Р Е
Ш Е Н И Е
№ 267 14.11.2016г.
град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар П.М.
и
с участието
на прокурора като
разгледа
докладваното от
съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 315 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/.
Образувано
е по жалба на К.Т.К. ***, уточнена с писмена молба вх. № 2826 от 01.08.2016г.,
против Решение № 2153-23-11 от 22.06.2016г. на Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с
което е оставена без уважение подадената от К.К. жалба и изцяло е потвърдено Разпореждане
№ ********** от 14.03.2016г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ - Стара Загора.
В жалбата и в уточняваща молба са изложени
доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и на потвърденото с него
разпореждане, по съображения за постановяването им в нарушение и при неправилно
приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че при определяне
размера на дължимата му се пенсия за осигурителен стаж и възраст не е взето
предвид последното получавано от него брутно трудово възнаграждение преди
дисциплинарното уволнение, което уволнение впоследствие е било признато за
незаконно с влязло в сила съдебно решение. С оглед на което счита, че неправилно
са остойностени релевантните за размера на
пенсията при първоначално й отпускане показатели - брутно трудово
възнаграждение /осигурителен доход/ за периода 01.01.1997г. - 39.11.2011г. и
индивидуален коефициент. Твърди, че следва да се увеличи определения от
пенсионния орган размер на общото му брутно трудово възнаграждение за посочения
период със сумите, равняващи се на последно полученото брутно трудово
възнаграждение, дължими се за времето на оставането му без работа поради
незаконното уволнение. Излага доводи, че невнасянето на дължимите се от работодателя
осигурителни вноски не може да накърни признатото му от закона право да получи
пенсия в съответен размер. Направено е искане за отмяна на оспореното решение и
на потвърденото с него Разпореждане № ********** от 14.03.2016г. на Ръководител
„ПО” при ТП на НОИ - Стара Загора, като бъде задължен административният орган
да определи размера на пенсията при съобразяване на брутното трудово
възнаграждение преди дисциплинарното уволнение, признато за незаконно с влязло
в сила съдебно решение.
Ответникът по
жалбата - Директор на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт – Стара Загора, редовно и
своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и
не взема становище по основателността на оспорването.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На жалбоподателя в настоящото
производство - К.Т.К., с Разпореждане № ********** от 13.02.2012г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ - Стара Загора
/л.42 по делото/, на основание чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, пожизнено е отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.12.2011г., при
зачетен осигурителен стаж, както следва: осигурителен стаж от ІІ категория труд
– 8 години, 2 месеца и 6 дни и осигурителен стаж от ІІІ категория труд - 30 години, 07 месеца и 5 дни и общ
осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория труд по реда и на основание чл.104
от КСО – 40 години, 09 месеца и 28 дни. Пенсията
е отпусната в минимален размер съгласно чл.70, ал.7 от КСО - 136.08лв.
С разпореждане № ********** от
26.03.2012г. на Ръководител „ПО” при ТП
на НОИ - Стара Загора, на основание чл.99, ал.1 т.6 от КСО, отпусната на К.К.
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е изменена, като считано от
01.12.2011г. на лицето е определена пенсия в размер на 225.92лв, при зачетен
осигурителен стаж, както следва: осигурителен стаж от ІІ категория труд – 7
години, 10 месеца и 22 дни и осигурителен стаж от ІІІ категория труд - 30 години, 10 месеца и 19 дни и общ
осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория труд, съгласно чл.104 от КСО –
40 години, 09 месеца и 2 дни. За периода от 01.10.1983г. - 30.09.1986г.
/базисен период/ е взето предвид общо брутно трудово възнаграждение
/осигурителен доход/ в размер на 9 138.00лв, а за времето от 01.01.1997г. до
30.11.2011г. - общо брутно трудово възнаграждение /осигурителен доход/ - 33 108.50лв. Определен е
индивидуален коефициент 0.851 и доход за изчисляване размера на пенсията -
503.94лв, като размерът на пенсията е изчислен при средномесечен осигурителен
доход за страната за период м.12.2010г. - м.11.2011г. от 592.17 лв.
Разпореждане № ********** от
26.03.2012г. на Ръководител „ПО” при ТП
на НОИ - Стара Загора е било оспорено по административен ред с подадена от К. К.
жалба пред Директора на ТП на НОИ – Стара Загора (л.40) по съображения, че при
определяне на индивидуалния коефициент неправилно за периоди след 01.01.1997г. не
са били взети предвид осигурителните вноски, дължими се върху последното му
брутно трудово възнаграждение при работодателя, уволнението от който
впоследствие е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение по гр.
дело № 6771/1998г. по описа на СРС. С Решение № 100 от 25.07.2012г. на
Директора на ТП на НОИ - Стара Загора, в производство по чл.117, ал.3 КСО, жалбата
е оставена без уважение. Решаващият административен орган е приел, че периодът
от време, през който лицето е останало без работа поради незаконно уволнение,
се зачита за осигурителен стаж, но не се взема предвид при определяне на
осигурителния доход времето до 31.12.1999г. вкл., през което лицето по чл.9,
ал.3, т.2 от КСО е било без работа, с изключение на периодите, през които са
получавани обезщетения по КТ. За
осигурителен стаж на К. К. до 31.12.1999г. при условията на втора категория
труд (т.26 от ПКТП /отм./), са зачетени периоди: от 07.08.1996г. до 01.09.1997г.;
от 27.05.1999г. до 01.07.1999г. и от 01.09.1999г. до 31.12.1999г. - вкл. времето,
през което К. е останал без работа поради незаконно уволнение. За времето от
01.09.1997г. - 27.05.1999г. и от 01.07.1999г до 01.09.1999г. е зачетен
осигурителен стаж от ІІІ категория труд, тъй като лицето е работило по трудов
договор в ХІІ ОУ гр. Стара Загора, на длъжност учител и за този период е
посочен осигурителен доход, върху който са внесени осигурителни вноски. Като доход за периода 01.01.1997г. - 06.08.1997г.
е била включена сума от персонален регистър на осигурените лица на НОИ в размер
19 3790.00лв /неденоминирани/, като за този период лицето е осигурено на
минимален осигурителен доход за страната. За периодите от 07.08.1997г. - 31.08.1997г.;
27.05.1999г. - 30.06.1999г. и 01.09.1999г. до 31.12.1999г. не е бил включен
доход при изчисление на индивидуалния коефициент, тъй като лицето не е било
осигурявано. Решение № 100 от 25.07.2012г. на Директора на ТП на НОИ - Стара
Загора не е било обжалвано по съдебен ред и е влязло в сила.
С последващи молба вх.
№ МП 30676/ 25.10.2012г. и заявление вх. № 20230/ 25.06.2015г., К.К. е правил
искания за изменение размера на отпуснатата му пенсия за осигурителен стаж и
възраст, като се преизчисли определения му индивидуален коефициент при зачитане
на осигурителния доход през периода на оставане без работа поради незаконното
уволнение на база последното му трудово възнаграждение, осигурителните вноски
върху което били дължими от работодателя. Във връзка с тези искания с писма на
Ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Стара Загора лицето е било уведомявано, че
поставеният от него въпрос вече е решен с влязло в сила Разпореждане № **********
от 26.03.2012г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ - Стара Загора, потвърдено с Решение
№ 100 от 25.07.2012г. на Директора на ТП на НОИ - Ст.Загора, което произнасяне
е пречка за преразглеждане и пререшаване на въпроса
С Разпореждане № ********** от 28.01.2015г. на Ръководител „ПО” при ТП на
НОИ – Стара Загора, въз основа на подадено от К. К. Заявление по чл.102 от КСО
с вх. № МП-1164 от 12.01.2015г., отпуснатата на К. пенсия за осигурителен стаж
и възраст е изменена, като е увеличена на 256.73лв, за придобити след
пенсионирането осигурителен стаж и осигурителен доход.
Административното производство във
връзка с което е издадено оспореното Решение № 2153-23-11 от 22.06.2016г. на
Директора на ТП на НОИ - Стара Загора, е образувано по подадено от К.К.
Заявление вх. № 2122-23-1505 от 01.02.2016г., с направено искане на основание
чл.102 от КСО за преизчисляване размера на отпуснатата му пенсия за
осигурителен стаж и възраст поради придобити след пенсионирането му и до
07.01.2016г. осигурителен стаж и осигурителен доход. С Разпореждане № ********** от 14.03.2016г. /л.14 по делото/ на Ръководител
„ПО” при ТП на НОИ - Стара Загора, на основание чл.21, ал.1 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, е изменена отпуснатата на К.К. лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.02.2016г., при определен
размер на пенсията от 267.23лв. Пенсионният орган е зачел осигурителен стаж от
ІІ категория труд – 7 години, 10 месеца и 22 дни и осигурителен стаж от ІІІ
категория труд - 33 години, 08 месеца и 19 дни и общ осигурителен стаж,
превърнат към ІІІ категория труд по реда и на основание чл.104 от КСО – 43 години,
07 месеца и 2 дни. При определянето размера на пенсията е зачетен изцяло
новопридобития от К.К. осигурителен стаж и полученият осигурителен доход в „Тедди
Ком” и „Лора 2004”/л.15-17/.
На 20.05.2016г. К.К. е
подал до Директора на ТП на НОИ - Стара Загора „заявление /жалба/” (л.13 по
делото), с твърдения за допусната „грешка”, изразяваща се в неправилно
определяне размера на следващата му се пенсия. Изложил е съображения, че
осигурителния му стаж от ІІ категория, какъвто труд полагал преди 10 – 15 години,
е определян с „различна стойност”, което
е довело и до неправилно определяне на индивидуалния му коефициент, като в осигурителния
му доход неправилно не бил взет предвид доходът, върху който са дължими
осигурителни вноски по чл.9, ал.3 от КСО. Подаденото от К. К. заявление е възприето като жалба против Разпореждане
№ ********** от 14.03.2016г. на
Ръководител „ПО” при ТП на НОИ - Стара Загора. С оглед констатацията, че
жалбата не отговаря на изискванията на чл.85, ал.1, т.4 и т.7 АПК, на К.К. е
изпратено писмо с указания за отстраняване на нередовностите. В отговор К. е
уточнил, че следва „да се прилага не буквата, а духа на закона”, както и че не
е съгласен с размера на отпусната му пенсия за осигурителен стаж и възраст и
иска преразглеждане на съображенията на пенсионния орган.
С оспореното Решение №
2153-23-11 от 22.06.2016г., постановено в производство по чл.117, ал.3 от КСО,
Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е оставил без уважение подадената от К.К.
жалба и изцяло е потвърдил Разпореждане № ********** от 14.03.2016г. на
Ръководител „ПО”. Решаващият административен орган е приел, че релевантността спрямо
осигурителния доход на отмененото незаконосъобразно уволнение, е била преценена при постановяването на Разпореждане
№ **********/14.03.2012г., потвърдено с влязло в сила Решение № 100/25.07.2012г.
на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора. По съображения, че произнасянето на длъжностното
лице по чл.98, ал.1 от КСО, относно размера и начина на изчисляване на пенсията,
обективирано във влязло в сила Разпореждане
№ **********/14.03.2012г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ - Стара Загора, е
придобило стабилитет и не подлежи на последващо оспорване по административен
ред, Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е мотивирал извод, че отправените с
жалбата възражения по отношение на зачетения на К.К. осигурителен стаж и
осигурителен доход и определения индивидуален коефициент, са недопустими. С
оглед на което е приел, че при постановяването на Разпореждане № ********** от
14.03.2016г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ - Стара Загора, не е допусната
„грешка” относно размера на пенсията и
оспореният акт следва да бъде изцяло потвърден.
От фактическа страна не е спорно по
делото, а и се установява от представените доказателства, че с Решение от
31.07.2002г. по гр. дело № 6771/ 1998г. по описа на Софийски районен съд,
потвърдено с влязло в сила Решение от 25.05.2005г. по гр. дело № 864/2003г. по
описа на СГС, са били уважени предявените от К.К. искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 и чл.128 от КТ срещу „Строителство и възстановяване – СВ” ЕАД,
за отмяна на наложеното на К. К. дисциплинарно наказание „уволнение” и за
заплащане на трудови възнаграждения, удържани му като имуществена отговорност
при уволнението.
Като доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
оспореното Решение № 2153-23-11 от 22.06.2016г. на Директора на ТП на НОИ –
Стара Загора и на потвърденото с решението Разпореждане № ********** от
14.03.2016г. на Ръководител „ПО”, както и документите, съдържащи се в
образуваната преписка по отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст на
К.К. и нейните последващи изменения. Представени и приети като доказателства са
Справка за заработеното възнаграждение по трудов договор № ЗД-078/ 06.08.1996г.
от К.Т.К.; писмо от Директора на АДФИ изх. № 94К000013 от
19.12.2013г.; писмо изх. № 29-001244/ 18.11.2008г. на Директор на ТД на НАП,
София град и др..
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка,
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено
следното:
Оспорването, като направено от легитимирано
лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.118, ал.1 от КСО и
против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Обжалваното Решение № 2153-23-11 от 22.06.2016г.
е постановено от материално и териториално компетентния по см. на чл.117, ал.1,
т.2, б. „а” от КСО административен орган - Директора на Териториално поделение
на Националния осигурителен институт – Стара Загора.
Оспореният акт обаче е постановен при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
съставляващи основание за неговата отмяна, като незаконосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1,
т.2 КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ се
подават жалби против разпорежданията, посочени в б. ”а” – б. „ж”, включително против
разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на
пенсиите, добавките и компенсациите към тях.
Производството по чл.117 е административно по своя характер и по
аргумент от разпоредбата на чл.117, ал.5 от КСО, при разглеждането и
произнасянето по жалбите субсидиарно приложение следва да намерят разпоредбите
на Глава шеста от АПК - „Оспорване на
административни актове по административен ред”, чл.81 и сл. При прилагането на
посочените разпоредби следва извода, че преди да се произнесе по
основателността на жалбата, решаващият административен орган – Директорът на
съответното ТП на НОИ, следва да извърши преценка за редовността и
допустимостта на оспорването. В случая съдът намира, че направената от
Директора на ТП на НОИ – Стара Загора при произнасянето му с решение по чл.117,
ал.3 от КСО преценка за допустимостта на образуваното производство по чл.117,
ал.1, т.2, б.”а” от КСО във вр. с чл. 81 и сл. от АПК, е неправилна.
Съображенията за това са следните:
Административното производство е било
образувано въз основа на подаденото от К.К. Заявление вх. № 2122-23-1505 от
01.02.2016г., с искане на основание
чл.102 от КСО да бъде преизчислена отпуснатата му пенсия за осигурителен стаж и
възраст поради придобити след пенсионирането и до 07.01.2016г. осигурителен
стаж и осигурителен доход. С упражненото от К.К. субективно потестативно право
по чл.102 от КСО /съгласно която разпоредба лицата, на които е отпусната пенсия
за осигурителен стаж и възраст, могат да поискат преизчисляване на пенсията за
придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, ако това е
по-благоприятно за тях/, е инициирано производство по чл. 102 от КСО във вр. с
чл.21 от НПОС за изменение на отпуснатата на К. пенсия чрез нейното преизчисляване
за придобит от лицето осигурителен стаж и осигурителен доход, след
пенсионирането. По направеното от К. К. искане Ръководителят „ПО” при ТП на НОИ
- Стара Загора се е произнесъл с Разпореждане № ********** от 14.03.2016г., като е преизчислил отпусната
на лицето пенсия за осигурителен стаж и възраст. От фактическа страна по делото
не е спорно, че при преизчисляването на пенсията в пълнота са зачетени
осигурителния стаж и осигурителен доход, придобити от К. след последното
преизчисляване на пенсията му на това основание, документално обосновани вкл. с
данните от РОЛ. Съответно на изискването по чл.102, ал.1 от КСО, пенсията в
преизчисления й размер, е по-благоприятна за К.; отпусната е от датата на
заявлението, съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от НПОС. Следователно
Разпореждане № ********** от
14.03.2016г. на Ръководител „ПО”, спрямо което е осъществен административен
контрол с оспореното Решение № 2153-23-11 от 22.06.2016г. на Директора на ТП на
НОИ – Стара Загора, е един изцяло позитивен за К.К. акт.
Правото на жалба по
чл.117 от КСО възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени
процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на
административното производство по чл.81 и сл. от АПК във вр. с чл.117 от КСО.
По аргумент от разпоредбата на чл.88, ал.1, т.3 от АПК, една от предпоставките
за възникване и надлежно упражняване на правото на жалба, е наличието на правен
интерес от обжалването на административния акт. Задължително условие, обуславящо
правния интерес и респ. възникване правото на жалба, като процесуална
предпоставка за нейната допустимост, е наличието на “засягане” на права и/или
на защитени от правото интереси от акта, който се оспорва. Правото на жалба
принадлежи на това лице, спрямо което разпоредените с акта материалноправни
последици са неблагоприятни и засягат негативно неговата правна сфера. В този
смисъл неблагоприятно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в
прекратяване, ограничаване или застрашаване на съществуващи субективни права
или създаване на нови респ. разширяване на съществуващи правни задължения.
В случая след като с Разпореждане № ********** от 14.03.2016г. на Ръководител „ПО” при ТП на
НОИ - Стара Загора, изцяло е било удовлетворено искането по подаденото от К. К.
Заявление вх. № 2122-23-1505 от 01.02.2016г. за преизчисляване на отпуснатата
му пенсия за осигурителен стаж и възраст поради придобити след пенсионирането и
до 07.01.2016г. осигурителен стаж и осигурителен доход, като е бил увеличен
размера на пенсията, очевидно разпореждането се явява благоприятен за лицето
акт, който не засяга негативно неговата правна сфера /в този смисъл Определение
№ 5519 от 17.04.2012г. по адм. дело № 3812/ 2012г. по описа на ВАС/. С оглед на
което К.К. не е имал правен интерес от оспорването на Разпореждане № ********** от 14.03.2016г. на Ръководител „ПО” при ТП на
НОИ - Стара Загора и съотв. жалбата му е била процесуално недопустима и е
следвало да бъде оставена без разглеждане, на основание чл.88, ал.1, т.3 от
АПК. Ето защо съдът приема, че в нарушение на административно-производствените
правила, Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора не е извършил надлежна преценка
за допустимостта на производството по чл.117 от КСО преди произнасянето по
жалбата и постановяването на оспореното решение. Съответно Решение № 2153-23-11
/ 22.06.2016г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, с което е разгледана по
същество процесуално недопустима жалба против Разпореждане № ********** от 14.03.2016г. на Ръководител „ПО” при ТП на
НОИ - Стара Загора, се явява незаконосъобразно.
На следващо място подаденото от К.К. до
Директора на ТП на НОИ - Стара Загора заявление /жалба/ вх. №1012 -23-57 от
20.05.2016г. /л.12/, макар и следващо по време издаденото Разпореждане № **********
от 14.03.2016г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ - Стара Загора, не сочи на
изрично оспорване на това разпореждане и не съдържа искане за отмяната му. Изложените
от К. К. съображения, свързани с несъгласие с размера на отпусната му пенсия за
осигурителен стаж и възраст, се основават на твърдения за неправилно (погрешно)
остойностяване на елементите, релевантни при първоначалното й изчисляване - на възприетия размер на осигурителния доход за
периода 01.01.1997г. - 30.11.2011г. и определения му индивидуален коефициент.
Съответно направеното искане е за определяне на нов, по - висок размер на пенсията,
неправилно изчислена при първоначалното й отпускане. В този смисъл подаденото
от К.К. заявление вх. № 1012 - 23-57 от 20.05.2016г., неправилно е
квалифицирано като жалба против Разпореждане № ********** от 14.03.2016г. на Ръководител „ПО” при ТП на
НОИ - Стара Загора, обективираща упражнено право на оспорване, като процесуална
предпоставка за образуване на производство по чл.117 от КСО. Правната
квалификация на подаденото искане и определянето на приложимия материален и
процесуален закон за разглеждането и произнасянето по искането, е задължение на
сезирания административен орган. Квалифицирането на искането и определянето на
приложимата нормативна регламентация се извършва въз основа на посочените от
заявителя фактически основания за сезирането на органа и от предмета на
искането. В случая материалноправната квалификация на претендираното от К.К. право,
обективирано в подаденото заявление вх. №1012-23-57 от 20.05.2016г., сочи на
направено искане с правно основание чл.99, ал.1, т.6 от КСО – искане за
изменение на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст поради
определянето й в по-малък размер с оглед твърдяното погрешно определяне на
релевантните за изчисляването й размер на осигурителния доход за периода
01.01.1997г. - 30.11.2011г. и индивидуален коефициент. По това искане, по
аргумент от разпоредбата на чл.99, ал.1 от КСО, компетентен да се произнесе е
Ръководител „ПО” при ТП на НОИ - Стара Загора. Неправилната квалификация на
подаденото от К.К. заявление вх. № 1012-23-57 от 20.05.2016г. като жалба против
Разпореждане № ********** от
14.03.2016г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ - Стара Загора, вместо като
направено от лицето искане по чл.99, ал.1, т.6 от КСО, е довело до излагането в
оспореното Решение № 2153-23-11 от 22.06.2016г. на мотиви, извън предмета на
осъществявания от Директора на ТП на НОИ – Стара Загора административен контрол
по отношение на Разпореждане № ********** от 14.03.2016г. На практика с
произнасянето си подаденото от К. К. заявление вх. №1012-23-57 от 20.05.2016г.,
квалифицирайки го като жалба против Разпореждане № ********** от 14.03.2016г.,
решаващият административен орган е излязъл извън предмета на образуваното контролно
административно производство по чл. 117 от КСО във вр. с чл. 81 и сл. от АПК.
Доколкото с Разпореждане № ********** от 14.03.2016г. по подадено от К.К.
Заявление вх. № 2122-23-1505 от 01.02.2016г. с направено искане по чл.102 от
КСО за преизчисляване на отпуснатата му пенсия за осигурителен стаж и възраст
поради придобити след пенсионирането осигурителен стаж и осигурителен доход, е
постановено изменение размера на пенсията на основание чл.21 от НПОС, извън
предметния обхват на осъществявания от Директора на ТП на НОИ административен
контрол по чл.117 от КСО е извършването на преценка досежно допустимостта респ.
основателността на направените от К. възражения по отношение на зачетения му
осигурителен стаж и осигурителен доход и определения индивидуален коефициент на
лицето по първоначално подаденото заявление за отпускане на пенсията. Тази
преценка може и следва да бъде извършена от органа, в чиято материална
компетентност съгласно чл.99, ал.1 от КСО е разглеждането и произнасянето по
искането за изменение на влязлото в сила разпореждане – в случая Ръководител
„ПО” при ТП на НОИ – Стара Загора. В този смисъл обосноваването на неоснователността
на оспорването на Разпореждане № ********** от 14.03.2016г., в което разпореждане
липсва произнасяне на компетентния административен орган по допустимостта на
направено искане по чл. 99, ал.1, т.6 от КСО, не може да бъде основано на съображения за наличието на друг влязъл в сила
административен акт със същите предмет и страни.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че оспореното Решение № 2153-23-11 от 22.06.2016г
на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора, като постановено при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила /при липса на
правен интерес от оспорването, като абсолютна процесуална предпоставка за
възникването и упражняването на правото на жалба/, следва да бъде отменено,
като незаконосъобразно. Доколкото неправилната квалификация на подаденото от К.
К. до Директора на ТП на НОИ - Стара Загора заявление вх. №1012-23-57 от
20.05.2016г. като жалба против Разпореждане № ********** от 14.03.2016г. на
Ръководител „ПО”, годна да сезира надлежно горестоящия административен орган да
се произнесе с акт по съществото на искането, е довела до липса на разглеждане
и произнасяне по заявлението като искане по чл.99, ал.1, т.6 от КСО от
компетентния административен орган по чл. 99, ал.1 във вр. с чл.98 от КСО, това
заявление следва да се изпрати на органа, в чийто правомощия е преценката за
допустимостта и основателността на направеното от К.К. искане за изменение на
пенсията поради определянето й в по-малък вследствие на твърдяното от лицето
неправилно определяне на релевантните за размера й показатели - брутно трудово
възнаграждение /осигурителен доход/ за периода 01.01.1997г. - 39.11.2011г. и
индивидуален коефициент.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на К.Т.К.
***, Решение № 2153-23-11 от 22.06.2016г. на Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт
- Стара Загора, като
незаконосъобразно.
ИЗПРАЩА по компетентност на Ръководител
„Пенсионно осигуряване” при Териториално поделение на Националния осигурителен
институт - Стара Загора подаденото от К.Т.К.
Заявление вх. № 1012-23-57 от 20.05.2016г., ведно с уточняващата го молба вх. №
1013-23-113 от 17.06.2016г., за произнасяне по направеното от К.К. искане по
чл.99, ал.1, т.6 от КСО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: