Р Е Ш Е Н И Е

№ 305 29.11.2016г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на втори ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретаря А.А.

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 242 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка чл. чл.213 и сл. от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на С.К.Б. *** против мълчалив отказ и последвалия го изричен отказ на кмета на община Чирпан по искане с вх.№ 93-00-1416/11.05.2016г за изменение на регулационна граница между УПИ-І-2261 и ІІІ-2262 кв.155 по плана на гр.Чирпан, обективиран в писмо изх.№93-00-1416 от 25.05.2016г на кмета на общината.

Жалбоподателят твърди, че незаконосъобразно му се отказва изменение на действащия ПУП за имоти в кв.155 гр.Чирпан, а именно УПИ І-2261-негова собственост и УПИ ІІІ-2262 на К. Авр.А., като иска общата за тях вътрешна регулационна линия се „изправи”, т.е да се постави в съответствие с имотната граница отпреди промяната на дворищно-регулационния план, одобрен със заповед №РД-09-35 от 16.01.1996г, т.е.-по местоположението й съобразно плана, утвърден със Заповед № 14-03-65 /30.03.1983г на МСА. Жалбоподателят счита, че така ще се прекрати незаконосъобразното отчуждително действие на плана, одобрен със заповедта от 16.01.1996г. Счита, че изменението се следва служебно, тъй като не му е платено дължимото обезщетение, позовава се на §5 и §9 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ и чл.182а ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗКИР и на забраната за придобиване идеални части от дворищно-регулационни парцели по давност /чл.182б ЗКИР/. Иска се отмяна на оспорения отказ и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разходи.

Ответникът по жалбата - Кмет на община Чирпан, чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт Дончева, намира жалбата за неоснователна. Счита, че не са налице предпоставки за изменение на кадастралния, нито на регулационния план на соченото от жалбоподателя основание. Твърди, че не е налице неприложена регулация за територията на въпросните имоти. Местоположението на общата вътрешна регулационна и кадастрална граница между имотите било определено по еднакъв начин както с настоящия план, така и с предходния. Това местоположение било определено с Решение от 13.10.1983г по гр.д.№1867 /1982г на Старозагорския окръжен съд. Иска се от съда да отхвърли жалбата на Б. като неоснователна.

Заинтересованата страна - К.А.А., собственик на имот пл.№2262 твърди, че жалбата е неоснователна и иска отхвърлянето й. Отрича да е налице придаване на реална част от територията на имота на ищеца към неговия имот. Твърди, че не е възниквало задължение да заплати обезщетение за придаден по регулация имот, поради което и не са налице предпоставките за изменение на плана в тази хипотеза.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С.К.Б. е собственик на дворно място пл.№2261, урегулирано в УПИ І-2261, кв.155 по плана на гр. Чирпан, съседен на който имот от юг е пл.2262, регулиран като УПИ ІІІ-2262, кв.155— собственост на К.А.А..

Действащия кадастрален и регулационен план на гр.Чирпан е този, одобрен със Заповед № РД-09-35 от 16.01.1996г /л.7, л.63, л.65/. Видно е от този план, че регулационната и кадастрална граница между имоти пл.№ 2261 и 2262 е с чупка към имот пл.№2261.

Предходния кадастрален и регулационен план е одобрен със Заповед № 14-03-65 /30.03.1983г на Заместник министъра по строителството и архитектурата /л.68 и л.64/, като в него е нанесено изменение, съгласно решение от 13.Х.1983г на Старозагорския окръжен съд /л.64/. С посоченото съдебно решение от 13.10.1983г по гр.д.№1867/1982г Старозагорския окръжен съд е изменил заповед №140365 от 30.03.1983г за изменение на дворищната регулация между парцелите І, ІІ, ІІІ, І и ХІV кв.155 по плана на град Чирпан, като регулационната линия между парцел ІІІ-2262 и парцел V-2263 и парцел ІІІ-2262, ХІV-2260 и І-2261 е постановено да мине по червената защрихована линия на скицата от 03.10.1983г, която е и неразделна част от решението. Видно от тази скица, подписана от вещото лице и съдебния състав, указаното с червена защрихована линия местопожение на вътрешната регулационна граница между парцели /УПИ/ ІІІ-2262 и І-2261 е с чупка към последния /на жалбоподателя Б./, както е отразено и в сега действащия план.

За територията на гр.Чирпан не са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри.

Със заявление вх.№ 93-00-1416 от 11.05.2016г до Кмета на община Чирпан С.К.Б. е поискал изменение на плана изразяващо се във „възстановяване на правата гранична линия между УПИ І-2261 и УПИ ІІІ-2262” и да се прекрати „отчуждителното действие” на плана. Изразява несъгласие с получени преди това отговори по същия въпрос. Изложил е съображения, че не се следва решаване на спор за материално право по съдебен ред, а нанасяне на въпросната границата служебно по аргумент от чл.182а от ЗКИР.

С жалба вх.№ 2104/ 27.05.2016г. Б. е оспорил пред Административен съд Стара Загора мълчалив отказ на кмета на общината да се произнесе по това по това искане, какъвто счел че е формиран, и по която жалба е образувано настоящото дело.

На 25.05.2016г Кметът на община Чирпан е отказал исканото от Б. с горното заявление изменение на плана, видно от писмо изх.93-00-1416 от 25.05.2016г /л.16/. Отказът е мотивиран със следните съображения: действащия кадастрален и регулационен план на гр.Чирпан в частта за имоти пл.№ 2261 и пл.№2262 е одобрения със заповед № РД09-35 /16.01.1996г на кмета на общината. Кадастралната граница/нанесена с черен цвят/ между имоти пл.№ 2261 и пл.№2262 съвпада с регулационната линия между УПИ І-2261 и УПИ ІІІ-2262, нанесена със син цвят. Поправка и попълване на кадастралния план е посочил че следва да се процедира по реда на Наредба № 3/28.04.2005г за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, за което е нужно заявление от заинтересованите собственици /чл.58 ал.1 т.1/ с приложено геодезическо заснемане, предварително съгласуване на скицата проект с общинската администрация /чл.57 т.1, 3 и 9/, съставяне на акт и подписването му от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици.

Посоченото писмо, обективиращо изричен отказ по искането на Б. от 11.05.2016г е получено от него на 30.06.2016г и след оспорения мълчалив отказ по същото искане.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съдът приема жалбата за процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, адресат на акта и в срок. Подадената от Б. жалба срещу мълчалив отказ на кмета на община Чирпан по посоченото негово искане трябва да се приеме от съда и като жалба срещу последвалия изричен отказ, обективиран в писмо изх.№ 93-00-1416 от 25.05.2016г на кмета на община Чирпан. по аргумент от т.8 от ППВС№4/1976г и разпоредбите на чл.58 ал.3, чл.172 ал.3 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С подадената на 11.05.2016г молба в община Чирпан е заявено искане за изменение на дворищно регулационен план на гр.Чирпан касателно конкретно посочени имоти, доколкото искателят е заявил, че желае да де прекрати отчуждителното действие на дворищно регулационния план относно неговия имот, и което кореспондира на правото, регламентирано в §8 ал.2 т.3 от ПЗР на ЗУТ. Съгласно §8 ал.2 т.3 от ПР на ЗУТ, собствениците на поземлени имоти по ал.1 /а това са собствениците спрямо чиито имоти е прекратено отчуждителното действие на влезлите в сила но неприложени към датата на влизане в сила на Закона за устройство на територията дворищно регулационни планове - за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти/ могат да поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. Съгласно ал.4 на §8 ПЗР на ЗУТ, изменението на дворищнорегулационния план по §8, ал.2, т.3 се одобрява със заповед на кмета на общината, а поддържането на кадастралните планове, до одобряването на кадастралните карта и регистри за съответната територия, е предоставено на общинската администрация – арг.§4, ал.4 от ПЗР на ЗКИР. С оглед изложеното и доколкото за територията на гр.Чирпан не е одобрена кадастрална карта, писмо изх.№93-00-1416 от 25.05.2016г на Кмета на община Чирпан, с което твърдяното от Б. право да се измени местоположението на границата между посочените имоти в гр.Чипран е отречено, изхожда от материално и териториално компетентен орган.

Отказът за изменение на действащия план на община Чирпан обективиран в писмо изх.№93-00-1416 от 25.05.2016г, е в писмена форма и мотивиран. При постановяването му не се установяват такива нарушения на административно-производствените правила, които като съществени да обуславят нужда от отмяната му.

Оспорения акт се явява постановен и в съответствие с материалния закон, но не по всички съображения, изложени в него. За да откаже исканото изменение, Кметът на община Чирпан е изложил съображения за съвпадение на кадастралната и регулационни граници между имоти пл.№2261 и №2262, съответно УПИ І -2261 /собственост на Б./ и УПИ ІІІ-2262 /собственост на к.А., конституиран като заинтерисована страна по делото/, в кв.155 по плана на гр.Чирпан и по съображения че се следва преди това промяна на местоположението на имотната граница по реда на Наредба № 3/28.04.2005г. Относимо към твърдяното от С.Б. материално право на изменение на плана е само изявлението, че е налице съвпадане местоположението на регулационната и имотна граница между посочените имоти, което обаче се нуждае от допълнителни пояснения. В искането си за служебно изменение на плана С.Б. се основава на твърдението, че по силата на действащия план на гр.Чирпан е налице предвиждане за придаване на част от неговия имот към съседния от юг /имота на К.А./, която част не му е платена. Именно като отричане наличието на такова предвиждане на плана се явява изяснен смисъла на изявлението в оспорения отказ, че регулационна и имотна граници на имотите съвпадат, като този аргумент се явява верен и основателен при следните допълващи мотиви:

Жалбоподателят желае изменение на регулационната граница между неговия и съседния от юг имоти, като счита местоположението й за изменено с плана от 1996г, спрямо това от 1983г /предходния план/ и се позовава на §5 и §9 от РЗР на ЗКИР. Разпоредбата на §5 от ПЗР ЗКИР сочи как се нанася в кадастралната карта урегулиран поземлен имот, планът за регулация за който е приложен. Разпоредбата на §9 от ПЗР ЗКИР съдържа изменения и допълнения в ЗТСУ, вкл. с т.17 се създават чл.182а, чл.182б, чл.182 в и чл.182г в ЗТСУ /отм. ДВ, бр. 1 от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001г/, които отразяват законодателната промяна в действието на дворищно регулационния план, насочена към това да се прекрати отчуждителното му действие спрямо придадените към парцел недвижими имоти на други лица или спрямо частите на образуван по регулация общ парцел. Съгласно новата чл.182а, ал.1 от ЗТСУ/отм./, ако до влизане в сила на ЗКИР бъде заплатено дължимото обезщетение за придадените към парцела недвижими имоти на други физически и юридически лица по влязъл в сила дворищно регулационен план, съответно когато частите на образуван по регулация поземлен имот бъдат изравнение, планът се счита за приложен за тези части от парцела и границите им се приемат за граници на УПИ. Според ал.2, ако тези условия не бъдат изпълнени до влизане в сила на ЗКИР /01.01.2001г/, отчуждителното действие на дворищнорегулационните планове се пракратява за съответните имоти. А според ал.3 общините осигуряват настъпилите изменения по ал.1 и ал.2 служебно.

ЗТСУ бе отменен на 31.03.2001г с §20 от заключителните разпоредби на Закона за устройство на територията /ЗУТ/, като с §23 от ЗР на същия закон бе предвидено, че разпоредбите на други закони, които препращат към отменените ЗТСУ и ППЗТСУ, се отнасят към съответните разпоредби на този закон, т.е. на ЗУТ. Поради обстоятелството, че разпоредбите на чл.182а от отменения ЗТСУ съответстват на §8 ал.2 т.3 от ПР на ЗУТ, съдът намира, че искането на С. К.Б. следва да се квалифицира по текста на §8 ал.2 т.3 от ПР на ЗУТ. Отчуждителното действие на дворищно-регулационните парцели по ЗТСУ /отм/ бе нормативно регламентирано в чл.110, ал. 1 ЗТСУ (отм.). Според тази разпоредба дворищно регулационният план /с който се създават дворищно-регулационни парцели за жилищно и вилно застрояване/ има непосредствено отчуждително действие, тоест правото на собственост върху придадените по регулация части от един имот към парцел, отреден за друг имот и съсобствеността върху образувания от два маломерни имота общ парцел се придобиват по силата на самата регулация от момента на влизане в сила на дворищно-регулационния план. Това придобиване е под прекратително условие — ако до влизане в сила на следващия дворищно-регулационен план, планът предвиждащ придаване по регулация на част от един имот към съседен парцел, отреден за друг имот, или образуване на общ парцел от два или повече маломерни имота, не бъде приложен, новият план се създава въз основа на първоначалното (преди неприложения план) положение на недвижимите имоти /ТР №3 от 15.07.1993г по гр.д.№2/1993г на ОСГК на ВС/.

ЗУТ зачита регулационните граници на имотите по влезлите в сила и приложени дворищно-регулационни планове като имотни граници, но въвежда съществено различен режим за промяна на вътрешните регулационни граници между поземлените имоти и за създаване на нови съсособствени имоти, като налага т.нар.доброволна регулация, т.е.основана на съгласието на заинтересуваните собственици (чл.15 ал.2, ал.3, ал. 4, ал.5 ЗУТ) и само по изключение принудителна промяна на границите с вещноправни последици /напр.в чл.16 от ЗУТ/. Този нов принцип, въведен от ЗУТ, е обусловил нуждата от уреждане на отношенията, възникнали по повод приети по реда на ЗТСУ (отм) но все още неприложени дворищно регулационни планове, така че да им се осигури приемственост. Това е целта на разпоредбите на §6 и §8 от ПР на ЗУТ, като с тях отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно-регулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се продължава само временно - до изтичане на сроковете по §6 ал.2 и ал.4 ПР ЗУТ, след което това отчуждително действие отпада автоматично, по силата на закона, без дори и да е нужно провеждане на административна процедура по §8 ал.2 от ЗУТ (ТР №3 от 28.03.2011г на ВКС по т.д.№3/2010г на ОСГК). От това следва, че вещното действие на дворищно-регулационния план е под условие от прекратителен характер и не настъпва ако придаваемите места не са заети от собственика на имота, към който са придадени или не са заплатени / в което се изразява прилагането на плана/.

Последиците на §8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ се следват при наличие на следните предпоставки: 1. влязъл в сила дворищно регулационен план, заварен от ЗУТ; 2. предвижданията на същия да включват или образуване на съсобствени парцели по регулация или придаване на поземлени имоти или части от тях /т.е.отчуждителни последици/; 3. планът да не е приложен — да няма заемане и заплащане на придаваемите места. При съвкупната наличност на тези предпоставки, собствениците на поземлени имоти, спрямо чиито имоти е прекратено отчуждителното действие каквото са имали влезлите в сила но неприложени към 31.03.2001г планове, могат да искат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти.

В случая е налице заварен дворищно регулационен план - този от 1996г, т.е. първата предпоставка е наличе. Не е налице обаче втората - този план няма отчуждително действие спрямо имота на жалбоподателя с пл.№2261, касателно вътрешната му регулационна граница от юг. Установено е по делото, че южната регулационна граница на УПИ І-2261 /отразена с чупка навътре към имота/ съвпада с имотната граница и е идентично с местоположението й и по предходния план.

Според чл.33 ал.1 ЗТСУ /отм/ при изменение на дворищнорегулационен план на основанията, посочени в т.2, т.4 и 5 на чл.32 ЗТСУ/отм/, новият план се създава въз основа на първоначалното (преди регулацията) положение на недвижимите имоти. Ако от деня на заемане на придадените имоти по законния ред е изтекъл 10 годишен срок, парцелните граници се смятат за имотни. Съгласно чл.33 ал.2 от ЗТСУ /отм/, при изменение на дворищно-регулационен план на основанията, посочени в т.1 и т.3 чл.32 ЗТСУ, парцелните граници се приемат за имотни, ако до деня на откриване на производството за изменението, придадените имоти са били заети по законния ред или дължимото обезщетение за тях е било заплатено.

Предходен спрямо действащия е планът одобрен със заповед с №14-03-365 от 30.03.1983г за изменение дворищната регулация между парцелите І, ІІ, ІІІ, І и ХІV кв.155 по плана на град Чирпан и който план е бил обжалван от Аврам Костов А. и Димитър Костов А.. По силата на съдебно решение, постановено по гр.д.№1867/1982г на Старозагорския окръжен съд, планът е изменен, като е постановено местоположението на регулационната линия между парцел ІІІ-2262 и парцел V-2263 и парцел ІІІ-2262, ХІV-2260 и І-2261- да мине по червената защрихована линия на скицата от 03.10.1983г, която е и неразделна част от решението. Видно от тази скица, подписана от вещото лице и съдебния състав, указаното с червена защрихована линия местоположение на вътрешната регулационна граница между парцели /УПИ/ ІІІ-2262 и І-2261 е с чупка към последния /на жалбоподателя Б./, както е отразено и в сега действащия план.

Следователно планът от 1996г е приел парцелната граница между УПИ І и ІІІ, кв.155 за имотна, не е налице отнемане на част от имота на жалбоподателя с пл.№2261 и придаването й към имота от юг пл.№2262. В частта на чупката в регулационната граница от юг на УПИ І-2261, планът от 1996г, действащ и сега, се основава на постановеното със съдебното решение от 1983г положение. Липсата на отчуждително предвиждане на дворищно регулационния план на гр.Чирпан, действащ и понастоящем обуславя липса на задължение за уреждане на сметки на това основание, от тук не са налице и предпоставки за исканото изменение.

С оглед на изложеното жалбата на С.Б. се явява неоснователна, а постановения по негово искане с вх.№ 93-00-1416/11.05.2016г отказ за изменение на регулационна граници между имоти пл.№2261 и №2262 по плана на гр.Чирпан, Заповед № РД-09-35 от 16.01.1996г и обективиран в писмо изх.№93-00-1416 от 25.05.2016г на кмета на общината, като постановен от компетентен орган, при спазване на административно производствените правила, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон и целта на закона, е законосъобразен.

При този изход на спора, на жалбоподателя не се следват разноски.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.Б. против отказ за изменение на регулационна граница между имот с пл.№2261, урегулиран в УПИ І-2261 кв.155 и имот с пл.№2262, урегулиран в УПИ ІІІ-2262, кв.155 по плана на гр.Чирпан, одобрен със Заповед № РД-09-35 от 16.01.1996г, обективиран в писмо изх.№93-00-1416 от 25.05.2016г на кмета на община Чирпан, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: