Р Е Ш Е Н И Е

№ 205 21.07.2016г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар П.М. и с участието

на прокурор Константин Тачев като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 188 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба, подадена от Г.М.Ю. ***, с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Агенция „Митници” – гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на 600лв. за претърпени от ищцата имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 1017/14/ 2015г. от 18.02.2015г., издадено от Началника на Митница Пловдив.

Ищцата твърди, че с Наказателно постановление № 1017/14/ 2015г. от 18.02.2015г., издадено от Началника на Митница Пловдив, са и били наложени административни наказания. Г.Ю. е обжалвала наказателното постановление по съдебен ред, като с Решение № 21/ 30.06.2015г., постановено по АНД № 73/ 2015г. по описа на Районен съд – Чирпан, Наказателно постановление № 1017/14/ 2015г. от 18.02.2015г., в частта за наложените административни наказания, е било отменено, като незаконосъобразно. Решението на Чирпанския районен съд е оставено в сила с Решение № 335 от 13.11.2015г. по КАНД № 293/ 2015г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Ищцата сочи, че във връзка с обжалването на наказателното постановление по съдебен ред и процесуалното представителство по водените съдебни производства, е сключила договори за правна помощ и процесуално представителство от 16.04.2015г. и от 20.07.2015г. с адв. Т.Д. - М., при договорено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции общо в размер на 600лв., заплатено изцяло от Г.Ю.. Поддържа, че направените от нея разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за сумата от 600лв., представляват претърпяна имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление № 1017/14/ 2015г. от 18.02.2015г. на Началника на Митница Пловдив. С оглед на което претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да й бъде присъдено обезщетение в размер на 600лв., за претърпени имуществени вреди в резултат на съдебно установената като незаконосъобразна административна дейност.

Ответникът – Агенция „Митници” – гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представения писмен отговор, оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че не са налице кумулативно изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за претърпени от ищцата имуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност. Твърди, че от една страна издаването на наказателни постановления и налагането на административни наказания не се свързва с осъществяване на административна дейност, а от друга - че платеното от ищцата адвокатско възнаграждение по повод проведените административнонаказателно съдебни производства не представлява вреда – пряка и непосредствена последица от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, а последица от реализирано право на защита и правно съдействие. Направено е искане за отхвърляне на исковата претенция, като неоснователна.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за неоснователност и недоказаност на предявения иск.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

С Наказателно постановление № 1017/14/ 2015г. от 18.02.2015г., издадено от Началника на Митница Пловдив, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение № 595 от 09.12.2014г., на Г.М.Ю. са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 1 000лв. на основание чл.126 от ЗАДС и глоба в размер на 1000лв. на основание чл.123, ал.1 от ЗАДС, за нарушение на чл.99, ал.2, т.2 от ЗАДС, като на основание чл.124, ал.1 от същият закон са отнети в полза на държавата стоките – предмет на нарушението. По жалба на Г.Ю. против наказателното постановление е образувано АНД № 73/ 2015г. по описа на Районен съд – Чирпан /изпратено по подсъдност с Определение № 3036/ 09.03.2015г. по АНД № 1255/ 2015г. по описа на Пловдивския районен съд/. С Решение № 21/ 30.06.2015г. по АНД № 73/ 2015г. на ЧРС, издаденото от Началника на Митница Пловдив Наказателно постановление № 1017/14/ 2015г. от 18.02.2015г., в частта за наложените административни наказания, е отменено като незаконосъобразно. С Решение № 335 от 13.11.2015г. по КАНД № 293/ 2015г. по описа на Административен съд – Стара Загора, решението на Чирпанския районен съд е оставено в сила.

Видно от приложените по АНД № 73/ 2015г. по описа на Чирпанския районен съд договор за правна помощ и процесуално представителство и пълномощно от 16.04.2015г., Г.М.Ю. е възложила и упълномощила адв. Т.Д. – М. ***, да осъществи процесуално представителство по образуваното АНД, при договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. Като доказателства по настоящото дело са представени и приети и договор за правна помощ и процесуално представителство и пълномощно от 20.07.2015г. /л.9 по делото/, съгласно които на адв. Т.Д. – М. *** е възложено от името на Г.Ю. да изготви отговор на касационна жалба, подадена срещу Решение № 21/ 30.06.2015г. по АНД № 73/ 2015г. по описа на Районен съд – Чирпан и да осъществи процесуално представителство пред Административен съд – Стара Загора, при договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., за което е посочено, че е платено изцяло в брой.

Към материалите по делото е приложено АНД № 73/ 2015г. по описа на Районен съд – Чирпан, ведно с КАНД № 239/ 2015г. по описа на Административен съд - Стара Загора.

По допустимостта на иска:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издадено спрямо него от длъжностно лице на Агенция „Митници” – Митница Пловдив наказателно постановление – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Доколкото наказателното постановление е издадено от административен орган в изпълнение на нормативно регламентирани правомощия при упражняване на административна правосубектност, постановяването му при реализиране на изпълнителната (административна) функция в рамките на държавната власт се свързва с административна по своя характер дейност, като причинените на граждани и юридически лица вреди при или по повод изпълнението на тази дейност определят квалификацията на иска за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления като такава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване на наказателни постановления, подлежат на разглеждане по същия ред. Налице е и процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, от което се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда имуществени вреди.

Ето защо съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищцата място на увреждане, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск срещу Агенция „Митници” – гр. София е частично основателен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

С предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от административен орган /орган на администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В случая по делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление № 1017/14/ 2015г. от 18.02.2015г., издадено от Началника на Митница Пловдив, на Г.Ю. са наложени административни наказания - глоба в размер на 1 000лв. на основание чл.126 от ЗАДС и глоба в размер на 1000лв. на основание чл.123, ал.1 от ЗАДС, за нарушение на чл.99, ал.2, т.2 от ЗАДС, като на основание чл.124, ал.1 от същият закон са отнети в полза на държавата стоките – предмет на нарушението. Наказателното постановление в частта му за наложените на Г.Ю. административни наказания е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила Решение № 21/ 30.06.2015г. по АНД № 73/ 2015г. по описа на Районен съд – Чирпан, потвърдено с Решение № 335 от 13.11.2015г. по КАНД № 293/ 2015г. по описа на Административен съд – Стара Загора. С постановената отмяна с влязло в сила съдебно решение на издаденото срещу Г.Ю. наказателно постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Агенция „Митници” – гр. София по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност.

За ангажиране отговорността на държавата е необходимо да бъде установено и настъпване на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията – т.е да се докаже наличие на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, което засягане следва закономерно от незаконосъобразната административна дейност, по силата на причинно – следствената връзка, която съществува между тях.

Съдът приема, че такава имуществена вреда, намираща се в причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление № 1017/14/ 2015г. от 18.02.2015г. на Началника на Митница Пловдив, представлява направения от ищцата разход за адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и процесуално представителство от 16.04.2015г., като съображенията за това са следните:

Видно от приложените по АНД № 73/ 2015г. по описа на Чирпанския районен съд договор за правна помощ и процесуално представителство и пълномощно от 16.04.2015г., Г.М.Ю. е възложила и упълномощила адв. Т.Д. – М. *** да осъществи процесуално представителство и защита по образуваното административно-наказателно дело /първоначално АНД № 1255/ 2015г. по описа на РС – Пловдив/ във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 1017/14/ 2015г. от 18.02.2015г., при договорено възнаграждение в размер на 300лв., за което е посочено, че е заплатено изцяло. Доколкото направеният от Г.Ю. разход за адвокатско възнаграждение по сключения с адв. Т.Д. – М. договор за правна помощ и процесуално представителство, се свързва с намаление на имуществения патримониум на ищцата, то този разход следва да се разглежда като имуществена вреда за лицето, по отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че неправилно и незаконосъобразно е било привлечено към административнонаказателна отговорност и санкционирано с издаденото наказателно постановление. Следователно доказано се явява наличието и на третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпяна от ищцата имуществена вреда.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съдът намира, че в случая съществува пряка причинно-следствена връзка между направените от ищцата разходи за адвокатско възнаграждение и незаконосъобразно издаденото наказателно постановление, тъй като адвокатската защита е била ангажирана и съответно предоставена именно поради и във връзка със съдебното производство по обжалване на това наказателно постановление. Възлагането от ищеца Г.Ю. на адв. Т.Д. – М., да осъществи процесуално представителство и защита по образуваното в РС – Чирпан АНД № 73/ 2015г. във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 1017/14/ 2015г. от 18.02.2015г. и съотв. заплащането на договорения за това адвокатски хонорар, пряко се свързват с незаконосъобразното издаване на наказателното постановление и непосредствено са обусловени от произтичащата нужда от защита на правата и интересите на привлеченото към административнонаказателна отговорност и санкционирано с НП лице. В този смисъл твърдените от ищеца имуществени вреди следва да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно проведеното срещу Г.Ю. административнонаказателно производство, приключило с издаването на Наказателно постановление № 1017/14/ 2015г. от 18.02.2015г. на Началника на Митница Пловдив, отменено като незаконосъобразно в частта за наложените административни наказания с влязло в сила съдебно решение. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че направеният разход за заплащане на адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и процесуално представителство от 16.04.2015г. във връзка с обжалването на наказателното постановление, не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Очевидно ако не е било издадено Наказателно постановление № 1017/14/ 2015г. от 18.02.2015г., ищцата не би заплатила адвокатско възнаграждение във връзка с неговото обжалване по съдебен ред – т.е намаляването на имуществото на Г.Ю. вследствие на заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от незаконосъобразното издаване на наказателното постановление за санкционираното на лицето. Ето защо обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не означава нито че привлеченото към административнонаказателна отговорност лице няма право да ангажира адвокат за свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, когато счита, че същите са засегнати, като заплатеното възнаграждение за адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на съдебно предявения за разрешаване спор относно законосъобразността на наказателното постановление, поради което и този разход следва да се разглежда като вреда, явяваща се пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. В този смисъл претърпяната от Г.Ю. вреда в размер на направения разход за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство по АНД № 73/ 2015г. по описа на ЧРС, се намира в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на административния орган, защото е типична и нормално настъпваща последица от незаконосъобразното наказателно постановление и защитата, която се е наложила срещу него именно поради незаконосъобразната дейност на администрацията. Незаконосъобразно издаденото наказателно постановление е необходимо условие за настъпване на увреждането, а сключването на договор с адвокат за правна защита и съдействие е нормално, закономерно и очаквано поведение, свързано с обжалването на НП от лицето, което счита, че неправилно е привлечено към административнонаказателна отговорност, като незаконосъобразният акт на администрацията се явява адекватна причина за платеното адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита и процесуално представителство. Всичко това обуславя извод, че направеният разход за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство по делото, представлява пряка и непосредствена вреда – типична и нормално настъпваща последица във връзка със защитата срещу неправилно, незаконосъобразно и необосновано административно наказателно обвинение и наложена административни санкции, следваща по време и място противоправния резултат – незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.

Действително законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Такъв ред не е предвиден и в НПК, субсидиарно приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН. Ето защо в производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, когато наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат разноски срещу държавата. Обстоятелството, че в процесуалния закон, по реда на който се провежда обжалването на наказателното постановление, не се предвижда възстановяване на направените разноски при отмяна на наказателното постановление и че направените в административно-наказателните производства разноски не могат да бъдат предявени за репариране с оглед изхода на делото и съотв. че между страните не възниква правоотношение по повод на разноските, не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административно наказателния процес и съотв. липсата на регламентация в процесуалния закон на отговорността за разноски, не налага извод, че разходите, направени от санкционираното лице във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство по делото, като претърпяна вреда вследствие от незаконосъобразно издаден спрямо него акт на администрацията, не подлежат на обезщетяване на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Всъщност самото разрешение, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, за приложимостта на ЗОДОВ по искове за обезщетения във връзка с направени разноски в производствата по обжалване на наказателни постановления, впоследствие отменени като незаконосъобразни, следва именно от обстоятелството, че процесуалният закон не е предвидил специален ред и начин за обезвреда на направените разноски в производствата по обжалване на наказателните постановления /чл.8, ал.3 от ЗОДОВ/. Да се приеме, че разходваните средства за защита срещу санкционен акт, впоследствие отменен като незаконосъобразен, следва да останат в тежест на лицето, което е било подложено на неоправдана административнонаказателна репресия, би довело до допускане ограничаване на упражняването на регламентираните в чл. 6 и чл.13 от КЗПЧОС и в чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз права във връзка с ползването на ефективни правни средства за защита и възможността лицето да бъде съветвано, защитавано и представлявано от адвокат по наказателно по своя характер обвинение. В този смисъл с исковата претенция по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не се реализира „отговорност за разноски”, а отговорност за претърпени имуществени вреди, представляващи направените от лицето разходи за адвокатска защита и процесуално представителство във връзка с обжалването на незаконосъобразно издаденото наказателно постановление, при упражняване на признатото и гарантирано /вкл. с чл. 56 от Конституцията на РБългария/ право на защита срещу незаконосъобразното му привличане към административно наказателна отговорност.

С оглед на гореизложеното съдът приема за доказан по основание искът на Г.Ю. частта му относно присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи направения от ищцата разход за адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и процесуално представителство от 16.04.2015г., пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност - отменено с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразно Наказателно постановление № 1017/14/ 2015г. от 18.02.2015г. на Началника на Митница Пловдив.

Исковата претенция в тази й част е доказана не само по основание /кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Агенция „Митници” по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ/, но и по размер. В договора за правна помощ и процесуално представителство от 16.04.2015г. договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. е отбелязано като платено изцяло в брой на датата на сключване на договора. Приложеният договор е надлежно оформен и има характер на разписка за посочената в него като заплатена сума, като удостоверява извършеното плащане /съгласно разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищцата е направила разход в размер 300 лева за заплатено от нея адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на НП № 1017/14/ 2015г. от 18.02.2015г. и процесуалното представителство в съдебното производство по образуваното по жалбата дело в РС – Чирпан, приключило с отмяната като незаконосъобразно на наказателното постановление в частта за наложените административни наказания, с влязъл в сила съдебен акт.

Недоказана обаче се явява исковата претенция в частта й, с която се претендира обезщетение за претърпяна имуществена вреда, представляваща направения от ищцата разход в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и процесуално представителство от 20.07.2015г., като съображенията за това са следните:

Съгласно договор за правна помощ и процесуално представителство от 20.07.2015г., на адв. Т.Д. – М. *** е възложено от името на Г.Ю. да изготви отговор на касационната жалба, подадена срещу Решение № 21/ 30.06.2015г. по АНД № 73/ 2015г. по описа на Районен съд – Чирпан и да осъществи процесуално представителство пред Административен съд – Стара Загора, при договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., за което е отбелязано, че е платено изцяло в брой. Посоченият договор обаче не е бил представен в производството по КАНД № 293/ 2015г. по описа на Административен съд – Стара Загора /образувано по жалба на Агенция „Митници” – Митница Пловдив против Решение № 21/ 02.06.2015г. по АНД № 73/ 2015г. по описа на ЧРС, с което решение Наказателно постановление № 1017/14/ 2015г. от 18.02.2015г. в частта за наложените административни наказания, е отменено като незаконосъобразно/, нито е бил приложен по това дело. Договорът за правна помощ и процесуално представителство от 20.07.2015г. е представен едва при подаването на исковата молба, по която е образувано настоящото дело. На първо място и при прилагане на разпоредбата на чл.181 от ГПК, съдът приема за недоказано, че договорът за правна помощ и процесуално представителство /като частен документ/ е сключен, съответно че договореното адвокатско възнаграждение е платено на посочената в договора дата - 20.07.2015г. Независимо, че приложеният договор е надлежно оформен и има характер на разписка за посочената в него като заплатена сума, предвид обстоятелството, че този договор не е бил представен и съответно приложен по КАНД № 293/ 2015г. по описа на Старозагорския административен съд, същият не доказва направен от ищцата разход в размер на 300лв. за заплатено адвокатско възнаграждение към момента на воденото касационно съдебно производство по КАНД № 293/ 2015г. във връзка с обжалването на НП № 1017/14/ 2015г. от 18.02.2015г. Нещо повече – при условие, че процесуално представителство по КАНД № 293/ 2015г. от адв. Т.Д. – М. не е било осъществено, недоказано се явява наличието на причинно-следствена връзка между претендираната от ищцата като настъпила имуществена вреда /направен разход за адвокатско възнаграждение за правна защита, съдействие и процесуално представителство по КАНД № 293/ 2015г. по описа на АССЗ/ и отмененото като незаконосъобразно НП № 1017/14/ 2015г. от 18.02.2015г., от гл.т на необходимостта на направения разход към момента на неговото извършване във връзка със защитата срещу наказателното постановление.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че предявеният от Г.Ю. иск срещу Агенция „Митници” се явява доказан по основание и по размер в частта му за претендираното обезщетение за претърпени имуществени вреди за сумата от 300лв., представляваща направения от ищцата разход за адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и процесуално представителство от 16.04.2015г. и в тази си част искът следва да бъде уважен. В останалата част до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 600лв., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на ищцата за присъждане на направените от нея разноски, като Агенция „Митници” – гр. София бъде осъдена да заплати на Г.Ю. сумата от 190лв., представляваща внесена държавна такса в размер на 10лв. и 180лв. - съразмерно на уважената част от иска възнаграждение за един адвокат.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Агенция „Митници”, гр. София, ул. „Г.С.Раковски” № 47, ЕИК 000627597, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на Г.М.Ю. ***, ЕГН **********, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от Г.М.Ю. имуществени вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразно Наказателно постановление № 1017/14/ 2015г. от 18.02.2015г., издадено от Началника на Митница Пловдив.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.М.Ю. ***, срещу Агенция „Митници” – гр. София, иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в останалата му част и до размера на претендираното обезщетение от 600лв., като недоказан и неоснователен.

ОСЪЖДА Агенция „Митници”, гр. София, ул. „Г.С.Раковски” № 47, ЕИК 000627597, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на Г.М.Ю. ***, ЕГН **********, сумата от 190лв. /сто и деветдесет лева/, представляваща направените от ищеца разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: