м и 2.6 – зелени площи с едрогабаритна растителност – в размер на 50.00лв./кв.м. Регламентацията по чл.44, ал.1, т.61 от НОАМТЦУТОК е включена в глава трета от Наредбата, озаглавена „Цени на неуредени със закон услуги, оказвани и предоставяни от общината на физически и юридически лица”. Съгласно чл.41 от НОАМТЦУТОК, за всички услуги и права, предоставяни от общината, които не са регламентирани със закон, се определя цена с тази Наредба, като в чл.42 е регламентиран начина на формиране на цената на услугите - въз основа на пълните разходи /преки и непреки/, направени от общината по предоставяне на услугите, като е предвидено че цените на услугите /прости и пропорционални/, не могат да надвишават себестойността им.

В случая на първо място съдът намира, че издаването на „разрешения за прокопаване на улични и тротоарни настилки”, не представлява услуга или право, предоставяни от общината, които не са регламентирани със закон и съотв. за които при прилагането на чл. 6, ал.2 от ЗМДТ, общинският съвет с Наредбата по чл.9 от ЗМДТ може да определя „цена”. Съгласно чл.72, ал.1 от ЗУТ работите, свързани с разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешноквартални пространства, се извършват въз основа на разрешение за строеж. Разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗУТ е императивна, което означава, че винаги при разкопаване на посочените в нея инфраструктурни елементи, е необходимо да е издадено разрешение за строеж, като за дейностите разкопаване /вкл. и прокопаване/ на улични и тротоарни настилки законът не изисква други разрешения, освен посоченото. За издаването на разрешението за строеж, както и за други административни и технически услуги по ЗУТ, съгласно § 3 от ДР на ЗУТ, се събират такси по ЗМДТ и ЗДТ. След като законодателят изрично е регламентирал, че за разкопаване на улични и тротоарни настилки се изисква разрешение за строеж, издаването на което е техническа услуга по см. на § 3 от ДР на ЗУТ във вр. с чл.107, т.8 от ЗМДТ, за която услуга се събира местна такса по силата на чл.6, ал.1, б ”д” от ЗМДТ и доколкото извършването на дейностите, свързани с разкопаване на тротоарни и улични настилки не се свързва с издаване и на „разрешение за прокопаване” и съответно с извършването на отделна техническа или административна услуга с посоченото съдържание, отделна цена за такава „услуга”, различна от таксата за издаване на разрешение за строеж, нито се дължи, нито може да бъде събирана от общинската администрация. При липса на законово основание за издаване на индивидуален административен акт – „разрешение за прокопаване”, очевидно общината не може да предоставя услуга /право/ „разрешение за прокопаване на улични и тротоарни настилки” и съответно не може на основание чл.6, ал.2 от ЗМДТ да определя цена за такава услуга. А доколкото разрешаването на разкопаването /прокопаването/ на инфраструктурните елементи се извършва с издаването на разрешение за строеж по чл.72, ал.1 от ЗУТ, не е налице услуга, различна от тази по чл.6, ал.1, б ”д” във вр. с чл.107, т.8 от ЗМДТ, за която общинският съвет с Наредбата по чл. 9 от ЗМДТ да определя цена. Както беше посочено, съгласно чл.6, ал.2 от ЗМДТ, общинският съвет може да определя цена за всички услуги, извън тези по чл.6, ал.1 от ЗМДТ т.е за услуги, за които законът определя заплащането на местна такса, не се следва определянето на „цена на услугата”. В този смисъл определянето на такса по чл.6, ал.1, б.”д” за техническата услуга по § 3 от ДР на ЗУТ във вр. с чл.107, т.8 от ЗМДТ – „издаване разрешение за строеж”, изключва възможността за определянето като отделна цена на услуга по чл.6, ал.2 от ЗМДТ цена за издаването на разрешение за дейности, които дейности императивната норма на чл.72, ал.1 от ЗУТ свързва с издаването на разрешение за строеж т.е с административна услуга, за която се дължи заплащането на такса.

На следващо място абсолютно незаконосъобразно с оспорената разпоредба на чл.44, ал.1, т.61 от НОАМТЦУТОК, „цената на услугата” се определя като такава включваща два компонента – „такса” и депозит”. Общинският съвет има правомощието да определя местните такси на услуги, посочени в ЗМДТ или предвидени в специален закон, но не и да въвежда нови видове такси. На практика в случая с регламентацията по чл.44, ал.1, т.61 от НОАМТЦУТОК, като формираща „цена на услуга”, Общински съвет – Казанлък е въвел и „такса” за „разрешения за прокопаване на улични и тротоарни настилки”. Доколкото издаването на „разрешение за прокопаване” не е сред посочените в чл.107 от ЗМДТ технически услуги, за които се определят и събират местни такси по чл.6, ал.1, б.”д” от ЗМДТ, нито попада в някоя от другите хипотези на чл.6, ал.1 от ЗМДТ, нито е предвидено в специален закон, вкл. в ЗУТ, с който закон именно се уреждат обществените отношения свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в Република България, липсва основание за определяне на „такса” за „разрешения за прокопаване на улични и тротоарни настилки”, още по-малко като такса, която да формира „цената на услугата”.

Определянето на „цената на услугата” като такава, включваща и депозит - /депозит за възстановяване на улична настилка – в размер на 100.00лв./кв.м; на тротоар за базалтови/бетонови плочи – в размер на 35.00лв./кв.м.; на настилка от плочи с тревна фуга – в размер на 25.00лв./кв.м; на бетонов бордюр – в размер на 30.00лв./кв.м; на зелени площи – в размер на 20.00лв./кв.м и на зелени площи с едрогабаритна растителност – в размер на 50.00лв./кв.м./, също е незаконосъобразно – противоречи както на общите принципи по чл.7, ал.1 и чл.8, ал.1 от ЗМДТ за определяне размера на таксите, така и на самата регламентация по чл.42 от Наредба № 26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък, за начина на формиране на цената на услугите - въз основа на пълните разходи /преки и непреки/, направени от общината по предоставяне на услугите. Съгласно чл.74, ал.1, т.8 и т.9 от ЗУТ, задължение на строителя на улични мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура е да извършва за своя сметка необходими възстановителни работи в срокове, определени от общинската администрация и да отстрани нанесените повреди, констатирани от общинската администрация и отразени в констативен протокол, в срокове, определени от общинската администрация. Неизпълнението на тези задължения се свързва с възможността за ангажиране на административно наказателна или гражданска отговорност на строителя /вкл. с възможността общината да иска възстановяване на разходите, които е направила при неизпълнението на посочените задължения/. Но цената на услугата „разрешения за прокопаване на улични и тротоарни настилки” не може да се формира от възможните разходи, които евентуално общината би направила при неизпълнение от строителя на задълженията му по чл.74, ал.1, т.8 и т.9 от ЗУТ – това противоречи на основния принцип за определяне на размера на местните такси и цени за услуги - въз основа на реалните разходи, направени от общината за предоставяне на услугите, без да се надвишава тяхната действителна себестойност.

На практика с определената цена за услуга „разрешения за прокопаване на улични и тротоарни настилки”, представляваща част услугата за издаване на разрешение за строеж в хипотезата на чл.72, ал.1 от ЗУТ, Общински съвет – Казанлък регламентира за една и съща услуга техническата услуга по § 3 от ДР на ЗУТ във вр. с чл.107, т.8 от ЗМДТ, както събирането на такса по чл.6, ал.1, б.”д” от ЗМДТ във вр. с чл. 44, ал.1, т.49 от НОАМТЦУТОК, така и цена по чл.6, ал.2 от ЗМДТ във вр. с чл. чл.44, ал.1, т.61 от НОАМТЦУТОК, което е недопустимо.

По изложените съображения съдът приема, че оспорената разпоредба на чл.44, ал.1, т.61 от Наредба № 26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък, противоречи на нормите на чл.6, ал.1 и чл.2 от ЗМДТ, с оглед на което и при прилагането на общия принцип, регламентиран в чл.15, ал.1 от ЗНА, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Водим от горните мотиви и на основание чл.193, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Стара Загора разпоредбата на чл.44, ал.1, т.61 от Наредба № 26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък, приета с Решение № 483 от 05.03.2003г., доп. и изм. с Решение № 73/ 13.02.2012г. на Общински съвет – Казанлък, като незаконосъобразна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

След влизане в сила решението да се обнародва по начина, по който е обнародвана Наредба № 26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.