Р Е Ш Е Н И Е

№258 21.10.2016г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На единадесети октомври 2016г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: И.А.

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №331 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.27 ал.6 от Закона за закрила на детото във връзка с чл.128 от АПК, образувано по жалбата на Р.М.П., против Заповед №ЗД02/0137/17.06.2016г. на Директор Дирекция „Социално подпомагане” гр. Стара Загора, с която на основание чл.27 ал.1 във вр. с чл.5 ал.1 и чл.25 ал.1 т.4 от ЗЗД и чл.33 ал.2 от ППЗЗД е постановено временно наставяне на малолетното дете Александър Георгиев Гочев в семейството на Х.Г. М. по л.к. Узунова – баба на детето по майчина линия, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗД.

Мотивите за издаване на оспорената заповед са следните: По сигнал от 15.06.2016г. за детето А.Г. и сестра му К Вя М. е получен сигнал от 02 РУ на МВР, подаден от бабата Х.Г. М., че дъщеря й с която живеят в общинско жилище е със заболяване шизофрения, неконтролируема и не приема лекарства. Заживяла е на семейни начала с криминално проявен мъж, който оказва системен тормоз върху членовете на семейството, включително заплахи за убийство към родителите на Р.М..

След извършена проверка от страна на 02.РУ на МВР е установено, че Р.М. е с диагноза „Параноидна шизофрения” като по данни на всички роднини същата не приема лекарства, получава кризи, по време на които е агресивна вербално и физически спрямо членовете на семейството си. Спрямо двете деца е предприета мярка за полицейска закрила, по силата на която са настанени заедно с баба си в Кризисен център. При проведени разговори с роднините, които участват активно в живота на децата – бабата по майчина линия, прабабата по майчина линия, биологичния баща на Р., същите заявяват, че майката има невнимателно и грубо отношение към децата- бие ги, рита ги. Споделят, че Р. не готви, не шета, не се занимава с домакинството, често напада и удря и възрастните членове на семейството. Роднините на Р. категорично заявяват, че тя не може да отглежда сама децата си, като през всичките години е била подкрепяна в грижите от тях. Връзката й с различни мъже е нестабилна, а баща й зявява, че поради заболяването й, същата може да бъде използвана от мъжа, с когото живее в момента с користни цели. Бащата на А.Г. – Г.В.Г. поддържа становището на роднините и без да му зададен въпрос, твърди, че правата над детето трябва да бъдат дадени на неговата баба Христина. Г.В.Г. живее в село Никола Козлево – област Шумен. Не е заявил нагласа да се грижи за детето си, заявил че желае бабата да се грижи за детето му Александър. Детето е освидетелствано от ТЕЛК с диагноза „Нарушение на активността и вниманието” и общ заболяване „Хиперкинетично разстройство с нарушение на активността и вниманието”, болест на Хиршпрунг – Долихосигма. Има нужда от специални грижи. При проведени разговори с двете деца, същите съобщават, че Кирил / с когото майка им живее/ е много гаден, а тя се ядосва, когато не я слушат и ги удря в корема и челото. Кирил не им дава да ходят в другата стая, определена за гостна, в която чистел и подреждал. Майката и Кирил държали цял ден и цяла вечер децата затворени в стаята, определена за тях и не им позволявали да излизат. По данни на служители от Кризисния център, придружили двете деца при вземане на лични вещи и дрехи от жилището на 16.06.2016г., когато са приближили района на жилището децата показали силна тревожност и попитали защо се връщат тук, като са заявили, че не желаят това. При проверката по сигнала за детето Александър е установено, че то е дете в риск по смисъла на §1 т.11 буква „б”, „В” „г” от ДР на ЗЗД. Майката демонстрира агресивно поведение, показва неадекватна реакции при направените й консултации, че децата се нуждаят от спокойна семейна среда. Заявява, че й е трудно да се справи с двете деца, но за децата й е по-добре да са в дома, отколкото при роднини.

Бабата Христинка М. в декларация заявява желание и възможности да се грижи за детето Александър и че няма да допусне да бъде настанено в институция.

С жалбата се твърди, че всички факти изложени в заповедта са неверни като междувременно от призовката за участие в съдебно заседание се установява, че Р.М. е настанена за лечение в ДПБ гр. Раднево, където е и призована.

Ответника – Директор Дирекция „СП” гр. Стара Загора не се представлява, представя Заповед №РД01/0180/20.10.2014г. на Директор Дирекция „СП”, според която в периода на отсъствие до пет работни дни редовен отпуск, функциите да се изпълняват от Началник отдел „Социална закрила” – К.Т., която е подписала и обжалваната заповед като към момента на издаването й на Директора е разрешен отпуск в размер на три дни от 15.06.2016г. до 17.06.2016г.

Представена е пълната преписка.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена на 25.07.2016г. от адресата на неблагоприятния административен акт, след постановяване на Решение № 24-РД06-0001/13.07.2016г. на Директор РД „СП” Стара Загора, без данни за неговото връчване. Датата на решението очевидно е сгрешена, тъй като жалбата на М. по административен ред е подадена на 04.07.16г. /стр.45/, а обжалваната заповед е от 17.06.2016г.. Разгледана по същество е неоснователна. - неговото връчване, извършено на 26.07.2016г, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От документите по административната преписка се установяват изложените в оспорената заповед фактически мотиви за необходимостта от временно настаняване на детето Александър, както и че то е дете в риск по посочения в административния акт смисъл. Представени са протоколите, чрез които са закрепени свидетелствата на бабата и дядото на детето по майчина линия, на неговия баща, както и становищата на социалните работници от проведените срещи и проверки. Няма нарушения на процедурата, като е взето и съгласието на бабата и преди това е проверена възможността детето да бъде отглеждано от биологичния си баща. Предвид тежкото заболяване на майката и обусловеното от него агресивно поведение спрямо децата, както и невъзможността да се грижи адекватно за тях, съдът счита, че напълно обосновано и в съответствие с целта на ЗЗД, малолетния А.Г. е настанен в кризисен център заедно с баба си, която му е близка и която се е грижила винаги за него. Мярката е временна, до постановяване на решението на гражданския съд, и според настоящия състав е била напълно необходима и обоснована. Детето е в тежко семейно положение, подложено на риск и реално на физически и психически тормоз, който вероятно е довел и до хиперкинетичното разстройство.

Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.М.П. против Заповед №ЗД02/0137/17.06.2016г. на Директор Дирекция „Социално подпомагане” град Стара Загора.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

Решението да се съобщи, чрез изпращане на препис до страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: