Р Е Ш Е Н И Е

№189 07.07.2016 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря И.А. и в присъствието на прокурора Петко Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев КАД дело №197 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с §4а от ПЗР на от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/.

Образувано е по касационната жалба на Община Стара Загора, представлявана от Кмета Живко Веселинов Тодоров, чрез процесуалния си представител Добромира Вълчева против решение №24/08.01.2016 год., постановено по гр. дело №3492/2015 год. по описа на Старозагорски районен съд.

В жалбата са въведени основания за необоснованост на съдебното решение, като изведените правни изводи не съответстват на събрания по делото доказателствен материал. Касаторът твърди, че с оспореното писмо, се уведомява заявителят, че подаденото от него заявление е недопустимо, тъй като между същите страни и на същото основание има влязъл в сила административен акт. Оспореното писмо има единствено и само уведомителен характер, но с него не се отказва издаването на скица и това писмо няма характеристиката индивидуален административен акт. Неправилно е възприето от районният съд, че с това писмо се отказва издаването на скица. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да се обезсили Решение №24/08.01.2016 год., постановено по гр. дело №3492/2015 год. по описа на Старозагорски районен съд като недопустимо, алтернативно да се отмени решението като неправилно и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Р.Н.Д., чрез процесуалния си представител адв. М. оспорва жалбата като неоснователна, като твърди, че съдебното решение е правилно и постановено в съответствие с материалния закон. Подробни съображения в тази насока са изложени в отговора на касационната жалба и в представената писмена защита.

Заинтересованите страни Г.Х.З., Р.И.П., И.С.С., Й.С.С., М.С.С., К.П.Д., Ц.П.Б. и М.П.В. не се явяват и не изразяват становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура - Стара Загора взема становище, че жалбата е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Старозагорският районен съд е отменил по жалбата на Р.Н.Д. писмо №10-11-7530 от 19.06.2015 год. на Кмета на Община Стара Загора, с което е отказано на Д. издаването на удостоверение и скица по чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ, въз основа на влезли в сила съдебни решения. В решението са изложени мотиви относно допустимостта на подадената жалба, като е приел безспорно, че е налице отказ от издаването на исканите документи, а с този отказ са накърнени правата на собственост на Д. по отношение на земеделски земи предмет на реституция по ЗСПЗЗ. Приел е, че са налице материално-правните предпоставки за издаването на исканото удостоверение и скица, тъй като е налице изменена от съда, заповед на Кмета на Община Стара Загора, с която е определена застроената площ в подлежащите на реституция земеделски земи, находящи с в урбанизирана територия – парк Бедечка в гр. Стара Загора. Това го е мотивирало да отмени като незаконосъобразен отказа на Кмета, да върне преписката на административният орган за произнасяне, като е определен срок за това и е осъдена Община Стара Загора да заплати на жалбоподателят направените разноски по делото.

Касационният съд намира, че решението на районния съд е процесуално допустимо и правилно.

Не се спори между страните, че Р.Д. *** със заявление вх.№10-01-6727/06.11.2014 год., с което е поискал издаването на удостоверение и скица по чл.13, ал.5 от ЗСПЗЗ за възстановяване на земеделски земи в регулация в землището на гр. Стара Загора. Към искането е приложено Решение №215/19.02.2014 постановено по гражд. Дело №1869/2013 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменена заповедта на Кмета на Община Стара Загора. С отменената заповед на основание чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ е определена застроената площ в подлежащите на реституция земи. С решението са определени нови размери на застроената и прилежащата част в имотите. Въз основа на представените документи, административният орган е направил извод за недопустимост на образуваното административно производство, тъй като вече е имало издадена заповед по чл.11, ал.4 и чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ, доколкото решения №53112 и №53113 на ОСЗГ – Стара Загора са придружени от скици. Приел е, че са налице условията на чл.27, ал..2, т.1 от АПК, обуславящи недопустимост на административното производство със същия предмет и страни. Тази свое мотиви, Кмета на Община Стара Загора е изложил в писмо изх.№10-11-7530/29.06.2015 год., предмет на съдебен контрол.

Настоящият касационен състав намира, че решението на районният съд не страда от наведените от касаторите пороци и е постановено в съответствие с материалния закон.

В касационната жалба са изложени съображения, които съвпадат с тези изложени и в жалбата, с която е сезиран Районния съд. В производството, развило се пред първоинстанционния съд, са събрани всички относими доказателства, включително и чрез назначената съдебно техническа експертиза.

Неоснователно е касационното оплакване, че решението е недопустимо, доколкото оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт. Макар и да не съдържа изрично волеизявление за отказ от издаване на удостоверение и скица по чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ, то е налице отказ от извършването на административната услуга, под предлог за недопустимост на административното производство. Правилно районният съд е приел, че е налице годен за оспорване индивидуален административен акт. Неоснователен е извода на касатора, че е налице влязъл в сила административен акт със същите страни и предмет. В реституционното производство по възстановяването на наследствените земеделски земи на ответника по касация, са издадени няколко административни акта, което обаче са отменени. Решения №53112/07.10.2005 год. и №53113 от

07.10.2005 год. на Общинска служба „Земеделие” Стара Загора, са били обявени за нищожни със съдебните решения, а заповед №10-00-5628/21.02.2013 год. на Кмета на Община Стара Загора, е отменена като незаконосъобразна. Ето защо, към момента на подаването на заявлението на между същите страни не е налице нито висящо административно производство със същия предмет, нито е налице влязъл в сила индивидуален административен акт със същия предмет. Нещо повече, изтъкнатото в писмото като мотив, че решенията на ОСЗГ са придружени от скици, още веднъж доказва несъстоятелността на направеният отказ за издаване на удостоверение и скици. Разпоредбата на чл.27, ал.2, т.1 от АПК, изисква наличието на пълна идентичност на страните по административното производство и предмета му. В случая, неправилно Кмета на Община Стара Загора е приел, че е налице идентитет на административните органи – Общинска служба Земеделие и гори и Кмета на Община Стара Загора. Касае са различни административни органи – докато Общинската служба земеделие е част Областна дирекция „Земеделие”, която пък от своя страна е част от структурата на Министерство на земеделието, то Кмета на Община Стара Загора е орган на изпълнителната власт в общината и не е част от структурата на централен административен орган, т.е. не е част от структурата на Министерство на земеделието. Въз основа на гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е постановено в хода на едно допустимо съдебно производство, а решението е постановено в съответствие с приложимият материален закон.

Доводът за влязъл в сила административен акт на касатора се основава на отговор от Общинска служба „Земеделие” гр. Стара Загора, че Решение №53112/07.10.2005 год. и Решение №53113/07.10.2005 год., с които е отказано възстановяване на правото на собственост върху процесните имоти, са влезли в сила. Доколкото към посочените решения са приложени скици по чл.13 от ППЗСПЗЗ, издадени от Община Стара Загора, следвало да се приеме, че процедурата по чл.11 и сл. от ППЗСПЗЗ вече е проведена. С това се обосновава твърдението, че обжалваното в настоящото производство писмо на Кмета на община Стара Загора не представлява отказ да се издаде административен акт, а уведомяване за недопустимост на поредното искане за издаване на удостоверение и скица за заявените за възстановяване земеделски земи.

Настоящият касационен състав намира тези съображения за несъстоятелни, защото по делото са представени влезлите в сила Решение №67/24.07.2007 год. на Административен съд Стара Загора за обявяване нищожността на Решение №53112/07.10.2005 год. на Общинска служба „Земеделие и гори” Стара Загора и Решение №82/05.05.2006 год. на Районен съд Стара Загора за обявяване нищожността на Решение №53113/07.10.2005 год. на същата общинска служба. Решенията на общинската служба са обявени за нищожни, защото с други Решения №51553/15.02.1994 год. и Решение №50-1/07.01.1998 год., влезли в сила, като необжалвани, вече е отказано възстановяване правото на собственост върху нива с площ от 1.601 дка и върху зеленчукова градина от 1.5 дка в местността „Кюспеня”, землище на град Стара Загора, поради извършено строителство в земите.

От друга страна, се налага правния извод, че искането от 06.11.2014 год. на Д., не представлява последващо искане за издаване на удостоверение и скица, а за задължение на административния орган да довърши производството по чл.11 от ППЗСПЗЗ, което е преценил като допустимо, чрез постановяване на Заповед за определяне на застроена и незастроена площ на имотите през 2013 год. и след нейната отмяна дължи издаването на скица и удостоверение за тези факти. Въпроса за правното значение на скицата и удостоверението, които Кмета дължи да издаде в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, ще се разреши от органа по земеделската реституция. В негова компетентност е да прецени отстраняват ли тези документи стабилитета на влезлите в сила откази съгласно Решения №51553/15.02.1994 год. и Решение №50-1/07.01.1998 год. и двете на ОСЗГ – Стара Загора, да се възстанови собствеността върху земеделските земи, включени в урбанизираните територии, или не.

Правната природа на производството по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ, неговите цели и актът, с който то приключва, са изяснявани вече в мотивите на Тълкувателно решение №5 от 18.10.2011 год. по тълк. дело №8/2010 год., ОСК на ВАС. Съдебната практика без противоречия приема, че се касае за производство, обслужващо основното производство по възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи по ЗСПЗЗ. То намира приложение, когато бившата земеделска земя попада в границите на урбанизирана територия. Целта на това обслужващо производство е установяването на настоящия регулационен/устройствен статут и идентификация на имота, съответно установяването на правоизключващите реституцията обстоятелства по чл.10, ал.7 и чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, които имат значение за произнасянето на административния орган по възстановяване на собствеността.

Съгласно чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, застроената част от подлежащия на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ имот се определя служебно от техническата служба на общината при спазване на Наредба №7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и на хигиенните и противопожарните норми. Решенията на техническата служба на общината се одобряват със заповед на кмета на общината и могат да се обжалват по реда на АПК.

От друга страна, съгласно чл.11, ал.1 от ППЗСПЗЗ, която норма кореспондира на чл.13, ал.4 ППЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл.13, ал.4,5 и 6 и чл.13а. Съдържанието на удостоверението и скицата е определено именно в чл. 13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ.

Издаването на удостоверение и скица по чл.13, ал.5-6 ППЗСПЗЗ е законно следствие от проведената процедура по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ. Преди приемането на разпоредбата на чл. 11,ал.4 ППЗСПЗЗ в настоящата и редакция, възстановяването на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ се извършваше от общинските служби по земеделие само въз основа на удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ. След въвеждане на изискването застроената и незастроената част от имотите да се определят с нарочен административен акт по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, издаването на документите по чл.13, ал.5 и 6 не е отпаднало като изискване, но всъщност няма самостоятелно значение. Тяхното съдържание следва пряко от заповедта по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ. Нещо повече, издаването на документите по чл.13, ал.5 и ал.6 не може да се осъществи, ако не е издадена заповед по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ. Тази заповед от своя страна притежава графична част, поради което сама по себе си съдържа необходимата информация /а именно изброената в чл. 13, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ/ за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ и обезсмисля издаването на отделно удостоверение и скица. Независимо от това, след промяната на чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ разпоредбите на чл.13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ не бяха отменени, което създава объркване в практиката и впечатление, че съществува самостоятелна административна услуга за издаване на документите по чл. 13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ. Това обаче не е така и в случая не става въпрос за административна услуга. Разпоредбите на чл.13, ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ следва да се тълкуват систематично с тази на чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ.

Поради изложеното по-горе съдът приема, че решението на районния съд е законосъобразно и е постановено в съответствие с материалния закон,а жалбата се явява неоснователна.

По делото е направено искане от страна на Община Стара Загора и Р.Д. за присъждане на направените по делото разноски. С оглед изхода на спора искането на Община Стара Загора е неоснователно, а искането на ответника по касация – Р.Д., основателно. По делото е представен договор за правна защита и съдействие №080584/13.07.2015 год., съгласно който адвокатското възнаграждение е в размер на 500 лв. и е платено в брой.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.1, предложение първо от АПК Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила решение №24/08.01.2016 год., постановено по гр. дело №3492/2015 год. по описа на Старозагорски районен съд.

ОСЪЖДА Община Стара Загора, представлявана от Кмета Живко Веселинов Тодоров да заплати на Р.Н.Д., ЕГН ********** *** сумата от 500.00 /петстотин/ лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.