Р Е Ш Е Н И Е

№ 294 29.11.2016г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар П.М. и с участието

на прокурор като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 316 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.27, ал.6 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/.

Образувано е по жалба, подадена от П.П.П. ***, против Заповед № ЗД02/0141 от 24.06.2016г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, с която на заповед, на основание чл. 27, ал.1 във вр. с чл.5, ал.1 и чл.25, ал.1, т.4 от Закона за закрила на детето и чл.33, ал.2 от ППЗЗД, е разпоредено временното настаняване на малолетното дете Петър П.П. с родители: майка Ивелина Неделчева Михалева и баща П.П.П., в семейството на Иванка Божилова Михалева и Михаил Желязков Михалев – прабаба и прадядо на детето по майчина линия и двамата с настоящ адрес ***.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за постановяването й при неспазване на императивните изисквания на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за съдържание на акта; при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят оспорва като невярна изложената в заповедта фактическа обстановка, на която се основава извършената от решаващия орган преценка за наличието на материалноправно основание за издаването на акта и за възприетото административно решение. Поддържа, че в нарушение на процесуалните правила, заповедта е постановена без да са изяснени, разгледани, обсъдени и преценени всички релевантни за случая факти и обстоятелства, което е довело до необоснован от фактическа страна и съотв. до неправилен от гл.т на закона извод за съществуването на хипотезата на чл. 25, ал.1, т.4 от ЗЗД, за настаняване на малолетния му син извън семейството. Твърди, че не са налице каквито и да е било фактически обстоятелства за определяне на детето му Петър П.П. като дете, за което съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие и респ. като „дете в риск” по см. на § 1, т.11 от ДР от ЗЗД, нуждаещо се от специална закрила съгласно чл.5, ал.1 от ЗЗД и съответно че липсват нормативно регламентираните материалноправни предпоставки, повод и основание, обуславящи приложената с оспорения акт мярка за закрила. Жалбоподателят счита, че разпоредено временното настаняване на малолетното дете при неговите прабаба и прадядо, не съответства нито на целите на закона, нито на интересите на детето. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на оспорената Заповед № ЗД02/ 0141/ 24.06.2016г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора и постановяване на решение, с което малолетното дете Петър П.П. да бъде настанено временно при неговия баща - П.П.П., до произнасянето на съда с решение по чл.28 от ЗЗД.

Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция “Социално подпомагане” – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при съблюдаване на административно-производствените правила, в съответствие с материалноправните изисквания и с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Твърди, че административният акт за временното настаняване на малолетното дете Петър П.П. извън семейството, като мярка за закрила до постановяването на съдебното решение по чл.28 от ЗЗД, е постановен след надлежно извършено социално проучване, като обосновано, в съответствие със закона и за защита правата и интересите на детето, е разпоредено малолетният Петър П. да бъде временно настанен в семейството на Иванка Михалева и Михаил Михалев – прабаба и прадядо по майчина линия.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С вх. № 0402/0048 от 19.03.2015г., в Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, отдел „Закрила на детето”, е постъпило писмо от Началника на Второ РУ – Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора, с което се уведомява за постъпил сигнал, че Ивелина Неделчева Михалева /с посочени ЕГН и адрес/, живее сама с малолетното си дете Петър П.П., ЕГН **********, като същата употребява наркотици и изпада в състояния, в които трудно се контролира. Във връзка с това е изискано да бъде разпоредено извършването на социална проверка относно условията, при които живее малолетното дете, като при необходимост бъдат взети мерки за закрила съгласно ЗЗД. Започнала е процедура за социално проучване, като при извършена справка в системата на НБД „Население” е установено, че детето Петър П.П., родено на ***г., е с родители: Ивелина Неделчева Михалева и П.П.П.. На 25.03.2016г. и на 26.03.2016г. са проведени срещи – разговори с майката и с бащата на малолетно дете. Съгласно представения протокол от проведената среща на социален работник с Ивелина Михалева, с бащата на детето се запознали преди около пет години и съжителствали на семейни начала. По-малко от една година след раждането на детето родителите се разделили, като сключили споразумение родителските права да се упражняват от майката Ивелина Михалева, при определен режим на лични контакти на бащата П.П. с детето Петър П.. При разговора със социалния работник И. Михалева е посочила съществуващи между нея и П. П. проблеми още преди раждането на детето, като е заявила че П. П. многократно е упражнявал физическо насилие спрямо нея, като често това се случвало пред очите на детето. За отглеждането на детето получавала помощ и подкрепа от баба си Иванка Михалева /прабаба на детето/. Ивелина Михалева не отрича, че преди и тя, и бащата на детето П.П., са употребявала наркотици. Видно от представения протокол от проведената среща на социален работник с П.П., същият е заявил, че са започнали да съжителстват с Михалева преди около пет години и през м. октомври 2014г., няколко месеца след раждането на детето, се разделили, като се споразумели родителските права да се упражняват от майката Ивелина Михалева, при определен режим на лични контакти с детето и издръжка в размер на 120лв. Проблемите между И. Михалева и П. П. започнали заради родителите на Михалева, които искали да ги разделят. П. е заявил, че само веднъж е удрял И. Михалева, като вследствие на това е бил осъден за домашно насилие и е заплатил глоба от 250лв. Във връзка със започналото социално проучване на отдел „Закрила за детето” към Дирекция „СП” – Стара Загора, е изискана информация от личния лекар на детето и е извършена проверка на жилищните условия, при които то живее. Изготвени са Доклад относно извършената проверка на сигнала и оценка на риска вх. № ЗД-802/ 0234 от 27.03.2015г. /л.18 по делото/ и Доклад - оценка на случая за детето Петър П.П. /л.19 и сл./, в които подробно са изложени и разгледани установените в хода на проверката факти и обстоятелства и направените констатации и са обсъдени събраните данни и информация относно малолетния Петър П. и неговите родители – данни за развитието и здравето на детето, родителски капацитет, физическо и поведенческо развитие на детето и др. Съгласно точка ІV от изготвения Доклад вх. № ЗД-802/ 0234 от 27.03.2015г. /„Оценка на рисковете”/, детето Петър П. е „дете в риск” по см. на §1, т.11, б. „в” от ДР на ЗЗД, поради което е дадено становище на основание чл. 15 от ППЗЗД да се открие случай за детето Петър П.П., като детето се впише в регистъра по чл.21, ал.1, т.6, б.”а” от ЗЗД. Прието е че спрямо детето следва да бъдат предприети мерки по ЗЗД, включващи осигуряване на педагогическа, психологическа и правна помощ на родителите по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на детето им; консултиране и информиране на детето в съответствие с неговата възраст и развитие и др. За постигане на целите /осигуряване на нормалното физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие на детето, повишаване на родителския капацитет на родителите и преодоляване на кризата в отношенията им/, е изготвен план за действие за необходимите за осъществяване дейности.

От представените по делото доказателства е видно, че по молба на Ивелина Неделчева Михалева, срещу П.П.П. е било образувано производство по чл.7 и сл. от Закона за защита от домашното насилие, като с Решение № 1157 от 11.11.2014г. по гр. дело № 4428/ 2014г. по описа на Районен съд – Стара Загора, П.П.П., на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, е задължен да се въздържа от домашно насилие, изразено във физическо и психическо насилие над Ивелина Неделчева Михалева и е осъден на основание чл.5, ал.3 от ЗЗДН да заплати глоба в размер на 250лв. Въз основа на решението е издадена и Заповед за защита /л.35 по делото/.

Съгласно Решение № 74 от 27.01.2015г. по гр. дело № 5168/ 2014г. по описа на Районен съд – Стара Загора, за утвърждаване на споразумението на Ивелина Михалева и П.П. за местоживеенето на детето Петър П., упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката /л.31 по делото/, упражняването на родителските права върху малолетното дете Петър П. е предоставено на майката Ивелина Михалева, при определен режим на лични контакти между детето и бащата П.П. – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9ч сутринта в събота до 17ч. в неделя, с преспиване и един месец през лятото.

По подадена от Ивелина Михалева срещу П.П. молба за налагане на мерки за защита от домашно насилие, с Определение № 1688 от 10.06.2015г. по гр. дело № 2854/ 2015г. по описа на Старозагорския районен съд, П.П.П., на основание 18, ал.1 от ЗЗДН, е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Ивелина Неделчева Михалева и малолетното й дете Петър П.П., като на П.П. е забранено да приближава жилището, в което живеят И. Михалева и детето П. П. и местата им за осъществяване на социални контакти и отдих, до приключване на производството по делото. Въз основа на определението е издадена заповед за незабавна защита. Впоследствие, поради оттеглянето на исковата молба от И. Михалева, производството по делото е прекратено.

Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Стара Загора е била призована на основание чл.15, ал.6 от ЗЗД по гр. дело № 1707/ 2015г. по описа на Районен съд – Стара Загора, образувано по искова молба на Ивелина Михалева, с която са били предявени искове по чл.51, ал.4 от СК /за изменение на режима на лични отношения на бащата с детето/ и чл.127а, ал.2 от СК. По делото е представен социален доклад от отдел „Закрила на детето” в Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, относно защита правата и интересите на малолетното дете Петър П.П..

На 22.06.2016г. в Дирекция „Социално подпомагане” - Стара Загора е постъпил сигнал от ст. разследващ полицай във Второ РУ при ОД на МВР – Стара Загора във връзка с малолетното дете Петър П.П.. Съгласно съставения формуляр за приемане на устен сигнал /л. 66/, по данни на Иванка Михалева, внучката й Ивелина Михалева няколко вечери оставя детето си Петър само в жилището, като не е ясно през това време къде е майката. На същата дата във Второ РУ – Стара Загора е проведена среща – разговор с Ивелина Михалева, в присъствието на социални работници от Дирекция „Социално подпомагане”, на която Михалева е заявила, че само веднъж е оставяла само детето. Съгласно представения по делото Протокол от проведена среща, Ивелина Михалева е била в неадекватно състояние, говорила несвързано, без ясна мисъл, като при направен тест за употреба на наркотици е установено употреба на канабис.

Със Заповед № 8245р-7323/ 22.06.2016г. на Началника на Второ Районно управление – Стара Загора, на основание чл.3 във вр. с чл.4 от Наредба № I-51 от 12.03.2001г. за условията и реда за предоставяне на полицейска закрила на детето, на детето Петър П.П. е била предоставена полицейска закрила за срок от 48 часа, поради непосредствена опасност за живота и здравето на детето, при съществуващ риск от увреждане на неговото здраве.

На 23.06.2016г. от социални работници от отдел „Закрила на детето” в Дирекция „СП” – Стара Загора, е проведена среща разговор с П.П.П. – баща на малолетно дете Петър П.П. и с Петър П. Пенев и Димка Минчева Пенева – дядо и баба на детето по бащина линия. Бащата П.П. е заявил, че от комшии знае че майката Ивелина е оставяла сина им сам. Съгласно съставения протокол /л. 72 – л.73/ П. не отрича, че през 2010г. е бил на метадонова програма във връзка с употреба на хероин, след което твърди че не е вземал наркотици. На 19.05.2016г. са го хванали да управлява автомобил след употреба на марихуана. В момента работел в „Арсенал” със заплата 900лв. Според бабата и дядото на малолетното дете /по бащина линия/, те имат необходимите доходи и жилищни условия /пет стаен апартамент в гр. Стара Загора и къща в с. Малка Верея/ и желаят да отглеждат внука си, като считат, че е по-добре да живеят със сина си /П.П./ и внука си, тъй като П. ще има възможност да е с детето си /Петър П./, ако то е настанено в тяхното семейство.

Проведена е и среща – разговор с прабабата по майчина линия на малолетното дете - Иванка Михалева, която е заявила, че желае детето Петър да бъде настанено при нея и съпруга й. Твърди, че докато Ивелина и П. живеели на семейни начала, ходила един път седмично за да види детето, като често виждала белези от физическо насилие по лицето и по тялото на внучката си. На 24.06.2016г. Иванка Михалева и Михаил Михалев - /прабаба и прадядо на детето по майчина линия/, са подали заявления в Дирекция „Социално подпомагане” с приложени Декларации по чл.27, ал.3 от ЗЗД, в които са заявили желание и са декларирали съгласие малолетното дете Петър П.П. да бъде настанено в тяхното семейство, тъй като майката Ивелина Михалева не е в състояние да гледа детето.

Изготвен е социален доклад вх. № ЗД - 802/0384 от 24.06.2016г. за оценка на постъпил сигнал /л.79 и сл./, с който, след като са разгледани, обсъдени и преценени събраните в хода на проведеното социално проучване данни, е прието, че съществува непосредствен риск за живота и здравето, както и риск за нормалното физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие на детето Петър П., като същото е „дете в риск” по см. на § 1, т.11, б.”в” от ДР на ЗЗД. С оглед на неадекватното състояние на майката Ивелина Михалева и на факта, че бащата П.П. е упражнявал физическо насилие спрямо майката Ивелина Михалева в присъствието на детето и предвид установената употреба на леки наркотици от негова страна, е прието, че двамата родители не са в състояние да полагат адекватни грижи за сина си. Въз основа от една страна на заявеното от бабата и дядото на малолетното дете по бащина линия, че желаят и имат възможност да поемат грижите за детето, но не възприемат варианта синът им П.П. да заживее отделно от тях, тъй като съвместното съжителство би дало възможност на бащата да вижда сина си, а от друга - декларираното от прабабата на детето Иванка Божилова Михалева, че желае и има възможност да се грижи за детето, е направен извод, че с оглед осигуряване на най-добрия интерес на детето, в интерес на малолетното дете Петър П.П. е да бъде предприета мярка за закрила – настаняване в семейство на роднини, като детето бъде спешно настанено в семейството на Иванка Михалева и Михаил Михалев – прабаба и прадядо по майчина линия. На 24.06.2016г. е изготвен и Социален доклад – предложение /л. 84 и сл. по делото/ във връзка с предприемането на мярка за закрила спрямо детето Петър П. – настаняване в семейство на роднини – спешно настаняване на Петър П. в семейството на Иванка Божилова Михалева и Михаил Желязков Михалев.

Въз основа на изготвения социален доклад – предложение за предприемане на спешни мерки по случай № СП-186/ 21.03.2015г. и приложенията към него за положението на детето Петър П.П., с оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № ЗД02/0141 от 24.06.2016г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, на основание чл. 27, ал.1 във връзка с чл.5, ал.1 и чл.25, ал.1, т.4 от Закона за закрила на детето и чл.33, ал.2 от ППЗЗД, е разпоредено временното настаняване на малолетното дете Петър П.П. с ЕГН ********** с родители: майка Ивелина Неделчева Михалева и баща П.П.П., в семейството на Иванка Божилова Михалева и Михаил Желязков Михалев – прабаба и прадядо по майчина линия и двамата с настоящ адрес ***, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗД. От фактическа страна обжалваният акт се основава на това, че родителите на детето – Ивелина Михалева и П.П., не са в състояние да полагат адекватни грижи за сина си. Прието е, че детето следва да бъде настанено в семейство на роднини, като до произнасянето на районния съд по чл.28 от ЗЗД, по отношение на Петър П. следва да бъде извършено временно настаняване по административен ред в семейството на прабабата и прадядото на детето по майчина линия, декларирали съгласие за това.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването на обжалваната Заповед № ЗД02/0141 от 24.06.2016г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, включително документите, обусловили определянето на детето Петър П. като „дете в риск” по см. на §1, т.11, б. „в” от ДР на ЗЗД, откриването на случай за детето на основание чл. 15 от ППЗЗД и вписването му в регистъра по чл.21, ал.1, т.6, б.”а” от ЗЗД. Като доказателства са приети и Епикриза на Ивелина Неделчева Михалева, издадена от Държавна психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов” – гр. Раднево, Писмо – справка от Началника на Второ РУ – Стара Загора при ОД на МВР-Стара Загора и др.

Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Мима Атанасова Минева и Петър П. Пенев. Свидетелката Минева заявява, че познава П.П. /баща на Петър П./ от дете – съседи са и със сина й са били съученици. П. живее с родителите си, които имат голям апартамент /над 100 кв.м/ и вила в съседно на града село. Често виждала П. и родителите му заедно с детето; П. редовно плащал издръжката и според свидетелката Петър бил привързан към баща си и към бабата и дядото по бащина линия. Твърди, че Ивелина и нейната баба /прабаба на детето/, само използват семейството на П., като прабабата се вживява като родител на детето, но нямала необходимите условия за неговото отглеждане. Заявява, че родителите на Петър – Ивелина и П., известно време живеели заедно в дома на родителите на П., след което се разделили и Ивелина започнала да си измисля, че П. упражнявал насилие над нея. Свидетелката сочи, че преди повече от 5- 6 години П. е вземал наркотици, но вече се е излекувал – бил на метадонова програма, като откакто има дете, не употребява наркотици, ходи на работа, грижи се за детето и винаги е искал да си вземе детето при него. Впоследствие разбрала, че Ивелина е наркозависима. Свидетелят Петър Пенев – баща на жалбоподателя П.П., заявява, че неговият син редовно осъществява лични контакти с детето си Петър съобразно определения му от съда режим на личните отношения. Свидетелят, съпругата му и техният син П. работят, получават добри доходи и са материално осигурени. П. живее при тях, като жилището е голямо, а имат и вила в с. Малка Верея. Поради обстоятелството, че работят на смени, винаги има човек в дома им. Свидетелят твърди, че на внука му Петър много му харесва да идва в дома им и в къщата на село, където си играе с баща си П.. Не отрича, че преди години синът му е вземал наркотици, но П. се подложил на метадоново лечение и се е излекувал. Скандалите и разправиите между П. и Ивелина започнали след като се родило детето, когато П. разбрал, че Ивелина пак е започнала да употребява наркотици. Заявява, че социалните работници от Дирекция „Социално подпомагане” са провели среща – разговор с него и със съпругата му, като са ги питали дали искат и дали могат да се грижат за внука си Петър. И двамата са отговорили, че имат желание и възможности да отглеждат и да се грижат за детето, но са изразили мнение, че не е необходимо сина им П. да напуска жилището, тъй като за детето най-добре би било да живее с баща си съотв. с баба си и дядо си.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспорената Заповед № ЗД02/0141 от 24.06.2016г., е издадена от материално и териториално компетентния административен орган по чл.27, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.33, ал.2 от ППЗЗД – Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Стара Загора.

Заповедта е постановена в изискуемата от закона форма и при спазване на нормативно установените изисквания по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за нейното съдържание. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за фактическа и правна необоснованост на приложената с оспорения административен акт по отношение на детето Петър П. мярка за закрила по чл.27, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.33, ал.1 от ППЗЗД – спешно настаняване извън семейството, в семейство на роднини. На първо място следва да се отбележи, че детето Петър П. е определено като „дете в риск” по см. на §1, т.11, б. „в” от ДР на ЗЗД още към м. март 2015г., поради което и на основание чл. 15 от ППЗЗД е открит случай за детето и същото е вписано в регистъра по чл.21, ал.1, т.6, б.”а” от ЗЗД /регистъра за децата, нуждаещи се от специална закрила по чл.5, ал.1 от ЗЗД т.е деца в риск/ и спрямо детето са предприети мерки за закрила в семейна среда по чл.23 от ЗЗД. В този смисъл и доколкото постановяването на обжалваната заповед и прилагането на мярката за закрила се основава на цялостна преценка на случай № СП-186/ 21.03.2015г. за детето на Петър П.П., излагането на отделни мотиви за определянето на Петър П. като „дете в риск” по см. на §1, т.11, б. „в” от ДР на ЗЗД, не е било необходимо. А в случая такива мотиви за обосноваване, както че Петър П. е „дете в риск” по см. на §1, т.11, б. „в” от ДР на ЗЗД, така и за възприетото административно решение за необходимостта от прилагането на мярка за закрила по чл.27, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.33, ал.1 от ППЗЗД, се съдържат в оспорения акт. Освен това следва да се има предвид, че обжалваната заповед изрично се позовава на изготвения социален доклад – предложение за предприемане на спешни мерки по случай № СП-186/ 21.03.2015г. и на приложенията към него за положението на детето Петър П.П., в които документи са изложени подробни фактически съображения, обосноваващи наличието на материалноправно основание и необходимост с цел гарантиране правата и защитата по най-добър начин на интересите на малолетния Петър П. от прилагането на мярката за закрила. Социалният доклад е одобрен от Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Стара Загора – т.е от органа, издал оспорения административен акт. При прилагане на разрешението, дадено с т.ІІІ от ТР №16/1975 год. на ОСГК на ВС, че не е налице пречка мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт, съдът приема, че с изложеното от фактическа и правна страна като мотиви в обжалваната заповед и в предхождащия нейното издаване социален доклад, одобрен от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, са изпълнени императивните законови изисквания по чл.59, ал.2, т.4 от АПК за съдържанието на административния акт, като в необходимата и достатъчна степен е обосновано както наличието на посоченото в заповедта материалноправно основание по чл.27, ал.1 във вр. с чл. чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗД, така и хипотезата на чл.33, ал.1 от ППЗЗД.

Разпоредбата на чл.1, ал.2 от Закона за закрила на детето предвижда, че държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословното и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. Принципите, на които се основава закрилата на детето, включват отглеждането му в семейна среда, осигуряване на най-добрия му интерес и специална закрила на дете в риск /чл.3, т.2, т.3 и т.4 от ЗЗД/. Първата мярка за закрила на детето е съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда – чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗД, а следващата - настаняване в семейство на роднини или близки. Прилагането на регламентираната в закона възможност дете да бъде настанено извън семейството вкл. в семейството на роднини или близки, е предвидено като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното извеждане на детето /чл.25, ал.2 от ЗЗД/. Действия по настаняване на детето извън семейството могат да бъдат предприети при наличие на някое от нормативно разписаните в чл.25, ал.1 от ЗЗД основания.

Според чл.26, ал.1 от ЗЗД, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или специализирана институция, се извършва от съда, като до произнасянето на съда дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред.

При така очертаната нормативна регламентация и въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че обжалваната Заповед № ЗД02/0141 от 24.06.2016г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Стара Загора, е постановена в съответствие и при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби, като е съобразена с интересите на детето и с целта на закона. Съображенията за това са следните:

Като материалноправно основание за издаването на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗД, съгласно която норма може да бъде настанено извън семейството дете, което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Приложената в случая мярка за закрила "временно настаняване на дете в семейство на роднини” по чл.27, ал.1 от ЗЗД, е в хипотезата на "спешно настаняване извън семейството", предвидена в чл.33, ал.1 от ППЗЗД. Прилагането на мярката цели предотвратяване на опасността за здравето и живота на детето и действието на заповедта, с която се налага мярката, е ограничено до произнасяне на компетентния районен съд с решението по чл.28 от ЗЗД.

От фактическа страна по делото не е спорно, че родителите на детето Петър П. - Ивелина Михалева и П.П., са разделени. Съгласно Решение № 74 от 27.01.2015г. по гр. дело № 5168/ 2014г. по описа на Районен съд – Стара Загора, за утвърждаване на споразумението на Ивелина Михалева и П.П. за местоживеенето на детето Петър П., упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката, упражняването на родителските права върху малолетното дете Петър П. е предоставено на майката Ивелина Михалева, при определен режим на лични контакти между детето и бащата П.П. – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9ч сутринта в събота до 17ч. в неделя, с преспиване и един месец през лятото.

От доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че майката на малолетния Петър П. – Ивелина Михалева, на която е предоставено упражняването на родителските права, не е в състояние да полага адекватни грижи за детето си, поради което още през 2015г. Петър П. е определено като „дете в риск” по см. на §1, т.11, б. „в” от ДР на ЗЗД; на основание чл. 15 от ППЗЗД е открит случай за детето и същото е вписано в регистъра по чл.21, ал.1, т.6, б.”а” от ЗЗД /регистъра за децата, нуждаещи се от специална закрила по чл.5, ал.1 от ЗЗД т.е деца в риск/ и спрямо детето са предприети мерки за закрила в семейна среда по чл.23 от ЗЗД. Констатираното от социалните работници при проведената среща – разговор в хода на извършваната проверка във връзка с постъпилия на 22.06.2016г. в Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Стара Загора сигнал от ст. разследващ полицай във Второ РУ при ОД на МВР – Стара Загора неадекватно състояние на Ивелина Михалева /несвързан говор, неясна мисъл/; данните за оставянето на детето само в жилището, без родителски надзор; информацията за употреба на метаамфитамини и установената въз основа на направен на 22.06.2016г. тест за наркотици употреба на канабис, както и представената Епикриза от Държавна психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов” – гр. Раднево, в която болница Ивелина Михалева е била настанена за лечение, безспорно сочат, че съжителстването с майката поставя детето Петър П. в сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, като поведението на майката Ивелина Михалева следва да се квалифицира като създаващо непосредствена опасност за живота и здравето на детето, а малолетният й син – като жертва на психическо насилие в семейството по см. на §1, т.1 във вр. с т.3 от ДР на ППЗЗД. Очевидно е, че към 22.06.2016г. майката не може да обезпечи и гарантира сигурна и безопасна семейна среда за нормалното развитие на детето и съответно че съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено и емоционално развитие. Именно поради непосредствена опасност за живота и здравето на детето, при съществуващ риск от увреждане на неговото здраве, със Заповед № 8245р-7323/ 22.06.2016г. на Началника на Второ Районно управление – Стара Загора, на основание чл.3 във вр. с чл.4 от Наредба № I-51 от 12.03.2001г. за условията и реда за предоставяне на полицейска закрила на детето, на детето Петър П. е била предоставена полицейска закрила за срок от 48 часа. Наличието на риск за сигурността на детето в средата, в която живее, в резултат на поведението на майката, упражняваща родителските права, е обстоятелство, което е наложило детето спешно да бъде изведено от тази среда. Ето защо съответна на установените данни е констатацията на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, че Петър П. се нуждае от специална закрила съгласно чл.5, ал.1 от ЗЗД като дете в риск по см. на §1, т.11, б.”в” от ДР на ЗЗД, по отношение на което са налице основанията по чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗД за настаняването му извън семейството, като спешна мярка за закрила в хипотезата на чл.33, ал.1 от ППЗЗД, предприета в "най-добър интерес" на детето по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗЗД, до произнасянето на съда с решение по чл.28 от ЗЗД.

Правилно е и преценено от решаващия административен орган, че бащата П.П. също не е в състояние за полага адекватни грижи за сина си.

С оглед на събраните по преписката данни, че П.П. е бил наркозависим /бил е на метадонова програма във връзка с употреба на хероин/; че е осъждан за домашно насилие, упражнено по време на съвместното му съжителство с Ивелина Михалева и сина му Петър П. /с Решение № 1157 от 11.11.2014г. по гр. дело № 4428/ 2014г. по описа на Районен съд – Стара Загора, на основание чл.5, ал.1, т.1 от Закона за защита от домашното насилие, П.П. е бил задължен да се въздържа от домашно насилие, изразено във физическо и психическо насилие над Ивелина Неделчева Михалева/; че с Определение № 1688 от 10.06.2015г. по гр. дело № 2854/ 2015г. по описа на Старозагорския районен съд, П.П., на основание 18, ал.1 от ЗЗДН, е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Ивелина Неделчева Михалева и малолетното й дете Петър П.П., като е била издадена и заповед за незабавна защита; че по отношение на П. П. е била постановена Заповед за задържане № 8245зз-269 от 20.05.2016г. и е било образувано досъдебно производство № ЗМ 440/ 2016г. по описа на Второ РУ – Стара Загора за престъпление по чл.354б, ал.3 от НК – управление на МПС след употреба на наркотици, неоснователно е възражението на жалбоподателя за неправилна преценка и необоснован извод на административния орган, че бащата не е в състояние да полага грижи за сина си. Очевидно настаняването на Петър П. при бащата би било в остро противоречие и в нарушение на правото на закрила на детето от насилие по см. на чл.11, ал.1 и ал.2 от ЗЗД. Следва да се отбележи и че заповедите за прилагане на мерки за закрила на детето, издадени по реда и на основание ЗЗД, нямат и не могат да имат за предмет и цел гарантиране правата на жалбоподателя като родител по см. на СК, а са насочени към осигуряване на най-добрия интерес на детето по см. на §1, т.5 от ЗЗД, като основен принцип на закрилата съгласно чл.3, т.3 от ЗЗД. Посочените по-горе обстоятелства следва да бъдат определени като рискови фактори по отношение на здравето и живота на малолетното дете, създаващи опасност от увреждане на неговото физическо, психическо и нравствено развитие предвид възрастта му. Ето защо и при наличието на нормативно регламентираната предпоставка по чл.33, ал.1 от ППЗЗД, упражненото от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора правомощие по чл.33, ал.2 от ППЗЗД за спешно временно настаняване по административен ред на малолетното дете Петър П. извън семейството, се явява фактически, правно и доказателствено обосновано. Ирелевантни за материалната законосъобразност на приложената по спешност административна мярка за закрила на детето, са родителските качества на бащата; осигурените от него битови условия и възможностите му за отглеждането на детето и за задоволяването на потребностите от храна, облекло, възпитание и др. Тези обстоятелства подлежат на изясняване и преценка в производството пред гражданския съд при постановяването на съдебното решение по чл.28 от ЗЗД.

С оглед на изложеното

и въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че

към момента на издаване на оспорената заповед, малолетният Петър П.П. е бил дете "в риск" по смисъла на § 1, т.11, б.”в” от ДР на ЗЗД, за живота и здравето на което дете е съществувала опасност. Безспорно мярката за закрила е била приложена при наличие на материалноправната предпоставка по чл.33, ал.1 от ППЗЗД, в "най-добър интерес" на детето по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗЗД. Наличието на риск за сигурността на детето в средата, в която живее, е мотивирало Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Стара Загора да предприеме действия по настаняване на детето в семейство на роднини до произнасяне на компетентния съд с решение по реда на чл.28 от ЗЗД. Обоснованата спешна необходимост малолетният Петър П. да бъде настанен в семейство на роднини се основава на регламентираните в ЗЗД основни принципи са специална закрила на дете в риск, незабавност на действията по закрила и превантивни мерки за сигурност и закрила на детето.

Възраженията на жалбоподателя, свързани с неизвършена от административния орган преценка за възможностите и условията за настаняването на детето за отглеждане при неговите родители /т.е при бабата и дядото на малолетния Петър П. по бащина линия/, не следва да бъдат разглеждани в настоящото съдебно производство. От една страна тази преценка ще бъде извършена от районния съд при постановяването на решението по чл. 28 от ЗЗД, а от друга – оспорващият не може да обосновава жалбата си с евентуално засегнати права на други лица – в случая на неговите родители. А и видно от мотивите на обжалваната заповед и съдържащите се в административната преписка документи, в т.ч. социален доклад № ЗД-802/0384 от 24.06.2016г. за оценка на постъпил сигнал и социален доклад – предложение от 24.06.2016г., прилагането на мярката за закрила по чл.33, ал.1 от ППЗЗД във вр. с чл. 27, ал.1 от ЗЗД, за временно настаняване по административен ред на малолетното дете извън семейството до постановяването на решението по чл.28 от ЗЗД, в семейството на Иванка Михалева и Михаил Михалев – прабаба и прадядо на детето по майчина линия, е било обусловено не от изразено несъгласие или от липса на възможности и условия за отглеждането на детето от Петър Пенев и Димка Пенева – дядо и баба по бащина линия, а с оглед на становището им, че не възприемат варианта сина им П.П. да заживее отделно от тях, тъй като съвместното съжителство би дало възможност на бащата да е заедно със сина си. С оглед на така изразеното становище /което се поддържа от бащата на жалбоподателя – Петър Пенев, при разпита му в съдебно заседание в качеството на свидетел/ и в контекста на целите на приложената временна мярка за закрила „настаняване извън семейството”, преценката на административния орган, че детето не следва да бъде настанено в семейството на бабата и дядото на малолетния Петър П., е правилна и законосъобразна. Настаняването на детето в семейството на Петър Пенев и Димка Пенева, с оглед съвместното им съжителство /в едно жилище и в едно домакинство/ с бащата П.П., на практика би обезсмислило прилагането на мярката на закрила, основана на преценката, че настаняването на детето при баща му би било в нарушение на правото на закрила на детето, поради съществуващите рискови фактори по отношение на здравето и живота на малолетното дете, създаващи опасност от увреждане на неговото физическо, психическо и нравствено развитие.

Разпоредбите на чл.33, ал.1 и ал.2 от ППЗЗД предвиждат предприемане на спешно настаняване извън семейството в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето, като настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане". По аргумент от посочените норми, налагането на мярката се свързва с провеждането на бързо административно производство, като мярката по отношение интересите на детето има обезпечителен характер и следва да бъде определена незабавно. В случая съдът приема, че при образуването и провеждането на административното производство и издаването на оспорената заповед, не са допуснати съществени нарушения на нормативно регламентираните в ЗЗД, ППЗЗД и АПК процесуални правила. Незабавно, след постъпилия на 22.06.2016г. в Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Стара Загора сигнал от ст. разследващ полицай във Второ РУ - Стара Загора във връзка с малолетното дете Петър П.П., е проведена среща – разговор с упражняващата родителските права майка Ивелина Михалева, в присъствието на социални работници от Дирекция „Социално подпомагане”. Със Заповед № 8245р-7323/ 22.06.2016г. на Началника на Второ РУ – Стара Загора, на основание чл.3 във вр. с чл.4 от Наредба № I-51 от 12.03.2001г. за условията и реда за предоставяне на полицейска закрила на детето, на Петър П. е предоставена полицейска закрила за срок от 48 часа, поради непосредствена опасност за живота и здравето на детето, при съществуващ риск от увреждане на неговото здраве. На 23.06.2016г. от социални работници от отдел „Закрила на детето” в Дирекция „СП” – Стара Загора е проведена среща разговор с П.П.П. – баща на малолетно дете Петър П.П. и с Петър П. Пенев и Димка Минчева Пенева – дядо и баба на детето по бащина линия, както и с прабабата на малолетното дете по майчина линия – Иванка Михалева. На 24.06.2016г. Иванка Михалева и Михаил Михалев са подали заявления в Дирекция „Социално подпомагане” с приложени Декларации по чл.27, ал.3 от ЗЗД, в които са заявили желание и са декларирали съгласие малолетното дете Петър П. да бъде настанено в тяхното семейство. Изготвен е социален доклад за оценка на постъпил сигнал, с който, след като са разгледани, обсъдени и преценени събраните в хода на проведеното социално проучване и проверка данни, е прието, че съществува непосредствен риск за живота и здравето, както и риск за нормалното физическо, психическо, нравствено и емоционално развитие на детето Петър П., като със Социален доклад – предложение е обоснована необходимостта от предприемането на мярка за закрила спрямо детето Петър П. – настаняване в семейство на роднини – спешно настаняване на Петър П. в семейството на Иванка Божилова Михалева и Михаил Желязков Михалев. Липсата на подписани декларации по чл.27, ал.4 от ЗЗД от бабата и дядото на малолетния Петър П. по бащина линия, удостоверяващи несъгласието да отглеждат детето, не съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила, доколкото както беше посочено по-горе, мотивите, поради които е предпочетеното настаняването на детето в семейството на Иванка Михалева и Михаил Михалев – прабаба и прадядо на детето, пред това детето да бъде настанено в семейството на Петър П. Пенев и Димка Минчева Пенева – дядо и баба на детето по бащина линия, не се свързват със заявена от дядото и бабата невъзможност или нежелание да полагат грижи за детето, а поради изразеното от тях становище че е по-добре да живеят заедно с детето и баща му П.П., което съвместно съжителство обаче е преценено от Дирекция „Социално подпомагане” като такова, несъответстващо на интересите на детето.

С оглед на горното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен след като са изяснени, разгледани, обсъдени и преценени всички релевантни за случая факти и обстоятелства, като в този смисъл не е налице соченото от жалбоподателя съществено процесуално нарушение, основано на твърдения за непълнота на фактическия и доказателствен материал.

Към момента на издаване на оспорената заповед са били изчерпани мерките за закрила в семейна среда. Оказваната на детето и родителите социална услуга по чл. 4, ал.1, т.1 от ЗЗД и мерките за закрила по чл.23 от ЗЗД, не са показали очаквания резултат. Прилагането на мярката за закрила по чл.33, ал.1 от ППЗЗД във вр. с чл.27, ал.1 във вр. с чл.25 , ал.1, т.4 от ЗЗД за спешно настаняване извън семейството, е предприето след като със Заповед № 8245р-7323/ 22.06.2016г. на Началника на Второ Районно управление – Стара Загора, на основание чл.3 във вр. с чл.4 от Наредба № I-51 от 12.03.2001г. за условията и реда за предоставяне на полицейска закрила на детето, на Петър П. е предоставена полицейска закрила за срок от 48 часа, поради непосредствена опасност за живота и здравето на детето, при съществуващ риск от увреждане на неговото здраве.

Обжалваната заповед е постановена при съблюдаване на целите на закона и на интересите на детето. Съгласно чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991г., обн. ДВ бр. 32 от 23.04.1991г., в сила от 03.07.1991г., висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. В разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗЗД е предвидено че всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси. Това право на детето има приоритетно значение, а в случая очевидно правото не може да се гарантира чрез прилагането на мерките за закрила в семейна среда по чл.23 от ЗЗД. Осигурената с постановената заповед и приложената с нея мярка за закрила временна защита на малолетно дете до изясняване на всички факти и обстоятелства по неговия случай, е съобразена с основните принципи, разписани в чл.3 от ЗЗД. С оглед на което съдът приема, че с приложената мярка по чл. 33, ал.1 от ППЗЗД за спешно настаняване извън семейството, до произнасянето на съда с решение по чл.28 от ЗЗД, е постигната целта на Конвенцията и на закона да бъдат защитени интересите на детето, при направена правилна, законосъобразна и обоснована преценка на административния орган към датата на издаване на обжалваната заповед, за нуждата от защита на висшите интереси на малолетния Петър П., като „дете в риск” по см. на §1, т.11, б.”в” от ДР на ЗЗД, с приоритет пред желанията или интересите на родителя.

С оглед гореизложеното съдът намира, че Заповед № ЗД02/0141 от 24.06.2016г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, е законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е при спазване на административно-производствените правила, в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на които се основава и при съобразяване с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.П.П. ***, против Заповед № ЗД02/0141 от 24.06.2016г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Стара Загора, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: