Р Е Ш Е Н И Е

№287 21.11.2016 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, шести състав на двадесет и пети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав

Председател: Михаил Русев

Секретар З.Д. като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №300 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и чл.145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.219 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Г.И.М.,*** против Заповед №985 от 16.06.2016 год. издадена от Кмета на Община Казанлък, с която на основание чл.225а вр.с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е разпоредено премахване на незаконен строеж, представляващ „Водопроводно и канализационно отклонение" от имот, находящ се в УПИ І-113, кв.6 по плана на село Бузовград, собственост на Слави Стойчев Славов, с административен адрес дело Бузовград, общ. Казанлък, ул.”Пеньо Пенев”№3.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че е налице разминаване между установеното в констативният акт, послужил като основание за издаването на заповедта и отразеното в оспорената заповед. Нито в Заповедта, нито в констативният акт е отразена годината на строителство, не е уточнено неговото местоположение, нито е подробно описан с технически параметри, които да дадат възможност за еднозначното му идентифициране. Не са изложени и мотиви относно търпимостта на строежа. С оглед на така изложените съображения е направено искане за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Кмета на Община Казанлък, чрез процесуалния си представител– юр. К. Байков, изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като разпоредения за премахване строеж е незаконен. Счита, че в административното производство е безспорно установено, кой е собственика на имота, а дори и да е допусната техническа грешка, тя не е от категорията на съществените. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на направените от ответника разноски по делото.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На 23.11.1962 год. Иван Ганчев Стойчев купува 7/10 идеални части от имот находящ се в с. Бузовград, ведно с намиращите се в него постройки, за което е отреден парцел VІ-196, кв.№38 по плана на селото. Видно от декларация от 24.06.2016 год. /лист 17 от делото/, вписаното име в нотариалния акт Иван Ганчев Стойчев и Иван Ганчев М., явяващ се наследодател на жалбоподателят са на едно и същи лице. Иван Ганчев М. е починал на 05.07.2010 год. и оставил като единствен наследник Г.И.М.. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят е собственик на имот УПИ ІІ-114 по плана на с. Бузовград, чиито нужди се задоволяват с изградената водопроводното и канализационно отклонение и същият има правен интерес от оспорването на заповедта, както като собственик на имота, така и като адресат на заповедта.

На 27.04.2016 год. е извършена проверка от работна група от служители в Община Казанлък на строеж „Канализационно и водопроводно отклонение", намиращ се в в УПИ ІІ-114, кв.6 по плана на с. Бузовград. Резултатите от извършената проверка са обективирани в Констативен акт №14 /12.05.2016 год. /лист 10-11/. В акта е отразено, че собственик и строител на незаконния строеж е лицето Г.И.М., като за строежа не са представени никакви строителни книжа и същият е изпълнен в съседния от западна страна УПИ І-113, кв. 6 по плана с. Бузовград, собственост на Слави Стойчев Славов. Не е налице сключен писмен договор за прокарването на отклонението, няма изработен проект, както и не е доказана техническата възможност тези отклонения да бъдат прокарани през имота на жалбоподателят, чиито нужди се задоволяват с изграденото отклонение. Проверката е извършена в присъставието на Г.И.М. и Славчо Стойчев Славов, като е отразен отказ да бъде подписан този констативен отказ, но не знайно от кого, като е посочена и датата на отказа – 12.05.2016 год.

С този Констативен акт се удостоверява извършване от длъжностни лица от Община Казанлък /началник отдел „ТИКС”, ст. Експерт „ТИКС” и главен специалист „ТИКС”/ на проверка на строеж „Водопроводно и канализационно отклонение” Предлага се премахване на основание чл.225а, ал.2, т.2 от ЗУТ. По повод на връченият констативен акт, е депозирано възражение от страна на жалбоподателят вх.№194-Г-1295-1/18.05.2016 год.

Последвало е издаване на оспорената по делото Заповед №985 от 16.06.2016 год. /л.20-21/, с която Кметът на Община Казанлък, на основание чл.225а, ал.1 и чл.225, ал.2 т.2 от ЗУТ, е разпоредил премахване на незаконен строеж, представляващ „Водопроводно и канализационно отклонение”, от имот УПИ І-114, кв.6 по плана на с. Бузовград, и с адрес ул.”Пеньо Пенев”№6. Органът се е позовал на констатациите в КА №14/12.05.2016 год. и счел, че строежът е незаконен като изпълнен в нарушение на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Заповедта е изпратена на адресата й Г.И.М. по пощата и е получена на 21.06.2016 год. лично, а жалбата е депозирана в деловодството на ответника на 30.06.2016 год.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Заповед №985/16.06.2016 год., с която е разпоредено премахването като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж от пета категория – „Водопроводно и канализационно отклонение” попада в хипотезата на чл.137, ал.1, т.5, б”в” от ЗУТ, е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Кмета на Община Казанлък, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 ЗУТ и чл.223, ал.1, т.8 ЗУТ.

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. При издаването обаче са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

В случая при издаването на Заповед №985/16.06.2016г, в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, не са били установени всички факти и обстоятелства от значение за случая, а именно – времеизвършването на строежа, както и относимите към изпълнението му от техническа страна правила, с каквито не е съпоставен. Административното производство по премахване на незаконен строеж се развива между административния орган и извършителя на незаконния строеж /чл.225, ал.6 от ЗУТ/. Не е установена точната дата на извършване на строежа, която от своя страна е от съществено значение за търпимостта на установеният незаконен строеж. Всъщност спор между страните относно извършителя на строежа, респективно неговият собственик и ползвател, не съществува между страните. Датата на извършването обаче е от съществено значение за обстоятелството, за кого е било задължението за изготвянето на съответния проект. В конкретния случай, с възражението си срещу изготвения констативен акт, жалбоподателят е представил удостоверени от „В и К”ЕООД Стара Загора, относно датата си на присъединяване къв водопреносната мрежа и това е 1962 год. /когато е бил в сила ЗПИНС /отм/ и ППЗПИНС /отм./, а от удостоверението от Кметството на с. Бузовград е установено, че канализицаонната мрежа на селото е проектирана през 1988 год. и строителството е започнало през 1990 год., когато е действал ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./. Административният орган не е изложил никакви съображения относно допустимостта на строежа и дали същият съответства на техническите норми и правила, действали към момента му на изграждане или по сега действащите такива. Следва да се отбележи, че е безспорно обстоятелството, че строежа е незаконен, но съдът намира, че същият е допустим.

Установяването на това обстоятелство е от съществено занечие за развилото се административно производство по премахването на сградата, доколкото установянето на годината на построяване, би могло да обоснове и допустимостта или не на строежа. Това нарушение е дотолкова съществено, че обуславя отмяна на акта само на това основание /чл.146 т.3/.

Съгласно §218 от ППЗПИНМ /отм., но действал по времето когато е водоснабден имота на жалобоподателя/, водоснабдяването и канализирането на населените места се извършва от общините. §226 от същия правилник, предвижда използуването на общия водопровод да става чрез отклонения за съответните парцели, като за всеки парцел се прави по едно отклонение, независимо от броя на сградите в него. Ал.2, определя и как се строи всяко едно отклонение, като същото се изгражда едновременно с водопровода, но е за сметка на собственика на имота. Отклоненията се поддържат от предприятията, експлоатиращи водопроводите, за тяхна сметка. В контекста на гореизложеното, съдът намира, че отклонението от главния водопровод е следвало да се извърши от общината, за сметка на жалбоподателят, но доколкото същият се изгражда цялостно, ако има някакъв проект, то този проект, следва да се съхранява от строителя /общината/, но не и от собственика на имота. Ето защо, Кмета на Община Казанлък като е поискал представянето на строителни книжа от страна на жалбоподателят, е изискал нещо, което е следвало да се съхранява от самия него.

Що се отнася до изграденото канализационно отклонение, с оглед на представеното удостоверение от Кметството на с. Бузовград, същото е планирано през 1988 год., а е започнало изграждането през 1990 год. През този период е действал ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./. Съгласно чл.48 от ЗТСУ /отм./, работите по благоустрояване на населените места /водоснабдяване, канализация и т.н./, се осъществяват по правило от общините или от техни стопански предприятия. Съгласно чл.158, ал.1 от ППЗТСУ /отм./, канализациите в населените места се изграждат цялостно или частично с водопроводите или след тяхното построяване. В този смисъл, строител отново се явява общината и в нея следва да се съхраняват плановете на изградените канализационни отклонения, респективно техните параметри. Именно от тези планове, би могло да се уточни датата на изграждане на процесното отклонение, съответно дали същото съответства на техническите правила и норми при неговото изграждане. Такива обстоятелства обаче не са изложени от административният орган, поради което и не могат да се проверят от съдебния състав, изводите му за допустимост или не на констатираният незаконен строеж.

Изискването за изследване в рамките на това производство търпимостта на строежа, респ.неговата узаконимост не е изпълнено, относими в тази насока факти и обстоятелства не са посочени. Обстоятелството дали строежът е търпим не е било изследвано в хода на развилото се административно производство, въпреки относимостта му към разпоредените със заповедта последици, доколкото търпимите строежи не подлежат на премахване. Административният орган е следвало да изложи мотиви относно нетърпимостта на установеният незаконен строеж. Оспорения акт е издаден и при неправилно приложение на материалния закон. Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените правни последици. В случая разпоредените последици не се следват, с оглед приложимостта към случая на §16 ал.1 от ПЗР на ЗУТ.

Упражняването на правомощието по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ изисква освен кумулативното наличие на визираните в нормата предпоставки: 1. Извършен строеж, 2. същият да е незаконен такъв по смисъла на някоя от хипотезите, регламентирани в чл.225, ал.2 от ЗУТ, но и 3.спрямо строежа да не са налице някоя от хипотезите, с които законът свързва пречки за премахването му /§16 ПР ЗУТ и §127 ЗИД ЗУТ/. В случая се твърди хипотезата на т.2 на чл.225, ал.2 от ЗУТ, а именно, че строежът е изпълнен без строителни книжа и разрешение за строеж. По делото се установи и доказа, че с оспорената заповед е разпоредено премахване на строеж по смисъла на т.38, §5 от ДР на ЗУТ – водопроводно и канализационно отклонение. Постройката е строеж от V категория /чл.137 ал.1 т.5 б”а” от ЗУТ, чл.10, ал.1, т.1 и чл.13, ал.2 от Наредба №1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи/. Т.е. първата материална предпоставка е налице. Налице е и втората материална предпоставка, а именно - въпросният строеж е подлежал на разрешителен режим, но дали е бил разрешаван или не, е неизяснено обстоятелство, доколкото същите е следвало да се представят от самата Община. Такива са изискани от жалбоподателят, но с оглед на годините им на изграждане, то това изграждане е ставало от Общината за сметка на жалбоподателят, респективно плановете им за изграждане е следвало да се съхраняват от Общината. Нещо повече, видно от Представените по делото писмени доказателства /нотариален акт – лист 13, решения на Районен съд Казанлък, Окръжен съд Стара Загора и ВКС – лист 61-66/, е видно, че наследодателят на жалбоподателят е закупил идеални части от имот през 1962 год., когато е реализирано и водопроводното отклонение /съгласно удостоверението от „В и К”ЕООД – Стара Загора. Следователно към нея дата, водопроводното отклонение е реализирано в собствения имот на наследодателя на Г.М.. За изградената нова къща е имало и съгласие от другите съсобственици /видно от мотивите на съдебните решения по предявеният иск за собственост/, което обстоятелство е било установено в развилото се съдебно производство. Това обстоятелство предполага и съгласие за изграденото водопроводно отклонение. В този смисъл, са били налице всички законови предпоставки за законосъобразност на изграденото водопроводно отклонение. Община Казанлък е била привлечена като трето лице – помагач в съдебното производство и като такава е обвързана от постановените съдебни решение и е била известена за съществуващото съгласие. Въпреки това, обаче не е имала в предвид същото, при постановяване на обжалваният индивидуален административен акт.

При издаването на заповеди за премахване като незаконни на строежи, извършени преди влизане в сила на ЗИД ЗУТ (ДВ, бр. 65/22.07.2003 год.) както административният орган, така и съдът са задължени да преценят дали тези строежи не попадат под закрилата на § 16 ПР ЗУТ, според която строежи, изградени до 7 април 1987 год., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Предпоставките на §16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ следва да са налице кумулативно.

С оглед на изложеното, жалбата се явява основателна, оспорената Заповед №985 от 16.06.2016 год. на Кмета на Община Казанлък, като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

С оглед изхода на делото, на жалбоподателя се следват направените по делото разноски в размер на претендираните 210.00 лв /двеста и десет лева/, представляващи заплатено адвокатско възнараждение, съгласно в приложения договор за правна защита и съдействие от 24.06.2016 год. в размер на 200.00 лв. и 10.00 лв. платена държавна такса.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Г.И.М. ***, Заповед №985 от 16.06.2016 год., издадена от Кмета на Община Казанлък, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Община Казанлък да заплати на Г.И.М., ЕГН ********** ***,сумата 210.00 лв. /двеста и десет/ лв., разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: