Р Е Ш Е Н И Е № 230

гр. Стара Загора 10.10.2016г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА

Членове :

при секретар С.Х. и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 307 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от Д.В. *** против Заповед за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП № 16-0375-000050/ 26.05.2016г на Началник РУ Чирпан при ОД на МВР Стара Загора. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт като противоречащ на приложимите материалноправни разпоредби и при допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят твърди, че заповедта е постановена при неясно фактическо основание с оглед алтернативно съдържащите се в нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП фактически състави на административни нарушения. Оспорва верността на фактическите констатации, отразени в акт за съставяне на административно нарушение /АУАН/ № Г 336670, относно извършване на описаното деяние. Въз основа на наведените оплаквания е направено искане за отмяна на заповедта и присъждане на разноските по делото.

Ответникът по жалбата - Началник Районно управление Чирпан към ОД на МВР Стара Загора, редовно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед за прилагане на ПАМ № 16-0375-000050/ 26.05.2016г на Началник РУ Чирпан при ОД на МВР Стара Загора, на жалбоподателя Д.В. е наложена ПАМ - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Заповедта е постановена на основание чл.171, т.1, б.”б”, като от фактическа страна е обоснована с управление на лек автомобил „Пежо 307” с рег.№ СТ2267КК на 26.05.2016г около 01:40ч в гр.Чирпан на ул.”Кита мома” до № 2 в посока юг-север, при което водачът Д.В. отказва да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 № 0021, както и да подпише и получи издаден талон за медицинско изследване на кръвта № 0247702. Връчена е на 22.06.2016г, а жалбата срещу нея е изпратена по пощата на 05.07.2016г, видно от представените системен бон от „Български пощи” ЕАД и известие за доставяне на пратката.

Съставен е АУАН № 238/ 26.05.2016 г. /бланков № 336670/ от компетентния орган за това, че на 26.05.2016г около 01:40ч в гр.Чирпан на ул.”Кита мома” до № 2 в посока юг-север Д.В. управлява лек автомобил „Пежо 307” с рег.№ СТ2267КК като отказва да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 № 0021, както и да подпише и получи издаден талон за медицинско изследване на кръвта № 0247702. В акта е вписано, че е съставен в присъствие на свидетел-очевидец Иво Пеев. Жалбоподателят е направил възражения по съставения АУАН.

По делото са приети като доказателства АУАН 238/ 26.05.2016 г. /бланков № 336670/; Талон за медицинско изследване № 0247702; докладна записка рег.№ 3848-ООР/ 26.05.2016г от Иво Пеев; справка за нарушител с дата 12.07.2016г, подписана от Началник РУ-Чирпан.

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – Началник РУ Чирпан към ОД на МВР Стара Загора, надлежно упълномощен, съгласно Заповед № 349з-275/29.01.2015 г. на Директора на ОД на МВР Стара Загора. Постановена е в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т.1, б.”б” от ЗДвП.

Според нормата, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда или откаже да бъде проверен с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство", до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. При тази законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС при наличие на алкохол в кръвта над разрешения размер на концентрация или отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, т.е. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за налагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл.59, т.4, предл.1 от АПК. Поради това съдът счита, че при издаване на оспорената заповед са спазени процесуалните правила, респективно не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на обжалвания административен акт.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че заповедта е постановена при неизяснено фактическо основание. В обстоятелствената й част изрично е посочено, че жалбоподателят В. в качеството му на водач на лек автомобил е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване употреба на алкохол. Поради това непосочването на точната хипотеза от съдържащите се три такива в нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП при правната квалификация на деянието, за което се налага ПАМ, не представлява съществено процесуално нарушение. Едно процесуално нарушение е съществено само когато нарушава или ограничава правата на страната, или ако е от такова естество, че недопускането му би довело до друг правен резултат, а настоящото не е такова.

Видно от доказателствата по делото, на Д.В. редовно е издаден изискуемият АУАН № 238/ 26.05.2016 г. /бланков № 336670/ и доказателствената му сила не е оборена в настоящото производство. Следва да се отбележи, че в съдебния административен процес АУАН по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН е на жалбоподателя, за разлика от административнонаказателния процес, където тежестта на доказване е възложена на наказващия орган. В случая не са ангажирани доказателства, опровегаващи възприетите от административния орган констатации въпреки дадените на жалбоподателя указания в тази насока с разпореждане от 02.08.2016г. С оглед на това съдът намира, че ответният административен орган законосъобразно, действайки в условията на обвързана компетентност, е наложил оспорената ПАМ.

В този смисъл съдът счита, че е изпълнено процесуалното задължение на издателя на оспорената заповед да проведе пълно доказване на основния релевантен за спора факт - отказ на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта при управление на лек автомобил. Затова е неоснователно оплакването в жалбата за допуснато нарушение на материалния закон в смисъл, че ПАМ му е наложена без да е извършил административно нарушение.

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № 16-0375-000050/ 26.05.2016г на Началник РУ Чирпан при ОД на МВР Стара Загора е формално и материално законосъобразна и издаването й съответства на целта на закона - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Подадената жалба срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.В. ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на ПАМ № 16-0375-000050/ 26.05.2016г по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, издадена от Началник РУ Чирпан при ОД на МВР Стара Загора, като неоснователна.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: