Р Е Ш Е Н И Е

№ 268 08.11.2016г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар П.М. и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова административно дело № 277 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на А.Ф.И. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1228-000483 от 18.05.2016г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция” към Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед, на основание чл.171, т.1, б.”в” ЗДвП във вр. с чл. 19 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, на А.Ф.И. е наложена принудителна административна мярка – „изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство”. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по същество съображенията са за издаването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон; при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в несъответствие с изискванията по чл.59, ал.2 от АПК за съдържание на акта. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е немотивирана от фактическа страна, тъй като не е обосновано в необходимата степен наличието на нормативно регламентирана материалноправна предпоставка, с която законът свързва прилагането на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.”в” от ЗДвП. Твърди, че приетата от административния орган фактическа обстановка е невярна, което е довело до неправилни правни изводи за съществуването на основание за изземването на свидетелството за управление на МПС. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Началник сектор „Пътна полиция” към Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателят в настоящото производство – А.Ф.И., на 24.03.2016г. е подал до ОД на МВР – Стара Загора Заявление вх. № 10252/ 24.03.2016г., за издаване на документ за самоличност на български гражданин – свидетелство за управление на моторно превозно средство. Към заявлението са приложени Свидетелство за основно образование серия Е – 06, № 016953, с рег. № 85 от 15.06.2007г., за завършено от А.И. основно образование в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” с. Розово, община Казанлък; Декларация по чл.13, ал.1, т.6 и чл.15, ал.2 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина; Удостоверение за здравословно състояние на водач-кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС; платежно нареждане за внесена държавна такса за издаване на СУМПС и др.

На 28.03.2016г. на А.Ф.И. е издадено Свидетелство за управление на моторно превозно средство № 282936952.

След извършена проверка от Регионален инспекторат по образование – Стара Загора и въз основа на Доклад от Директора на ОУ „Д-р Петър Берон” – с. Овощник, община Казанлък, е установено, че не съществува регистрация на Свидетелство за основно образование серия Е – 06, № 016953, с рег. № 85 от 15.06.2007г. на името на А.Ф.И., ЕГН **********, издадено от ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” – с. Розово, община Казанлък. Образуваната преписка № 1228-ЗМ-161/ 14.05.2016г. по описа на сектор „ПП” към ОД на МВР – Стара Загора относно лицето А.И., е изпратена по компетентност на Районна прокуратура – Стара Загора, с мнение за образуване на досъдебно производство с оглед съставомерност на деянието по чл.316 от НК. Изпратено е и писмо уведомление до Директора на ИА „Автомобилна администрация” – гр. София, с оглед прилагане на чл.56 от Наредба № 38/ 16.04.2004г. за условията и реда за провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на категории и реда за провеждане на проверовъчни изпити.

Съгласно представеното и прието като доказателство по делото писмо с характер на удостоверение изх. № 2134 от 17.09.2016г. на РП – Стара Загора, на 16.06.2016г. с постановление на прокурор при РП – Стара Загора, е образувано досъдебно производство № 1228-зм-161/ 2016г. по описа на сектор „Пътна поЛиция” при ОД на МВР – Стара Загора, преписка № 2134/ 2016г. на РП – Стара Загора. Досъдебното производство е образувано и водено срещу А.Ф.И. за това, че на 24.03.2016г. съзнателно се ползвал пред служител на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора от неистински официален документ - Свидетелство за завършено основно образование серия Е – 06, № 016953, рег. № 85 от 15.06.2007г. на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” – с. Розово, община Казанлък, когато за самото съставяне на документа от И. не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316 във вр. с чл. 308, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Към 17.09.2016г. по досъдебното производство са разпитани свидетели, назначена е почеркова експертиза, като по делото няма привлечени към наказателна отговорност лица.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1228-000483 от 18.05.2016г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция” към Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя А.Ф.И. е наложена принудителна административна мярка – „изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство” – СУМПС № 282936952/ 28.03.2016г., до успешното полагане на изпит пред ИА „Автомобилна администрация”. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.171, т.1, б.”в” ЗДвП във вр. с чл. 19 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина във вр. с чл. 151, ал.2 от ЗДвП. От фактическа страна приложената принудителна административна мярка е обоснована с обстоятелството, че на А.Ф.И. е издадено Свидетелство за управление на моторно превозно средство № 282936952 въз основа на документ с невярно съдържание – неистински официален български документ за образование.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т.5, б ”а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 349з-275 от 29.01.2015г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.165 от ЗДвП, чл.43, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 и т.2 от ЗМВР и Заповед № 8121з-48/ 16.01.2015г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които е началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора. Съответно нормата на чл. 19 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, на основание и при прилагането на която разпоредба е постановена оспорената заповед и е наложена принудителната административна мярка, „свидетелство за управление на МПС, издадено или подменено въз основа на документ с невярно съдържание или не по реда, установен в тази наредба, се изземва с писмена заповед на началника на съответното звено "Пътна полиция", който го е издал или подменил”. В случая свидетелството за управление на моторно превозно средство, изземването на което е разпоредено с обжалвания административен акт - СУМПС № 282936952/ 28.03.2016г., е издадено от сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора. С оглед на което оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1228-000483 от 18.05.2016г. е издаден от материално и териториално компетентния административен орган чл. 19 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г. и чл. 172, ал.1 от ЗДвП – Началник сектор „Пътна полиция” при Областна Дирекция на МВР – Стара Загора.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити. Обоснована е с фактите и обстоятелствата, възприети от административния орган като релевантни за наличието на нормативно регламентираната материалноправна предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.”в” ЗДвП във вр. с чл. 19 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г. Дали и доколко посочените факти съставляват законово предвидено основание за налагане на ограничението, е въпрос на материална, а не на формална и/или процесуална законосъобразност на заповедта. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1228-000483 от 18.05.2016г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, е постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, респективно - дали се следват разпоредените с акта правни последици.

 В случая като правно основание за издаване на оспорената Заповед за прилагане на ПАМ № 16-1228-000483 от 18.05.2016г., е посочена разпоредбата на чл. 171, т.1, б.”в” от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения са прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство” на водач, който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение - до успешното полагане на проверочен изпит. Приложената на А.И. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.1, б.”в” от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че на А.И. е издадено Свидетелство за управление на моторно превозно средство № 282936952 въз основа на документ с невярно съдържание – неистински официален български документ за образование. Очевидно е, че така посоченото фактическо основание за издаването на заповедта, не се субсумира в посочената като материалноправно основание за налагането на ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС” разпоредба на чл.171, т.1, б.”в” от ЗДвП - издаването на СУМПС въз основа на представен от заявителя документ с невярно съдържание/ неистински официален документ, не може да бъде квалифицирано като нарушение на правилата за движение. Този извод не се променя от обстоятелството, че съгласно чл.151, ал.2 от ЗДвП свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава от органите на МВР на лице, завършило основно образование. Независимо, че Законът за движението по пътищата регламентира като задължително условие за издаване на СУМПС лицето да е завършило основно образование, представянето на документ с невярно съдържание – неистински официален документ за завършено образование във връзка с издаването на СУМПС, не съставлява „извършено поради незнание немаловажно нарушение на правилата за движение”, като материалноправна предпоставка за упражняване на административното правомощие за налагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.”в” от ЗДвП. Ето защо приложената на А.И. с обжалваната заповед ПАМ на основание чл.171, т.1, б.”в” от ЗДвП, е в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. 

Съгласно разпоредбата на чл. 19 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, която норма също е посочена като материалноправно основание за издаването на оспорената заповед, „свидетелство за управление на МПС, издадено или подменено въз основа на документ с невярно съдържание или не по реда, установен в тази наредба, се изземва с писмена заповед на началника на съответното звено "Пътна полиция", който го е издал или подменил”. Съдът приема, че прилагането на ПАМ на това основание, също е незаконосъобразно, по следните съображения:

На първо място по делото е установен и доказан единствено фактът, че срещу А.Ф.И. е образувано и се води досъдебно производство № 1228-зм-161/ 2016г. по описа на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, преписка № 2134/ 2016г. на РП – Стара Загора, за това, че на 24.03.2016г. А.И. съзнателно се ползвал пред служител на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора от неистински официален документ - Свидетелство за завършено основно образование серия Е – 06, № 016953, рег. № 85 от 15.06.2007г. на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” – с. Розово, община Казанлък – престъпление по чл.316 във вр. с чл. 308, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Само по себе си обаче наличието на образувано и водено срещу А.И. досъдебно производство за престъпление по чл.316 във вр. с чл. 308, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, не доказва използването на документ с невярно съдържание и съотв. не доказва съществуването на релевантния по материалноправното основание на чл. 19 от Наредба № I – 157/ 01.10.2002г. факт - издаването на СУМПС въз основа на документ с невярно съдържание. Само влязла в сила присъда или влязло в сила съдебно решение може надлежно да установи твърдения факт за да се приеме, че е осъществен фактическият състав на чл. 19 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г. Докато по предвидения в закона ред не бъде установено, че представеният във връзка с издаването на СУМПС документ е с невярно съдържание, свидетелството за завършено основно образование, като официален свидетелстващ документ, има обвързваща органа и съда материална доказателствена сила, която го задължава да приеме фактите, предмет на удостоверителното изявление на издалия го орган. В случая съдът приема, че към момента на издаването на оспорената заповед, доказателствената сила на официалния свидетелстващ документ по чл.179, ал.1 от ГПК, не е била оборена по съответния ред. С оглед на което не е била осъществена материалноправната предпоставка по чл. 19 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г., с която се свързва прилагането на ПАМ „изземване на свидетелство за управление на МПС, издадено въз основа на документ с невярно съдържание”. Приложеният Доклад от Директора на ОУ „Д-р Петър Берон” – с. Овощник, община Казанлък, съгласно който не съществува регистрация на Свидетелство за основно образование серия Е – 06, № 016953, с рег. № 85 от 15.06.2007г. на името на А.Ф.И., ЕГН **********, издадено от ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” – с. Розово, община Казанлък, не е достатъчно да се обоснове извод, че по несъмнен начин е доказано, че представеното от А.И. Свидетелство за основно образование серия Е – 06, № 016953, с рег. № 85 от 15.06.2007г. във връзка с издаването на свидетелство за управление на моторно превозно средство № 282936952, е документ с невярно съдържание. Дали използваният от А.И. документ е неистински официален документ ще се установява и преценява в хода на образуваното досъдебно производство за престъпление по чл.316 във вр. с чл. 308, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Съгласно представеното по делото писмо с характер на удостоверение изх. № 2134 от 17.09.2016г. на РП – Стара Загора, към 17.09.2016г. по досъдебното производство са разпитани свидетели, назначена е почеркова експертиза, като по делото няма привлечени към наказателна отговорност лица.

На следващо място принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с оспорената заповед мярка/, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ. Нормативно регламентираният принцип за законоустановеност на принудителните административни мерки вкл. от гл. т на техния вид и материалноправните основания за тяхното прилагане, обуславя извод, че е недопустимо налагането на ПАМ, които не са предвидени в закон. В случая прилагането на ПАМ „изземване на свидетелство за управление на МПС, издадено въз основа на документ с невярно съдържание или не по реда, установен в тази наредба”, не се основава на законова разпоредба, а на такава, съдържаща се в Наредба - чл. 19 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г. Нещо повече - предмет на регулиране на посочената Наредба № I - 157 от 01.10.2002г., са условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, за водене на централен регистър на водачите на моторни превозни средства, за отчет на водачите, за отчет на наложените им наказания и служебно предоставяне и предоставянето срещу заплащане на данни за водените на отчет водачи /чл.1 от Наредбата/ т.е предметът на подзаконовата нормативна регламентация няма никакво отношение към установените в закона принудителни административни мерки. Всъщност законово регламентираната компетентност на Министъра на вътрешните работи по чл.159 от ЗДвП, на основание на която разпоредба е издадена Наредба № I - 157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, не включва каквото и да е било законово оправомощаване за нормативно регламентиране съотв. за регулиране чрез подзаконов нормативен акт на отношения, свързани с установяването и налагането на ПАМ. В този смисъл установяването на принудителната административна мярка /чрез определянето на нейния вид и материалноправни предпоставки за налагането й/; на органа, който я прилага и на начина на нейното приложение в наредба, а не в закон, е нарушение на чл.23 от ЗАНН. С оглед на което с налагането на непредвидена в закон принудителна административна мярка - „изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство, издадено въз основа на документ с невярно съдържание”, при прилагането на чл. 19 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г., административният орган е нарушил един от основните принципи, регламентиран в чл.5, ал.1 от АПК. В този смисъл Решение № 736 от 25.01.2016г. по адм. дело № 2872/2015г. по описа на ВАС.

С мярката по чл. 19 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г. се цели да се преустанови извършването на правнорегламентирана дейност - управление на моторно превозно средство, когато правото за извършването на дейността е придобито чрез използване на документ с невярно съдържание. В действащото законодателство обаче няма законова правна норма, която да установява ex lege отнемане на правото на управление на моторно превозно средство при доказано издаване на свидетелство за управление на МПС въз основа на документ с невярно съдържание. При липса на законово регламентирано отнемане - ex lege или въз основа на влязъл в сила административен акт, на правото на управление на МПС, в хипотезата на издадено СУМПС при използването на документ с невярно съдържание, е недопустимо чрез налагането на принудителна административна мярка да бъде иззет удостоверяващия правото документ.

Ето защо приложената на А.И. с оспорената заповед на основание чл.171, т.1, б.”в” ЗДвП във вр. с чл. 19 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г. във вр. с чл. 151, ал.2 от ЗДвП принудителна административна мярка „изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство”, се явява фактически, правно и доказателствено необоснована.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1228-000483 от 18.05.2016г. на Началник сектор „Пътна полиция” към Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, като издадена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на А.Ф.И. ***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1228-000483 от 18.05.2016г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция” към Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед, на основание чл.171, т.1, б.”в” ЗДвП във вр. с чл. 19 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, на А.И. е наложена принудителна административна мярка – „изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство – СУМПС № 282936952”, като незаконосъобразна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: