Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 293                                                      23.11.2016г.                           град Стара Загора

 

    В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                           

                 СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

при секретар   А.А.                                                                       

и с участието на прокурора                                                                                                      

като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 313 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:                     

           

 

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.4 от Закона за движение по пътищата  /ЗДвП/.

 

            Образувано е по жалба на И.З.Ш. ЕГН ********** ***, против  Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1228-000616/ 21.06.2016г., издадена от Началник група към ОДМВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция”. С оспорената заповед, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, на И.Ш. е наложена принудителна административна мярка – „изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство”. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност  на оспорения административен акт като постановен в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че към датите на издаване на пет от посочените в заповедта наказателни постановления той не е притежавал  СУМПС, съответно не е притежавал контролни точки и поради това не е било възможно да му бъдат отнети такива. Свидетелство за управление на МПС и контролен талон с максимален брой контролни точки били издадени на 24.07.2013г., след която дата не са му отнемани контролни точки, които да надвишат притежаваните такива и което да обуслови задължение да върне свидетелството си за управление.  Отправеното към съда искане е за отмяна на обжалваната заповед.

 

            Ответникът по жалбата -  Началник на група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява, нито представлява по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

           

            Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

            С оспорената Заповед № 16-1228-000616/ 21.06.2016г., издадена от Началник група към ОДМВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция”, на И.З.Ш. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство” (СУМПС). Заповедта е постановена на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснована с обстоятелството, че И.Ш. не е изпълнил задължението си доброволно да върне СУМПС № 282247073 в нарушение на чл. 157, ал.4 от ЗДвП поради загубване на придобитата правоспособност, с оглед отнемането на всички контролни точки с НП 1422/ 20.04.2012г, НП 2325/ 05.07.2012г, НП 3065/ 22.08.2012г., НП 4597/ 23.11.2012г, НП 15/ 22.02.2013г. и НП 3128/ 01.10.2013г.

            По делото е представена справка за нарушител/водач на МПС – И.З.Ш., с посочване на наказателните постановления, въз основа на които са отнети контролни точки; нарушените правни норми от ЗДвП и броя на контролните точки, които се отнемат за всяко едно от нарушенията. От удостовереното в справката се установява, че И.З.Ш. е издържал изпит за правоспособност за управление на МПС /Протокол № 1494 от 23.11.2012г./ и на 17.07.2013г. му е било издадено свидетелство за управление на МПС с № 282247073, валидно до 17.07.2023г. Видно от същата справка, както и от приетите като доказателства наказателни постановления,  издадени за допуснати от жалбоподателя нарушения по ЗДвП, на И.Ш. са отнети контролни точки, както следва: с НП № 1422/ 20.04.2012г., влязло в сила на 29.11.2012г., за нарушение на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП - 6 точки; с НП № 2325/ 05.07.2012г., влязло в сила на 29.11.2012г., за нарушение на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП - 6 точки, с НП № 3065/ 22.08.2012г, 29.11.2012г., за нарушение на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП - 6 точки, с НП № 4597/ 23.11.2012г., влязло в сила на 06.12.2012г., за нарушение на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП – 6 точки, с НП №15/ 22.02.2013г., влязло в сила на 17.11.2013г., за нарушение на чл.174, ал.1 от ЗДвП – 10 точки и с НП №3128/ 01.10.2013г., влязло в сила на 23.05.2014г, за нарушение на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП – 6 точки.

   Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК,  намира за установено следното:

 

            Жалбата е подадена в законовия срок, от легитимирано лице – адресат на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, с оглед на което съдът намира че оспорването е процесуално допустимо.

  

   Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

 Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, буква "а" и т.6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, които служби по аргумент от нормата на чл.165, се определят от Министъра на вътрешните работи. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 8121з-48/ 16.01.2015г. на Министъра на вътрешните работи за определяне /упълномощаване/ на длъжностните лица за издаване на заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които в т.2 са посочени ръководителите на службите за контрол по Закона за движение по пътищата, определени в т.1, а именно – Областните дирекции на Министерство на вътрешните работи и Столична дирекция на вътрешните работи, или  оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед на Директора на ОД на МВР – гр.Стара Загора са определени длъжностните лица от тази дирекция, които в съответствие с пълномощията, дадени с горецитираната заповед са оправомощени да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 т.1, 2, 4, 5 буква „а” и т.6 от ЗДвП, сред които са и началниците на групи в сектор „Пътна полиция”  в посоченото ведомство. Следователно оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган в лицето на началник група в сектор ПП в ОД на МВР гр.Стара Загора, който е лице, снабдено с необходимите правомощия да издава заповеди с посоченото предметно съдържание.

 

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК, респ. чл.172 ал.1 от ЗДвП реквизити. В заповедта формално са посочени както правното, така и фактическото основание за прилагането на ПАМ.

 

Заповедта обаче се явява постановена в нарушение на материалния закон, при липса на релевантните факти и обстоятелства, съставляващи нормативно регламентирана предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка по чл.171 т.4 от ЗДвП. Съдебният контрол за материална законосъобразност обхваща преценката налице ли са установените от административния орган юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените правни последици. В случая като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 171, т.4 от ЗДвП, регламентираща материалноправните предпоставки за прилагане на ограничителната мярка „изземване на свидетелство за управление на МПС”, а иммено - неизпълнение на задължението на водача на МПС по чл.157, ал.4 от ЗДвП –да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР, при загубване на придобитата правоспособност вследствие на отнемане на всички контролни точки. Следователно фактическият състав, с който правната норма на чл.171, т.4 от ЗДвП свързва прилагането на ПАМ, включва два елемента, които трябва да са налице кумулативно: 1) загубване на придобитата правоспособност вследствие на отнемане на всички контролни точки и 2) неизпълнение на задължението за връщане СУМПС в съответната служба на МВР.

Съгласно разпоредбата на чл.157 ал.1 от ЗДвП, при издаване на свидетелство за правоуправление притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Следователно контролни точки се получават при издаване на свидетелство и това е юридическият факт, който обуславя отнемането и първоначалния момент, от който могат да бъдат отнемани от лицето при определени нарушения. (в този смисъл е и съдебната практика, израз на която е  Решение № 10849 от 22.07.2011г на ВАС, постановено по адм.д. № 10522/2010г, VІІ о).  Към датите на извършване на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които са издадени описаните в заповедта наказателни постановления, са действали Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, в сила от 15.02.2008г, действала до 04.02.2013г и Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение /в сила от 4.02.2013г./.  Съгласно чл.2 ал.1 от Наредба № Iз-1959/ 27.12.2007г при първоначално издаване на свидетелството за управление водачът получава първоначален максимален размер от 39 контролни точки за отчет на извършените от него нарушения на ЗДвП. Според чл.3 ал.1 от Наредбата отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление, а в ал.2 на чл.3 е регламентирано че при налагане на наказания за нарушения, посочени в чл.4 /т.е за нарушения, за които е предвидено отнемането на контролни точки/, в наказателното постановление се отбелязва броя на отнетите и броя на оставащите контролни точки. Аналогично е и предписанието на чл.2, ал.1 и чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от сега действащата Наредба № Iз-2539/ 17.12.2012г.  По своята същност отнемането на контролни точки е задължителна последица при установяване на нормативно определени нарушения на правилата за движение по пътищата, която последица настъпва по силата на закона, с влизане в сила на наказателното постановление. При прилагането на това правило обаче следва да се съобрази целта на нормативната уредба на отношенията, свързани с придобиването, отнемането и възстановяването на контролните точки, а именно – че отнемането на к.т. служи за отчет на извършените от водача нарушения на съответните правила, т.е. към датата на извършване на нарушението, с извършване на което законът свързва отнемането на контролни точки, следва да е налице водач, който да притежава свидетелство за управление на МПС, респ.контролни точки.  В случай, че към този момент водачът не притежава контролни точки, няма как да се отнемат такива. В този смисъл в чл.1  от Наредба Із-1959 /27.12.2007г, както и в чл.1 от  Наредба № Iз-2539/ 17.12.2012г.  изрично е предвидено, че отнемането на контролни точки се отнася към наличните при извършване на нарушението контролни точки на водача.

            В случая по делото не е спорно, че към 22.03.2012г., 08.06.2012г, 03.08.2012г, 02.11.2012г. и 29.12.2012г – датите на деянията, за които са издадени пет от посочените в заповедта наказателни постановления - НП 1422/ 20.04.2012г, НП 2325/ 05.07.2012г, НП 3065/ 22.08.2012г., НП 4597/ 23.11.2012г и НП 15/ 22.02.2013г,  Ш. не е притежавал свидетелство за управление на МПС, като това обстоятелство се потвърждава от самите наказателни постановления, с които е констатирано, че водачът не притежава СУМПС. Следователно в случая не е налице обуславящия отнемането юридически факт, а именно – водачът не е притежавал контролни точки, които да подлежат на отнемане. Ш. е получил контролни точки в максимален размер  /39 к.т/ на 17.07.2013г, когато е получил свидетелството си за управление с № 282247073 и му е бил издаден контролен талон № 5280607, поради което отнемането на контролни точки може да бъде извършено считано от 17.07.2013г., като последица от извършени след тази дата нарушения на правилата за движения по пътищата, установени с влезли в сила наказателни постановления.

            Ето защо посочените в обжалваната заповед пет броя наказателни постановления за нарушения, извършени до 29.12.2012г., с които се отнемат общо 34 контролни точки, не могат да обусловят отнемане на контролни точки от придобитите на 17.07.2013г такива, тъй като към датите на съответните деяния Ш. не имал контролни точки, съответно – не е притежавал свидетелство за управление на МПС.

            След датата 17.07.2013г, когато жалбоподателят се е снабдил със СУМПС,  същият е извършил нарушения на правилата за движение по пътищата, за които е предвидено отнемане на контролни точки, като са му били издадени две наказателни постановления, едно от които – НП № 3128/01.10.2013г. е вписано в обжалваната заповед, а второто – НП № 4470/ 09.01.2014г., не фигурира в нея, но е отразено в представената справка с изрично отбелязване, че е влязло в сила на 24.09.2014г. Обстоятелството, че посочените две НП са породили правните си последици, наред с обуславящия факт – наличието на СУМПС към датата на нарушенията, означава, че те съставляват годно основание за отнемане ex lege на контролни точки на водача.  С тези две НП обаче на водача се отнемат общо 12 к.т. от общо притежаваните 39 к.т. Т.е. на водача И.З.Ш. не са били отнети всички контролни точки, които е притежавал по силата на издаденото на 17.07.2013г. свидетелство за управление и контролен талон. Поради това за него не е възникнало задължение да върне свидетелството си за управление на основание чл.157 ал.4 от ЗДвП, съответно – не е налице материалноправната предпоставка на чл.171 т.4 от с.з  за изземването му.

            Следователно обжалваната Заповед 16-1228-000616/ 21.06.2016г е издадена в противоречие с материалния закон – чл.171 т.4 във връзка с чл.157 ал.4 от ЗДвП, тъй като по делото не се доказаха визираните в нея предпоставки за изземване на свидетелството за управление на МПС №282247073 на И.З.Ш., а именно –наличие към датата на издаване на заповедта на задължение за същия да върне това свидетелство поради изчерпване на контролните му точки.

 

            Следва да се отбележи, че правомощието на административния орган да прилага конкретната ПАМ следва да се упражнява по разумен начин, добросъвестно и справедливо (чл.6 ал.1 от АПК). Продължителния период от време (около 2 години) между твърдяното възникване на задължението по чл.157 ал.4 от ЗДвП (което се свързва с датата 23.05.2014г. – когато е влязло в сила последното посочено в заповедта НП 3128 от 01.10.2013г.), и волеизявлението на органа – с дата 21.06.2016г, без да е направена точна проверка относно наличните към момента контролни точки, т.е. за наличието на задължение към момента на произнасяне на органа, сочат на превратно упражняване на власт и нарушение на чл.6 ал.1 от АПК. Като не е отчел горните обстоятелства, органът е постановил акт, който не изпълнява целта на закона.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

     Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ по жалба на И.З.Ш. ЕГН ********** ***, против  Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1228-000616/ 21.06.2016г., издадена от Началник група към ОДМВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция”, като незаконосъобразна.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: