Р Е Ш Е Н И Е

№319 09.12.2016 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, шести състав на петнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в открито съдебно заседание, в състав

Председател: Михаил Русев

Секретар З.Д. като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №233 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215 във връзка с чл.216, ал.6 и §127, ал.11 от ПЗР на Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалби на Главния архитект на Община Казанлък и П.С.П. *** против Заповед №ДК-10-ЮИР–20/15.04.2016 год. на Началник РДНСК Югоизточен район, с която на основание чл.216, ал.6 от ЗУТ е прогласена нищожността на Акт за узаконяване №3/20.05.2015 год. на Главния архитект на Община Казанлък за строеж „Жилищна сграда с гараж” в ПИ №144016 по плана за земеразделяне на землище на с. Дунавци, местност Дебел дял, общ. Казанлък, ведно с инвестиционни проекти.

В жалбата на главния архитект са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения за издаването й в нарушение на административнопроизводствените правила. Счита, че оспорената заповед е нищожна, тъй като административният орган е излязъл извън рамките на своите правомощия, които са му дадени по силата на закона. Нищожността като такава може да бъде прогласена единствено и само от съда, но не и от началника на РДНСК Югоизточен район. Изложени си доводи, че по подаденият протест на прокурора срещу акта за узаконяване, липсва пълна материална компетентност на органа да се произнесе по протеста. Алтернативно се поддържа искането и за неправилност и незаконосъобразност на издадената заповед. Според главния архитект в заповедта не са изложени конкретни мотиви, обосноваващи предпоставките за прогласената нищожност. Направено е искане за прогласяване на нищожността на оспорената заповед, а в условията на алтернативност отмяната й като неправилна и незаконосъобразна.

В жалбата на П.С.П. са изложени съображения, че Началникът на РДНСК Югоизточен район не е горестоящ административен орган по смисъла на чл.81, ал.1 от АПК, а осъществява специализиран контрол. По-горестоящ административен орган е Кметът на общината, а между главния архитект и началника на РДНСК не съществува йерархична подчиненост. Направено е искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, като издадена от некомпетентен орган, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Началник на РДНСК - Югоизточен район, чрез процесуалния си представител по делото - юр. Режева, заема становище за неоснователност на оспорването. В представените по делото писмени бележки, излага съображения, че правилно в оспорената заповед е преценено наличие на право на протестиране от страна на прокурора, както и възможността на Началника на РДНСК да прогласи нищожността на оспореният пред него административен акт. Развити са и подробни доводи относно правилността и законосъобразността на оспорената заповед на Началника на РДНСК Югоизточен район. Направено е искане за отхвърляне на жалбите и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна С.М.Б. ***, не изразява становище по подадените жалби.

От доказателствата по делото съдът намира за установено следното:

П.С.П. е собственик на „Жилищна сграда с гараж” в ПИ №144016 по плана за земеразделяне на землище на с. Дунавци, местност Дебел дял, общ. Казанлък. По отношение на така изградената сграда е издадена Заповед №ДК-02-ЮИР-42/19.03.2011 год. на началника РДНСК ЮИР, на основание чл.225, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, с която е разпоредено да бъде премахнат незаконния строеж: „Вилна сграда с гараж", находящ се в ПИ № 144016, по плана за земеразделяне в землище с.Дунавци, местност „Дебел дял", община Казанлък, област Стара Загора, с извършител П.С.П.. При установяването на незаконния строеж е издадено и наказателно постановление №ДК-16-СЗ-ЮИР-65/19.10.2011 год. на Началника на РДНСК – Югоизточен район, с което на П.П. е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000.00 лв. С решение №201/18.05.2012 год. по а.н.д.№434/2012 год. по описа на Районен съд Казанлък, наказателното постановление е потвърдено като правилно и законосъобразно и е влязло в сила на 23.08.2012 год. /лист101-102 от делото/. Няма данни по преписката, нито такива се събраха в хода на делото, че наложената санкция е заплатена от жалбоподателят. Строежът, предмет на горецитираната заповед е изпълнен без изискващите се строителни книжа /одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж/ и без да е изработен и одобрен подробен устройствен план /ПУП/, без да е променено предназначението на земята /земеделска нива/, което безспорно го квалифицира, като незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ и като такъв подлежащ на премахване. Заповедта е била обжалвана пред Административен съд Стара Загора, като с определение жалбата е оставена без разглеждане като недопустима. Определението е потвърдено с определение №9915/04.07.2011 год., постановено по адм. дело №8371/2011 год. по описа на ВАС, на която дата и заповедта е влязла в законна сила. Отправена е покана за доброволно изпълнение до собственика на строежа, като по този начин е стартирана процедурата по изпълнение на заповедта. Доброволно изпълнение от страна на извършителя на строежа не е осъществено. Започната е процедура по принудителното изпълнение на заповедта, която обаче и към настоящия момент не е приключила. В хода на принудителното изпълнение, П.П. *** за издаване на акт за узаконяване на процесния незаконен строеж с вх.№194-П-1554-2/22.11.2013 год. по реда на §127, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /лист 33 от делото/, като към същото заявление е представил нотариално заверена декларация с рег. №5748/22.11.2013 год., в която е декларирал период на построяване 2002 – 2003 год. /лист 72 от делото/. В хода на образуваното производство е съставен констативен акт №25/18.12.2013 год. на работна група в Община Казанлък, поставящ началото на производството по §127 – лист 35-36 от делото, приет е ПУП – План за застрояване на поземлен имот 144016 по плана с. Дунавци от ОЕСУТ при Община Казанлък /лист 38 от делото/, одобрен е същият ПУП и от Общински съвет Казанлък с решение №1054/31.07.2014 год. /лист 54/, променено е предназначението на имота в съответствие с §2 от ДР на ЗОЗЗ и глава V, раздел V от ППЗОЗЗ на земеделска земя, върху която е започнало или е извършено строителство – Решение №КЗЗ-07/19.03.2015 год. на комисията по земеделски земи при МЗХ /лист 63/, представени са всички изискуеми документи, в резултат на което и издаден и акт за узаконяване №3/20.05.2015 год. на главния архитект на Община Казанлък /лист 32 от делото/. С писмо изх.№194-П-1554-2^#3 от 22.05.2015 год. на Община Казанлък до РДНСК – Югоизточен район е изпратен акта за узаконяване, ведно с копие от скица и решение №КЗЗ-07 от 19.03.2015 год. на МЗХ. Същото е получено от РО”НСК” Стара Загора при РДНСК Югоизточен район на 26.05.2016 год., видно от поставеният печат за входяща кореспонденция и е заведено под №РС-КК-6-01-129. Въз основа на него, на 29.05.2016 год. от служители на РО”НСК” – Стара Загора, е извършена проверка, при която са установени горепосочените обстоятелства. На 01.06.2015 год., П.С.П. продава на С. М.Б., недвижимия си имот, ведно с узаконения строеж, видно от Нотариален акт за покупко-продажба №49 на нотариус Росица Буркова. С писмо изх.№СЗ-1958-06-867/26.10.2015 год. е депозиран сигнал от инж. Милка Гечева – Началник на ДНСК до Главния прокурор на Република България, с копие до ВАП, до Министъра на регионалното развитие и благоустройство, до Началника на РДНСК – Югоизточен район, До Началника на РО”НСК” – Стара Загора, до Главния архитект на Община Казанлък и до П.С.П., в който сигнал са подробно отразени всички обстоятелства относно узаконяването на процесния строеж, с молба за протестиране на издаденият акт за узаконяване и проверка действията на Главния архитект на Община Казанлък. Въз основа на този сигнал е подаден протест от Маргарита Димитрова – прокурор при Окръжна прокуратура до началника на РДНСК – Югоизточен район срещу акт за узаконяване №3/20.05.2015 год. на Главния архитект на Община Казанлък, с искане за прогласяването на същият за нищожен. По повод на подаденият протест е издадена и заповед №ДК-10-ЮИР-20/15.04.2016 год. на Началника на РДНСК – Югоизточен район, с която е прогласена нищожността на акт за узаконяване №3/20.05.2015 год. на Главния архитект на Община Казанлък. Именно тази заповед и предмет на настоящето съдебно производство.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбите на Главния архитект и П.С.П. са подадени съответно на 12.05.2016 год. и на 27.05.2016 год., в законоустановения 14-дневен срок по чл.215, ал.4 вр. с чл.216, ал.6, от лица с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност, са процесуално допустими.

Неоснователно е възражението на ответника, че жалбата на П.С.П. е недопустима, поради отпаднал правен интерес, доколкото същият е прехвърлил имота си, предмет на акта за узаконяване, непосредствено след неговото издаване. Прогласеният за нищожен акт за узаконяване е крайният акт, с който е завършено административното производство по узаконяване на строежа, инициирано от П.П.. Въз основа на този акт, същият е прехвърлил недвижимият си имот, като предмет на сделката е и узаконената сграда в имота. Действително към момента на депозирането на жалбата, същият не е собственик на имота, но е бил адресат на прогласеният за нищожен акт за узаконяване. Съгласно §127, ал.6 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, строежите се узаконяват на името на собственика на земята, на името на лицето, на което е учредено право на строеж, или на името на лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Въз основа на гореизложеното съдът намира, че е налице правен интерес на П.П. да обжалва заповедта, след като и екземпляр от същата му е връчена по надлежен начин.

Разгледани по същество жалбите са неоснователни.

Заповед №ДК-10-ЮИР-20 от 15.04.2016 год. е издадена в хипотеза на чл.216, ал.6, по протест от Прокурор в Окръжна прокуратура срещу Акт за узаконяване №3/20.05.2015 год. Актовете за узаконяване на строежи, както и отказите за това, подлежат на обжалване и контрол за законосъобразност по реда на чл.216 от ЗУТ - пред началниците на регионалните дирекции за национален строителен контрол - §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ. С оглед визираните разпоредби, заповедта е издадена от Началника на РДНСК-ЮИР в съответствие с материалната и териториална компетентност на този орган.

Заповедта е подробно мотивирана и отговаря на предвидените в закона изисквания за форма и съдържание.

При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят отмяна на това основание. Органът е установил релевантните факти и обстоятелства, изискал е пълната преписка, органът е извършил преценка за допустимост на протеста, а след това и преценка за неговата основателност.

По отношение съответствието на заповедта с материалния закон:

Предмет на оспорване пред Началника на РДНСК Югоизточен район е Акт за узаконяване №3 от 20.05.2015 год. на главния архитект на община Казанлък за строеж „Жилищна сграда с гараж” в ПИ №144016 по плана за земеразделяне на землище на с. Дунавци, местност Дебел дял, общ. Казанлък, ведно с инвестиционни проекти.

При извършване на служебна проверка на акта при условията на чл. 168 от АПК на основанията, посочени в чл. 146, т.1-5 от АПК съдът констатира следното. Съгласно чл. 216, ал.2 във връзка с ал.6 от ЗУТ разрешенията за строеж/респективно актовете за узаконяване, по аргумент на §127, ал.11 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ/ се обжалват пред началниците на Регионалните дирекции за национален строителен контрол,които от своя страна се произнасят със заповед,с която отменят изцяло или отчасти акта или отхвърлят жалбата, респ.оставят в сила обжалвания административен акт. В този смисъл издадената заповед е издадена от компетентен орган, при наличие на правомощие за това. Заповедта е и мотивирана, изложени са в нея фактическите и правни основания за издаването й. По отношение на процедурата по издаване на акта за узаконяване, неприложим е §127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, доколкото строежът не попада във времевите граници да е завършен до 31.03.2001 год. С декларация на П. Петков е установено, че строежът е построен в периода 28.10.2002 – 01.03.2003 год., т.е. след 31.03.2001 год. В този смисъл съдът намира мотивите в заповедта за неприложимост на разпоредбата на §127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ за правилни. Неприложими по отношение на строежа са и разпоредбите на §16, §183 и §184, доколкото с влязло в сила определение №131 по адм. дело №210/2011 год. по описа на Административен съд Стара Загора, потвърдено с определение №9915/04.07.2011 год. по адм. дело № 8371/2011 год. по описа на ВАС, е оставена без разглеждане жалбата на П.П. срещу издадената заповед за премахване на незаконен строеж, с възложител П.. Налице е стабилен административен акт, подлежащ на изпълнение - заповед за премахване на строежа №ДК-02-ЮИР-42/19.03.2011 год. на началника на РДНСК-Югоизточен район, влязла в сила на 16.04.2011 год. Законосъобразно в мотивите на заповедта на началника на РДНСК-ЮИР е отбелязано, че нормата на §127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ е неприложима спрямо заповеди за премахване на строежа, влезли в сила преди влизане в сила на разпоредбата на §127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ/26.11.2012 г./ Досежно възражението за нищожност, на прокурора при ОП-Стара Загора,по отношение на акт за узаконяване №3/20.05.2015 год. на Главен архитект на община Казанлък, съдът намира същото за основателно. Неприложимостта на законовата разпоредба на §127 в конкретния случай, както и безспорната установеност на нетърпимостта на незаконния строеж /същият е изграден на земеделска земя, чието предназначение е променено едва през 2015 год. – дванадесет години след изграждането на строежа и две години след подаването на заявлението за узаконяване/, наличието на заповед за премахването на строежа, са все предпоставки които обосновават толкова съществено нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила, които са в такава степен порочни, че обосноват нищожност и на издаденият акт за узаконяване. От друга страна, с оглед на гореизложеното и невъзможността на един нищожен акт да породи каквито и да е било правни последици, съществуването му в правния мир е недопустимо, а още по недопустимо е от този нищожен акт да се черпят и права от който да е било субект. Липсата на изрична разпоредба в специалния закон относно възможността на Началника на РДНСК да прогласява нищожността на оспорени пред него административни актова по ЗУТ, обаче не се разпростира върху възможността да се иска, при наличие на основания за това, прогласяване нищожност на влезлите в сила строителни разрешения, каквото се явява и акта за узаконяване, доколкото с него се преодолява липсата на строителни книжа за построения незаконен строеж, респективно издаването на строеж за същия. Тъй като този въпрос не е уреден в ЗУТ, на основание препратката по чл.219, ал.2 ЗУТ, изцяло приложими са общите норми от АПК. Съгласно чл.149, ал.5 АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Сезирането на Началника на РДНСК Югоизточен район с протест сочи на упражнено право да се иска отмяна на административния акт поради незаконосъобразност във формата на "нищожност". Поради това правилно ответникът е образувал производството по постъпилия протест по правилата на чл.216 във вр. с чл.215, ал.3 от ЗУТ и е основал заповедта на разпоредбата по чл.216, ал.5 ЗУТ. Предвид правната доктрина, че незаконосъобразността има две проявни форми - нищожност и унищожаемост, като разликата е в степента на порока за отмяна на административният акт, оспорената заповед като издадена при спазени административнопроизводствени правила и в съответствие със специалните материални закони, на които се основава, се явява законосъобразна. В този смисъл не съществува законова пречка, Началникът на РДНСК да прогласи нищожността на протестираният пред него административен акт, макар и такова негово правомощия да не се съдържа в разпоредбата на чл.216, ал.6 от ЗУТ. Нищожността е съществен порок, при който акта за узаконяване е едно правно нищо и не поражда никакви правни последици. Като прибавим към всичко изложено до тук и наличие на влязла в сила заповед за премахване на строежа преди влизане в сила на разпоредбата на §127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, представляваща изпълнително основание по чл.268, т.1 от АПК, заповедта на началника на РДНСК Югоизточен район, с която е прогласен за нищожен Акт за узаконяване №3/20.05.2015 год., издаден Главния архитект на Община Казанлък, се явява правилна и законосъобразна, като издадена в унисон с приложимия материален и процесуален закон и в съответствие с целта на закона.

Не на последно място следва да се отбележи, че нормата на §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ е материално правна по своя характер и като такава не може да има и няма обратно действие. Разпоредбата се прилага след 26.11.2012 год. и е неприложима по отношение на влезли в сила заповеди за премахване на незаконни строежи, предхождащи влизането на цитираната разпоредба в сила.

С оглед на изложеното, заповед №ДК-10-ЮИР-20 от 15.04.2016 год. на Началника на РДНСК Югоизточен район като издадена от компетентен орган, в надлежна форма, при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона, е законосъобразна, а жалбата против нея като неоснователна следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.4 АПК, основателно искането за присъждане направените разноски на ответника по делото в лицето на РДНСК Югоизточен район. По смисъла на чл.143, ал.4 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 във вр. с ал.3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК жалбоподателите дължат заплащане на юрисконсултско възнаграждение на РДНСК Югоизточен район в размер на 600.00 лв. съгласно чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата. В тази насока вж. и ТР №3/13.05.2010 год. по т.д. №5/2009 год. на ОС на колегиите на ВАС.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбите на Главния архитект на Община Казанлък и П.С.П. *** срещу Заповед №ДК-10-ЮИР–20/15.04.2016 год. на Началника на РДНСК Югоизточен район, като неоснователни.

ОСЪЖДА Община Казанлък, представлявана от Кмета Галина Стоянова и П.С.П., ЕГН ********** *** да заплатят на РДНСК Югоизточен район, представлявана от Началника инж. Ваня Радева сумата от 600.00 /шестстотин/ лв., представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: