Р Е Ш Е Н И Е

№171 22.06.2016 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, седми състав на тридесет и първи май две хиляди и шестнадесета година в открито съдебно заседание, в състав

Председател: Михаил Русев

Секретар З.Д. като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №184 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Г.И.П. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Ганка Драганова, против Заповед рег. №22 от 22.03.2016 год. за задържане на лице, издадена от полицейски орган на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за постановяването му при неспазване на императивните изисквания за форма и съдържание на акта; в противоречие на материалноправните разпоредби и целта на закона и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят поддържа, че връченият екземпляр от заповедта е нечетлив, че заповедта е издадена в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, тъй като в същата не са посочени фактически обстоятелства относно извършеното неизпълнение на полицейското разпореждане, както и конкретни данни, обосноваващи прилагането на принудителната административна мярка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед.

Ответникът по жалбата – Полицейски орган при Районно управление – Раднево – мл. инспектор Живко Тенев Койчев, чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че при правилно приложение на закона и в съответствие с неговата цел е наложена принудителна административна мярка на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР на Г.П., като твърди, че постановеното задържане е било обусловено от необходимостта да не биват възпрепятствани полицейските служители да изпълняват служебните си задължения. Излага доводи че оспорената заповед, като издадена при спазване на изискванията на чл.72, ал.2 от ЗМВР, в съответствие с целта на закона и при съблюдаване на процесуалните правила и при наличие на законово регламентираната материалноправна предпоставка за упражняване на правомощието от полицейския орган, е правилна и законосъобразна.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно правния спор:

С обжалваната Заповед рег. №22 от 22.03.2016 год. за задържане на лице, издадена от мл. инспектор Живко Койчев при Районно управление – Раднево, в качеството му на полицейски орган, е постановено задържане за срок от 24 часа на лицето Г.И.П. *** в помещение за задържане на РУ – Раднево при ОД на МВР – Стара Загора. Заповедта е издадена на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, като от фактическа страна налагането на принудителната административна мярка по чл.72, ал.1 от ЗМВР е обосновано с неизпълнение на полицейско разпореждане.

По делото са представени и приети като доказателства Доклад за установен факт и предприети действия рег. №2583/22.03.2016 год. от служителите Живко Койчев, Доклад за установен факт и предприети действия рег. №2628/24.03.2016 год. от служителят Атанас Великов; Разпореждане на полицейски орган рег.№2584/22.03.2016 год.; постановление на районна прокуратура за възлагане на проверка по преписка №265/2016 год.; жалба от Румен И. Сяров; сведения от Румен И. Сяров; Сведение от Николай Динчев Митев; сведение от Ивайло Колев Динев; сведение от Иван Малчев Динев; сведение от Динка Иванова Павлова; сведение от Пенка Райкова Динева.

Видно от доказателствата, служителите Живко Тенев Койчев и Атанас Великов са посетили на 22.03.2016 год. сигнал за битов скандал между Румен Сяров и Г.П.. Сигнала е бил подаден от Сяров и след пристигане на място е установено наличие на битов, съседски скандал между Сяров и П., като през цялото време на проверката на сигнала, П. се е държал арогантно, обиждал е Сяров и многократно е заявявал че това не влиза в работата на полицейските служители. Първоначално е отказал да съдейства и при поискване е отказал представянето на личната си карта, но впоследствие я е представил. Било му е издадено разпореждане от полицейския орган Димитър И. в 16.45 мин., в което се съдържа предписание да не предизвиква скандали с Румен Сяров, а спорните си въпроси да уреждат по законов ред. Жалбоподателят П. е отказал да получи екземпляр от разпореждането, удостоверено по надлежния ред от един свидетел и е продължил да обижда Сяров, като по този начин неговото поведение е възприето от полицейският орган като неизпълнение на полицейското разпореждане. Това го е мотивирало да издаде и заповедта за задържане по реда на чл.72 от ЗМВР и лицето е било отведено в сградата на РУ Раднево. След като е бил прегледан, поради лошото му здравословно състояние същият е бил освободен. Лицето е било задържано в 16.30 часа, заповедта издадена в 17.50 часа, а освобождаването е станало в 18.00 часа.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Упражняването на правомощието по чл.72 от ЗМВР е в условията на оперативна самостоятелност и при предоставена на полицейския орган възможност да прецени дали при наличие на нормативно установените фактически предпоставки да наложи или не принудителната административна мярка. Следователно извършваната от съда проверка при оспорване на заповед, издадена на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР, обхваща преценката дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискванията за законосъобразност на административния акт, очертани в нормата на чл.146 от АПК.

Обжалваният административен акт - Заповед рег.№22 от 22.03.2016 год. за задържане на лице на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, е издаден от компетентен орган – полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР и в кръга на предоставените му от закона правомощия. При постановяването на заповедта не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. Спазени са процесуалните изисквания, регламентирани в чл.72, ал.4 и ал.5 от ЗМВР, като на задържаното лице са разяснени правата му на жалба и адвокатска защита.

Оспорената заповед е постановена в съответствие с нормативно регламентираните изисквания за форма и съдържание на акта. Неоснователно е възражението на жалбоподателят че в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в заповедта не са посочени фактическите обстоятелства относно извършеното престъпление /място, време и начин на извършване/, както и конкретни данни, обосноваващи прилагането на принудителната административна мярка по чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.74, ал. 2 от ЗМВР задължителните реквизити на заповедта за задържане са името, длъжността и местоработата на служителя, който я е издал, основанието за задържането, данни, идентифициращи задържаното лице, датата и часът на задържането и т. н. В случая съдът намира че оспорената заповед е издадена в изискуемата от закона форма и съдържа всички задължителни по смисъла на чл.74, ал.2 от ЗМВР реквизити.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респективно дали се следват разпоредените правни последици. С оглед нормативното предписание на чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР в случая съдът намира, че оспорената заповед е постановена в противоречие с материалноправната разпоредба на която се основава и при липсата на законовата предпоставка за налагане на принудителната административна мярка. Съображенията за това са следните:

Безспорно по делото е, че оспорената заповед е издадена на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР. В нея е записано, че П. е задържан "за неизпълнение на полицейско разпореждане". В същото време, видно от текста на нормата, послужила като правно основание за издаване на административния акт, такъв се издава за задържането на лице, "което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба". Т. е. налице е противоречие между изложеното в текста на закона, посочен като правно основание за издаване на акта и това в заповедта, фактическо основание за издаването й. В случаите на чл.72, ал.1, т.2 лицето, въпреки че е предупредено за това, съзнателно пречи на полицейския орган да изпълни последния задължението си по служба. В конкретния случай на П. е вменено с оспорената заповед, че "не е изпълнил полицейско разпореждане". Макар и сходни по съдържание, двете фактически хипотези не са идентични. В административната преписка липсват доказателства, които да сочат, че полицаите от патрула са имали конкретно възложено за изпълнение задължение по служба, на изпълнението на което П., след и въпреки надлежно предупреждение от тяхна страна, е попречил. Безспорно е, че дадените полицейски разпореждания са задължителни за гражданите, доколкото не предписват извършването на престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му – чл.64, ал.4 от ЗМВР. Безспорно е че в конкретния случай е издадено полицейско разпореждане, което е приложено и по делото. Неизпълнението му обаче, не е основание за задържане на лицето, а предполага носенето на съответната административнонаказателна отговорност – чл.257 от ЗМВР. След установяването на самоличността на лицето – след представянето от негово страна на личната му карта, не е установено каквото и да е било друго действие, с което жалбоподателят да е пречил на полицейският орган да изпълни служебните си задължения – в приложените доклади, само е отразено, че същият е продължавал да обижда съседа си Сяров, въпреки даденото му предписание. Тези доклади са част от административната преписка и от същите може да се черпят мотиви за оспореният административен акт. В конкретния случай обаче, такива не могат да се извлекат и не се съдържат в административната преписка. Като пречка не може да се приеме и отказа да му бъде връчен екземпляр от издаденото полицейско разпореждане – с издаването му, полицейският орган е изпълнил служебните си задължения по полученият сигнал. Настоящият състав констатира, че по делото липсват твърдения, а още по-малко - доказателства, за наличието на което и да е от основанията, посочени в нормата: липсват данни П. да е извършил престъпление или друго нарушение на обществения ред; да е лице, което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност; не е лице, на което не е установена самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70; не е лице което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на съдебната власт; не е лице обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест. Всъщност това не се твърди и от полицейският орган, а само че не е изпълнено полицейското разпореждане.

Обжалваната заповед за задържане е постановена в противоречие с приложимите материално-правни разпоредби на закона и с основните принципи на административния процес - законност, съразмерност, истинност, прогласени в чл.4; чл.6 АПК; чл.7 АПК. Задържането за 24 часа е принудителна административна мярка, която ограничава правото на свобода и сигурност на гражданите, на свободното им придвижване. Тази мярка следва да се прилага в изключителни случаи и при ограничително тълкуване на материално-правните предпоставки за издаване заповед за задържане за срок до 24 часа, изчерпателно изброени в чл.72, ал.1 от ЗМВР. Задържането в конкретния случай не е било оправдана, адекватна и пропорционална мярка, доколкото не се установи каквото и да е възпрепятстване от страна на П. на изпълнението на служебните задължения на изпратените по сигнал полицейски служители при изпълнение на осъществяната от тях патрулно-постова дейност. Заповедта в този случай противоречи на принципите на административния процес, прогласени в разпоредбите на чл. 6 от АПК – административният орган да действа по разумен начин, добросъвестно и справедливо.

С оглед на гореизложеното съдът приема че обжалваната заповед е издадена при липсата на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка по чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, в противоречие с целта на закона и при неспазване на регламентираните като основни принципи изисквания за законност и съразмерност по чл.4, ал.2 и чл.6 от АПК.

Направено е искане от страна на жалбоподателят за присъждане на направените разноски по делото. С огледа на изхода на делото, същото е основателно и като такова следва да бъде уважено. Видно от представеният списък на разноски, същите са в размер на 410.00 лв., от които 10.00 лв. платена държавна такса и 400.00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 28.04.2016 год.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Г.И.П. *** Заповед рег. №22 от 22.03.2016 год. за задържане на лице на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, издадена от полицейски орган мл. инспектор Живко Тенев Койчев при Районно управление – Раднево, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора, представлявана от Директора Николай Кирков да заплати на Г.И.П., ЕГН ********** *** сумата от 410.00 /четиристотин и десет/ лв., представляващи направените разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: