Решение по Административно дело 173/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 173 01.07.2016г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на първи юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар П.М. и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова административно дело № 173 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Ф.В.С. – съдия в Районен съд – Раднево, командирована в Софийски районен съд, против Заповед № 108/ 25.03.2016г., издадена от Административен ръководител - Председател на Районен съд – гр. Раднево, с която на съдия Ф.С. е определено допълнително трудово възнаграждение за 2014г. в размер на 50.00 лв. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради постановяването й в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката поддържа, че посочените като мотиви фактически основания за издаването на акта и за възприетото административно решение, се основават на данни, които са неотносими за периода на 2014г., за който период се отнася определеното й със заповедта допълнително трудово възнаграждение. Излага съображения, че в нарушение и при неправилно приложение на чл.6 от приетите от ВСС Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, определянето на размера на допълнителното трудово възнаграждение се основава на ирелевантни за случая факти и обстоятелства. Твърди, че при определянето на размера на възнаграждението не са били отчетени нито броя на решените от съдия С. за 2014г. дела в Софийски районен съд, нито тяхната фактическа и правна сложност, още по-малко е извършено съотнасяне по тези критерии спрямо делата, разгледани и решени за същия период от Радневския районен съд. Сочи, че явно несъответно на целта на закона е определянето на значително по-ниско допълнително трудово възнаграждение на магистрата от това на съдебните служители в РС - Раднево. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на оспорената Заповед № 108/ 25.03.2016г. на Административния ръководител - Председател на Районен съд – Раднево и връщане на преписката за ново произнасяне и определяне на допълнително трудово възнаграждение за 2014г. на съдия Ф.С..

Ответникът по жалбата - Административен ръководител - Председател на Районен съд – Раднево, в представения писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна и прави искане да бъде отхвърлена. Поддържа, че определянето на размера на ДМС е изцяло в преценката на административния ръководител и в случая е извършена в законовите предели на упражнената оперативната самостоятелност. Твърди, че съгласно правилото на чл.3 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, този вид възнаграждение се предоставя за постигнати високи резултати, поради което изключително в компетентността на административния ръководител е да направи преценка за съответния съдия досежно наличието на такива високи резултати и приноса му за резултатите, отчетени в съответния орган на съдебната власт за годината. Излага доводи, че данните относно броя на свършените дела за 2014г. от съдия Ф.С., множеството съдебни актове, постановени след изтичането на едномесечния срок, представляващи близо 2/3 от всички постановени актове, е крайно незадоволителен резултат, поради което не може да се приеме, че съдия С., въпреки формалното изпълнение на функционалните си задължения, е постигнала „високи резултати” за годината.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че Ф.В.С. е назначена на длъжност „съдия” в Районен съд - Раднево, като за целия период на 2014г. е била командирована и е изпълнявала функционалните си задължения в Софийски Районен съд.

С писмо изх. № 2126/ 15.12.2014г. /л.39 от приложеното адм. дело № 588/ 2014г. по описа на АС – Стара Загора/, председателят на Софийски Районен съд е направил предложение до Председателя на Районен съд – Раднево, за издаване на заповед за определяне на персонална парична награда на съдия Ф.В.С. съгласно Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнително трудово възнаграждение и Решение на ВСС по Протокол №59/10.12.2014г. Предложението е мотивирано със стриктното изпълнение на преките служебни задължения от съдия Ф.С. при голяма натовареност на СРС. Съгласно представена справка за свършени дела на съдия Ф.С. за периода на 2014г. /л.37 – л. 38 от приложеното адм. дело №588 / 2014г./, свършените дела от съдия Ф.С. за 2014г. са 386 бр. дела, като сроковете за изготвяне на съдебните актове /от обявяването за решаване до изготвянето на съдебния акт/, са както следва: свършени в едномесечен срок са 162 броя дела; в тримесечен срок - 53 броя дела, до 1 година - 152 броя дела. Неизготвени съдебни актове /от обявяването за решаване до изготвяне съдебния акт/ са 19 броя дела.

Със Заповед № 285/ 12.12.2014г., издадена от Председателя на Районен съд - Раднево, на основание чл.80, ал.1, т.1 от ЗСВ, във връзка с Решение на ВСС по т.6 от Протокол №59/ 10.12.2014г. и чл.9, ал.2 и ал.3 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнително трудово възнаграждение и за постигнати конкретни резултати, са определени суми за допълнително материално стимулиране на съдебни служители от Районен съд – Раднево. В заповедта е посочено, че при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение административният ръководител е взел предвид натовареността и отговорността при изпълнение на служебните задължения, както и отработените дни за 2014г. Липсата на инициативност, допуснати грешки в работата, неспазване на трудовата дисциплина, вкл. работно време и ненавременното изпълнение на поставените задачи, са мотивите на Председателя на РС – Раднево при издаването на заповедта, с която част от магистратите /вкл. и съдия Ф. С./ и от служителите са лишени от ДМС. Съдия Ф.С. е оспорила по съдебен ред отказа на Председателя на Радневския районен съд, обективиран в Заповед № 285/ 12.12.2014г., да й бъде определено допълнително трудово възнаграждение за 2014г., като по жалбата е образувано адм. дело № 588/ 2014г. по описа на Административен съд – Стара Загора. С Решение № 77/ 16.04.2015г. по посоченото дело, е отменена като незаконосъобразна Заповед № 285/ 12.12.2014г. година на Председателя на Районен съд – Раднево, с която на основание чл. 6, ал.1 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, не са определени средства за допълнително трудово възнаграждение за 2014г. на съдия Ф.С., като преписката е върната за разглеждане и ново произнасяне от Председателя на Радневския районен съд, за определяне на допълнително трудово възнаграждение на съдия Ф.В.С., при съобразяване с дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В мотивите към решението са изложени съображения, че са налице материалноправните предпоставки, предвидени в чл.6, ал.3 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнително трудово възнаграждение, за определяне на съдия Ф. С. на допълнително трудово възнаграждение от този вид за 2014г. и не се следва отказ за изплащането му.

С решение № 2942/ 16.03.2016г. по адм. дело № 7690/ 2015г. по описа на ВАС, постановеното от Старозагорския административен съд Решение № 77 от 16.04.2015г. по адм. дело № 588/ 2014г., е оставено в сила.

По делото е представено и прието като доказателство писмо изх. № 549/ 22.04.2015г. от Председателя на РС – Раднево, с което е направено искане до Председателя на РС – гр. София, за предоставяне на информация за 2014г. относно брой дела /граждански и наказателни/, решени от съдия Ф.С. през 2014г.; брой дела със закъснели съдебни актове - извън сроковете по ГПК и НПК; размера на закъсненията при изготвяне на съдебните актове, ако има такива, както и информация за наличие на образувани наказателни дела от частен характер срещу съдия С.. В отговор е постъпила справка от 19.05.2015г., изготвена и подписана от Ю. Иванова – статистик, според която за периода на 2014г. свършените дела на съдия Ф.С. са 386 броя, от които в едномесечен срок - 170 броя дела; в тримесечен срок - 53 броя дела; в шестмесечен срок - 163 броя дела, като неизготвени съдебни актове има по 2 бр. дела от м. декември 2014г. В справката е посочено че срещу съдия С. са образувани наказателни дела от частен характер - 4 броя дела, три от които са прекратени и едно висящо.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 108/ 25.03.2016г., издадена от Административния ръководител - Председател на Районен съд – гр. Раднево, на основание влезлите в сила Решение № 2942 от 16.03.2016г. на ВАС и Решение № 77 от 16.04.2015г. на Административен съд – Стара Загора, във връзка с Решение на ВСС по т.6 от Протокол № 59/ 10.12.2014г., чл.9 ал.2 и ал.3 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения и чл.80, ал.1, т.1 от ЗСВ, на съдия Ф.В.С. е определено допълнително трудово възнаграждение за 2014г. в размер на 50лв. От фактическа страна заповедта се основава на съображения, че съгласно чл. 6, ал.1 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения /ПОИСДТВ/, определянето на конкретния размер на средствата за допълнително материално стимулиране за всеки магистрат, е възложено на административния ръководител, който в условията на оперативна самостоятелност може да извършва преценка по целесъобразност за размера на средствата, които следва да се изплатят на магистрата като допълнително трудово възнаграждение. Определянето на допълнително трудово възнаграждение за 2014г. на съдия Ф.С. в размер на 50.00лв. е мотивирано с данни за общ брой свършени през годината дела /394 броя дела - 242 броя граждански и 157 броя наказателни дела/, както и че 2/3 от постановените съдебни актове били изписани със закъснение - извън определените в процесуалните закони срокове. Направено е сравнение със свършените от Председателя на Районен съд – Раднево дела за 2014г. - общо 758 броя дела, от които 526 броя граждански и 232 броя наказателни дела, като само 10 били изписани с незначително закъснение от законовите срокове. Посочено е и че при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение са взети предвид натовареността и отговорността при изпълнение на служебните задължения; отработените дни за 2014г.; липсата на инициативност и допуснатите грешки в работата, както и ненавременното изпълнение на поставените задачи. По тези съображения административният ръководител е приел, че определената на съдия Ф.С. като допълнително материално стимулиране за 2014г. сума в размер на 50.00лв., е целесъобразна и справедлива.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в преписката по издаването на оспорената заповед.

Приложено е адм. дело № 588/2014г. по описа на Административен съд - Стара Загора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорената Заповед № 108/ 25.03.2016г. обективира волеизявление на Председателя на Районен съд – Раднево, в качеството му на административен ръководител, упражняващ правомощие, делегирано му от Висшия съдебен съвет. Това правомощие, макар и в сферата на определяне на парична престация за труд /допълнително трудово възнаграждение/, е властническо по своя характер, тъй като административният ръководител по силата на делегираното му правомощие и в рамките на приложимите нормативни разпоредби и решения на Висшия съдебен съвет, едностранно определя размера на допълнителното материално стимулиране. Следователно обжалваната заповед, с оглед предметното си съдържание и насоченост на разпоредените прави последици, разкрива белезите на индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК. Ето защо оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С Решение по т.43 от Протокол № 34/ 27.10.2011г. на ВСС, на основание чл.13 от Наредбата за структурата на работната заплата, Висшият съдебен съвет е приел Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения. С правилата се уреждат реда, начина, източниците на средства за изплащане, условията за получаване и начина на определяне размерите на допълнителните трудови възнаграждения, като е делегирана компетентност на административните ръководители за определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за постигнати високи резултати на магистратите, съдебните и прокурорски помощници и съдебните служители. С Решение по т.6 от Протокол № 59 от 10.12.2014г., Висшият съдебен съвет е дал съгласие административните ръководители на органите на съдебна власт да упражнят правомощията си на основание чл. 7 във вр. с чл.9 от ПОИСДТВ, приети с решение на ВСС по Протокол № 34/ 27.10.2011г., като размерът на средствата се определя съгласно приложение №1 към решението. С оглед на което съдът приема, че оспорената Заповед № 108/ 25.03.2016г. на Административния ръководител - Председател на Районен съд – Раднево, за определяне на Ф.С. – съдия в Районен съд – Раднево, на размера на допълнителното трудово възнаграждение за 2014г., е издадена от компетентен орган, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните му от ВСС правомощия.

Упражняването на правомощието за определяне на размера на допълнителните трудови възнаграждения по чл.3, т.1 и т.2 от ПОИСДТВ, е в условията на оперативна самостоятелност и при предоставена на административния ръководител възможност да прецени какъв да е конкретния размер на допълнителното материално стимулиране за всеки магистрат и съдебен служител. Съдебният контрол върху актове от категорията на обжалвания /постановени при условията на оперативна самостоятелност/, се свежда до проверката дали са издадени при упражняване на правомощия в рамките на законово предоставената дискреционна власт и спазени ли са изискванията за законосъобразност на административния акт, очертани в нормата на чл.146 от АПК и общите принцип за законност, съразмерност и равенство, предвидени в чл.4, ал.2, чл.6 и чл.8 от АПК.

В случая съдът приема, че оспорената Заповед № 108/ 25.03.2016г. на Административния ръководител - Председател на Районен съд – Раднево, е издадена при неспазване на нормативно установените изисквания за съдържание на акта; в противоречие и при неправилно приложение на Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, приети с Решение по т.43 от Протокол № 34/ 27.10.2011г. на ВСС и в несъответствие с целта на закона, като съображенията за това са следните:

Съгласно императивната разпоредба на чл.59, ал.2, т.4 от АПК административният акт следва да съдържа фактическите основания за неговото издаване. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед са посочени Решение на ВСС по т.6 от Протокол № 59/ 10.12.2014г., чл.9 ал.2 и ал.3 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения. Както вече беше отбелязано, с Решение по т.6 от Протокол № 59 от 10.12.2014г., Висшият съдебен съвет е дал съгласие административните ръководители на органите на съдебна власт да упражнят правомощията си на основание чл. 7 във вр. с чл.9 от ПОИСДТВ, приети с решение на ВСС по Протокол № 34/ 27.10.2011г. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от ПОИСДТВ, за постигане на висок резултат по конкретни задачи, административните ръководители, магистратите, съдебните служители и др. лица, имат право на допълнителни възнаграждения, които се изплащат в рамките на утвърдената бюджетна сметка на съответния орган на съдебната власт по § 01-00 „Заплати”. В ал.2 на чл.9 от ПОИСДТВ е предвидено, че конкретният размер на допълнителното възнаграждение по чл.3, т.2 се определя по реда на чл.6 и чл.7, при спазване на следните условия: 1. Отчитане на индивидуалния принос на съответното лице за изпълнение на възложената задача, като се вземе предвид значението на задачата за формиране на общите резултати от дейността на органа на съдебната власт; 2. Инициативност и новаторство; 3. Постигнати значими резултати от участие в работни групи с приоритетно значение и 4. Действия при рискови и извънредни обстоятелства. Регламентирано е че средствата за постигнати резултати по конкретни задачи не се изчисляват на база отработено време /чл.9, ал.3/. С оглед посочените правни основния за постановяването на обжалваната заповед за определянето на допълнителното трудово възнаграждение на съдия Ф. С., за да се счита изпълнено изискването на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК, заповедта е следвало да съдържа не само описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на основание за изплащане на допълнително трудово възнаграждение на магистрата, но и посочване на съответните фактически обстоятелства съобразно вида на допълнителното трудово възнаграждение, от значение за извършването на преценка по предвидените в ПОИСДТВ критерии и условия за определянето на конкретния размер на допълнителното трудово възнаграждение. В случая съдът приема, че с позоваването на Решение № 77 от 16.04.2015г. по адм. дело № 588/ 2014г. по описа на Административен съд – Стара Загора, потвърдено с Решение № 2942 от 16.03.2016г. по адм. дело № 7690/ 2015г. по описа на ВАС, както и с посочването, че лицето отговаря на изискванията по чл.5, ал.1 от ПОИСДТВ съотв. че по отношение на него не са налице правоизключващите обстоятелства по чл.5, ал.2 от ПОИСДТВ, административният ръководител е обосновал в необходимата степен правото на съдия Ф.С. на допълнително трудово възнаграждение. С оглед обаче на посоченото правно основание за упражненото от Административния ръководител – Председател на Районен съд – Раднево правомощие - Решение на ВСС по т.6 от Протокол № 59/ 10.12.2014г. и чл.9 ал.2 и ал.3 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, липсват каквито и да е било мотиви, обосноваващи спазването на условията по чл.9, ал.2 от ПОИСДТВ при определянето на допълнителното трудово възнаграждение по чл.3, т.2 от ПОИСДТВ. Формалното и бланкетно посочване на „липса на инициативност” и „ненавременно изпълнение на поставените задачи”, не може да се приеме за мотивиране на релевантните фактически обстоятелства по чл.9, ал.2 от ПОИСДТВ за определяне размера на допълнително трудово възнаграждение по чл.3, т.2 от ПОИСДТВ и не удовлетворява изискванията на закона за мотивировка на акта като единство от фактически и правни основания, даващи възможност на адресата да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си, ако счита че са нарушени. Останалите изложени в заповедта съображения, основани на данни за общ брой свършени през годината дела; брой постановените съдебни актове извън определените в процесуалните закони срокове, натовареност на съдията, отработени дни през 2014г. и др., са ирелевантни за определянето на размера на допълнителното трудово възнаграждение по чл. 9 във вр. с чл.3, т.2 от ПОИСДТВ и съответно за мотивиране на упражненото с оспорената заповед на това основание административно правомощие.

Ако се приеме, че неправилно в обжалваната заповед са посочени правните основания за нейното издаване /доколкото с влязло в Решение № 77 от 16.04.2015г. по адм. дело № 588/ 2014г. по описа на Административен съд – Стара Загора е признато правото на съдия Ф.С. на допълнително трудово възнаграждение по чл.6, ал.3 от ПОИСДТВ за 2014г./ и съотв. че в изпълнение на съдебното решение определеният със заповедта размер на допълнителното трудово възнаграждение за 2014г. е за такова по чл.3 т.1 във вр. с чл.6 от ПОИСДТВ – за постигнати високи резултати за годината, то постановеният административен акт отново се явява немотивиран с посочване на обективни факти, относими към предвидения в ПОИСДТВ критерий за преценка при определяне размера на този вид допълнително трудово възнаграждение - приноса на магистрата към резултатите, отчетени в съответния орган и съобразно отработеното време /чл.6, ал.1 и ал.3 от ПОИСДТВ/. Съдът намира за конкретни, но неотносими към определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение при упражняване на правомощието по чл.6 от ПОИСДТВ на изложените в обжалваната заповед мотиви основани единствено на статистически данни относно общия брой на свършените от съдия С. през 2014г. дела и съотв. за броя на актовете, постановени със закъснение. При условие, че през цялата 2014г. съдия Ф. С. е била командирована и е изпълнявала функционалните си задължения в Софийски районен съд, очевидно ирелевантна е и направената съпоставка между броя на свършените от съдия С. *** и броя на свършените дела от Председателя на Районен съд – Раднево през 2014г.

Излагането на ирелевантни мотиви като фактическо основание за издаването на Заповед № 108/ 25.03.2016г. на Административния ръководител - Председател на Районен съд – Раднево и за определянето размера на допълнителното трудово възнаграждение на съдия Ф.С. за 2014г., следва да бъде приравнено на липса на изискуемите се от закона мотиви за обосноваване на възприетото административно решение и съответно - нарушаване на изискването за съдържание на акта по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, като основание за неговата отмяна, съгласно чл.146, т.2 от АПК. Липсата на изискуемия се конекситет между посочените прави основания за упражненото правомощие и обстоятелствената част на заповедта, обуславя извод за липса на обективирана мотивирана преценка по приложимите критерии във връзка с определянето на размера на допълнителното трудово възнаграждение на магистрата.

Правото на съдия Ф.С. да получи допълнително трудово възнаграждение за 2014г. по чл.3, т.1 във вр. с чл.6 от ПОИСДТВ, е признато с влязло в сила Решение № 77 от 16.04.2015г. по адм. дело № 588/ 2014г. по описа на Административен съд – Стара Загора /потвърдено с Решение № 2942/ 16.03.2016г. по адм. дело № 7690/ 2015г. по описа на ВАС/. Видно от мотивите на съдебното решение, прието е, че съдия С. отговаря на условията по чл.6, ал.3 от ПОИСДТВ и неправилно не й е било изплатено допълнително трудово възнаграждение. На това основание, отказът на Административния ръководител – Председател на Районен съд – Раднево да определи на основание чл. 6, ал.1 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, на средства за допълнително трудово възнаграждение за 2014г. на съдия С., е отменен като незаконосъобразен и преписката е върната за разглеждане и ново произнасяне за определяне на допълнително трудово възнаграждение на съдия Ф.С. при съобразяване с дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, а именно след като се извърши преценка на приноса на магистрата за работата на съда през 2014г. и за отчетените резултати, да се определи конкретен размер на средствата за допълнително трудово възнаграждение за 2014г. След като спорът относно съществуването на материалното право на допълнително трудово възнаграждение по чл.6, ал.3 от ПОИСДТВ за 2014г. за съдия Ф.С. е разрешен с влязло в сила съдебно решение, то последващото разглеждане, обсъждане и преценка за наличието на обуславящите това право предпоставки, е недопустимо. В този смисъл единствената преценка, която Административният ръководител – Председател на Районен съд – Раднево е следвало да извърши в изпълнение на влязлото в сила и ползващо се със СПН съдебно решение, при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, е преценката за приноса на магистрата за работата и за отчетените в съответния орган на съдебната власт резултати за 2014г., за определяне конкретния размер на допълнителното трудово възнаграждение за 2014г. на правоимащото лице.

В случая формално Административният ръководител – Председател на Районен съд – Раднево, е изпълнил влязлото в сила Решение № 77 от 16.04.2015г. по адм. дело № 588/ 2014г. по описа на Административен съд – Стара Загора, като е определил допълнително трудово възнаграждение за 2014г. на съдия Ф.С. в размер на 50лв. Но при постановяването на обжалваната заповед не са съобразени нито дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона, нито са спазени приетите от ВСС Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, като съображенията за това са следните:

Действително определянето на размера на допълнителните трудови възнаграждение по чл.3, т.1 и т.2 от ПОИСДТВ от съответния административен ръководител, е в условията на оперативна самостоятелност. Но упражняването на правомощието от административния ръководител и извършваната преценка при определянето на конкретния размер на ДМС на всяко едно от правоимащите лица, е подчинено на определени условия, изисквания и принципи – т.е преценката „по целесъобразност” следва да се основава на обективни, а не на субективни критерии. В случая възприетият от Административния ръководител – Председател на Районен съд – Раднево подход при определяне на допълнителното трудово възнаграждение на съдия Ф.С. за 2014г., е основан на неправилно разбиране на естеството и предназначението на този вид възнаграждение и на съдържанието на относимите критерии, предвидени в ПОИСДТВ, за определяне на конкретния размер на това възнаграждение за правоимащото лице. Несъответно на изискванията на ПОИСДТВ определянето на размера на допълнителното трудово възнаграждение по чл.6 във вр. с чл.3, т.1 от ПОИСДТВ се свързва с оценка на трудовото изпълнение и организацията на работа на магистрата. Тази оценка, освен, че се основава на неправилно установени факти и обстоятелства /защото не са взети предвид данните за работата на съдия Ф. С. в Софийски Районен съд/; че е сведена единствено до статистическо количествено отчитане на брой свършени от съдия Ф. С. дела и до срочността на изписването на съдебните актове, без изобщо да е разглеждано, обсъждано и преценяно фактическата и правна сложност на свършените дела, обосноваността и правилността на постановените актове и т.н, е и в абсолютно противоречие с оценката за работата на съдия Ф. С., дадена от Председателя на Софийски районен съд /в който съд съдия С. е била командирована и е изпълнявала функционалните си служебни задължения през целия период на 2014г./, а именно оценка „за стриктно изпълнение на преките служебни задължения при голяма натовареност на Софийски районен съд” /л. 39 от приложеното адм. дело № 588/ 2014г./. В случаите когато правоимащото лице заема щатна длъжност при един съдебен орган, но е изпълнявало поради командироване функциите и задачите, с каквито е свързано изпълнението на длъжността, при друг съдебен орган, се налага единно от двата органа администриране на правоотношението по отчитане и заплащане на труда. За нуждите и за целите на изплащането на допълнителните трудови възнаграждения по чл.3, т.1 и т.2 от ПОИСДТВ и за определянето на техния размер, администрирането се осигурява чрез предоставянето на органа, който е оправомощен да издаде акта /административния ръководител на съда, в който магистрата е назначен на длъжност/, от административния ръководител на съда, в който магистратът е бил командирован и е изпълнявал функционалните си задължения, на оценка за постигнатите резултатите и за приноса на магистрата към тези резултата в съда, където е изпълнявал длъжността. В случая такава оценка е направена и обективирана в посоченото по-горе писмо изх. № 2126/15.12.2014г. на Председателя на Софийския районен съд - за стриктно изпълнение от съдия Ф.С. на преките служебни задължения при голяма натовареност на СРС. Очевидно направената в обжалваната заповед от Административния ръководител – Председател на РС – Раднево „оценка” на работата на съдия Ф.С. /от гл.т на „натовареността и отговорността при изпълнение на служебните задължения, липса на инициативност, допуснати грешки в работата, ненавременно изпълнение на поставените задачи”, за мотивиране на определения „по целесъобразност” и по „справедливост” размер на допълнителното трудово възнаграждения на магистрата за 2014г., освен че не се основава на обективни факти и е необосновава, противоречи на извършената преценка от административния ръководител на съда, в който е била командирована и съответно е работила през цялата 2014г. съдия С..

Всичко това мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение на съдия Ф.С. за 2014г., не са били спазени правилата и изискванията, регламентирани в ПОИСДТВ.

При издаването на оспорената заповед не са установени, разгледани, преценени и обсъдени релевантните факти и обстоятелства за определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение на правоимащото лице. Както вече беше посочено при определяне размера на възнаграждението изцяло е било игнорирано предложението на Председателя на Софийски районен съд и направената от административния ръководител оценка на работата на магистрата през 2014г. и приноса му за постигнатите от съда резултатите. Необосновано са били изключени данните, дадени в справката, изготвена от съдебния статистик на Софийски районен съд. Абсолютно несъстоятелно е възражението на ответника, съдържащо се в постъпилото по делото писмено становище, че се касае за „нерегламентирана справка, изготвена от лице никому неизвестно, нито в какво качество, нито от къде са взети данните, нито от коя институция изхождат”, както и прието, че доколкото „справката не е заверена с печат на съда, нито има изходящ номер, нито са посочени видовете дела разгледани от съдия С. през 2014г.”, тази справка представлява „частен документ от трето, неучастващо в процеса лице”. Всъщност справка, изготвена и подписана от Ю. Иванова – статистик при СРС, приложена към писмо изх. № 497/ 25.03.2015г. на Председателя на Софийски районен съд, са изискани, представени и приети като доказателства по адм. дело № 588/ 2014г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

И на последно място – при определянето размера на допълнителното трудово възнаграждения на съдия Ф.С., Административният ръководител – Председател на Районен съд – Раднево, е нарушил едни от основните принципи - по чл.4, ал.2 /административните актове се издават за целите, на основанията и по реда, предвиден в закона/; по чл.6, ал.1 от АПК /изискването административният орган да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо/ и по чл.8, ал.2 от АПК /в пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи да се третират еднакво/. Не е налице еднаквост в условията, от тук не е налице и необходимото сходство и предпоставки за сравнение приноса на съдия Ф. С. спрямо този, отчетен за резултатите към друг съдебен орган, както и не е налице еднаквост, нито сходство спрямо приноса на съдебните служители - адресати на Заповед № 285/ 12.12.2014г. на Председателя на Районен съд – Раднево за определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за 2014г. Законосъобразното упражняване на правомощия в условията на оперативна самостоятелност и законосъобразността на издаваните „по целесъобразност” административни актове, са обусловени от тяхното съответствие с посочените по-горе принципи и с целта на закона. Предоставената от закона възможност за преценка на органа трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел, като отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт. В случая въведените изисквания за и при упражняване на оперативната самостоятелност са нарушени, което обуславя извод и за несъответствие на оспорения акт с целта на закона.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената Заповед № 108/ 25.03.2016г. на Административния ръководител – Председател на РС – Раднево, като издадена при неспазване на нормативно установените изисквания за съдържание на акта; в противоречие и при неправилно приложение на Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, приети с Решение по т.43 от Протокол № 34/ 27.10.2011г. и в несъответствие с целта на закона, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Съгласно чл. 173, ал. 2 АПК, в случаите когато естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В случая естеството на въпроса е такова, че не позволява да се реши по същество, поради което и преписката следва да се върне на Административния ръководител – Председател на Районен съд – Раднево, за ново разглеждане и произнасяне за определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за 2014 година на съдия Ф.С.. При произнасянето следва да бъдат съобразени изискванията и правилата, регламентирани в Правила за определяне и изплащане на средства за допълнително трудово възнаграждение, приети с Решение по т.43 от по Протокол № 34/ 27.10.2011г. на ВСС, принципите за пропорционалност и за равенство в третирането по чл.6, ал.1 и чл.8 ал.2 от АПК, указанията, дадени с Решение по т.6 от Протокол № 59 от 10.12.2014г. на ВСС, като бъдат установени, разгледани, обсъдени и преценени релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото административно решение при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за 2014г. на съдия Ф.С. в съответствие с целта на закона.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ и чл.173, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Ф.В.С. – съдия в Районен съд – Раднево, командирована в Софийски Районен съд, Заповед № 108/ 25.03.2016г., издадена от Административния ръководител - Председател на Районен съд – Раднево, с която на съдия Ф.С. е определено допълнително трудово възнаграждение за 2014г. в размер на 50 лв., като незаконосъобразна.

ВРЪЩА преписката на Административния ръководител – Председател на Районен съд - Раднево, за ново разглеждане и произнасяне за определяне размера на допълнително трудово възнаграждение на съдия Ф.В.С. за 2014г., при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: