Р Е Ш Е Н И Е

№165 01.06.2016г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На тридесет и първи май 2016г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: И.А.

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №219 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118 ал.1 от КСО във връзка с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на Я.Т.М. против Решение №1040-23-31/12.04.2016г. на Директор на ТП на НОИ гр. Стара Загора, с което е потвърдено изцяло Разпореждане №********** от 15.12.2015г., издадено от Ръководител „ПО” при ТП на НОИ Стара Загора за прекратяване на наследствените пенсии по чл.74 от КСО на основание чл. 96 от КСО.

На жалбоподателя Я.Т.М., с разпореждане №**********/20.09.2004г. /стр.54 по делото/ и на основание чл.82 ал.1 от КСО са отпуснати наследствени пенсии за инвалидност поради общо заболяване по чл.74 от КСО в размер на 116.82лв./100%/, поради смърт на бащата, и в размер на 83.38лв., поради смърт на майката, със срок до 01.07.2015г. Жалбоподателя получава и лична социална пенсия за инвалидност, поради намалена със 72% работоспособност по причина на вродени заболявания –умствена изостаналост и сколиоза. След изменението на чл.82 ал.1 от КСО в сила от 01.01.2015г., е издадено Разпореждане №**********/15.12.2015г. за прекратяване на наследствените пенсии по чл.74 от КСО на основание чл. 96 от КСО. Недоволен от разпореждането за прекратяване на наследствените пенсии и считайки, че е налице основание за продължаване на плащането им, М. е поискал от Директор ТП на НОИ Стара Загора отмяна на неблагоприятния административен акт. С решение №1040-23-31/12.04.2016г. Директора на ТП НОИ Стара Загора оставя жалбата без уважение и потвърждава постановеното прекратяване на плащането на наследствените пенсии като се позовава на §22с от ПЗР на КСО, както и на липсата на едно от условията по чл.82 ал.1 от КСО за продължаване изплащането на наследствената пенсия след определения в закона пределен срок, а именно лицето да е учащ се по смисъла на 34 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.

С жалбата си пред съда М. иска да бъде отменено решението и потвърденото с него разпореждане като счита, че смисъла и целта на закона са други, а именно промяната на чл.82 ал.1 от КСО не засяга вече придобитите права на получаване на наследствени пенсии от двамата родители, която теза се потвърждава, според жалбоподателя от нормата на §22с от ПЗР на КСО. Твърди, че правото му да получава наследствените пенсии не е погасено, тъй като не е отпаднало основанието за отпускането им, а именно трайно намалената със 72% работоспособност, видно от Експертно решение №2488/10.11.2015г., което е представено пред НОИ.

Претендира разноските по делото в размер на 100лв., представляващи възнаграждение за един адвокат, платени изцяло.

Ответника Директор ТП на НОИ Стара Загора не се явява и не се представлява.

Административен съд Стара Загора, като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от заинтересовано лице, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С нормата на чл.82 ал.1 от КСО „Условия за отпускане и получаване на наследствена пенсия”, законодателя е определил фактите, пораждащи правото на наследствена пенсия, срока и условията за съществуването му след определения от закона краен момент. Това означава, че условията за пораждане на правото трябва да съществуват към момента на заявлението за неговото признаване и отпускане на пенсията, а условията за получаването й трябва да са налични във всеки един момент на нейното плащане.

Този смисъл на закона опровергава тезата на жалбоподателя, че веднъж придобито и признато право по чл.82 ал.1 от КСО не може да бъде погасено, чрез законодателната промяна, поради което не е налице и хипотезата на чл. 96 ал.2 т.4 от КСО, посочена като основание за прекратяване плащането на наследствените му пенсии. Съгласно чл.96 ал.2 т.4 от КСО пенсията се прекратява, когато отпадне основанието за получаването й. Основанието за получаване на наследствена пенсия е положителен факт - условие, съдържащо се в хипотезата на чл. 82 ал.1 от КСО, за чието наличие се следи във всеки един момент, в който пенсията се изплаща. Поради това с промяната на нормата, чийто предмет на регулиране са условията за получаване на наследствена пенсия, може да възникне основание за прекратяване на плащането, какъвто е настоящия случай.

Правото на наследствена пенсия има определен от законодателя период на съществуване, след който пенсията може да се получава по изключение, ако са налице посочените от закона условия. В периода от 01.01.2003г. до 01.01.2015г., условията за получаване на наследствена пенсия след определената от закона пределна възраст са били различни за напълно работоспособните лица и за онези, които са се инвалидизирали преди крайния срок на съществуване на правото. За напълно работоспособните пенсията се плаща след посочената от закона възраст, за срока на обучението, но не по-късно от навършване на 26 години, който период съвпада със срока, в който родителя дължи издръжка на навършилите пълнолетие лица. Това законодателно разрешение сочи на целта, която се преследва с отпускане на наследствената пенсия, а именно да замести липсващата издръжка от починалия родител. За инвалидизираните преди навършване на посочената от закона възраст, пенсията продължава да се изплаща съобразно срока на действие на решението за определяне на инвалидността. С промяната на чл.82 ал.1 от КСО в сила от 01.01.2015г. е въведено допълнително условие за тази категория лица, което не е изпълнено за жалбоподателя. Няма спор между страните, че той не е учащ се по смисъла на НПОС. Както се посочи и по-горе, правото на наследствена пенсия не е пожизнено. То се придобива при настъпване на определените в закона факти, съществува до определен срок, а по изключение може да продължи получаването на пенсията, ако са изпълнени установените от законодателя условия, които няма пречка да бъдат изменявани – те са самостоятелно основание за плащане, различно от основанието за възникване на правото. В този смисъл, промяната на условията за плащане на наследствена пенсия след изтичане на крайния срок, не води до обратно действие на материалния закон, с което недопустимо да се засягат вече придобити и упражнени права.

На основание §22с от ПЗР на КСО е отложено действието на чл.82 ал.1 от КСО до срока, в който административния орган е определил изплащането на наследствената пенсия / това е срока на действие на експертното решение за определяне на процента на намалената работоспособност/, поради което и М. е продължил да я получава след 01.01.2015г. Това е смисъла на §22с от ПЗР на КСО, а именно да отложи във времето неблагоприятния ефект от изменението на чл.82 ал.1 от КСО, състоящ се в поставяне на допълнително условие за получаване на наследствена пенсия от лицата, които са се инвалидизирали преди навършване на пределната възраст за съществуване на правото. Този изход от спора обуславя неоснователност на искането за присъждане на разноски по делото в полза на жалбоподателя.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.Т.М. против Решение №1040-23-31/12.04.2016г. на Директор на ТП на НОИ гр. Стара Загора, с което е потвърдено изцяло Разпореждане №********** от 15.12.2015г., издадено от Ръководител „ПО” при ТП на НОИ Стара Загора за прекратяване на наследствените пенсии по чл.74 от КСО на основание чл. 96 от КСО.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: