Р Е Ш Е Н И Е

№249 28.10.2016 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СТАРОЗАГОРСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, седми състав, на четвърти октомври две хиляди и шестнадесета год. в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАИЛ РУСЕВ

секретар З.Д. като разгледа докладваното от съдия М. Русев

адм. дело №228 по описа на Административен съд Стара Загора за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на И.А.М. против Решение №1040-23-34/20.04.2016 год. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което е оставена без уважение, като неоснователна, подадената от И.М. жалба против Разпореждане №**********/15.01.2016 год. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания от които може да се направи извод, че се релевира постановяване на решението на Директора на ТП на НОИ - гр. Стара Загора и на потвърденото с него разпореждане в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва направения извод, че не са налице условията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание §4, ал.1 от ПЗР на КСО. Поддържа, че неправилно и необосновано положения от него труд в АПК „Петко Енев” – с. Кортен е приет за такъв от трета категория като твърди, че изпълняваната при заемането на длъжността трудова дейност в промишлена бригада като наета работна ръка е била като тракторист. Това обуславя зачитането на придобития трудов и осигурителен стаж като стаж при условията на втора категория труд, а не при условията на трета категория, както и приел административният орган. Направено е искане за отмяна на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора и на потвърденото с него разпореждане на Ръководител "Пенсионно осигуряване".

Ответникът по жалбата - Директор на ТП на НОИ - Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Със Заявление вх. №2113-23-221/21.12.2015 год. /л.75 от делото/ жалбоподателят в настоящото производство - И.М., е направил искане да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане №**********/15.01.2016 год. на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Стара Загора, на М. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Пенсионният орган е приел, че за лицето не е възникнало нито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по §4, ал.1 от ПЗР на КСО с мотиви, че М. няма необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст /не по-малък от 100 за мъжете/, нито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1-2 от КСО и на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, поради обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението М. не е навършил изискуемата се от закона възраст. Разпореждането е обжалвано по административен ред пред Директора на ТП на НОИ - гр. Стара Загора. В жалбата е направено искане да бъде преразгледано издаденото разпореждане за отказ, като се зачете за втора категория труд стажа на М. в ДАП – Нова Загора, като инструктор – шофьор на тежкотоварен автомобил /за периода 03.04.1980 год. – 16.10.1980 год./, в ДАП”Товарни превози” Благоевград, като инструктор шофьор и като механик/за периода 16.10.1980 год. – 02.07.1984 год./ и в АПК”Петко Енев”, като тракторист /за периодите 01.07.1975 год. – 01.09.1975 год., 01.07.1976 год. – 01.08.1976 год., 01.08.1977 год. – 28.09.1977 год. и 01.02.1980 год. – 31.03.1980 год./.

С оспореното Решение №1040-23-34/ 20.04.2016 год., постановено в производство по чл.117 от КСО, Директорът на ТП на НОИ - Стара Загора е оставил без уважение жалбата на И.М., с което по същество е потвърдил Разпореждане №**********/15.01.2016 год. на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ, като законосъобразно. От фактическа страна обжалваният акт се основава на обстоятелството, че на И.М. не се следва лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по §4, ал.1 от ПЗР на КСО, тъй като лицето няма необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст, доколкото към датата на подаване на заявлението /21.12.2015 год./ М. има навършена възраст 57 год., 09 м. и 29 дни; осигурителен стаж от втора категория 14 години, 11 м. и 13 дни; осигурителен стаж от трета категория 18 години, 05 м. и 12 дни или общ осигурителен стаж по чл.104 от КСО 37 години, 01 м. и 21 дни и съотв. сбор от осигурителен стаж и възраст по-малко от 100 /94 год., 11 м. и 20 дни/. Решаващият административен орган е приел, че на лицето не следва да бъде определен и зачетен като осигурителен стаж от втора категория труд положения труд в периода 03.04.1980 г. - 16.10.1980 год., в който период е работил на длъжност "инструктор шофьор" в ДАП – Нова Загора, тъй като не е упоменато на какъв автомобил е работил, но от представеното удостоверение от предприятието, изрично е записано, че положеният труд е от трета категория. По отношение на положеният труд в ДАП”Товарни превози” гр. Благоевград, и по специално за периода 16.10.1980 год. – 24.11.1980 год., когато е работил като инструктор шофьор, нито от заверената трудова книжка, нито в изисканите допълнително документи, е отразено на каква кола е бил инструктор, нито е посочена категорията труд. В допълнително изисканото удостоверение, за месец октомври липсват данни за жалбоподателят, а за месец ноември, същият фигурира само като инструктор. Що се отнася до стажа му в АПК”Петко Енев” с. Кортен, то от представеното удостоверение от „Осигурителния архив” на ТП на НОИ – Сливен, е видно, че не е посочено каква длъжност е работил жалбоподателят. С оглед на това и доколкото И.М. не е навършил изискуемата се възраст за отпускане на пенсия по чл.68, ал.1 и ал.3 от КСО, Директорът на ТП на НОИ - Стара Загора е обосновал извод, че обжалваното Разпореждане №**********/15.01.2016 год. на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ е правилно и законосъобразно.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореното Решение № 1040-23-34/ 20.04.2016 год. на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора и на потвърденото с него Разпореждане №**********/15.01.2016 год. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Стара Загора, както и пенсионната преписка във връзка с заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по §4, ал.1 от ПЗР на КСО.

По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицето Магда Методиева Славова и Живко Йорданов Демирев във връзка с установяване вида и характера на трудовата дейност и изпълняваните от И.М. трудови функции като работник в промишлената бригада в АПК”Петко Енев” – с. Кортен.

По делото бе допусната и съдебно счетоводна експертиза за установяване на стажа на жалбоподателят. Видно от заключението, в разплащателните ведомости, не фигурира длъжността на който е да е било работник, а по отношение на жалбоподателят, е отразено единствено „наета работна ръка” и „първа промишлена бригада”, като под наета работна ръка се разбира временна работна ръка. Имайки предвид годините, се предполага, че жалбоподателят е бил ученик през тези години и е полагал временен труд през ваканциите, който през тези години е бил задължителен – като стаж /1975, 1976 и 1977 год./. След това лицето е отбивал задължителната военна служба и през 1979 год. е започнал работа в АПК”Петко Енев”, като отново в разплащателните ведомости фигурира като наета работна ръка, първа промишлена бригада.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл. 118, ал.1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Решение №1040-23-34/20.04.2016 год. е постановено от материално и териториално компетентния по см. на чл. 117, ал.1, т.2, б. "а" от КСО административен орган - Директора на ТП на НОИ - Стара Загора, в предвидената в чл.59, ал.2 от АПК форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване.

С правната регламентация по §4, ал.1 от ПЗР на КСО е създаден преференциален режим за пенсиониране, като е дадена законова възможност лицата, които са полагали труд със специфична вредност или тежест, да се пенсионират преди навършване на определената в чл. 68 от КСО възраст, ако отговарят на три условия, а именно: 1. Лицето да е работило 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд; 2. Да е навършило определена възраст - 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд и 3. Да има определен сбор от осигурителен стаж и възраст - 94 за жените и 100 за мъжете. Тези изисквания съставляват материалноправните предпоставки на нормативно регламентирания правопораждащ фактически състав по §4, ал.1 от ПЗР на КСО, при кумулативното съществуване на които възниква правото на пенсия за осигуреното лице. Видно от съдържанието на обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане, в хода на проведеното административно производство не е имало спор относно обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /21.12.2015 год./, И.М. е навършил изискуемата се по §4, ал.1, т.1 от ПЗР на КСО възраст /57 г., 09 м. и 29 дни/. Спорен между страните е единствено въпросът относно категорията труд положен от М. в АПК”Петко Енев” – с. Кортен – дали същият е втора или трета категория /както е прието от административният орган/.

От мотивите на Решение №1040-23-34/20.04.2016 год. на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора се установява, че трудовият стаж на М. за периода 1975 год. - 1980 год., в който период лицето е работило в АПК”Петко Енев” – с. Кортен, е приет, признат и зачетен като осигурителен стаж за трета категория труд. Жалбоподателят обосновава възражение за неправилно определена категория труд по съображения, че е бил тракторист и изпълнението на възложените му трудови функции, се изразява в управлението на трактор. С оглед на това претендира, че този стаж също следва да бъде зачетен като такъв при условията на втора категория труд.

Съгласно §9 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 год., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по КСО. До 31.12.1999 год. е в сила Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/, който определя съответните длъжности, производства и фирми, трудът на които се причислява към съответните категории. Работните места и видовете дейности и производства, които служат като основание за зачитане на положения на тях труд като осигурителен стаж от първа или втора категория, са изброени изчерпателно в съответните точки от ПКТП (отм.). Въз основа на тази нормативна регламентация следва извода, че причисляването на даден труд към първа или втора категория за целите на пенсионното осигуряване предполага две възможности. Първата е лицето да е заемало длъжност и да е било с място на работа, които са изрично нормативно определени като такива от съответната категория и само формалното наличие на които презюмира тежестта и вредността на полагания труд. Втората възможност е законодателно установена в общите разпоредби на т.67 и т.68 от ПКТП (отм.) и се изразява в правото да се докаже по съответния ред, че макар и да не е положен на длъжност и в отрасъл на производството, посочени в правилника, трудът е бил със същата вредност и тежест като на работещите на тези длъжности и в тези отрасли.

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В ал.3 на посочената норма е предвидено, че документът по ал.1 се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходо-оправдателни документи и договори за възлагане на труд.

В случая от представеното и прието като доказателство по делото удостоверение от ТП на НОИ – Сливен, е видно, че за периодите 01.07.1975 год. – 01.09.1975 год., 01.07.1976 год. – 01.08.1976 год., 01.08.1977 год. – 28.09.1977 год. и 01.02.1980 год. – 31.03.1980 год., същият е работил като наета работна ръка в първа промишлена бригада, като от съхраняваните разплащателните ведомости не е посочено на каква длъжност е бил назначен.

Съгласно регламентацията по т.67 от ПКТП (отм.), трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Следователно за преценката към коя категория труд следва да се причисли осъществяваната от М. трудова дейност в АПК”Петко Енев” – с. Кортен е необходимо да бъде установено какъв е бил характера на трудовата дейност и на изпълняваните трудови функции и при какви условия е бил полаган труда. Определянето на категорията труд е резултат от правоприлагаща по своята същност дейност, като за целите на пенсионното осигуряване компетентният правоприлагащ орган следва да извърши собствена преценка за категоризирането на труда с оглед заеманата от лицето длъжност, характер на работа и условията на труд.

За характера на извършваната от И.М. работа и на възложените за изпълнение трудови функции за процесните периоди в АПК”Петко Енев” – с. Кортен има съхранени само разплащателни ведомости, но не и сключените трудови договори, а още по-малко този труд е отразен в трудовата книжка на жалбоподателя. В пенсионното производство, което е административно по своя характер, са приложими правилата на АПК и в случаите когато не по вина на осигуреното лице липсват документи, относими към вида и характера на изпълняваната работа и трудова функция, от които документи зависи преценката за категорията на положения труд, установяването на обективната истина и на правно значимите обстоятелства следва да стане с всички допустими на основание чл.171 от АПК доказателствени средства, вкл. и със свидетелски показания.

Ето защо за установяването на вида и характера на осъществяваните от жалбоподателя трудови функции и на условията, при които е бил полаган труда от М. в АПК с. Кортен е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на две лица. Свидетелката Славова датира познанството си с М. от детските му години, като в процесните периоди, същата е работила като бригадир и агроном. Свидетелят сочи че жалбоподателят е работил на трактор в периода 1973 – 1975, като е бил ученик и е бил сам на трактора. Преди да отиде войник е карал Ифа – селскостопанска, която е продължил да кара и след като се е върнал от казармата. В АПК е имало една промишлена бригада, а в една тетрадка се е водило кой колко е работил за деня и кой е бил на работа.

Свидетелят Демирев заявява, че познава М. от деца и са учили заедно в Техникума по механизация на селското стопанство в гр. Ямбол. Лятото са работили задължително като стаж в АПК с. Кортен. През 1975 и 1976 год. са били заедно, след което Демирев е влязъл в казармата. Като е излязъл през 1979 год., М. е карал товарен автомобил ИФА и е бил тракторист.

За да се приеме обаче, че М. е управлявал трактор е необходимо същият да е имал и съответната компетентност за това, т.е. да е получил съответното удостоверение за правоспособност за завършеният курс. От приложеното гражд. Дело №5575/2015 год. по описа на Районен съд Стара Загора, е видно, че М. е придобил тази правоспособност през 1976 год., когато му е издадено и съответното удостоверение - №29944 от 30.06.1976 год. /лист 6 от гражд. Дело №792/2015 год. по описа на Районен съд Сливен/. Следователно едва след тази дата И.М. ще има законовата възможност да управлява трактор. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че спорният по делото период от 01.07.1975 год. – 01.09.1975 год., в който е зачетен трудов стаж в размер на един месец и 11 дни, правилно е приет от ответника за труд трета категория. За този период, не може да се приеме, че М. е управлявал трактор по време на летния си задължителен стаж. Липсата на правоспособност, не предполага и законова възможност за управление на такова МПС. Ако това е било допуснато, то същото е в нарушение на закона.

Що се отнася до останалите периоди 01.07.1976 год. – 01.08.1976 год., 01.08.1977 год. – 28.09.1977 год. и 01.02.1980 год. – 31.03.1980 год., през които е безспорно, че М. е работил в първа промишлена бригада в АПК”Петко Енев” с. Кортен, съдът намира, че следва да му се зачете стажът като такъв втора категория. Видно от събраните гласни доказателства и съобразно отразеното в разплащателните ведомости /първа промишлена бригада/, е безспорно, че М. е работил като механизатор и е управлявал трактор или тежкотоварен автомобил. Тази факти, водят до единственият извод, че положеният труд е втора категория по аргумент от т.52б и т.66и от ПКТП (отм.). Следователно зачетеният стаж за периодите 01.07.1976 год. – 01.08.1976 год. /29 дена/, 01.08.1977 год. – 28.09.1977 год. /1 месец и 23 дена/ и 01.02.1980 год. – 31.03.1980 год. /29 дена/ неправилно е приет от ответника като такъв трета категория, вместо да се зачете като втора категория. Ако така бъде зачетен стажът, ще е налице и втората законова предпоставка за придобиването на пенсия по реда на §4, ал.1 от КСО – стаж от 15 години втора категория.

Не е налице обаче третата законова предпоставка – сбора от осигурителен стаж и възраст да е 100, което е посочено и като мотив за постановяване на оспореното решение. Според приетото от административният орган, което не се оспорва и от жалбоподателят, този сбор по отношение на М. е 94 год., 11 м. и 20 дни. Дори и със зачитането на упражненият труд в АПК „Петко Енев” с. Кортен като втора категория и преобразуването му като такъв в трета категория, с оглед на малката му продължителност /около 4 месеца/, сборът ще е малко над 95 год., а за достигането на изискуемият от закона сбор от 100, е необходимо зачитането на още близо 5 години трудов стаж, за да са налице и всички материално-правни предпоставки за отпускането на пенсия по реда на §4, ал.1 от ДР на КСО.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че не са налице всички кумулативно изискуеми се материалноправни предпоставки за възникване на претендираното от И.М. лично субективно право на пенсия по §4, ал.1 от ПЗР на КСО, поради което и отказът за отпускането й се явява постановен при правилно приложение на материалния закон и с оглед на съдържащите се в него мотиви.

С оглед гореизложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а оспореното Решение №1040-23-34/20.04.2016 год. на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане №**********/15.01.2016 год. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Стара Загора са законосъобразни и следва да бъдат потвърдени.

Жалбоподателят е направил искане за присъждане на направените по делото разноски, но с оглед на изхода му, същото е неоснователно.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на И.А.М. на Решение №1040-23-34/20.04.2016 год. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане №********** от 15.01.2016 год. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Стара Загора.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: