Р Е Ш Е Н И Е

№260 02.11.2016г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На единадесети октомври 2016г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: И.А.

ПРОКУРОР: Димитрова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №250 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, образувано по исковата молба на И.Д.Д. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, с която са предявени в условията на обективно съединяване следните искови претенции:

Обезщетение в размер на 5 000лв. за причинени неимуществени вреди в периода от началото на 2013г. до 17.01.2014г. от лоши битови условия в затвора в град Стара Загора – администрацията не е осигурила достъп до санитарен възел и течаща вода . Течаща вода и санитарен възел в килията са осигурени от октомври месец 2015г.

Обезщетение в размер на 40 000лв. за неимуществени вреди от несвоевременно лечение, причинено от Медицинската служба към затвора в град Стара Загора в периода от 18.02.2015г. до 27.05.2016г. Твърди се, че Медицинската служба към затвора е бездействала вместо да осигури адекватно и своевременно лечение, в резултат на което се е усложнило заболяването на ищеца – увреждане на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с родикулопатия. Изписан от неврологичното отделение на СБАЛЛС София на 19.09.2012г. с поставена диагноза и назначено лечение. Въпреки това не му е предоставена адекватна медицинска помощ, въпреки оплакванията и съобщенията, че изпитва болки и страдания. През 2015г. изпратен на изследвания в Чирпан, но и след тях лекарите към Медицинската служба продължавали да твърдят, че му няма нищо и едва след като е припаднал е закаран в болницата в град Стара Загора, където се доказало, че страда от дискова херния, след което са му назначени и платени образни изследвания, а по-късно и оперативно е лекуван.

Обезщетение в размер на 15 000лв. за неимуществени вреди – причинени унижение, болки и страдания, от наложени наказания по обвинение, отправено му от служители на Медицинската служба, че симулира в периода от 18.02.2015г. до 27.05.2016г. Причинените неимуществени вреди от наложените наказания по обвинение в симулация са претърпени по-конкретно в следоперативния период на ищеца, когато се е възстановявал и е следвало да спазва постелъчен режим и да бъде освободен от дежурства по хигиена, както и от задължението да се храни в столовата. Медицинските бележки за тези отклонения от установения ред му били издадени без необходимите реквизити, поради което не са били приети от наказателния съд като доказателства и в резултат са потвърдени заповедите за налагане на дисциплинарните наказания. Наказван за това, че не може да слиза да се храни в столовата, не може да става от леглото сутрин и да го приведе в необходимия вид, като охраната на затвора го свалила от вишката с обвинение, че симулира, за което е наказван с карцер три дни.

Ответника –Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” чрез процесуалния си представител оспорва исковите претенции като твърди, че от представените доказателства се опровергават изложените от ищеца факти за несвоевременно лечение и за обвинение в симулация, за което е наказван, въпреки тежкото здравословното състояние. Представят се доказателства за проведените медицински изследвания, консултации и лечения, както и справки за условията, в които се изтърпява наказанието, считано от 18.02.2015г., когато ищеца постъпва отново в затвора. Не се оспорва, че битовите условия са променени с осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода от септември 2015г. Иска от съда да бъдат отхвърлени исковите претенции като недоказани.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на исковите претенции.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Ищеца е постъпил в затвора на 10.02.2012г и го е напуснал на 17.01.2014г., след което постъпва за пореден път на 18.02.2015г. за изтърпяване на наказание в размер на 2 години лишаване от свобода. Претендира обезщетение от 5 000лв. за неимуществени вреди от началото на 2013г. до 17.01.2014г., причинени му от липсата на санитарен възел и течаща вода. Не сочи други страдания, освен физиологичното неудобство и притеснение, което е извън съмнение.

Иска обезщетение в размер на 40 000лв. за неимуществени вреди – причинено усложнение на настъпило заболяване от бездействието на Медицинската служба към затвора в град Стара Загора да му осигури адекватно и своевременно лечение на вече диагностицирано заболяване в периода от 18.02.2015г. до 27.05.2016г.

Претендира се и обезщетение за претърпени в периода от 18.02.2015г. до 27.05.2016г. унижение, болки и страдания от наложени наказания по обвинение в симулация, отправено му от служителите на Медицинската служба и от охраната на затвора в размер на 15 000лв.,

По първия иск за осъждане на ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000лв., причинени от липса на санитарен възел и течаща вода в килията за времето от началото на 2013г. до 17.01.2014г, когато ищеца е освободен от затвора, поради изтърпяване на наложеното наказание, е налице презумпция за причинени вреди от положението, в което е бил поставен лишения от свобода, непредставляващи неизбежна последица от изтърпяване на наказанието. Извън разумното съмнение е, че всеки човек има нужда да задоволява основни физиологични потребности свободно, без да е необходимо да иска, да чака и да уведомява всеки път администрацията. По този въпрос съдебната практика е утвърдила стандарт за обезщетение на вредите, причинени от положението на лишените от свобода, без оглед на предвиденото в ЗИНЗС времево условие за привеждане на местата за лишаване от свобода в състояние, което осигурява необходимия физиологичен комфорт, така че да не се търпи страдание, повече отколкото е необходимо за изтърпяване на наложеното наказание.

По делото няма спор, че достъпа до санитарен възел и течаща вода са осигурени след месец септември 2015г, като в посочения исков период – началото на 2013г. до 17.01.2014г. ищеца не е имал свободен достъп за задоволяване на основни физиологични нужди от тоалетна и вода за хигиена. Съдът счита, че размера на претендираното обезщетение е прекомерно висок за причинените физиологични неудобства, които са вън от съмнение, като се има предвид, че други страдания не са наведени като основания в исковата молба. За тези вреди, които са вън от съмнение, а именно физиологичното неудобство и притеснение, съдът намира, че разумното обезщетение за периода, равен на една календарна година и седемнадесет дни е по 100лв. на месец или сумата от 1300лв.

Втората искова претенция, съдът намира за неоснователна поради следното: Ищеца е изписан от СБАЛЛС-София на 19.09.2012г. с диагноза неврит на десния седалищен нерв с вяроятно травматична генеза. В болницата е лекуван медикаментозно, а рентгеновото изследване към този момент не дава данни за дискова болест. На стр. 30 по делото е приложена епикриза, в която е вписано, че постъпва за първи път по повод на остро настъпила болка след вдигане на тежък предмет в областта на кръста и десния крак с изтръпване на пръстите на крака. Провел е амбулаторно лечение без сериозен успех. Липсва огнищна неврологична симптоматика, а от рентгенографията се установяват запазени дискови пространства. Субективните оплаквания не съответстват с обективната находка. Към този момент ищеца е в затвора в град Стара Загора, като на 17.01.2014г. е освободен. От този момент до 18.02.2015г. е имал възможност да лекува установеното му заболяване. След постъпването му на 18.02.2015г., от която дата твърди, че не му е предоставено лечение на заболяването установено в цитираната епикриза, в резултат на което настъпва и дисковата болест, са налице доказателства за няколко консултации с невролог и съответно неврохирург – на 07.07.2015г., на 11.09.2015г. и на 02.10.2015г. Тъй като медикаментозната терапия не е дала ефект на 08.10.2015г. е проведена консултация с неврохирург. Терапията, назначена от този специалист отново не дава резултати, поради което на следващия месец -23.11.2015г. е направена нова консултация с неврохирург. Насочен е за ЯМР на поясни прешлени и с оглед преценка за оперативно лечение. След което е хоспитализиран в Клиника по Неврохирургия на МБАЛ – Стара Загора от 29.02.2016г. до 07.03.2016г. В периода от постъпването на 18.02.2015г. до месец юли 2015г. действително няма данни за проведени консултации и лечения, но този факт не може да обоснове извод, че за период от около четири месеца е настъпило усложнение на заболяването. Няма данни, че неврита на десния седалищен нерв се е усложнил до хирургично лекуваното заболяване „Увреждане на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия”. В исковата молба се твърди, че ищеца е останал инвалид, поради бездействие на администрацията на затвора да извърши своевременно образни изследвания и да го насочи за лечение, но от данните за следоперативното възстановяване е видно, че няма парези и други усложнения. Освен това приетата по делото медицинска документация сочи на извод, че медицинската служба, имаща задължението на общопрактикуващите лекари е изпълнила задължението си предостави направление за преглед от специалист, в резултат на което на ищеца е предоставена специализирана доболнична помощ – консултации със специалист, съответно образни изследвания и хирургично лечение. Следователно, няма данни за бездействие от страна на администрацията на затвора, към която принадлежи и Медицинската служба. В амбулаторния лист за преглед извършен на 07.07.2015г. е записано, че ищеца се оплаква от облика и схващане в кръста. Болката ирадиира към десния крак, но няма тръпнене в същия. Назначена е медикаментозна терапия, но не и изследвания. Ако специалиста, който не е част от затворническата администрация е считал за нужно е следвало да назначи допълнителни изследвания. Това е негово задължение, а лекаря към медицинската служба, имащ задълженията на общопрактикуващ лекар е длъжен да издаде съответните направления и да изпълнява назначената терапия, което видно от амбулаторните листи и справки е сторено. От тези факти следва извода, че не е налице бездействие на Медицинската служба да назначи образни изследвания, чрез които своевременно да установи дисковата херния на 4 и 5 кръстов диск. В амбулаторния лист за преглед извършен от специалист на 11.09.2015г / стр-24 по делото/ е вписано, че от около три години / т.е. от 2012г/ след вдигане на тежести – спортувал вдигане на щанги, получил остри болки в кръста.Оттогава има рецидив на болки в кръста с ирадиация към двата крака, по-изразени в десния. Лекуван с аналгетици и витамини с временен ефект. Отново не е назначено образно изследване от този специалист. На втори октомври – прегледан отново от специалист със същите данни и сменено медикаментозно лечение. За да са възможни тези прегледи е необходимо действие на медицинската служба на затвора, което доказано е извършено, а именно издадени са направления за преглед и ищеца е бил консултиран. Въпроса за необходимостта от образните изследвания е в преценката на специалистите – невролог и неврохирург, към които ищеца е бил насочен. Основно от твърденията му в съдебно заседание стана ясно, че същият счита късно проведения ЯМР за причина да се стигне до оперативно лечение на настъпилото заболяване, но видно от медицинската документация, тези изследвания не са му били назначени от специалистите, към които е насочен за преглед. На 02.10.2015г. е извършен ЯМР, резултатите от който не сочат категорично на дискова патология, но и не я изключват. На 23.11.2015г. е насочен от неврохирург за ЯМР на лумбален отдел на гръбначния стълб, при което се установява голяма дискова херния в областта на диска между 4 и 5 поясен прешлен. В планов порядък е опериран в клиника по неврохирургия на 02.03.2016г., след оперативния период протича без усложнения, с подобрения и отзвучали оплаквания, съгласно епикризата на стр. 29 по делото. Предписано е да се носи лумбосакрален колан за един месец от операцията, да не се претоварва лумбалния отдел с тежести и излишни движения. Има право на два контролни прегледа в рамките на един месец от изписването – на 11.03.2016г. и на 17.03.2016г. в неврохирургична амбулатория. Това са прегледите, които му се полагат, поради което неоснователно се явява оплакването, че не му се предоставят и полагащите се прегледи. На 19.05.2016г. му е издадено направление за преглед от неврохирург, приложено на стр. 31 по делото. На същата дата е прегледна и извода на лекаря –специалист е за добър след оперативен период.

Предвид тези факти, настоящия състав на АС Стара Загора счита исковата претенция за недоказана като такава следва да бъде отхвърлена.

Искът за заплащане на обезщетение за причинени унижение, болки и страдания от наложени наказания в следоперативния период по обвинение, че симулира е неоснователен. Съдът по обезщетението е длъжен да съобрази решението на наказателния съд по въпросите за наличието на непозволено увреждане, причинителя и неговата вина, като в настоящия случай от Определение №723/28.04.2016г. на РС Стара Загора по ч.н.д.№1006/2016г. се установява, че Заповед №Б-86/18.04.2016г. на Началника на Затвора в град Стара Загора, с която на ищеца е наложено наказание „Изолиране в наказателна килия” за срок от три денонощия е законосъобразна. На стр. 3 от исковата молба са описани преживени кошмарни три нощи в наказателната килия, в която ищеца бил изолиран несправедливо, и което представлявало нечовешко отношение и унижение, наказание с цел да му се причини още повече болка, по обвинение отправено му от лекаря на медицинската служба, че симулира и се преструва, който лекар криел заболяването му и така той станал инвалид. От цитираното определение се установява, че ищеца е наказан за три денонощия не по обвинение отправено му от служителя на Медицинската служба, а защото на 23.02.2016г. не е спазил установения ред като сутринта не е изпълнил разпореждане на охраната на затвора да оправи леглото си и да стане. Само за яснота – никъде в епикризата за проведеното оперативно лечение не е предписано да се спазва постелъчен режим. Следователно, както е установил и РС Стара Загора отправено му разпореждане е законно и ищеца е бил длъжен да го изпълни.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Стара Загора Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София да заплати на И.Д.Д. ЕГН ********** сумата от 1300лв/хиляда и триста/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от липсата на санитарен възел и течаща вода в периода от 01.2013г. до 17.01.2014г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Д.Д. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София иск за заплащане на обезщетение в размер на 40 000лв. за претърпени неимуществени вреди от бездействие на медицинската служба към затвора в град Стара Загора за периода от 18.02.2015г. до 27.05.2016г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Д.Д. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София иск за заплащане на обезщетение в размер на 15 000лв за претърпени неимуществени вреди от наложено наказание от Началника на затвора в град Стара Загора, в периода от 18.02.2015г. до 27.05.2016г.

ОСЪЖДА И.Д.Д. да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” сумата от 350лв. /триста и петдесет/, представляваща минималния размер на възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: