Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

                              № 257     02.11.2016г.      град Стара Загора

                           

                 

                      В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

          

                                                                                                                                      

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:     Б. ТАБАКОВА

 

                                                                                                                                           ЧЛЕНОВЕ:    ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                                   РАЙНА ТОДОРОВА

       

при секретар   М.П.              

и с участието на прокурор П.Г.  

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова касационно административно дело № 325 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:                                    

       

            Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с § 19, ал.1, изр. второ от ПЗР на ЗИД на АПК във вр. с чл.11, ал.4 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/.

 

            Образувано е по касационна жалба на П.Г.Г. *** и М.К.Р. ***, подадена чрез пълномощника им по делото адв. Б.П. от САК, против Решение № 248 от 13.05.2016г., постановено адм. дело № 3278/  2015г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на П.Г. и М.Р. против Заповед № 2109/ 18.11.2015г., издадена от Кмета на Община Казанлък.

            В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение  поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателите поддържат, че неправилно и необосновано съдът е приел, че възраженията им относно незаконосъобразността на оспорения административен акт - Заповед № 2109/ 18.11.2015г. на  Кмета на Община Казанлък, са останали недоказани, поради невнесения от тях депозит за изпълнение на допусната съдебно-техническа експертиза. Твърдят, че нито лично, нито чрез процесуалния си представител по делото, с писмено съобщение или по друг начин, са били уведомени за задължението им за внасяне на депозит за експертизата.  Излагат съображения, че в нарушение на процесуалните правила, съдът не е предприел необходимите действия за изясняване на делото от фактическа страна и за установяване на фактите, от значение за произнасянето по спора. Направено е искане обжалваното решение на Казанлъшкия районен съд да бъде отменено, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

                       

            Ответникът по касационната жалба – Кмет на Община Казанлък, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, Казанлъшкият районен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на П. Г. и М. Р. против Заповед № 2109/ 18.11.2015г. на Кмета на Община Казанлък.

 

            Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава мотивирано заключение че касационната жалба е основателна и предлага съдебното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Казанлъшкия районен съд.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:

 

            Касационната жалба като подадена в законово установения срок, от лица с правен интерес и надлежна процесуална легитимация по см. на чл.210, ал.1 от АПК, е процесуално допустима.

 

            Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

            Производството пред Районен съд – Казанлък, с правно основание чл.145 и сл. от АПК във вр. с § 19, ал.1, изр. първо от ПЗР на ЗИД на АПК във вр. с чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, е образувано по жалба на П.Г.Г. и М.К.Р. против Заповед № 2109/ 18.11.2015г., издадена от Кмета на Община Казанлък. С обжалваната заповед, на основание чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, е одобрено Решение по Протокол № 1/ 11.06.2015г. на Комисията, назначена със Заповед № 414/ 04.03.2015г. на Кмета на Община Казанлък за определяне на застроената част от поземлен имот № 503.8452 по скица № 1907/ 03.12.2014г., попадащ в Лесопарк „Тюлбето”. Жалбата се основава на твърдения за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по същество съображенията са за постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон; при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и  неспазване на императивните изисквания за съдържание на акта по чл.59, ал.2, т.4 от АПК.

 

            С обжалваното решение Казанлъшкият  районен съд е приел, че оспорването е процесуално допустимо, но разгледано по същество се явява неоснователно, тъй като от една страна липсвало основание да се приеме, че Заповед № 2109/ 18.11.2015г. на Кмета на Община Казанлък е незаконосъобразна, а от друга –  възраженията на жалбоподателките относно незаконосъобразността на обжалвания акт, не са били доказани в производството по делото.

 

Решението на Казанлъшкия районен съд е неправилно.

            Образуваното и проведено пред Районен съд – Казанлък производство е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с § 19, ал.1 изр. първо от ПЗР на ЗИД на АПК във вр. с чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ. По аргумент от разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, при произнасянето по въведения като предмет на делото административно-правен спор относно законосъобразността на обжалвания административен акт, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на административния акт на всички основания по чл.146 от АПК. Следователно по силата на нормативно регламентираното служебно начало в съдебния административен процес, съдът е длъжен да извърши проверка досежно наличието на компетентност на органа, издал оспорения административен акт; спазването на установената форма по чл.59, чл.2 от АПК; спазването на административно-производствени правила при постановяването на акта и съответствието му с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона, независимо от инвокираните от жалбоподателя пороци на акта като основания за неговата отмяна. В случая съдът нито е обсъдил събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните, нито е извършил цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК. Липсва каквато и да е било обективирана в съдебното решение преценка досежно формалната, процесуалната и материалната законосъобразност Заповед № 2109/ 18.11.2015г. на Кмета на Община Казанлък; не са изложени мотиви за направения от съда извод, „че липсва каквото и да основание да се приеме, че Заповед № 2109/ 18.11.2015г. на Кмета на Община Казанлък е незаконосъобразна”. Нещо повече – мотивите на съдебното решение се свеждат до възпроизвеждане на мотивите на оспорения административен акт и до констатацията, че „не се доказаха възраженията на жалбоподателките относно незаконосъобразността на обжалвания акт”. Липсата на изложени каквито и да е било собствени мотиви относно извършена преценка на събраните по делото доказателства, кои факти и обстоятелства съдът е приел за установени и въз основа на кои доказателствени материали и съотв. на обективирани правни изводи въз основа на извършена на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК проверка на оспорения административен акт; нарушаването на принципа на служебното начало вкл. липсата на указания за разпределението на доказателствената тежест и такива по чл.171, ал.4 от АПК, винаги съставляват съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като касационно основание за отмяна на обжалваното съдебно решение.

            При разглеждането на делото Казанлъшкият районен съд е допуснал още едно съществено процесуално нарушение. С протоколно определение, постановено в публично съдебно заседание, проведено на 16.03.2016г., по искане на П. Г. и М. Р., е назначена съдебно-техническа експертиза, при определен депозит за изпълнение на експертизата в размер на 150лв., платим от жалбоподателките в едноседмичен срок от датата на съдебното заседание. Нито жалбоподателките, нито техния процесуален представител, са присъствали на проведеното на 16.03.2016г. съдебно заседание по делото. Противно на приетото от съда и на твърденията на ответника по касационната жалба, липсват каквито и да е било доказателства, че П. Г. и М. Р. – лично или чрез процесуалния им представител по делото, с писмено съобщение или по друг начин, са били уведомени за задължението им за внасяне на депозит за изпълнението на експертизата. При липса на надлежно съобщаване по реда на чл.138, ал.2 във вр. с ал.1 от АПК за допуснатата и назначена експертиза с указания за внасяне на определения от съда депозит и такива за последиците от невнасянето на депозита /т.е че експертизата няма да бъде извършена/, в нарушение на процесуалните правила, Казанлъшкият районен съд е приключил съдебното дирене, дал е ход на устните състезания и е обявил делото за решаване, без да е изпълнена назначената съдебно-техническа експертиза. Нещо повече – съдът дори не е постановил определение, с което да отмени определението си от 16.03.2016г. за назначаването на експертизата. Лишаването на страната от  възможност за събирането на допустими и относими доказателства и доказателствени средства, от съществено значение за изясняване на спора от фактическа страна, довело до непопълването на делото с доказателства, необходими за произнасянето по административно-правния спор – предмет на делото, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съгласно константната съдебна практика.

 

            С оглед гореизложеното касационният състав на Старозагорския административен съд намира, че решението на Районен съд – Казанлък следва да бъде отменено, като на основание чл.222, ал.2 от АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, за произнасяне по жалбата на П.Г. и М.Р. против Заповед № 2109/ 18.11.2015г. на  Кмета на Община Казанлък, след като бъдат събрани допустимите и относимите доказателства и се извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК.

    

            Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. второ и чл. 222, ал.2, т.1 и т.2  от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                                 Р     Е     Ш     И :

 

                     

           ОТМЕНЯ Решение № 248 от 13.05.2016г., постановено адм. дело № 3278/  2015г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

            ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Казанлък. 

 

 

           Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                          

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                            

    ЧЛЕНОВЕ:  1.

                              

 

     2.