Р Е Ш Е Н И Е

№ 300 01.12.2016г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на втори ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар П.М. и с участието

на прокурор като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 207 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.83, ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.

Образувано е по жалба на И.Х.Д. с постоянен адрес ***, против Заповед УРИ: 1959з-76 от 30.03.2016г. за отказ за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси, издадена от Началника на Първо Районно управление – Стара Загора към Областна Дирекция на МВР – Стара Загора. С оспорената заповед, на основание чл.50, ал.3 във вр. с чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, на И.Х.Д. е отказано издаването на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа че решаващият орган необосновано е приел, че не са налице факти и обстоятелства, сочещи на нужда от охрана и самоохрана като физическо лице и съответно че липсва доказана необходимост и основателна причина за издаване на исканото разрешение. Твърди, че в нарушение на процесуалните правила, заповедта е постановена без да са изяснени, разгледани, обсъдени и преценени всички релевантни за случая факти и обстоятелства, което е довело до необоснован от фактическа страна и съотв. до неправилен от гл.т на закона извод за съществуването на хипотезата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, с която законът свързва постановяването на отказ за издаване на разрешителен административен акт за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие от физически лица по ЗОБВВПИ. Направено е искане за отмяна на обективирания в оспорената Заповед УРИ: 1959з-76 от 30.03.2016г. на Началника на Първо РУ – Стара Загора отказ за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоохрана, като бъде разпоредено издаването на исканото от И.Д. разрешение.

Ответникът по жалбата - Началник на Първо Районно управление – Стара Загора към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният административен акт, като издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на ЗОБВВПИ, е правилен и законосъобразен. С подробно изложени съображения обосновава, че сочените от заявителя фактически обстоятелства и събраните по делото доказателства не релевират наличието на доказана необходимост и основателна причина за издаване на исканото от И.Д. разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие като физическо лице.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателят в настоящото производство – И.Х.Д., е подал Заявление по образец вх. рег. № 291-К/ 02.03.2016г. до Началника на Първо Районно управление – Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора, с което е направил искане за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на един брой късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана. В заявлението е посочено, че оръжието ще бъде съхранявано в неподвижно закрепена метална каса със секретно заключване. Съгласно приложеното към заявлението мотивационно писмо, искането за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие е обосновано със съображения, че И.Д. е материално отговорно лице на „ШишаМастърс” ООД; често работи до сутринта и пренася голяма сума пари, необходима за зареждане и разплащане, като работата му е свързана с много хора, които знаят кога напуска обекта, поради което е необходимо да обезпечи своята сигурност. Към искането са приложени копие от лична карта; Декларация по чл.76, ал.4, т.2 от ЗОБВВПИ; копие от удостоверение за завършен курс „Боравене с огнестрелно оръжие и боеприпаси” и успешно положен изпит; Служебна бележка изх. № А-1780 от 16.02.2016г., издадена от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Стара Загора относно липсата на данни за образувани досъдебни производства за престъпления от общ характер извършени от лицето И.Х.Д. и за привличането му в качеството на обвиняемо лице за такова престъпление; Свидетелство за съдимост рег.№ 3905/ 01.03.2016г., издадено от Бюро за съдимост при Районен съд – Стара Загора; медицинско свидетелство, диплома за завършено образование и вносна бележка за платена такса.

По подаденото от И.Д. заявление за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие е извършена проверка, като видно от Докладна записка рег. № 454-к от 18.03.2016г., за лицето няма данни да е настанявано в лечебни заведения по реда на глава V от Закона за здравето и за употреба на наркотични и психотропни вещества, както и за издадена срещу него заповед за защита по ЗЗДН, като заявителят има условия за съхранение на ООБ. Съгласно Докладна записка рег. № 354-к от 10.03.2016г., от направената справка в информационните фондове на МВР е установено, че лицето не е криминално проявено и срещу него не се водят полицейски проверки и производства за престъпления от общ характер. С Докладна записка рег. № 457-к от 18.03.2016г. е прието, че представените от И.Д. документи, изпълняват изискванията по ЗОБВВПИ и Инструкция Iз-2411/ 2006г., за издаване на разрешителен административен акт по подаденото от него заявление.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед УРИ: 1959з-76 от 30.03.2016г., издадена от Началника на Първо Районно управление – Стара Загора към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, на основание чл.50, ал.3 във вр. с чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, на жалбоподателя И.Х.Д. е отказано издаването на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана. От фактическа страна отказът е мотивиран с необоснованост на искането и недоказана необходимост и основателна причина за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана като физическо лице /за граждански цели/. Прието е, че от една страна изложените от заявителя причини не обосновават по несъмнен начин необходимостта от издаване на исканото разрешение, а от друга – че в Първо РУ – Стара Загора не са постъпвали сигнали спрямо И.Д. да е имало заплахи или конфликти, свързани със защита на здравето, живота и личността. Въз основа на което административният орган е направил извод за липса на нормативно установена предпоставка за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се административната преписка по издаването на обжалваната Заповед УРИ: 1959з-76 от 30.03.2016г. на Началника на Първо РУ – Стара Загора, както и писмо изх. 225000-773/ 20016г. на Началника на Първо РУ –СДВР и справка - извлечение от Търговския регистър за „ШишаМастърс” ООД.

Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето Владимир Светлозаров Филипов. Свидетелят заявява, че с И.Д. са приятели, като от около две години И. ***, занимава се с бизнес, като дейността му е свързана с отдаване под наем на наргилета за пушене на заведения. И.Д. му е споделял, че го заплашват – и него и семейството му, но свидетелят не може да каже в какво се състоят заплахите. Свидетелят твърди че дори един път лично е присъствал когато И. е получил обаждане по телефона от човек известен като Митко Боксьора, който заплашил, че И., жена му и дъщеричката му ще пострадат. И. много се притеснил и за известно време изпратил жена си и дъщеря си в Стара Загора. Според свидетеля тези заплахи били отправяни за да откажат И.Д. от работата му в конкретни заведения, като в случая ставало въпрос за „ИЛ-МОНДО” София. От приятеля си знае, че оборотите се събират ежедневно, всяка вечер лично от И.Д..

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Заповед УРИ: 1959з-76 от 30.03.2016г. е връчена на И.Д. на 05.04.2016г., а жалбата против заповедта е изпратена до Първо РУ- Стара Загора на 19.04.2016г. чрез „Български пощи” ЕАД, съгласно приложените обратна разписка - известие за доставяне и товарителница. С оглед на което оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на обективирания в обжалваната заповед отказ за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Заповед УРИ: 1959з-76 от 30.03.2016г. е издадена от материално и териториално компетентния по см. на чл.83, ал.5 във вр. с чл.50, ал.3 от ЗОБВВПИ административен орган – Началникът на Първо Районно управление – Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора, в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити. Посочването на правнорелевантните за хипотезата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ факти – недоказано наличие на основателна причина и необходимост за молителя от издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие като физическо лице за граждански цели, са необходимите и достатъчни мотиви, доколкото с тях се обосновава от фактическа страна постановения отказ на визираното в административния акт правно основание. След като Началникът на Първо РУ – Стара Загора е посочил в заповедта обстоятелствата, които представляват нормативно регламентираната предпоставка за постановяване на отказ за издаване на исканото разрешение, следва да се приеме, че е изпълнено законово установеното изискване по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК във вр. с чл. 83, ал.5 от ЗОБВВПИ за постановяване на мотивиран административен акт.

Контролът върху дейностите с огнестрелните оръжия и боеприпасите, условията и редът за издаване на разрешения за упражняването им, е уреден със Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.3 във вр. с ал.1 от посочения нормативен акт, български граждани могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице, като в чл. 58, ал.1, т.1 - т.10 от ЗОБВВПИ нормативно са установени материалноправните пречки за издаване на разрешения за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие от физически лица по ЗОБВВПИ. В чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ е регламентирано, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. По аргумент за противното наличието на „основателна причина”, обосноваваща по несъмнен начин необходимостта от придобиване, съхранение, носене или употреба на огнестрелно оръжие, е материалноправна предпоставка за издаване на разрешение т.е ЗОБВВПИ дава възможност за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие от физически лица само за посочените в закона цели и при условие, че е налице необходимост, надлежно обоснована и доказана пред компетентния административен орган. Анализът на приложимите норми и въведената с тях императивна правна регламентация на режима за придобиване, носене и употреба на огнестрелно оръжие води до извода, че законът поставя в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи и съответните доказателства в зависимост от конкретното основание посочено в него, които доказателства да установяват, че действително е налице необходимост, представляваща основателна причина за получаване на разрешение за исканата дейност с огнестрелно оръжие. Следователно подаването на искането има не само сезираща функция – освен че с него се поставя началото на административното производство, с това искане заявителят определя и обхвата на проверката, която органът е длъжен да извърши, а именно да установи съществуването на твърдените факти и обстоятелства, с които е обоснована нуждата от издаване на разрешението и дали тези обстоятелства релевират обоснована необходимост за ползване на оръжие за посочената в заявлението цел.

В случая с подаденото Заявление вх. рег. № 291-К/ 02.03.2016г. до Началника на Първо РУ – Стара Загора и приложеното към него мотивационно писмо, искането за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие е обосновано със съображения, че И.Д. е материално отговорно лице на „ШишаМастърс” ООД; често работи до сутринта и пренася голяма сума пари, необходима за зареждане и разплащане, като работата му е свързана с много хора, които знаят кога напуска обекта, поради което е необходимо да обезпечи своята сигурност. Посочените обстоятелства обаче не са такива, които да обосновават необходимост от издаване на исканото разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие от физическото лице за граждански цели - за самоотбрана, доколкото не сочат наличие на потенциална опасност за живота, личността или имуществото на жалбоподателя, свързана с работата, осъществяваната дейност, начина на живот и т.н и съответно на реална нужда от защита. Тези обстоятелства не покриват критериите за съществуването на основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие, тъй като не релевират реална или потенциална заплаха за сигурността на И.Д. да бъде обект на нападение, за да се приеме, че по отношение на него е налице необходимост от притежаване и носене на огнестрелно оръжие за самоотбрана по смисъла на закона. С оглед на което правилен и законосъобразен е изводът на административния орган, че доколкото въведените от заявителя фактически твърдения не обосновават необходимост за придобиване на огнестрелно, направеното искане не съдържа изискуемата се мотивировка.

В съответствие и при правилно приложение на закона решаващият орган е приел, че не е доказана необходимост и основателна причина за издаване на разрешение на И.Д. за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана като физическо лице /за граждански цели/. Действително за да е налице доказана необходимост и основателна причина за придобиване, съхраняване и носене на огнестрелно оръжие по см. на ЗОБВВПИ, не следва да е имало противоправно посегателство или конкретно застрашаване на живота, здравето или имуществото на заявителя. Наличието на потенциална опасност и степен на застрашеност на охраняемите блага и обществени отношения е достатъчно, за да се обоснове нуждата от издаване на исканото разрешение, но само когато са налице заявени данни и надлежно установени конкретни факти за поставяне в състояние на заплаха личността или имуществото на лицето или на негови близки хора, обосноваващи необходимостта от защита срещу евентуални противоправни посегателства. В случая обаче не са представени доказателства за наличието на конкретни обстоятелства, които да бъдат определени като източник на опасност за личната сфера - за живота, здравето, сигурността или имуществото на жалбоподателя или на членовете на неговото семейство и съотв. за наличието на застрашеност по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси. Не представлява такова доказателство и образуваната в Първо РУ-СДВР преписка № 225000-773/ 05.02.2016г. Съгласно представеното и прието като доказателство по делото писмо изх. № 225000-773/ 2016г. на Началника на Първо РУ – СДВР /л.49/, преписката е образувана по подадено от И.Д. заявление за това, че на 03.02.2016г. около 22.30ч. пред заведение „ИЛ-МОНДО” е бил заплашен с физическа саморазправа от лице, което познава като „Митко”. Същият го заплашил че ще му избие зъбите ако не напусне работата в посоченото заведение, тъй като фирмата, в която работил Митко, имала интерес към него. При извършената проверка са снети писмени обяснения на Димитър Вълчев Узунов, който е отрекъл изнесеното в жалбата, като е заявил, че редовно ходи в заведението като клиент и познава тъжителя, но не е отправял заплахи към него, нито е изпращал някого с такава цел. На Д. Узунов е съставен протокол за предупреждение на основание чл.65 от ЗМВР, като преписката е изпратена в СРП с мнение за отказ от образуване на досъдебно производство на основание чл.24, ал.1 от НПК. Въз основа на изложеното в писмо изх. № 225000-773/ 2016г. на Началника на Първо РУ – СДВР, съдът приема за недоказано твърдението на жалбоподателя, за застрашеност на неговия живот или това на членовете на неговото семейство поради заплаха с опит за убийство. Недоказани са и твърденията за многократност на отправяните от лицето Митко Боксьора заплахи към И.Д. и неговото семейство. След извършена преценка съгласно чл.172 от ГПК на показанията на свидетеля Владимир Филипов съдът приема, че заявеното от свидетеля при разпита му в съдебно заседание, се основава единствено на споделеното от приятеля му И.Д. за отправени заплахи включително и по телефона, а не на непосредствено възприети от свидетеля заплахи към И.Д. - свидетелят, макар да твърди, че е присъствал на проведен телефонен разговор, заявява, че не може да каже в какво се състоят заплахите към И. и неговото семейство. Ето защо информацията от Първо РУ – СДВР за подаден от И.Д. сигнал за еднократно отправена към него закана /заплаха/ с физическа саморазправа, преписката по който сигнал е изпратена в СРП с мнение за отказ от образуване на досъдебно производство на основание чл.24, ал.1 от НПК, не може да обоснове съществуването на основателна причина за И.Д. от придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана като физическо лице /за граждански цели/. Твърдението за ежедневно инкасиране и пренасяне на големи парични суми в брой от И.Д., като управител и МОЛ на „ШишаМастърс” ООД”, освен че не е доказано с надлежни доказателства, също не обосновава съществуването на материалноправната предпоставка за издаване на исканото разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. По аргумент от разпоредбите на чл.6, ал.2 и ал.3 от ЗОБВВПИ, огнестрелното оръжие може да има предназначение за служебни или за граждански цели. Издаването на разрешение във връзка с осъществяваната от търговеца дейност /за служебни цели/ е обусловено от наличието на служебна необходимост и е подчинено на специалния режим на Закона за частната охранителна дейност и правилата на ЗОБВВПИ.

Заплахата от противоправни действия срещу личността и имуществото съществува хипотетично за всеки гражданин. Разширяването на тълкуването на необходимостта, разглеждана като предотвратяване на бъдещи възможни, но несигурни събития, би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило императивно въведения разрешителен режим, подчинен преди всичко на публичния интерес и осъществяването на контрол върху посочените в чл.1 от ЗОБВВПИ дейности. Не такъв е смисъла и духа на нормативната регламентация, изискваща във всеки един случай административният орган да извършва преценка дали по отношение на заявителя са налице установени чрез надлежни доказателства факти и обстоятелства, релевиращи нужда, представляваща основателна причина за притежание на огнестрелно оръжие за граждански цели и за издаване на благоприятстващ административен акт. Осъществяването на правно-регламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност, не може да бъде самоцелно, което е наложило и законодателното решение да обуслови издаването на съответното разрешение от наличието на обоснована „доказана необходимост” за притежаването, носенето и съхранението на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели, като задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случая събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях обстоятелства не обосновават несъмнен извод, че животът, здравето или имуществото на заявителя или на членовете на неговото семейство са застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие.

Ето защо с оглед нормативното предписание на разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ и при липсата на обоснована и доказана по несъмнен начин необходимост и наличие на основателна причина за И.Д. от придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана като физическо лице /за граждански цели/, в съответствие и при правилно приложение на закона административният орган е приел, че не е налице нормативно регламентираната материалноправна предпоставка за постановяване на разрешителен административен акт по подаденото от жалбоподателя заявление, поради което съдът намира, че заповедта е съобразена с материалните изисквания на закона.

При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Изпълнени са изискванията на чл.83, ал.1 от ЗОБВВПИ, като е извършена оценка на пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение и необходимите служебни проверки съгласно чл. 83, ал.4 от ЗОБВВПИ.

Законът възлага в тежест на лицето да обоснове искането си - да заяви и подкрепи с убедителни доказателства необходимостта от издаване на заявеното разрешение. Административният орган няма задължение служебно да издирва и да установява факти или да презюмира съществуването на обстоятелства, които не са посочени от заявителя като такива, обосноваващи потенциална необходимост от издаването исканото разрешение, а единствено да извърши надлежна проверка досежно спазването на формалните законови изисквания и наличието на въведените от заявителя като основание за издаването на разрешението факти. Ето защо и доколкото заявителят не е обосновал направеното искане за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие с образуваната в Първо РУ-СДВР преписка № 225000-773/ 05.02.2016г. по подаден от Д. сигнал за получена на 03.02.2016г. заплаха за физическа саморазправа, или с други подадени от него жалби, несъстоятелно е възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение, поради неизвършена от административния орган „пълна и всеобхватна проверка за постъпили жалби и сигнали от името на заявителя”.

С оглед на изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е законосъобразен - издаден е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановен е при спазване на административно-производствените правила, в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на които се основава и при съобразяване с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.4 от АПК във вр. с разрешението, дадено с ТР № 3/ 13.05.2010г. по т. дело № 5/2009 г. на ВАС, искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. И.Д. следва да бъде осъден да заплати на Първо РУ – Стара Загора към ОД на МВР - Стара Загора сумата от 400лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.8, ал.2, т.3 във вр. с § 1 от ДР на Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Х.Д. с постоянен адрес ***, против Заповед УРИ: 1959з-76 от 30.03.2016г. за отказ за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси, издадена от Началника на Първо Районно управление – Стара Загора към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, като неоснователна.

ОСЪЖДА И.Х.Д. с постоянен адрес ***, ЕГН **********, да заплати на Първо Районно управление – Стара Загора към Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: