Р Е Ш Е Н И Е № 313

гр.Стара Загора, 30.11.2016 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на петнадесети ноември

през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове:

при секретаря С.Х.

и в присъствието на прокурора Константин Тачев , като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 253 по описа за 2016 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба вх.№ 2445/ 23.06.2016г, подадена от С.С.И., понастоящем в Затвора гр.Стара Загора против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София за присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лв за претърпени неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразни действия и бездействия на служители в Ареста гр.Стара Загора за периода 16.11.2015г-01.02.2016г. Твърди, че вредите са причинени от неосигуряване на нормални битови, хигиенни и жилищни условия. В исковата молба подателят посочва, че в килията му е пребивавал болен човек, който впоследствие починал, че не се осигурява престой на открито, достатъчна жилищна площ, достъп до санитарен възел и течаща вода. Според него е ограничавано времето за свиждане и телефонни разговори. При тези условия психичното и здравословното му състояние се повлияли отрицателно.

Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София чрез процесуалния си представител юрисконсулт Стоянова в съдебно заседание и в представен писмен отговор оспорва предявения иск. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не е установено наличието на кумулативно изискуемите по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за причинени на С.И. неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност, за което са изложени подробни съображения. Твърди, че нормативно въведените изисквания за минимална площ на едни лишен от свобода, за санитарно помещение и течаща вода в спалното помещение, за пряк достъп до дневна светлина и възможност за естетствено проветряване не са част от действащото законодателство към исковия период. Излага доводи, че произтичащите ограничения за лишените от свобода от установения порядък чрез графици за обслужане нуждите на задържаните лица са свързани с изискванията за сигурност и охрана, които са еднакви за всички задържани лица /обвиняеми и подсъдими/. Обосновава, че в арестните помещения се осъществяват дейности по дезинсекция, дезинфекция и дератизация, че постелъчното бельо се изпира в специално перално помещение, а хигиената в килийните помещения зависи от нейните обитатели. Счита, че И. не е ангажирал доказателства за твърдените от него неимуществени вреди и за незаконосъобразно бездействие на администрацията на ареста. Посочва, че непродължителното му пребиваване в Ареста Стара Загора не предполага ефективно настъпване на сериозно и трайно увреждане на физическото и психичното му здраве. По изложените съображения моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Счита, че твърденията на ищеца за лоши санитарно-битови, медицински и други условия в Ареста гр.Стара Загора не се подкрепят от събраните доказателства. Предлага искът да бъде оставен без уважение.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Ищецът С.И. *** на 17.11.2015г с постановление на прокурор при Районна прокуратура Стара Загора № 4937/ 2015г. На 20.11.2015г с Определение на Окръжен съд Стара Загора му е определена мярка за неотклонение „Задържане под стража”. На 01.02.2016г е приведен в Затвора гр.Стара Загора в изпълнение на Постановление № 4301/ 27.01.2016г на прокурор при Окръжна прокуратура Стара Загора.

За периода на задържане е настане в килия № 9 с площ 9.60 кв.м. с две легла и още едно лице, както и в килия № 5 с площ 11.20кв.м. с четири легла тип „вишка” и още две и три лица. За процесуално-следствени действия е извеждан 10 пъти. За престой на открито не е извеждан на 24 дати при налични 21 декларации за отказ. Тези обстоятелства са описани в приетата като доказателство справка рег.№ 3138/ 05.08.2016г на ГДИН - ОСИН Стара Загора, изготвена от КО Арест Стара Загора и представена от ответника. Справката е оспорена в частта за провежданите престои на открито, но за неистинността й не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест доколкото се касае за оспорване на официален документ - съставен от длъжностно лице от администрацията на Ареста Стара Загора въз основа на данни, съдържащи се в официални книжа и ангажира ответника ГДИН предвид поставения регистрационен номер от този орган.

Представената от ответника Справка рег. № 3137/05.08.2016 г. за материално-битовите условия в Ареста Стара Загора, изготвена от КО Тодор Дешлиев, е оспорена изцяло. В тази връзка е допусната и назначена комплксна съдебнотехническа и икономическа експертиза. От приетото без оспорване заключение и обясненията на вещите лица в съдебно заседание се устатановява, че за процесния период килиите в Следствения арест са оборудвани с тръби, по които минава топла вода. За отопление се използват също калорифери и климатици в изправно техническо състояние. Достъпът на чист възхух се осъществява с респираторна система по таваните на килиите. Системата е с достатъчен капацитет при пълна заетост на килията да осигури непрекъснат достъп на чист въздух. Само в килия № 7 има тоалетна с течаща вода, останалите са снабдени с химически тоалетни, наподобяващи кофи. Достъпът до слънчева светлина е индиректен чрез прозорец откъм буферен коридор. Всяка килия има отвор над вратата, обезопасен с метална решетка към вътрешния коридор, откъдето има достъп на светлина и въздух. Експертите са установили, че ищецът е настаняван в килии № 14 за 72ч и в № 9 за 3 дни, двете с площ 9.60кв.м. с налични две легла, шкаф и химическа тоалетна, както и в килия № 5 от 23.11.2015г, която е с площ 11.20 кв.м. с четири легла, шкаф и химическа тоалетна. Свободната площ за придвижване за едно лице е около 2 кв.м. като се приспадне заетата площ от легла, маса, стол и шкаф. В Следствения арест не се съхраняват документи за поставянето на химическите тоалетни. Поддръжата и обслужването им се извършва от самите арестанти. През процесния период килиите на са обработвани срещу насекоми, гризачи и други вредители. Последната обработка е извършена на 20.08.2015г. поставени и работещи са 4бр душове и 3 бр бойлери. Ищецът е провел 5 телефонни разговора за времето на задържане.

Между страните е обявено за безспорно обстоятелството, че по време на престоя на ищеца С.С.И. в килия № 9 на Следствения арест в Стара Загора там е било настанено друго лице, впоследствие починало в килията. Видно от Постановление от 20.01.2016 г. за прекратяване на досъдебно производство № 122/2015 г. на ОСО при Окръжна прокуратура Стара Загора, причината за смъртта на настаненото с ищеца лице Стефан С. е белодробна емболия, настъпила на 23.11.2015г.

От показанията на разпитания свидетел Тодор Дешлиев - командир на отделение в сектор „Арести” Стара Загора, се установява, че не е имало пречки ищецът С.И. и починалото лице Стефан С. да бъдат настанени в една килия. След настъпване на смъртта И. е престоял в килията до идване на медицински екип, после е преместен. Подавал е оплаквания, че не иска да бъде с други лица, но претенциите му не са удовлетворявани поради условията в ареста. Провел е само едно свиждане с майка си. Свидетелят лично, в извънработно време, го е отвел на преглед при зъболекар и е заплатил извършената манипулация със собствени средства. Престоят на открито се провежда в специално обособено помещение, в което влизат дневна светлина и въздух, но не е открито дворно място.

По делото са представени и приети като писмени доказателства Седмичен график за разпределение на времето в Ареста Стара Загора; Справка за задържаните лица в сектор „Арести” Стара Загора за месеците ноември 2015 г., декември 2015 г. и февруари 2016 г, Заповед № Л-6399/ 26.10.2010г на Главния директора на ГДИН за вътрешния ред в арестите.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество - частично основателен и доказан.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварително установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да са при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред.

В случая се претендират неимуществени вреди като резултат от незаконосъобразните действия и бездействия на ГД "ИН" и на длъжностни лица от нея, за период на престой в ареста от 17.11.2015г до 01.02.2016г. Предметът на делото е очертан в исковата молба, според която се търси обезщетяване за твърдени от С.И. претърпени неимуществени вреди, като последица от липса на достатъчно жилищна площ в килията, на достъп до санитарен възел, течаща вода, достатъчно осветление и вентилация, както и лоши хигиенни условия в килията, липса на престой на открито и на достатъчно по продължителност свиждане.

Съгласно чл. 43, ал.3 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв.м., като в закона /в действащата за периода на исковата претенция редакция на §13 от ПЗР на ЗИНЗС ДВ бр.103 от 2012г/ изрично е посочено, че тази разпоредба влиза в сила от 01.01.2019г. Съгласно чл. 43, ал.2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, като в ал.4 е посочено, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона. В чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС е регламентирано, че в спалните помещения на местата за лишаване от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, а количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. В ал.3 е предвидено на лишените от свобода да се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Съгласно § 9 / предишен § 6 – ДВ, бр.20 от 2014г/ от ПЗР на ППЗИНЗС, тази норма влиза в сила три години след приемането на програмата по §11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерския съвет за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода. С оглед предвидения отлагателен срок за влизане в сила на посочените разпоредби, нормативно въведените изисквания за минимална жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, за пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, не са част от действащото законодателство за периода на исковата претенция. Макар формално да не е налице нормативно регламентирано задължение за администрацията на местата за лишаване от свобода съдът счита, че администрацията на затвора/ареста е длъжна да осигури на задържаните лица такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и унизяване на човешкото им достойнство, в какъвто смисъл са и препоръките в докладите на Европейската Комисия за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание.

В част четвърта на ЗИНЗС е регламентиран редът на изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража. Съгласно чл.240, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото в тази част не се предвижда друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража. Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. А разпоредбата на чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС предвижда правото на лишените от свобода на престой на открито не по-малко от един час на ден.

Спорният въпрос по настоящото дело е дали конкретните жилищни /битови/ и санитарно-хигиенни условия, при които С.И. е бил поставен за процесния период на пребиваването му в Ареста Стара Загора за изтърпяване на мярка за неотклонение «задържане под стража», сочат накърняване на признатото му право по чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария и на правото му по чл.10, т.1 от Международния пакт за гражданските и политическите права /обн. ДВ бр.60/ 1970г., в сила за РБългария от 23.03.1976г./ и в този смисъл представляват нарушавание на забраната по чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

Разпоредбата на чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария прокламира, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. В чл.10, т.1 от Международния пакт за гражданските и политическите права изрично се предвижда, че всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство. В чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща, че осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На това право на лишените от свобода съответства насрещното административно задължение при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им /чл.2, т.3 от ЗИНЗС/.

Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека /вкл. и във връзка с дела, водени срещу България/, е установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право. Според ЕСПЧ „безчовечно или унижаващо отношение” предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно мотивите на Решение на ЕСПЧ от 02.02.2006г. по делото Йовчев срещу България „мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, че начина и метода на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането и че като се имат предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени”. А според изложените мотиви в Решение от 28.10.1998г по делото Асенов и други срещу България съдът следва да вземе предвид особено здравословното състояние на задържаното лице.

От доказателствата по настоящото дело безспорно се установява, че за периода на задържане ищецът И. е бил настанен в килии в килии № 14 и в № 9, двете с площ 9.60кв.м. с налични две легла с още едно лице и в килия № 5 с площ 11.20 кв.м. с налични четири легла с още две и три лица. Видно от обясненията на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, свободната площ за придвижване /жилищната площ/ в спалните помещения за едно лице е около 2 кв.м. като се вземе предвид и мястото, заето от трайно легла, маси, столове и шкафове. А в своята практика Европейският съд по правата на човека приема, че ако затворниците имат на разположение по-малко от 3 кв.м. жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията. В случая пренаселеността е толкова сериозна, че представлява сама по себе си нарушение на чл.3 от Конвенцията. Отделно, тя води до нарушение на тази разпоредба при комбиниране с други аспекти на условията на задържане – като например липса на уединение при използване на тоалетната, лоша вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж въздух, липса на подходящо отопление или липса на основна хигиена. Това води до ниво на страдание, което надвишава присъщото на задържането /Решение по делото Нешков и други срещу България/.

Не е спорно обстоятелството, че помещението, в което се е осъществявал „престой на открито” всъщност не е на открито, а представлява затворено помещение с прозорец. Упражненията на открито, както и условията, в които лишените от свобода могат да ги правят, са основен гарант за благополучието на задържаните. Липсата на такава възможност за лицата в Ареста Стара Загора сочи на влошени условия на задържане. За конкретния случай следва да се има предвид обаче, че ищецът се е отказал от правото си на престой на открито дори в пригоденото за целта помещение през 21 дни от общо прекараните 75 дни в ареста. На следващо място се установява, че до килиите няма пряк достъп на слънчева светлина и чист въздух, които са основни елементи на живота. Разположението на калориферите и климатиците в коридора пред килиите, съпоставено с малките отвори на вратите, през които може да навлиза топлина, сочи недостатъчна адекватност на отоплението. Негативният ефект от тези три елемента от условията на задържане в съчетание с липсата на двигателна активност на открито надвишава прага на тежест, свързан с лишаването от свобода, дори това да не продължава дълго във времето.

По делото е безспорно обстоятелството, че спалните помещения, в които е настаняван И., не са оборудвани със санитарен възел и мивка с течаща вода, а с химическа тоалетна. Санитарното помещение е общо, достъпът до което съгласно установения режим е по график три пъти дневно /Седмичен график за разпределение на времето в Ареста Стара Загора/ и винаги при поискване /Заповед № Л-6399/ 26.10.2010г на Главния директора на ГДИН за вътрешния ред в арестите/. При тези данни и с оглед липсата на опровергаващи ги доказателства не се установява прилагането на нормативно регламентираните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения да са довели до необосновано нарушаване на основни права на И. /право на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство/ и да са рефлектирали неблагоприятно върху личната му сфера.

Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал.1, т.2 от ЗИНЗС "Лишените от свобода имат право на свиждания не по-малко от два пъти месечно". Съответно редът и условията при които следва да се провеждат свижданията на осъдените лица, намиращи се в заведения от закрит тип е регламентиран в чл. 73, ал.1-9 от ППЗИНЗС. Свижданията според разпоредбата на чл. 73, ал.1 от ППЗИНЗС се провеждат в предварително определени дни и в специално обзаведени помещения в присъствието на служител от администрацията. Те са с продължителност до 40 минути. В разпоредбата на чл.79, ал.1 от ППЗИНЗС е регламентирано правото на лишените от свобода да провеждат телефонни разговори за своя сметка чрез телефонен апарат от доставчик на телефонни услуги, с който има сключен договор. От заключението на комплесната експериза е видно, че през исковия период И. е провел 5 телефонни разговора По делото не се събраха никакви доказателства, че в процесния период на ищеца са нарушени правото на свиждане и на провеждане на телефонни разговори.

Неоснователно е и твърдението в исковата молба, че администрацията на ареста е неглижирала здравословното състояние на лицето, настанено заедно с ищеца в една килия, пренебрегнала е молбите на ищеца да бъде преместен, поради което настъпилата смърт го травмирала и се влошило психичното му състояние. Тези твърдения не се потвърждават в хода на процеса от ангажираните доказателства. От свидетелските показания и данните в Постановление от 20.01.2016 г. за прекратяване на досъдебно производство № 122/2015 г. на ОСО при Окръжна прокуратура Стара Загора се установява, че не е съществувала пречка двете лица да бъдат настанени заедно и че в рамките на около половин час след смъртта ищецът е изведен от килията. Следователно настъпилият неблагоприятен факт не се дължи на действия или бездействия на длъжностните лица от ареста. Негативното възприемане от страна на ищеца е субективна реакция, която категорично не е свързана с условията, при които изтърпява наложена му мярка за неотклонение.

Не се установи по безспорен начин бездействие на служителите на ответника по повод лоша битова хигиена в килиите, свързана с наличие на насекоми и гризачи. Действително през исковия период дезинфекция и дератизация не са извършвани, но не се констатира и нужда от такива действия. От заключението на комплесната експериза е видно, че вентилационната система функционира и има достатъчен капацитет да осигури необходимия въздух при пълна заетост на килията.

Гореизложените обстоятелства /пребиваването почти 24ч. в денонощието в спално помещение от около 6 кв.м. и свързаната с него липса на двигателна активност, липса на пряка слънчева светлина, естествено проветрение, адекватно отопление и престой на открито/ в своята съвкупност и преценени с оглед периода на пребиваване в следствения арест /39 дни при първото задържане и 13 дни при второто/ неминуемо водят до потискане, унижаване, неблагоприятно засягане на личността, до накърняване на човешкото достойнство и до физически болки и страдания. Причинените на Милен Бонев неудобства надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложената му мярка за неотклонение и са довели до понесени от него страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на най-тежката мярка за неотклонение. С оглед обичайните правила за условия на живот, съответстващи на изискванията за хуманно отношение, което да не накърнява човешкото достойнство, условията, в които е бил поставен Милен Бонев при пребиваването му в следствения арест гр.Ямбол предвид кумулативния им ефект следва да бъдат квалифицирани като унижаване на човешкото достойнство по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, а това нарушение на чл.3 от ЕКПЧ неминуемо е свързано с настъпване на вреди, т.е. предизвиква страдание у всеки човек /Дело Нешков срещу България/. На доказване подлежат вреди над това ниво, като за конкретно твърдяното от ищеца трайно психично увреждане не са ангажирани доказателства въпреки дадените от съда указания.

С оглед на гореизложеното съдът приема за доказани фактите относно описаните в исковата молба битови и санитарно-хигиенни условия, при които е бил поставен ищецът при пребиваването му в Ареста гр.Стара Загора: недостатъчна жилищна площ, липса на пряка слънчева светлина, естествено проветрение, адекватно отопление и престой на открито. Като резултат следва да бъде ангажирана отговорността на държавата поради незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на администрацията в следствения арест за неспазване на изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС, което бездействие е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от ЕКПЧОС. При осъществяване на правнорегламентирана дейност длъжностните лица от администрацията на ареста са нарушили изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС, което е довело до накърняване на правото на задържаното под стража лице на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство. Действително по делото няма данни за извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения и до емоционални и физически страдания. Липсата на подобна цел обаче не може категорично да изключи нарушението на чл.3 от ЕКЗПЧОС /решение от 09.06.2005г И.И. срещу България, решение от 15.07.2002г Калашников срещу Русия/. Освен това отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е обективна, т.е. държавата отговаря за вредите, причинени от нейни органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия и бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. Ирелевантно е обстоятелството, че съществуват обективни трудности за привеждане на затворническите/арестните помещения в съответствия с изискванията и европейските стандарти за условията в местата за лишаване от свобода/задържане под стража - необходимо и достатъчно е да бъде установено настъпване на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага, неимуществени субективни права и основни ценности, което следва закономерно от обективния факт на наличие на незаконосъобразна административна дейност.

Установените негативни преживявания, физически и психичен дискомфорт на С.И., надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наложената му мярка за неотклонение, макар и без увреждане на здравето като следствие от тях, са довели до унижаване на човешкото му достойнство и представляват неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация в нарушение на изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. Затова според настоящия съдебен състав кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ - по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. С оглед посочените по-горе обстоятелства и факта, че С.И. е пребивавал 75 дни в Ареста гр.Стара Загора, където е бил поставен в условия унижаващи човешкото достойнство, предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания без настъпили трайни последици, съдът приема, че исковата претенция следва да бъде уважена до размер 200лв.

В останалата част до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 20 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Според изхода на делото на ответника не се дължат разноски по аргумент от разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, но той следва да бъде осъден на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ да заплати направените разноски за експертиза в размер на 309.12лв и внесената от ищеца държавна такса в размер на 10лв.

Водим от горните мотиви и на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, бул.„Ген. Н. Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ на С.С.И. ЕГН **********,***, сумата 200 /двеста/лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 16.11.2015г-01.02.2016г в резултат от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Ареста гр.Стара Загора, изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия в Ареста гр.Стара Загора.

ОТХВЪРЛЯ иска С.С.И. против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София в останалата му част до 20 000 лв като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, бул.„Ген. Н. Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ на С.С.И. ЕГН **********, сумата 10 /десет/лв, представляваща държавна такса.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, бул.„Ген. Н. Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Административен съд Стара Загора сумата 309.12 /триста и девет лв дванадесет ст/, представляваща разноски за експертиза.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: