Р Е Ш Е Н И Е № 274

гр. Стара Загора, 01.11.2016г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА

Членове :

при секретар С.Х. и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 273 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.171, т.5, б.”б” от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от М.Х.З. от гр.Чирпан със съдебен адрес ***, офис 1 против против приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик” - репатриране на лек автомобил рег. № СТ 9450 ВК, собственост на жалбоподателката, разпоредена на 03.06.2016г от служители на ОД на МВР Ст.Загора. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за липса на основания за репатриране на автомобила поради неправилното му паркиране. Въз основа на наведените оплаквания е направено искане за отмяна на заповедта и присъждане на разноските по делото.

Ответникът по жалбата - Красимир Христов Кръстев, старши полицай в звено „Общинска полиция” Стара Загора на сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Алексиев оспорва жалбата като неоснователна. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

С оспорената ПАМ от 03.06.2016г, постановена на основание чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, е репатриран паркираният лек автомобил марка „Шкода”, модел „Октавия”, рег. № СТ 9450 ВК, собственост на жалбоподателката З.. От фактическа страна е обоснована с паркиране на МПС на 03.06.2016г в 10.15ч на „инвалидно място” на ул.”Св.Княз Борис” в гр.Стара Загора. От правна страна е посочен чл.57, ал.1, т.12 от Наредбата /вероятно Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на община Стара Загора - достъпна на интернет страницата на общината/, за което е съставена докладна записка № 510/ 06.06.2014г от ответника Красимир Христов Кръстев, старши полицай в звено „Общинска полиция” – Стара Загора към ОД на МВР гр.Стара Загора и са направени снимки дата и час „03.06.2016 10:15” /л.37-л.44/.

В докладна записка № 513/ 06.06.2014г ответникът Красимир Кръстев е отразил, че на предното обзорно стъкло на автомобила е имало поставена инвалидна карта, на която не се виждат ясно номера и валидността. Този автомобил системно бил паркиран на инвалидното място през цялата работна седмица. Тъй като ответникът виждал, че не се паркира от лице с увреждания, на 03.06.2016г взел решение за неговото репатриране. За освобождаване от наказателния паркинг се явило лицето Матей Златанов, което обяснило, че майка му е лице с увреждания и тя е паркирала автомобила.

За освобождаване на автомобила от наказателния паркинг е заплатена сумата 36.000лв, включваща 6.00лв такса „отговорно пазене” и 30лв такса „репатриране”, за което е по делото е представен фискален бон № 0011551/ 03.06.2016г 16.02ч, издаден от Община Стара Загора, обект „Наказателен паркинг”, бул.”Никола Петков” № 20 /л.5/.

От показанията на служителителя по обществения ред в Община Стара Загора Т. Димитров Б., разпитан в качеството на свидетел, се установява, че той участва в репатрирането на автомобили, посочени им от дежурния полицай. За конкретния случай заявява, че автомобилът е бил с поставена инвалидна карта, не са видели кой го паркира и никой не е дошъл на място при вдигането му.

Според свидетеля Матей Иванов Златанов на 03.06.2016г процесният автомобил е паркиран около 9:00ч от майка му на инвалидно място на ул.”Св.Княз Борис”. При връщането си не го открила. Първоначално свидетелят помислил, че е забравила да постави инвалидния си талон, но впоследствие се оказало, че е откаран на наказателен паркинг. Длъжностното лице, разпоредило репатрирането, го уведомило, че това действие е предприето за проверка на талона. След изваждане на талона провел някакви разговори и го върнал на свидетеля.

По делото са приети като доказателства свидетелство за регистрация част І за карта за паркиране за хора с увреждания сериен № 000295 за лек автомобил марка „Шкода”, модел „Октавия”, рег. № СТ 9450 ВК собственост на М.З. /л.6/ и карта за паркиране за хора с увреждания сериен № 000295, издадена на М.З. ***, с пожизнена валидност /л.4/. Представена е и приета Заповед № 10-00-1416/ 02.07.2014г на Кмета на Община Стара Загора за определяне на граници при режим на кратковременно платено паркиране „Зелена зона”.

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

Репатрирането на автомобили като ПАМ е регламентирано в специалния ЗДвП. Съгласно нормата на чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната ПАМ: преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Следователно в случая се касае за индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК – изразено с действие волеизявление на орган, овластен със закон за това.

Оспореният акт представлява принудителна административна мярка, приложена с разпореждане в устна форма. Предвид формата на акта, в него не може да бъде указано пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван. Това означава, че е приложима разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК, която предвижда, че ако в акта или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответния срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. В случая е подадена на 13.06.2016г, следователно е в срок. Депозирана е от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.168, ал.1 от ЗДвП, който предвижда длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, да могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Не е спорно по делото, че улиците в гр.Стара Загора, в частност ул.”Св.Княз Борис”, са общинска собственост. Със Заповед № 10-00-2491/ 23.11.2015г на Кмета на Община Стара Загора полицейските служители от звено „Общинска полиция” – Община Стара Загора, сектор „ООРТП” към отдел „ОП” при ОД на МВР са определени със специализиран автомобил да осъществяват преместване или да наредят да бъде преместенто ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Ответникът е назначен на длъжност „полицай-старши полицай” в „Общинска полиция” Стара Загора на сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР Стара Загора. В утвърдената му длъжностна характеристика е придвидено да осъществява контрол на безопасността на движението, да осъществява контролна и административнонаказателна дейност по спазване на действащото законодателство и наредбите на общинския съвет. Звено „ООР” – Община при ОД на МВР Стара Загора съответства на „Общинска полиция” Стара Загора по допълнителен щат към щата на сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР Стара Загора, видно от представените длъжностна характеристика и заповед за утвърждаването й. С оглед изложеното, обжалваната ПАМ е разпоредена от материално и териториално компетентен орган, овластен с правомощия по чл.171, т.5, б”б” от ЗДвП.

За мярката по чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП не се изисква писмена форма по аргумент за обратното от чл.172, ал.1 от ЗДвП. Тя може да е устна или изразена чрез действие в съответствие с чл.59, ал.3 от АПК. При издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения, такова не се и твърдят в жалбата.

Оспорената ПАМ е разпоредена при неправилно приложение на материалния закон. Хипотезите на цитираната разпоредба на чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП, приложима като материалноправно основание за налагане на конкретната ПАМ, са три: 1. когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2. когато създава опасност и 3.когато прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Разпоредбата е императивна и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност, административният орган налага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение.

Предвид разпоредбата на чл.170, ал.1 АПК в тежест на ответника, като издател на акта, е възложено да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

В приетата като доказателство докладна записка е посочено основание за репатрирането „чл.57, ал.1, т.12-инвалидно място”. От това отбелязване, съпоставено със свидетелските показания на служителя Т.Б. и снимковия материал, не може да се изведе на кое от изчерпателно посочените в закона правни основания е наложена процесната ПАМ. Ако се има предвид първата хипотеза на чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП, доколкото безспорно мястото на паркиране на ул.”Св.Княз Борис” попада в „зелена зона”, то доказателствата по делото категорично сочат, че паркирането на място за лица с увреждания е направено при спазване изискванията на чл.47, ал.4 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на община Стара Загора- отвътре на предното стъкло на автомобила е поставена карта за паркиране на хора с трайни увреждания и паркирането не е надвишило 3 часа. Във връзка с тези обстоятелсства съдът кредитира с доверие показанията на двамата разпитани свидетели, които не си противоречат взаимно и съответстват на писмените доказателства по делото - докладни записки, изготвени от ответника. Съмненията за неправомерно ползване и/или невалидност на картата не могат да обосноват годно основание за налагане на ПАМ от вида на процесната преди релевантните за това факти да бъдат проверени и установени по надлежния ред.

По делото нито се твърди чрез посочване на такъв факт в административната преписка, нито е установено, че мястото, на което е било паркиран лек автомобил марка „Шкода”, модел „Октавия”, рег. № СТ 9450 ВК на 03.06.2016г, е било обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Липсват данни също така, че на мястото и по начина, по който е било паркирано МПС на жалбоподателката на 03.06.2016г. са били създадени опасност или конкретни обективни пречки за движението по улицата и че е било затруднено преминаването на другите участници в движението.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори да е извършено нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, забраняващ паркиране на места, определени за инвалиди, то това нарушение е съставомерно по чл. 180, ал.1, т.1, респ. чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП и се санкционира с административно наказание "глоба", но за същото не е предвидено репатриране на неправилно паркирано МПС по реда на чл. 171, т.5, б. "б" от ЗДвП.

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната ПАМ е материално незаконосъобразна и издаването й не съответства на целта на закона - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Така констатираните пороци обуславят отмяната й на основание чл.146, т.4 и т.5 от АПК.

При този изход на спора на жалбоподателката се дължат разноски, но тъй тя е освободена от заплащане на държавна такса и по делото няма представени доказателства за направени други разходи, такива не следва да й се присъждат. На основание чл.78, ал.6 от ГПК вр.чл.144 от АПК следва да бъде осъдена ОД на МВР Стара Загора, към чиято структура се числи ответникът, да заплати по сметка на Административен съд Стара Загора сумата 10лв за държавна такса.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на М.Х.З. ЕГН ********** *** принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик” за лек автомобил марка „Шкода”, модел „Октавия”, рег. № СТ 9450 ВК, собственост на М.Х.З., приложена на 03.06.2016г с разпореждане от старши полицай в звено „Общинска полиция” – Стара Загора на сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР гр.Стара Загора, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Административен съд Стара Загора сумата 10/десет/ лв за държавна такса.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: