Р Е Ш Е Н И Е

№204 29.06.2016г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На двадесет и осми юни 2016г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: И.А.

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №240 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215 вр. с чл. 193 ал.3 от ЗУТ вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на Д.С.А. против Заповед №10-00-653/13.04.2016г. издадена от Кмета на Община Стара Загора.

С оспорената заповед на основание чл.193 ал.3 от ЗУТ е учредено на С.Г.Т. право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура/чл.193 ал.3 от ЗУТ/- пристенен дренаж от перфорирани тръби ф 125 и ревизионна шахта с дължина 17.50м и площ на сервитут 18.735квм. през УПИ V370, кв.31 по регулационния план с. Кирилово, община Стара Загора, целия с площ 940кв.м., собственост на Д.С.А. и Р.С.Р., при граници от две страни улица, УПИ ІV371 и УПИ VІ 373/собственост на заявителката Т./.

Пристенния дренаж от перфорирани тръби и ревизионната шахта ще се прокарат в южната част на имота- от източната до западната му граница, съгласно одобрен проект на ЕСУТ-Решение по протокол №34,т.4.5 от 26.08.2015г., чертеж „трасировъчен план със сервитутна зона” и „Регистър на засегнатите имоти”. Пристенния дренаж от перфорирани тръби ф 125 и ревизионната шахта е част от обект „Дренаж за жилищна сграда в УПИ VІ 373, кв.31, с. Кирилово, община Стара Загора”.

Заповедта е постановена при следните фактически мотиви:

Постъпило е заявление №10-01-5581/07.10.2015г. от С.Г.Т., с която моли да се издаде Заповед за право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура/ чл.193 ал.3 от ЗУТ/ - пристенен дренаж от перфорирани тръби ф 125 и ревизионна шахта с дължина 17.50м и площ на сервитута 18.375кв.м. през УПИ V370 по регулационния план на село Кирилово. За обект „ Дренаж за жилищна сграда в УПИ VІ 373, кв.31, с. Кирилово, община Стара Загора” има изготвен и одобрен технически проект с Решение по протокол №34, т.4.5 от 26.08.2015г. Видно от одобрения проект, в УПИ VІ 373, кв.31 по регулационния план на село Кирилово, собственост на С.Г.Т., съгласно нотариален акт №36, от 09.11.1993г. има съществуваща едноетажна жилищна сграда, а до пристройка на полумасивна сграда. Те са разположени в северната част на имота, на регулационната граница. Съседния имот V 370 е на по-високо ниво от сградите и дъждовните и подпочвените води от имота се просмукват в съществуващите сгради в УПИ VІ 373, кв.31. За да се пресекат тия води и сградите да станат използваеми се налага да се направи пристенен дренаж по северната страна на сградите. За целта трябва да се изградят два дренажни клона и една ревизионна шахта, която да събира водите. От тази шахта дренажните тръби минават под пода на сградата и се заустват в съществуващ кладенец в УПИ VІ 373, кв.31, село Кирилово. Между собствениците на УПИ V 370 и УПИ VІ 373 не е постигнато споразумение за прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения. За изграждането на пристенния дренаж няма друго техническо решение освен да се прокара през УПИ V 370, кв.31 по плана на село Кирилово, собственост на жалбоподателите.

Цената на учреденото право на прокарване е 290.00лв., съгласно Протокол №133/22.10.2015г. на Комисията по чл.210 ЗУТ и Решение №8/26.01.2016г., постановено по адм.д.№488/2015г. Сумата е внесена от Т. *** Загора.

С жалбата се иска от съда да бъде отменена заповедта по съображения, че пристенния дренаж не представлява отклонение от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. По улицата няма канална мрежа за отпадни води, от която да се прокара отклонение и следователно Т. няма право да иска учредяване на сервитут по чл.193 ал.3 от ЗУТ от несъществуваща обща мрежа на техническата инфраструктура. На следващо място се поддържа фактическо твърдение, че няма постигнато споразумение за изграждане на пристенния дренаж, защото според жалбоподателите Т. няма правата, които Кмета на община Стара Загора й учредява – т.е. право да изгради отводнително съоръжение за дъждовните и подпочвени води в имота им с цел да не се наводняват изградените в нейния имот сгради. Излагат се подробни доводи, че с издадената заповед се накърнява правото им на собственост по недопустим от Конституцията начин.

Ответника Кмета на община Стара Загора, представляван от юрисконсулт Ганев иска от съда да бъде отхвърлена жалбата и да му бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт.

Ответника С.Т.Г., представлявана от адвокат Атанасов иска от съда бъде отхвърлена жалбата по доводи, че пристенния дренаж представлява отклонение от общо съоръжение на техническата инфраструктура, за чието прокарване няма друго техническо решение, предвид местоположението на къщата и географското разположение на имотите един над друг, както и поради вида на водите, които трябва да се отведат преди да я достигнат. Спазени са процедурата по ЗУТ и правилно е приложен материалния закон. Иска от съда да бъдат присъдени и разноските по делото.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Заповедта е съобщена на А. на 16.05.2016г., чрез залепване на съобщение по реда на §4/1,2/ от ДР на ЗУТ. Жалбата му е подадена на 09.05.2016г. до РО НСК Стара Загора и изпратена е по компетентност до АС Стара Загора, като предвид изпълнение на указанията за заплащане на държавна такса и представяне на документ за собственост, съдът намира, че жалбоподателя поддържа искането си за отмяна на административния акт и пред съда. Жалбата му е допустима, а разгледана по същество и основателна.

Фактите, въз основа на които е издадена оспорената заповед не се уреждат от чл.193 ал.3 вр. с ал.1 от ЗУТ, от което следва извода, че към момента на издаване на административния акт, не е било налице фактическото и правно основание за учредяване на право на прокарване на отклонение от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.

На 07.10.2015г. ответника Т. подава заявление за издаване на заповед за право на преминаване и право на прокарване през УПИ V 370 , на дренаж на жилищна сграда в УПИ VІ-373, кв.31 по плана на село Кирилово. От обяснителната записка към проекта за изграждане на дренаж за жилищната сграда става ясно, че поради разположението на двата имота – този на жалбоподателя е по-високо от този на Т., под сградата разположена на северна регулация се просмукват дъждовни и подпочвени води от по-високо разположения имот, за чието отвеждане е необходимо да се изгради дренаж по северната стена на сградата. Предвид ситуацията й на северна регулация, едната тръба на дренажа ще попада в имота на жалбоподателя, а другата в имота на ответницата. Тръбата ще премине по цялата северна вътрешна регулационна линия, от нея ще се отклони друга тръба под сградата в имота на ответницата до намиращия се в нейния имот кладенец. Тези факти са възпроизведени в мотивите към оспорената заповед, но се уреждат от Закона за водите, като сочат на гражданско правен спор между собствениците на двата имота, който се разрешава от съда, а не от административния орган. Посочените от заявителката факти не пораждат право на прокарване на отклонение от общи мрежи и съоръжения, които не е посочено в мотивите на оспорената заповед да съществуват. Напротив, ще се изгради едно отводнително съоръжение, което ще обслужва имота на ответницата с цел предпазване от вредното влияние на естествено оттичащите се подпочвени и дъждовни води, обусловено от естественото по-ниско разположение на имота на ответницата. Тези факти изцяло попадат в хипотезата на чл. 108 и чл.109 от Закона за водите.

Сервитутите в българското право нямат единна уредба, като различни закони регулират отделните сервитути. Единствено в Закона за водите се съдържат общи правила за всички сервитути, като конкретно е уреден сервитут, произтичащ от разположението на имотите и обусловеното от това положение естествено оттичане на водите, както и правила за упражняването му- чл.108 и чл.109 от Закона за водите. Съгласно чл.108 ал.2 ЗВ собствениците на по-ниско разположените имоти са длъжни да приемат водата, която се оттича естествено от по-горните имоти. Следователно по-ниско разположения имот на ответницата по силата на закона е служещ / това е т.нар. естествен сервитут, възникващ от разположението на имота/. При упражняване на този сервитут, собствениците на господстващите по-горе разположени имоти /този на жалбоподателя/ имат задължение да осигурят защита от вредното влияние на водите като извършат съответните строителни работи така, че собственика на служещия имот да не търпи никакви вреди – чл.109 ал.1 от ЗВ. Посоченото законово разрешение сочи, че при установените факти заявителката в административното производство няма основание да й бъде учредено право на прокарване. Закона е предоставил съдебен ред за защита с нормата на чл.109 ал.2 от ЗВ, според която собствениците на служещия имот, ако търпят вреда от упражняване на сервитута, могат с предварителното разрешение на съда да извършат необходимите работи в господстващия имот на свои разноски. В мотивите към оспорената заповед се твърди, че заявителката търпи вреди от естественото оттичане на дъждовните и подпочвени води, и именно с цел да се пресече тяхното вредно влияние се учредява сервитут по чл.193 ал.3 от ЗУТ, но както вече се посочи, тази разпоредба дава право да се прокара отклонение от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. Съгласно §5 т.31 от ДР на ЗУТ техническата инфраструктура е система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването, канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната дейност. По силата на §5 т.32 от ДР на ЗУТ общи мрежи и съоръжения са мрежите и съоръженията до общите измервателни уреди в недвижимите имоти, включително разпределителни устройства. Не се твърди в оспорената заповед, нито се установява да съществува обща канализационна мрежа или хидромелиоративно съоръжение за напояване или отводняване, най-често на земеделски земи, към което заявителката да прокара отклонение, за да се ползва от изградената инфраструктура с цел отклоняване на естествено оттичащите се дъждовни и подпочвени води. Пристенният дренаж не е общо съоръжение а строителни работи с цел дъждовните и подпочвени води да не постъпват в по-ниско стоящия имот, поради вредното му влияния върху построените в този имот сгради, което пречи на ползването им. Хипотеза изцяло уредена от чл.108 и чл.109 на Закона за водите. Предвид изложеното се налага правен извод за учредяване на сервитут по чл.193 ал.1 вр. с ал.3 от ЗУТ, без да е налице най-важното основание, а именно заявителката в производството да има правото да прокара отклонение от обща мрежа на техническата инфраструктура. След като се установи съществуване на обща мрежа, до която имота трябва да има достъп се пристъпва и към проверка на другите условия – липса на съгласие, липса на друго техническо решение, избор на най-благоприятното разрешение и задължителното спазване на условията по чл.193 ал.5 от ЗУТ. В настоящия случай, действително са представени доказателства за липса на съгласие, предвид отправените нотариални покани, на които жалбоподателя и заинтересованата страна не са се отзовали, изготвена е предварително оценка, съобразено е положението на сградата, чието ненаводняване от дъждовни и подпочвени води се цели, но какви да бъдат строителните работи с цел да не се вреди на служещия имот е в компетентността на съда и най-вече, не е основание за учредяване на сервитут, който не зачита установения от чл.108 на ЗВ естествен, законов сервитут.

Претенцията за разноски на ответниците при този изход от спора е изцяло неоснователна.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Заповед № 10-00-653/13.04.2016г. на Кмета на община Стара Загора по жалбата на Д.С.А..

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: