Р Е Ш Е Н И Е

№217 14.09.2016г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На тринадесети септември 2016г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: И.А.

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №305 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63 ал.4 от ЗМВР / отменен/ във връзка с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на М.М.С. против Заповед № 191/09.05.2014г. за задържане на основание чл.63 ал.1 т.1 от ЗМВР във вр. с чл.323 НК и чл.55 от ЗМВР /отменен/, издадена от полицейски инспектор при ОД на МВР Стара Загора.

С жалбата се иска от съда да отмени заповедта като незаконосъобразна поради липса на основание за нейното постановяване. Жалбоподателя твърди, че доброволно е отишъл в сградата на 1-во управление на МВР Стара Загора и задържан по причина на опит да избяга от сградата на управлението, видно от докладната записка на полицейския инспектор, осъществил задържането му.

Ответника – полицейски инспектор Таня Господинова, чрез процесуалния си представител иска от съда да отхвърли жалбата с доводи, че са налице данни за евентуално извършено престъпление по чл. 323 от НК, тъй като жалбоподателя е нападнал съседа си Георги Илиев по повод на твърдение, че същият е неправомерно регистриран на адреса, че 1/3 ид.ч. от двора е на майка му, а съседите се намират в същата без основание. Целта на задържането е да се предотврати престъпление, поради което то съда се иска да приеме оспорването за неоснователно.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

В 1-во РУ на МВР Стара Загора е образувана преписка №6151/14г. по повод заявление от Георги Илиев Илиев гр. Стара Загора, ул. „Васил Левски” №89, на който адрес в един урегулиран поземлен имот се намират сгради, собственост на Илиев, на семейството на жалбоподателя и на семейство Гулеви. В заявлението на Илиев се сочи, че докато е разговарял с Гулева в общото дворно място, жалбоподателя се затичал към тях с камера в ръка, обиждайки Гулева започнал да снима, да я блъска, а Илиев се притекъл на помощ, при което бил съборен на земята. Към заявлението е приложено и съдебно медицинско удостоверение на живо лице от съдебен лекар / стр.36 по делото/, като са снети обяснения от всички участници в спречкването, от които става ясно, че на 09.05.2014г. на посочения адрес С. е извършвал агресивни действия спрямо личността им, а около година преди тази дата започнал да подава жалби до различни институции против тях с твърдение, че неправомерно са регистрирани на неговия адрес, че попълват документи с невярно съдържание с цел да му навредят. Предприемал действия против имуществото и личността на съседите си, които са станали повод да бъде заведено гражданско дело срещу него, което е прекратено поради установено, чрез експертиза налудно разстройство. На 09.05.2014г., съгласно докладната записка на Господинова, обясненията на потърпевшите Илиев и Гулева, както и на свидетелите – родителите на С., последния отново е обиждал и блъскал съседите си, в резултат на което за Илиев е настъпила и телесна повреда. На място са пристигнали полицаи, извършващи ППД, които са възприели лично, че Илиев лежи на земята, а С. снима от терасата на къщата си, като на разпореждането им да слезе при тях за снемане на обяснения е отговорил „ да си гледат работата”. Полицаите уведомили Господинова, която отпреди била запозната с конлифкта между съседите и след нейното пристигане С. слязъл на двора като заявил, че иска да даде сведения по инцидента. Отведен в първо РУ на МВР, С. се опитал да напусне сградата, след като Господинова му съобщила, че ще бъде задържан по случай.

Предвид агресивното му поведение на 10.05.2014г. е прегледан от дежурния психиатър и настанен в ДПБ „Д-р Г. Кисьов” град Раднево.

Въз основа на представената преписка, образувана по данни за извършено от С. престъпление, съдът намира, че жалбата е неоснователна, а заповедта за задържане е издадена въз основа на осъществено правно основание по чл.63 ал.1 т.1 от ЗМВР / отменен/.

На това основание може да бъде задържано лице, за което са налице данни, че е извършило престъпление, като не е необходимо доказателствата, обосноваващи верността на данните да водят до обосновано предположение за авторството на деянието. Достатъчно е да са налице данни / включително заявителски материал/, че конкретното лице евентуално е извършило престъпление. Като правната квалификацията на деянието, дадена от полицейския орган не е задължително да бъде стриктна. Необходимо е органа, преценил необходимостта от прилагане на принудителната мярка ,да се позове на получени данни за извършено от конкретното лице престъпление. Въз основа на предисторията, полицейския орган е преценил, че С. осъществява действия по против личността на съседите си , тъй като оспорва правото им да пребивават в определена част от дворното място и да са регистрирани на този адрес. Дали тези факти ще бъдат основание за квалификация на деянието по посочената норма от НК, или действията на С. против личността на Илиев и Гулева ще бъдат квалифицирани по друга норма от НК, съответно ще отпаднат съмненията за извършено престъпление от същия, не е от правно значение за законността на задържането. Важно е данните да сочат на извършено престъпление като точната му правна квалификация е от компетентността на други органи. Съобщението на Илиев до полицейските служители, в което се казва, че е бил блъснат от С. на земята, както и възприетото лично от тях и удостоверено от съдебен лекар състояние на Илиев, както и показанията на двете групи свидетели относно авторството на деянието против личността, сочат че към моментна на задържането полицейския орган е разполагал с данни за извършено престъпление. Въз основа на заявлението на Илиев е образувана преписка, а дали е необходимо да бъде задържано лицето, сочено като извършител е в оперативната самостоятелност на органа. Въпреки това, съдът следва да провери дали са спазени нейните предели, а именно дали за осъществяване целта на закона действително е било необходимо да се предприеме тази ограничаваща свободата мярка. В настоящия случай, предвид отказа на С. да изпълни полицейското нареждане, дадено му от полицаите, осъществяващи ППД в района, който отказ е посочен като самостоятелно основание за задържането му, както и предвид агресивното му поведение описано в докладната записка и обясненията на Гулева и Илиев, действително е било необходимо да бъде задържано лицето, за да се изпълни целта на закона.

При този изход от спора на ответника се следва разноските по делото в минимален размер от 300лв./триста/лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М.С. против Заповед за задържане №141/09.05.2014г., издадена от полицейски орган при ОД на МВР Стара Загора.

ОСЪЖДА М.М.С. ЕГН ********** *** възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300лв/триста/лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: