Р Е Ш Е Н И Е

№232 06.10.2016 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

при секретар З.Д. като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело №257 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Делото е образувано по жалба на Ж.М.Ж. *** против Заповед №16-1228-000195/17.03.2016 год. на Началник Група в сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора, с която на Ж. е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството за управление на водач, който управлява моторно превозно средство в нарушение на чл.157, ал.8 - до заплащане на дължимата глоба”. Жалбоподателят оспорва заповедта, като издадена в противоречие материалния закон. Направено искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

Ответникът – Началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора, редовно призован, чрез процесуалния си представител юриск. Алексиев изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид приетите по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, както и относимите правни разпоредби и извърши служебно цялостна проверка на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед №16-1228-000195 от 17.03.2016 год. на Началника на група в сектор „ПП” при Областна дирекция на министерство на вътрешните работи – Стара Загора, на жалбоподателят Ж.М.Ж. е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на водач, който управлява моторно превозно средство в нарушение на чл.157, ал.8 - до заплащане на дължимата глоба”. В същата се съдържа указание за реда и срока на обжалване. Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи обстоятелствата, че Ж.Ж.,*** на 17.03.2016 год. около 11.00 часа лек автомобил „Опел Вектра” с рег. №СТ 1447 АХ по бул.”Ал. Батенберг” в посока изток, като при проверка е установено, че на Ж. е връчено наказателно постановление №1359/10.05.2013 год., влязло в сила на 16.12.2015 год. и фиш №С/51192, издаден на 20.07.2014 год., чиито глоби не са заплатени в едномесечен срок. Запознавайки се с констатациите на акта, административният орган приема наличие, на основание по чл.171, т.2, б."д" от ЗДвП, за налагане на принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление на водач, който управлява моторно превозно средство в нарушение на чл.157, ал.8 - до заплащане на дължимата глоба”.

В заповедта не е посочено на коя дата е връчена на Ж., а жалбата е депозирана в деловодството на ОД на МВР Стара Загора на 27.04.2016 год. При така установените факти и при липса на възражение от страна на ответника, съдът намира жалбата по делото за допустима, като подадена от лице с правен интерес от обжалването и в срока за това, а разгледана по същество, за неоснователна, по следните съображения:

По делото е приета като доказателство административната преписка по издаване на оспорения акт и са представени доказателства за компетентност на ответния административен орган – Заповед с №8121з-48/16.01.2015 год. на Министъра на вътрешните работи, с която се определят основните структури на МВР, които да осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата и Заповед №349з-275/29.01.2015 год. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора за определяне на длъжностните лица, упълномощени да налагат ПАМ по Закона за движение по пътищата. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че ответникът по делото притежава необходимата компетентност да налага ПАМ. Жалбоподателят не е направил възражение за компетентността на органа, но при извършената служебна проверка на основание чл.168 от АПК, съдът намира, обжалваният административен акт за издаден от компетентен орган.

Принудителните административни мерки по чл.171, т.2 ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат с доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл.193, ал.1, изречение първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. Всъщност спор относно фактическата обстановка по делото не съществува между страните. Не е спорно, че на посочената дата жалбоподателят е бил спрян за проверка, както и че за извършени от него нарушения, са му били наложени административни наказания глоби, с описаните в оспорената заповед наказателно постановление и фиш. Не е спорно също така, че същите не са заплатени, видно от изричното волеизявление на жалбоподателя в съдебно заседание. Възраженията му относно незаконосъобразността на наказателното постановление, както и на фиша, са ирелевантни за настоящия спор. Същите подлежат на разглеждане в производството по тяхното обжалване, но не и в настоящето производство. Дали действително е било извършено административно нарушение от Ж., както и при какви обстоятелства е без значение за настоящото дело.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.171, т.2, б."д" от ЗДвП, във връзка с чл.59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспореният акт е мотивиран, посочени са всички обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управлението на МПС от страна на Ж.Ж., без да е заплатил връченото му и влязло в сила наказателно постановление, както и на връченият му фиш.

Съгласно чл.171, т.2, б."д" от ЗДвП, принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на водач, който управлява моторно превозно средство в нарушение на чл.157, ал.8 - до заплащане на дължимата глоба” се налага при наличието на визираните в закона предпоставки – управление на МПС в нарушение на чл.157, ал.8. Разпоредбата на чл.157, ал.8 от ЗДвП, предвижда, че наказателното постановление заменя талона за срок от един месец, от влизането му в сила, съответно на определението или решението на съдът при неговото обжалване. В конкретния случай, е безспорно, че Ж. е управлявал МПС, а посоченото в заповедта наказателно постановление №1359/13 от 10.05.2013 год. на Началника на РУП – Казанлък му е връчено в условията на отказ на 08.12.2015 год., което обстоятелство е отразено по надлежния ред в приложеното по делото наказателно постановление. На същото е отбелязано и датата на влизането му в сила – 16.12.2015 год. Видно от приложената справка за нарушител, при съставянето на акт за установяване на административно нарушение №Т/118688/14.04.2013 год., са отнети на жалбоподателят СУМПС и контролния талон, а при съставянето на акт за установяване на административно нарушение №Г/68207/17.03.2016 год., въз основа на който е съставено наказателно постановление №1359/13 от 10.05.2013 год. на Началника на РУП – Казанлък е отнето само СУМПС. Това доказва, че контролният талон не е бил върнат на Ж. и същият е отнет от 14.04.2013 год. до настоящия момент. Видно от представеният приемо-предавателен протокол по делото, посоченият в оспорената заповед фиш серия С, №0511962/20.07.2014 год. е бил предаден за принудително събиране от органите на ТД на НАП – Пловдив. По делото не са представени доказателства за осъществено заплащане на глобите от страна на жалбоподателят, нито пък същият твърди това обстоятелство. Доколкото в случая се касае за доказване на положителен факт, то доказателствената тежест е на жалбоподателят. Такива писмени доказателства не бях представени, а с оглед на изричното му воляизявление в съдебно заседание, че същите не са платени и не смята да ги плати, доказват наличието и на тази материалноправна предпоставка. Следователно, при извършената проверка на 17.03.2016 год. в гр. Казанлък, Ж. е управлявал моторно превозно средство, без контролен талон и при наличието на неплатени наказателно постановление и фиш. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са налице всички материално-правни предпоставки за налагането на ПАМ.

Процесната ПАМ има временен характер, като срока й на действие е ограничен до заплащането на глобите. При установяване на предпоставките, органа действа в условията на обвързана администрация и е длъжен да издаде административният акт. Административният орган има една единствена възможност в този случай – да издаде заповед, с която да наложи принудителната административна мярка.

В хода на съдебното производство не е оспорена истинността на събраните по административната преписка доказателства по реда на чл. 193, ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК от страна на жалбоподателя. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл.171, ал.1, изр. първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. Доказателствата по административната преписка съдът цени, защото са безспорни и следващите от тях фактически установявания са конкретни, логични, съответстват си и не са опровергани. На основание чл.17, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на АУАН във вр. с чл.179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл.189, ал.1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл.42 от ЗАНН - съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба - чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл.40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. Не подлежи на преценка от съда по настоящия спор съставомерността на посоченото като извършено в АУАН административно нарушение, по арг. от чл.17, ал.2 от АПК, във вр. с чл.179, ал.1 от ГПК, а следва да се прецени само валидността на този акт. На основание посоченото, следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна в мотивите му. Не твърди, нито е представил доказателства, че е платил глобите, с което да опровергавае отразеното в приложеният АУАН.

При установената от административния орган фактическа обстановка налагането на принудителна административна мярка е било задължително. Срокът на действие на тази принудителна административна мярка не е неограничен. Законът обвързва налагането и със срок – до заплащането на съответната глоба. Административният орган е съобразил това ограничение и е определил срок на действието на мярката по този начин.

Проверката на законосъобразността на един административен акт се извършва към момента на неговото постановяване, респективно издаване – чл.142, ал.1 от АПК. В конкретния случай, това е датата 17.03.2016 год., към която дата са били налице всички законови предпоставки за налагането на оспорената ПАМ и като такава заповедта се явява законосъобразна.

Въз основа на изложеното за преценката на събраните доказателства и относимите правни разпоредби, съдът намира за установено фактическото и материалноправно основание за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2, б."д" ЗДвП. Поради изложено за издаване на обжалваната заповед от компетентен орган и в предвидената форма, като не се констатираха допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила по издаването й, наличие на соченото правно и фактическо основание, както и при спазване на предвидената в закона цел - за преустановяване на извършването на административно нарушение, то същата е законосъобразна и не е налице основание по чл.146, т.1-5 от АПК за оспорването й. Жалбата е неоснователна и съдът следва да постанови решение за отхвърлянето й.

В съдебно заседание, процесуалният представител на ответника претендира направеното по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. По смисъла на чл.143, ал.4 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 във вр. с ал.3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК жалбоподателя дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ОД на МВР Стара Загора в размер на 300.00 лв. съгласно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата. В тази насока вж. и ТР №3/13.05.2010 год. по т.д. №5/2009 год. на ОС на колегиите на ВАС.

При този изход на делото, съдът намира, че искането е основателно, поради което и жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника разноските по делото.

Видим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, административен съд Стара Загора,

Р Е Ш И:

ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Ж.М.Ж. *** против заповед №16-1228-000195/17.03.2016 год. на Началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР гр. Стара Загора, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2, буква ”д” от Закона за движение по пътищата - „временно отнемане на свидетелството за управление на водач, който управлява моторно превозно средство в нарушение на чл.157, ал.8 - до заплащане на дължимата глоба”, като неоснователна.

ОСЪЖДА Ж.М.Ж., ЕГН ********** *** да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, ул.”Граф Игнатиев”№16, представлявана от Директора Николай Кирков сумата от 300.00 /триста/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: