Р Е Ш Е Н И E

№262 31.10.2016 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

при секретар З.Д., и в присъствието на прокурора Румен Аарабаджиков като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №235 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на Ж.Г.Ч. от със постоянен адрес ***, чрез пълномощника му по делото адв. Н.К., против Областна дирекция на МВР - Стара Загора, за заплащане на сумата от 300.00 лв., представляваща имуществени вреди от отменено наказателно постановление /НП/ на Началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР - Стара Загора.

В исковата молба се твърди, че с Решение №78/10.02.2016 год., постановено по АНД №3036/2015 год. по описа на Районен съд Стара Загора е отменено изцяло наказателно постановление №15-1228-003283 от 20.10.2015 год. на Началник група в сектор „ПП” при Областна дирекция на МВР - Стара Загора. За представителство в съдебното производство ищецът сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат, като за предоставената процесуална защита заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. в съдебното производство. Ищецът счита, че заплатената сума в размер на 300.00 лв. съставлява за него имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление на Началник група в сектор „ПП” при Областна дирекция на МВР - Стара Загора. Иска от съда след установяване на твърденията в исковата молба да бъде осъден ответника по иска Областна дирекция на МВР - Стара Загора да му заплати претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер 300.00 лева, ведно със законната лихва от 02.04.2016 год., датата на която влиза в сила решението, с което е отменено наказателното постановление до окончателното изплащане на сумата, както и да му се присъдят следващите се от настоящото производство разноски.

Ответникът Областна дирекция на МВР - Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото оспорва предявеният иск като твърди, че е неоснователен. В писмения отговор на исковата молба и в съдебно заседание, както и в представена по делото писмена защита, поддържа, че не са налице всички изискуеми се по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ елементи от фактическия състав за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, които да са причинени на ищеца. Платеното от ищеца адвокатско възнаграждение по повод проведеното административнонаказателно съдебно производство не представлява вреда, произтичаща от незаконосъобразен административен акт, а се следва на договорно основание. Позовава се и на това, че в процесуалния закон, по реда на който се провежда обжалването на наказателни постановления, не предвижда възстановяване на направените разноски при отмяна на наказателното постановление, поради което те остават в тежест на страната, която ги е направила и не могат да се претендират по друг ред. Изложени са съображения, че в производствата по НАХД не е задължително участие на адвокат, по аргумент от разпоредбата на чл.94 от НПК, а направените разноски не представляват вреда. Договореното възнаграждение е в завишен размер, макар и делото да не е от фактическа и правна сложност. Искането му е за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.

Окръжна прокуратура Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл. 10 ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за основателност на исковата претенция.

От събраните по делото писмени, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното:

С наказателно постановление №15-1228-003283 от 20.10.2015 год., издадено от Началника на група в сектор „ПП” при Областна дирекция на МВР - Стара Загора, на ищеца е наложено административно наказание глоба в размер на 30.00 лева на основание чл.83, ал.3, т.2 от ЗДвП. По жалба на санкционираното лице било образувано АНД №3036/2015 год. по описа на Районен съд Стара Загора, приключило с Решение №78/10.02.2016 год., с което е отменено изцяло като незаконосъобразно наказателно постановление №15-1228-003283 от 20.10.2015 год. на Началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора.

Видно от приложените към настоящото дело АНД №3036/2015 год. по описа на Районен съд Стара Загора е видно, че ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие от 27.01.2016 год. с адв. Н.С.К. за процесуално представителство по АНД №3036/2015 год. на Старозагорския районен съд с договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 300.00 лв., съгласно който договореното възнаграждение е било заплатено също в брой при подписване на договора. В развилото се съдебно производство не са били присъдени разноски, който факт не се оспорва от ответника.

Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим и по същество се явява основателен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.

Съдът счита, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди е налице.

В случая се претендира обезвреда за имуществена щета, причинена от издадено наказателно постановление №15-1228-003283 от 20.10.2015 год. на Началник група в сектор ПП при Областна дирекция на МВР - Стара Загора, което е било отменено като незаконосъобразно по съдебен ред. Касае се за административнонаказателно производство по налагане на административно наказание. Т.е. налице е административна дейност на административен орган при упражняване на административнонаказващата му функция. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №2/2014 от 19.05.2015 год. на общото събрание от съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд.

Безспорно се установи по делото, че за обжалването на посоченото НП ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Направените от Ж.Ч. разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране.

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и отмененото наказателно постановление, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на наказателно постановление №15-1228-003283 от 20.10.2015 на Началника на сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора. Наемането на адвокат в случая е било една закономерна последица от издаването на наказателното постановление, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление №15-1228-003283 от 20.10.2015 на Началника на сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че доколкото в процесуалния закон, по реда на който се провежда обжалването на наказателни постановления, не предвижда възстановяване на направените разноски при отмяна на наказателното постановление, те остават в тежест на страната, която ги е направила и не могат да се претендират по друг ред. Действително законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, което обаче не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извода, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна репресия имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. Действително процесуалната защита по тези дела не е задължителна съгласно чл.94 от НПК, но това не означава, че осъществяването му е в нарушение на процесуалните правила. Налице е субективен елемент на наказаното лице по отношение на реализирането му на правото на защита, което не подлежи на съдебен контрол и не може да бъде отречено по никакъв начин. Безспорно е в случая, че както във въззивното производство, така и в касационното такова, ищецът е бил представляван от адвокат, което предполага и реалното осъществяване на тази защита, а не формалният й характер.

Кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което съдът приема, че предявеният от Ж.Ч. иск срещу Областна дирекция на МВР - Стара Загора е доказан по основание.

Исковата претенция се явява доказана и по размер, тъй като видно от приложеният договор за правна защита и съдействие, се установява по безспорен начин, че ищецът е заплатил в брой договореното възнаграждение в размер на 300.00 лв. за процесуално представителство по АНД №3036/2015 год. по описа на Районен съд Стара Загора. Приложеният договор за правна защита и съдействие има характера на разписка, поради което удостоверяват по надлежния ред извършеното плащане /в този смисъл е и Тълкувателно решение №6/06.11.2013 год. по тълк. дело №6/2012 год, ОСГТК на ВКС/. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 300.00 лв., изразяващи се в направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство по обжалване на наказателно постановление №15-1228-003283/20.10.2015 год. на Началника на сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора, отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от Ж.Г.Ч. иск срещу Областна дирекция на МВР - Стара Загора, по безспорен начин е установено и доказано наличието на всеки един от елементите от правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за претърпени от ищеца имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление, поради което исковата претенция се явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло.

По делото е направено искане за присъждане на направените разноски по делото от двете страни по делото. С оглед на неговият изход, очевидно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Що се отнася до искането на ищецът, то същото отново е неоснователно по следните съображения. По настоящето дело е представен договор за правна защита и съдействие /лист 9 от делото/ от 17.04.2016 год., съгласно който Ж.Ч. е заплатил на адв. Н.К. сумата от 300.00 лв. за процесуално представителство. От същият обаче не може да се направи извод, за какво е платено това възнаграждение – дали за настоящето дело или за друго дело. С оглед на датата на подписването на договора /17.04.2016 год./ и датата на депозирането на исковата молба в Административен съд Стара Загора /19.05.2016 год./ и наличието на повече от месец време между двете дати, съдът намира, че не може да се докаже по безспорен начин, че направените разноски са именно по това дело. Доказани са само разноските, представляващи заплатената държавна такса в размер на 10.00 лв.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Стара Загора, ул.”Граф Игнатиев”№16, представлявана от Директора Н. Кирков на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на Ж.Г.Ч. *** сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление №15-1228-003283 от 20.10.2015 год., издадено от Началника на сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумата от 02.04.2016 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Стара Загора, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на Ж.Г.Ч. *** с ЕГН **********, сумата от 10.00 /десет/ лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: