Р Е Ш
Е Н И Е
№ 222 14.10.2016г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, III състав, в
публично съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар А.А.
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА
административно дело № 239 по описа за 2016г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Г.И. Рашев
и Т.Г.Р., подадена чрез адв. А.К., против Заповед № 10-00-766/ 26.04.2016г. на
Кмета на община Стара Загора, с която на основание чл. 225а,
ал.2 във вр. с чл. 225,
ал.2, т.2 от ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж
пета категория „Изграждане на нова покривна конструкция на жилищна сграда и на
пристройка до нея”, находящ се в УПИ IV-1359, кв.41а по плана на гр.Стара
Загора, с административен адрес: ул.”Г.С.Раковски” № 101.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за
постановяването му при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и в противоречие на приложимия
материален закон Жалбоподателите поддържат, че са извършили текущ ремонт но
покрив и за изпълнените ремонтни дейности, съгласно чл. 151 от ЗУТ,
не се изисквало издаването на разрешение за строеж и одобряването на
инвестиционен проект. Твърдят, че неправилно и незаконосъобразно
административният орган е приел, че е налице незаконен строеж по см. на чл. 225,
ал.2, т.2 от ЗУТ, като материалноправна предпоставка за издаването
на заповед за неговото премахване. По подробно изложени в жалбата съображения е
направено е искане за отмяна на оспорения административен акт.
Ответникът по жалбата - Кмет на
община Стара Загора, чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Съгласно нотариален акт за
собственост върху недвижими имоти издаден въз основа на писмени доказателства №
193, том I,
рег.№ 3070, дело №155 от 2012г, вписан в Службата по вписванията - гр. Стара
Загора с вх. № 5787/ 06.06.2012г., жалбоподателите в настоящото производство - Г.
Рашев и Т.Р., са собственици на поземлен
имот с идентификатор 68850.514.191 по КККР, с площ от 324кв.м, съставляващ УПИ IV-1359 в кв.41а по регулационния план на гр.Стара
Загора, ведно с намиращите се в имота сгради, както следва: жилищна сграда – еднофамилна, находяща се в
североизточната част на поземления имот, с идентификатор № 68850.514.191.1 и с
площ от 53 кв.м., представляваща полумасивна жилищна сграда със сутеренен етаж;
жилищна сграда – еднофамилна, с идентификатор № 68850.514.191.2, с площ от
21кв.м, представляваща масивна жилищна сграда – пристройка към жилищна сграда;
жилищна сграда – еднофамилна, с идентификатор № 68850.514.191.3, с площ от
14кв.м, представляваща масивна жилищна сграда – пристройка към жилищна сграда и
сграда – гараж с три клетки със застроена площ от 49,50кв.м., с идентификатор
№68850.514.191.4. По делото са представени и приети скица на имота по
действащата КККР и удостоверение № 94-Г-00949-3/ 15.05.2012г., издадено от
гл.архитект на община Стара Загора, от които се установява, че трите жилищни
сгради в имота на жалбоподателите, разположени на северната регулационна
граница – т.е. сгради с идентификатори № 68850.514.191.1, № 68850.514.191.2 и №
68850.514.191.3, са търпими на основание §16 от ПР на ЗУТ.
От документите, представени с административната преписка е видно, че работна група от
служители на общинска администрация
– Стара Загора, е направила няколко проверки на място в имота на
жалбоподателите и по документи. За резултатите от първата извършена проверка на
място е съставен Констативен акт № 109/ 30.07.2015г. /л.69 от делото/, в който
се сочи, че при извършена проверка в УПИ IV-1351, кв.41а, административен
адрес: гр.Стара Загора, ул.”Георги Сава Раковски” № 101, е установено
изграждане на нова покривна конструкция на жилищна сграда като е изпълнен и
надзид от блокчета итонг с височина около 1м., върху които е положена
покривната конструкция. Пристройката, долепена западно до жилищната сграда се
надстроява около 1м също с блокчета итонг и се извършва подготовка за полагане
на бетонова плоча. Констатирано е, че възложител на строежа е Г.И. Рашев и Т.Г.Р.,
собственици на имота, и за строежа няма одобрен проект и издадено разрешение за
строеж. В КА е посочено, че съставянето му е основание за започване на
административно производство за спиране на строежа. Жалбоподателите са подали
възражение с рег.№ 10-04-172/ 06.08.2015г. против съставения констативен акт №
109/ 30.07.2015г., в което оспорват направените констатации и твърдят, че
същите не отговарят на действителното фактическо положение, доколкото обект на
строителните дейности е ремонт на покрив, който не включва надзид от газобетонни
блокчета около 1м. върху основната конструкция. В последващ констативен акт №
111 от 14.08.2015г. са обективирани резултатите от нова проверка на строежа,
като констатациите в него са идентични с тези по първия КА. Със заповед № 10.00.2146/
05.10.2015г., издадена от кмета на община Стара Загора, е спряно изпълнението
на строеж „Изграждане на нова покривна конструкция на жилищна сграда и на
пристройка до нея”, находящ се в УПИ IV-1359, кв.41а по плана на гр.Стара
Загора, до влизане в сила на разрешение за строеж на обекта. По делото няма
данни тази заповед да е била оспорена от жалбоподателите по съдебен ред.
Със заявление вх.№ 19-04-269/ 23.10.2015г., подадено до
Главния архитект на община Стара Загора, Г. Рашев и Т.Р. са поискали извършване на оценка за съответствие на
инвестиционен проект във фаза технически проект за строеж „Ремонт на покрив на
съществуващи жилищни сгради 1, 2 и 3 в УПИ IV-1359 в кв.41а по плана на гр.Стара
Загора”. С решение по т.6.4 от Протокол № 43 от 28.10.2015г. Експертният съвет
по устройство на територията /ЕСУТ/ при община Стара Загора е дал заключение,
че представения инвестиционен проект вх.№ 19-04-269/23.10.2015г. съответства на
съществените изисквания към строежите.
На 27.11.2015г. работна група от служители на общинска
администрация – Стара Загора е извършила нова проверка на място на процесния
строеж. За резултатите от проверката е съставен и подписан Констативен акт №
123/ 27.11.2015 г. /л.73 от делото/. Словесното описание на изпълнените
строителни дейности е идентично с това по предходните два констативни акта,
като разлика има единствено в окомерната скица на строежа.
С констативен акт № 1/ 07.01.2016г., въз основа на който е
издадена обжалваната заповед, служители по контрол на строителството при община
Стара Загора са обективирали резултатите от последваща проверка на строеж:
„Изграждане на нова покривна конструкция на жилищна сграда и на пристройка до
нея” с административен адрес гр.Стара Загора, ул.”Георги Сава Раковски” № 101.
Прието е че възложители и собственици на строежа са Г.И. Рашев и Т.Г.Р.. При
проверката е установено, че строежът е пета категория съгласно чл.137 от ЗУТ и
Наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи,
извършен е без строителни книжа,
разрешение за строеж, което е нарушение на чл.148 от ЗУТ. В констативния
акт е извършено текстово описание на строежа и графично такова /окомерна
скица/. С него е направено предложение за започване на административно
производство за премахване на строежа. Акта е връчен на жалбоподателката Т.Р.,
присъствала при проверката. Жалбоподателите са подали писмено възражение против
констативния акт, в което оспорват констатациите относно извършените строителни
дейности. Поддържат, че не е налице надстрояване на двете жилищни постройки,
долепени западно до жилищната сграда, с около 1м, а е извършена единствено
подмяна на съществуваща покривна конструкция, което представлявало текущ ремонт
по смисъла на §43 от ДР на ЗУТ и съответно не се изисквало разрешение за строеж
и одобряване на проект.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 10-00-766/ 26.04.2016г. на Кмета на община Стара Загора,
на основание чл. 44, ал.2
от ЗМСМА, във връзка с чл. 225а, ал.2
и чл. 225,
ал.2, т.2 от ЗУТ, е разпоредено да се премахне незаконен строеж пета
категория „Изграждане на нова покривна конструкция на жилищна сграда и на
пристройка до нея”, изпълнен от Г.И. Рашев и Тонка Г.Р., находящ се в УПИ IV-1359, кв.41а по плана на гр.Стара Загора, с
административен адрес: ул.”Г.С.Раковски”№101 От фактическа страна обжалваният
административен акт е обоснован с констатациите, съдържащи се в съставения
Констативния акт № 1/ 07.01.2016г. и наличието на подлежащ на премахване
незаконен по см. на чл. 225,
ал.2, т.2 от ЗУТ строеж, като изпълнен без строителни книжа и
издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал.1
от ЗУТ.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпит в качеството на свидетел на лицето Калоян Стефанов Калчев. Свидетелят
заявява, че е бил потърсен от жалбоподателите за да даде експертно становище
относно ремонт на покрив. След извършен оглед на място е изготвил конструктивно
становище за подмяна на покривни материали и според него извършените ремонтни
дейности попадат в хипотезата на чл.151, т.2 от ЗУТ, за които не се изисква
изготвяне на проектна документация и разрешителен режим. Самият ремонт на
покрива се е състоял в подмяна на стария покрив, който е бил в лошо конструктивно състояние, с
нова подпокривна конструкция и изпълнено покривно покритие с OSB плоскости, върху които е накована
битумна хидроизолация с минерална посипка. Свидетелят сочи, че е налице промяна
в конструкцията на покрива и той от четирискатен е станал трискатен, но тази
промяна не е съществена. Ремонтните дейности са се изпълнили през 2015г., за
около две-три седмици.
По делото е назначена
Съдебно-техническа експертиза, която е депозирала писмено заключение. Съгласно
заключението жалбоподателите са извършили ремонт на покрива на две сгради,
построени в УПИ IV-1359
в кв.41а - жилищна сграда 1 и самостоятелна
сграда 2, която е изградена на калкан със сграда 1 /видно от скица №
15-450867/16.10.2015г. на СГКК Стара Загора/. Покривът на сграда 3, посочена в
издадената от СГКК Стара Загора скица не е ремонтиран и не е свързан с покрива
на сгради 1 и 2. При ремонта на общия покрив на сгради 1 и 2 е извършено
демонтиране и премахване на старата дървена покривна конструкция и е изградена
нова дървена покривна конструкция и конфигурация като се запазва кота стеха и
кота било. Извършена е замяна на конструктивни елементи, както следва: заменен
е старият кирпичен надзид с дебелина 25см и височина 60см и са изпълнени
надзидове от газобетонни блокчета с дебелина 25см и височина 40см, така че
общата височина на надзида от 60см не е променена; изпълнени са нови дървени
греди, дървени колони и столици, които са част от носещата конструкция на
покрива на двете сгради. Според вещите извършената промяна на покривните
конструкции е изисквала одобряване на инвестиционен проект и издаване на
разрешение за строеж. Строежът е V категория съгласно чл.137, т.5, б.”а” от ЗУТ
и съгласно чл.10, ал.1, б.”а”, т.1 от Наредба №1/ 30.07.2003г. на МРРБ за
номенклатурата на видовете строежи. В заключението си експертите сочат още, че
в съставения констативен акт №1/07.01.2016г, въз основа на който е издадена
обжалваната заповед, е налице неточност, тъй като няма изградена обща покривна
конструкция на сгради 1, 2 и 3 /както е отразено на окомерната скица в
констативния акт/, а е изпълнен общ покрив само на сгради 1 и 2, като
последната е самостоятелна сграда, построена на калкан със сграда 1 /а не
пристройка към нея/. Съдът възприема
заключението, като мотивирано и компетентно, същото не е оспорено и от страните
по делото.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Оспорването, като направено в законово установения
срок, от легитимирани лица с правен интерес и против административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Заповед № 10-00-766/ 26.04.2016г., с която е
разпоредено премахването като незаконен по см. на чл. 225,
ал.2, т.2 от ЗУТ строеж от пета категория, е издадена от материално
и териториално компетентния административен орган - Кмета на община Стара
Загора, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл. 225а,
ал.1 във вр. с чл. 225, ал.2
от ЗУТ.
Оспореният административен акт е
постановен в предвидената от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити
по чл. 59, ал.2
от АПК.
Неоснователни са
оплакванията на жалбоподателите за неяснота на обективираното в заповедта
разпореждане за премахване, с оглед твърдяното противоречие между описания
незаконен строеж „Изграждане на нова покривна конструкция на жилищна сграда и
на пристройка до нея” и изпълнения на място общ покрив на две самостоятелни
сгради – сграда 1 и сграда 2, отразени на издадената скица от СГКК Стара Загора.
Действително от заключението на назначената по делото експертиза се установи,
че изпълненият на място строеж представлява изградена обща подпокривна конструкция и покривно покритие
на две самостоятелни сгради /сграда 1 и сграда 2 от скицата на СГКК/, които са
построени на калкан. В представения по делото нотариален акт № 193/2012г /лист
41-42 от делото/ обаче сграда 2 /с идентификатор №68850.514.141.2 съгласно
КККР/ е описана като „пристройка към жилищна сграда”. При това положение не
може да се приеме, че за жалбоподателите не е било ясно какъв е предмета на
разпореденото премахване, с оглед на което и допуснатата неточност при
индивидуализирането на строежа в обжалваната заповед не представлява съществено
нарушение на формата на административния акт.
Заповед № 10-00-766/ 26.04.2016г на Кмета на община
Стара Загора е издадена след надлежно проведена процедура, при спазване на
регламентираните в ЗУТ процесуални правила и изисквания. Административното
производство е образувано на основание Констативен акт № 1/07.01.2016г., съставен и подписан от
длъжностни лица, осъществяващи контрол по строителството в община Стара Загора.
Констативният акт е връчен на жалбоподателите с което е обезпечена възможността
да упражнят правата, които имат в
качеството им на страна в административното производство по чл.225а от
ЗУТ, в т.ч. правото да направят възражения във връзка с констатираните от
длъжностните лица обстоятелства и направените фактически и правни изводи.
Твърдението на оспорващите, че констативният акт е съставен без да е извършена
проверка на място, се опровергава от изрично направеното отразяване върху акта
и положения подпис на жалбоподателката Р., че е присъствала на проверката.
Наличието на неточности в констативния акт относно параметрите на извършения
строеж /в какъвто смисъл е и констатацията по т.18 от заключението на вещите
лица/ не може да бъде квалифицирано като съществено процесуално нарушение, при
положение, че описания в Заповед №10-00-766/ 26.04.2016г строеж е категорично
индивидуализиран от доказателствата по делото.
С оглед нормативното
предписание на чл. 225а,
ал.1 във вр. с чл. 225,
ал.2, т.2 от ЗУТ съдът приема, че оспорената заповед е издадена в
съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ,
като съображенията за това са следните:
Разпореждането,
обективирано в оспорената заповед, се свежда до премахване на незаконен
строеж:”Изграждане на нова покривна конструкция на жилищна сграда и на
пристройка до нея”, изпълнен без одобрени строителни книжа и издадено
разрешение за строеж. Ето защо предмет на установяване по делото са единствено
обуславящите разпоредителната част от заповедта фактически констатации.
Жалбоподателите не оспорват
обстоятелството, че са извършили подмяна на старата покривна конструкция на
собствените си сгради, находящи се в УПИ УПИ IV-1359, кв.41а по плана на гр.Стара Загора /в какъвто
смисъл е направено изрично изявление в жалбата/. Спорния по делото въпрос се
свежда до правната квалификация на извършените от жалбоподателите ремонтни
работи и съотв. правните последици - дали и доколко изпълненото представлява
строеж по см. на § 5, т. 38 от
ДР на ЗУТ, изисква ли за него законът издаване на разрешение за
строеж и одобряване на строителни книжа и подлежи ли на премахване по реда и на
основание чл. 225а от
ЗУТ, като незаконен строеж.
От събраните по делото
доказателства – свидетелските показания и
заключението на експертизата се установява по несъмнен начин, че в
случая се касае за премахване на
съществуващия стар покрив и поставянето на нов общ покрив върху сграда с
идентификатор 68850.514.191.1 и
построената на калкан с нея сграда с идентификатор 68850.514.191.2
/отбелязани на представената скица № 15-450867 от 16.10.2015г, издадено от СГКК
гр.Стара Загора като сгради 1 и 2/.
Съгласно §5, т.38 от
ДР на ЗУТ "строежи" са надземни, полуподземни, подземни и
подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични
данни по смисъла на чл. 74, ал.1
от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни
ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Съответно
"реконструкцията на строеж" представлява възстановяване, замяна на
конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението
на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и
трайността на строежите (§ 5, т.44 от
ДР на ЗУТ). Доколкото покривът представлява конструктивен елемент на
сградата, изпълнените строително ремонтни - дейности по премахване на
съществувалия покрив на сградата и поставяне на нов такъв, представлява
"реконструкция на строеж" по см. на § 5, т.44 от
ДР на ЗУТ и следователно "строеж" по см. на легалната
дефиниция на §5, т.38 от
ДР на ЗУТ. Определящо за правната квалификация на изпълнените
строителни дейности е тяхното естество и дали засягат конструктивни елементи на
сградата. Засягането на конструктивен елемент на сградата, в каквото са се
изразили в случая ремонтните дейности /премахване на съществуващ покрив и поставяне
на нов от дървена конструкция и изолационни материали/, изключва определянето
им като текущ ремонт, който по дефиниция се свежда до подобряването и
поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и
инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се засяга
конструкцията на сградата, не се извършват дейности като премахване,
преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат
конструкцията на сградата и не се променя предназначението на помещенията и
натоварванията в тях (т.43, §5 ДР
ЗУТ).
Разпоредбата на чл. 148, ал.1
във вр. с ал.2 от ЗУТ
регламентира, че строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по
съответния ред разрешение за строеж. Отклонение от това правило се предвижда в чл. 151 от
ЗУТ - за някои видове строително-монтажни работи, за които не са
необходими строителни книжа изобщо, като в чл. 147, ал.1
от ЗУТ са определени видовете строежи, за които не се изискват
одобрени инвестиционни проекти, но се издава разрешение за строеж. В случая
строежът не попада в законово установените изключения по чл. 151 от
ЗУТ и в частност в хипотезата на чл. 151, т.2
от ЗУТ /съгласно която не се изисква разрешение за строеж за
подменяне на покривни материали/, доколкото както вече беше посочено,
извършените строително-ремонтни дейности не се свеждат до текущо ремонтиране на
покрива /подмяна на покривни материали/, а представляват дейности, водещи до
промяна на конструктивен елемент на сградата, какъвто е покривът, чрез
премахване на предишния покрив и направата на нов такъв. Тези дейности засягат
конструкцията на сградата и поради това излизат извън определението за текущ
ремонт и съотв. не попадат и в хипотезите на чл. 151, т.3
и т.4 от ЗУТ,
а се квалифицират като такива по реконструкция на строеж (т.44 от §5 от
ДР на ЗУТ).
По делото е безспорно установено, че жалбоподателите са
започнали и извършили процесния строеж без одобрени строителни книжа и издадено
разрешение за строеж. Представените по делото доказателства за изготвен
инвестиционен проект във фаза технически проект, който е бил съгласуван на
основание чл.142, ал.6 от ЗУТ от ЕСУТ при Община Стара Загора, не опровергават
извода на административния орган за липса на одобрен инвестиционен проект
съгласно изискването на чл.144, ал.3 от ЗУТ и издадено разрешение за строеж. Това е основание за квалифицирането на
строежа като незаконен по смисъла на чл. 225,
ал.2, т.2 от ЗУТ, с оглед на което визираното фактическо основание
за издаване на обжалваната заповед се установява по категоричен и несъмнен
начин.
Строежът, за който не е спорно, че е изпълнен през
2015г. не би могъл да представлява
търпим строеж по см. на §16 от ПР на
ЗУТ и на § 127, ал.1
от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, нито подлежи на узаконяване по реда на § 127, ал.2 и
сл. от ПЗР на ЗИД на ЗУТ./.
Предвид
така установените факти по делото съдът намира, че кумулативно са налице
юридическите факти - елементи от правопораждащия фактически състав по чл. 225а,
ал.1 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на заповед за
премахване на незаконен строеж. Административният орган обосновано е приел, че
жалбоподателите са извършили незаконен строеж по смисъла на чл. 225,
ал.2, т.2 ЗУТ, като изпълнен без одобрени строителни книжа и
издадено разрешение за строеж, и следователно са налице законово
регламентираните материалноправни предпоставки за разпореждането на неговото
премахване. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен
при правилно приложение и в съответствие с материалния закон.
По
изложените съображения съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен
орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон; при спазване на
административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона,
свързана с отстраняване на незаконно строителство. Жалбата се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
При този
изход на спора искането на
ответника по жалбата за присъждане на направените разноски следва да бъде
уважено, като на основание чл.143, ал.4 от АПК в тежест на жалбоподателите следва
да бъде възложено заплащането на сумата
от 600лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществената от
юрисконсулт правна защита на административния орган, определено съобразно чл.8 във връзка с чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №
1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.И. Рашев и Т.Г.Р. против Заповед
№ 10-00-766/ 26.04.2016г. на Кмета на община Стара Загора, с която на основание
чл. 225а,
ал.2 във вр. с чл. 225,
ал.2, т.2 от ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж
пета категория „Изграждане на нова покривна конструкция на жилищна сграда и на
пристройка до нея”, находящ се в УПИ IV-1359,
кв.41а по плана на гр.Стара Загора, с административен адрес: ул.”Г.С.Раковски”
№ 10, като неоснователна.
ОСЪЖДА Г.И.
Рашев с ЕГН ********** и Т.Г.Р. с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.Стара
Загора ул.”Георги Сава Раковски” №101, да заплатят на Община Стара Загора сумата
от 600 /шестстотин/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: