Р Е Ш Е Н И Е

№153 06.06.2016 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

при секретар З.Д. като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело №160 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Делото е образувано по жалба на С.Д.С. *** против Заповед №16-1228-000238/24.03.2016 год. на Началник Група в сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора, с която на С. е спряно от движение собственото му МПС за срок от тридесет дена. Жалбоподателят оспорва заповедта, като издадена в противоречие материалния закон. Направено искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

Ответникът, редовно призован, чрез процесуалния си представител юриск. Алексиев изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид приетите по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, както и относимите правни разпоредби и извърши служебно цялостна проверка на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед №16-1228-000238 от 24.03.2016 год. на Началника на група в сектор „ПП” при Областна дирекция на министерство на вътрешните работи – Стара Загора, на жалбоподателят С.Д.С. е наложена принудителна административна мярка "временно спиране от движение на ППС”. В същата се съдържа указание за реда и срока на обжалване. Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи констатираното в мотивите на АУАН №Г 218469/24.03.2016 год. против С.С.,*** на 24.03.2016 год. около 06.10 часа собствения си лек автомобил „Форд Мондео” с рег. №СТ 3574 АР по ул.”Ген. Гурко” до №20 в посока изток, след употреба на алкохол. Изпробван е с техническо средство Алкотест Дрегер 7510-0063, който е отчел 0.58‰ с проба №00970 в 06.13 часа, като му е издаден и връчен талон за медицинско изследване. Запознавайки се с констатациите на акта, административният орган приема наличие, на основание по чл.171, т.2, б."з" от ЗДвП, за налагане на принудителна административна мярка – спиране от движение на МПС за срок от тридесет дни /от 24.03.2016 год. до 24.04.2016 год./, за това, че С. е управлявал МПС след употреба на алкохол.

Заповедта е връчена на С. на 25.03.2016 год., а жалбата е депозирана в деловодството на ОД на МВР Стара Загора на 29.03.2016 год. При така установените факти, съдът намира жалбата по делото за допустима, като подадена от лице с правен интерес от обжалването и в срока за това, а разгледана по същество, за неоснователна, по следните съображения:

По делото е приета като доказателство административната преписка по издаване на оспорения акт и са представени доказателства за компетентност на ответния административен орган – Заповед с №8121з-48/16.01.2015 год. на Министъра на вътрешните работи, с която се определят основните структури на МВР, които да осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата и Заповед №349з-275/29.01.2015 год. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора за определяне на длъжностните лица, упълномощени да налагат ПАМ по Закона за движение по пътищата. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че ответникът по делото притежава необходимата компетентност да налага ПАМ. Жалбоподателят не е направил възражение за компетентността на органа, но при извършената служебна проверка на основание чл.168 от АПК, съдът намира, обжалваният административен акт за издаден от компетентен орган.

Принудителните административни мерки по чл.171, т.2 ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат с доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл.193, ал.1, изречение първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. Всъщност спор относно фактическата обстановка по извършеното административно нарушение не съществува между страните.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.171, т.2, б."з" от ЗДвП, във връзка с чл.59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспореният акт е мотивиран, включително и чрез препращане в съдържанието му към съставения акт за установяване на административно нарушение - за фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управлението на МПС от страна на С.С. след употреба на алкохол.

Съгласно чл.171, т.2, б."з" от ЗДвП, принудителната административна мярка "временно спиране от движение на пътно превозно средство" се налага при наличието на девет хипотези. Една от тях, предвидена в б.”з” е на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество - за срок до един месец.

За да се наложи ПАМ е необходимо да е налице една от деветте посочени хипотези. Процесната ПАМ има временен характер, като срока й на действие е ограничен до един месец от датата на извършване на нарушението. При установяване на предпоставките, органа действа в условията на обвързана администрация и е длъжен да издаде административният акт. Основанието за прилагането на ПАМ в оспорената заповед се съдържа като такова в посочената разпоредба – С. е управлявал МПС след употреба на алкохол. От мотивите на АУАН №16-552 /бл. №218469/ от 24.03.2016 год. се установява, че на 24.03.2016 год. около 06:10 ч. в гр. Стара Загора по ул.”Генерал Гурко” до №20 в посока изток управлява лек „Форд Мондео” с рег. № СТ 3574 АР, негова собственост, под въздействието на алкохол, като е изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARBB 0063, който е отчел 0.58 ‰ с проба №00970 в 06.13 часа. Издаден е му и талон за медицинско изследване №00374986. АУАН е съставен в присъствието на свидетеля Христо Недялков Христов и е връчен на С., което е удостоверено с подписите на самият него и актосъставителя.

В хода на съдебното производство не е оспорена истинността на събраните по административната преписка доказателства по реда на чл. 193, ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК от страна на жалбоподателя. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл.171, ал.1, изр. първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. Доказателствата по административната преписка съдът цени, защото са безспорни и следващите от тях фактически установявания са конкретни, логични, съответстват си и не са опровергани. На основание чл.17, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на АУАН във вр. с чл.179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл.189, ал.1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл.42 от ЗАНН - съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба - чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл.40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. При съставянето му, жалбоподателят С. не е имал възражения по съставянето му, не е депозирал и допълнително писмени такива в законоустановения тридневен срок. Не подлежи на преценка от съда по настоящия спор съставомерността на посоченото като извършено в АУАН административно нарушение, по арг. от чл.17, ал.2 от АПК, във вр. с чл.179, ал.1 от ГПК, а следва да се прецени само валидността на този акт. На основание посоченото, следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна в мотивите му. Не твърди, нито е представил доказателства, че е дал кръвна проба, резултатите от която да опровергават отразеното в приложеният АУАН.

При установената от административния орган фактическа обстановка налагането на принудителна административна мярка е било задължително. Срокът на действие на тази принудителна административна мярка не е неограничен. Законът обвързва налагането и със срок – до един месец. Административният орган е съобразил това ограничение и е определил 30-дневен срок на действието на мярката.

Проверката на законосъобразността на един административен акт се извършва към момента на неговото постановяване, респективно издаване – чл.142, ал.1 от АПК. В конкретния случай, това е датата 24.03.2016 год., към която дата са били налице всички законови предпоставки за налагането на оспорената ПАМ и като такава заповедта се явява законосъобразна.

Въз основа на изложеното за преценката на събраните доказателства и относимите правни разпоредби, съдът намира за установено фактическото и материалноправно основание за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2, б."з" ЗДвП – управление на МПС след употреба на алкохол, установено по надлежен ред, което обстоятелство не се опровергава от събраните по делото писмени доказателства. Поради изложено за издаване на обжалваната заповед от компетентен орган и в предвидената форма, като не се констатираха допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила по издаването й, наличие на соченото правно и фактическо основание, както и при спазване на предвидената в закона цел - за преустановяване на извършването на административно нарушение, то същата е законосъобразна и не е налице основание по чл.146, т.1-5 от АПК за оспорването й. Жалбата е неоснователна и съдът следва да постанови решение за отхвърлянето й.

В съдебно заседание, процесуалният представител на ответника претендира направеното по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. По смисъла на чл.143, ал.4 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 във вр. с ал.3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК жалбоподателя дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ОД на МВР Стара Загора в размер на 300.00 лв. съгласно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата. В тази насока вж. и ТР №3/13.05.2010 год. по т.д. №5/2009 год. на ОС на колегиите на ВАС.

При този изход на делото, съдът намира, че искането е основателно, поради което и жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника разноските по делото.

Видим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, административен съд Стара Загора,

Р Е Ш И:

ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С.Д.С. *** против заповед №16-1228-000238/24.03.2016 год. на Началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР гр. Стара Загора, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2, буква ”з” от Закона за движение по пътищата - "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС", като неоснователна.

ОСЪЖДА С.Д.С., ЕГН ********** *** да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, ул.”Граф Игнатиев”№16, представлявана от Директора Николай Кирков сумата от 300.00 /триста/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: