Р Е Ш Е Н И Е

№339 22.12.2016 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, шести състав на шести декември през две хиляди и шестнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав

Председател: Михаил Русев

Секретар З.Д. като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №337 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и чл.145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.219 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на П.Б.Д. *** против Заповед №1139 от 14.07.2016 год. издадена от Кмета на Община Казанлък, с която на основание чл.225, ал.2 от ЗУТ, е разпоредено премахване на незаконен строеж, представляващ „Масивно бетоново стълбище с бетонова площадка и парапет” с подход към УПИ ІХ-27, кв.3 по плана на село Горно Черковище, с административен адрес с. Горно Черковище, общ. Казанлък, ул.”Х. Ботев”№41.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Жалбоподателката не отрича, че е собственик на УПИ ІХ-27, кв.3 по плана на с. Горно Черковище, както и че ежедневно ползва процесния незаконен строеж, представляващ стълбище. Такива стълбища има изградени и от други нейни съседи, а нейните стълби са построени преди около 40 години. Причината за изграждането на стъпалата са обстоятелството, че собственият й урегулиран поземлен имот е разположен на по-високо ниво от улицата и практически е невъзможно по друг начин осигуряването на достъп до имота. С издадените заповеди от 2016 год. е разбрала, че стълбите са разположени в имот, който е общинска собственост. Излага съображения, че благоустрояването на общинския имот е в тежест на самата община. С оглед на така изложените съображения е направено искане за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Кмета на Община Казанлък, изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като разпоредения за премахване строеж е незаконен. Счита, че в административното производство е безспорно установено, че строежът не е търпим и поради това подлежи на премахване. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на направените от ответника разноски по делото.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С решение №516/07.11.2008 год., постановено по гражд. Дело №827/2004 год. по описа на Районен съд Казанлък, влязло в сила на 04.11.2009 год. в дял на П.Б.Д. е поставен имот находящ се в с. Горно Черковище, представляващо дворно място от 895 кв.м. и съставляващо УПИ ІХ-27 по плана на същото село с двуетажна масивна жилищна сграда, лятна кухня, гараж, две второстепенни сгради, навес и подобрения. Решението е постановено в хода на производството по съдебна делба.

На 11.02.2016 год. е извършена проверка от работна група от служители в Община Казанлък на „Масивно бетоново стълбище с бетонова площадка и парапет”, намиращ се в в УПИ ІХ-27, кв.3 по плана на с. Горно Черковище. Резултатите от извършената проверка са обективирани в Констативен акт №3/11.02.2016 год. /лист 9/. В акта е отразено, че собственик и строител на незаконния строеж е лицето П.Б.Д., като за строежа не са представени никакви строителни книжа – одобрен инвестиционен проект, разрешение за строеж и протокол за определяне на строителна линия и нива. Строежът е изграден в чужд имот, собственост на Община Казанлък без учредяване на право на строеж от собственика на земята. Проверката е извършена в отсъствието на П.Б.Д., като екземпляр от констативният акт е връчен на жалбоподателката на 11.05.2016 год. /видно от приложената разписка на лист 9 от делото/. Екземпляр от констативният акт е бил изпратен с препоръчано писмо на жалбаподателката П.Д., на адреса й по месторабота, но същата не я е потърсила в пощенската стнация, видно от обратната разписка /лист 12/. Всъщност за осъщественото връчване е съставен и протокол от жалбоподателката /лист 41-42 от делото/, от който е видно, че служителите на Община Казанлък са връчили лично на жалбоподателката констативен протокол №2 от 11.02.2016 год.; констативен акт №3 от 11.02.2016 год. и писмо изх. №194-Б-103-1/12.02.2016 год. Протоколът не е подписан от служителите на общината, а само от жалбоподателката и трима свидетели.

Със съставеният констативен акт №3 се удостоверява извършване от длъжностни лица от Община Казанлък /двама гл. специалисти „КР и АСК”/ на проверка на строеж „Масивно бетоново стълбище с бетонова площадка и парапет”. Налице е незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ. По повод на връченият констативен акт, не е постъпило възражение от страна на П.Д..

Последвало е издаване на оспорената по делото Заповед №1139 от 14.07.2016 год. /л.5/, с която Кметът на Община Казанлък, на основание чл.225а, ал.2 и чл.225, ал.2 т.2 от ЗУТ, е разпоредил премахване на незаконен строеж, представляващ „Масивно бетоново стълбище с бетонова площадка и парапет” с подход към имот УПИ ІХ-27, кв.3 по плана на с. Горно Черковище и с адрес ул.”Х. Ботев”№41. Органът се е позовал на констатациите в констативен акт №3/11.02.2016 год. и счел, че строежът е незаконен като изпълнен в нарушение на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Заповедта е връчена на адресата й П.Б.Д. на адреса й чрез залепване на 14.07.2016 год., а жалбата е депозирана в деловодството на ответника на 27.07.2016 год.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес, което е адресат и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Заповед №1139/14.07.2016 год., с която е разпоредено премахването като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж от пета категория – „Масивно бетоново стълбище с бетонова площадка и парапет” попада в хипотезата на чл.137, ал.1, т.5, б”в” от ЗУТ, е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Кмета на Община Казанлък, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 ЗУТ и чл.223, ал.1, т.8 ЗУТ.

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и правилно е приложен материалния закон.

В съставеният констативен акт не е посочена категорията на строежа, нито са изложени мотиви относно търпимостта на незаконния строеж, като такива липсват и в оспорената заповед. Посочено е само, че е незаконният строеж е изграден преди 2009 год. Доколкото обаче категорията на строежа е правен въпрос, същият подлежи на изследване от страна на съда. В конкретния случай се касае за строеж на допълващо застрояване обслужващо жилищна сграда с ниско застрояване, прода което е безспорно, че става въпрос за строеж пета категория.

Видно от събраните по делото свидетелски показания, изграждането на стълбите е станало още преди близо 40 години – когато е била изградена и улицата. Периода на изграждане на стълбите е около 1980-1985 год., когато е изградена и улицата, от която процесното стълбище осигурява подход към поземления имот, собственост на П.Д..

Строежът не е търпим по сега действащата нормативна уредба. Единствената такава възможност е предвидена разпоредбата на чл.184, ал.2 от ЗУТ, която обаче се отнася за изграждането на съоръжения за достъпна среда на хора с увреждания. Ако се приеме, че същата би могла да се приеме по аналогия, то отново не можем да приемем, че изграденият строеж е търпим. Това е така, тъй като като условие за търпимостта на изграждането на такива съоржения изградени извън УПИ върху част от имот публична собственост на държавата или общината и осигуряващи достъп до конкретния УПИ, е това съоръжение да не възпрепятства установеният начин на трйно ползване на публичният имот. Доколкото стълбите започват непосредствено от улицата, която е предназначена за движение на ППС, то успоредно с нея е следвало да бъде изграден и тротоар за движение на пешеходци. Тъй като такъв не е изграден от една страна, а от друга - изграденият незаконен строеж не дава практическа възможност за това. По този начин, незаконният строеж възпрепятства ползването на имота публична общинска собственост от пешеходци. Имотите публична общинска собственост, са тези за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет – чл.3, ал.2, т.3 от Закона за общинската собственост. С изграденият незаконен строеж не се задоволяват обществените потребности, а се задоволяват нуждите на Д. за достъп до собственият й недвижим имот.

Безспорно е че към момента на изграждането на строежа / в периода 1980-1985 год./, според тогава действащата нормативна уредба не е уреден въпросът за изграждането на такива стълбища в имоти, представляващи публична общинска собственост. Действително към него момент са действали разпоредбите на ЗТСУ /отм./, ППЗТСУ /отм./, в които обаче не се предвижда възможност за изграждането на такива съоръжения, осигуряващи достъп до УПИ, собственост към него момент на бащата на жалбоподателката. Видно от събраните свидетелски показания от свидетеля Хр. С., разрешение за това стълбище не е било издавано от него в качеството му на Кмет на селото, нито от когото и да е било. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗТСУ /отм./, със застроителния и регулационен план се регулират улици, пътища, имоти – частна собственост и т.н. По делото не се събраха данни да е налице регулационен план за улицата, от който да е видно, че процесният незаконен строеж е изграден в имот на праводателят на жалбоподателката, придаден по силата на този план.

Упражняването на правомощието по чл.225а, ал.1 от ЗУТ изисква освен кумулативното наличие на визираните в нормата предпоставки: 1. Извършен строеж, 2. същият да е незаконен такъв по смисъла на някоя от хипотезите, регламентирани в чл.225, ал.2 от ЗУТ, но и 3.спрямо строежа да не са налице някоя от хипотезите, с които законът свързва пречки за премахването му /§16 ПР ЗУТ и §127 ЗИД ЗУТ/. В случая се твърди хипотезата на т.2 на чл.225, ал.2 от ЗУТ, а именно, че строежът е изпълнен без строителни книжа и разрешение за строеж. По делото се установи и доказа, че с оспорената заповед е разпоредено премахване на строеж по смисъла на т.38, §5 от ДР на ЗУТ – Масивно бетоново стълбище с бетонова площадка и парапет. Постройката е строеж от V категория /чл.137 ал.1 т.5 б.”а” и б.”в” от ЗУТ, чл.10, ал.3 вр. с ал.1, т.1 от Наредба №1 от 30.07.2003 год. за номенклатурата на видовете строежи/. Т.е. първата материална предпоставка е налице. Налице е и втората материална предпоставка, а именно - въпросният строеж е подлежал на разрешителен режим, но не е бил разрешаван.

При издаването на заповеди за премахване като незаконни на строежи, извършени преди влизане в сила на ЗИД ЗУТ (ДВ, бр. 65/22.07.2003 год.) както административният орган, така и съдът са задължени да преценят дали тези строежи не попадат под закрилата на § 16 ПР ЗУТ, според която строежи, изградени до 7 април 1987 год., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Предпоставките на §16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ следва да са налице кумулативно. В конкретния случай се установи, че незаконният строеж не е търпим.

С оглед на изложеното, жалбата се явява неоснователна, а оспорената Заповед №1139 от 14.07.2016 год. на Кмета на Община Казанлък, като издадена при спазване на административно-производствените правила и при правилно приложение на материалния закон, се явява законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.

При този изход на делото е основателно искането за присъждане на разноски по делото в полза на ответника. По смисъла на чл.143, ал.4 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 във вр. с ал.3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК жалбоподателя дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение на Община Стара Загора в размер на 600.00 лв. съгласно чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата. В тази насока вж. и ТР №3/13.05.2010 год. по т.д. №5/2009 год. на ОС на колегиите на ВАС.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Б.Д., ЕГН ********** *** против Заповед №1139 от 14.07.2016 год. издадена от Кмета на Община Казанлък, с която на основание чл.225, ал.2 от ЗУТ, е разпоредено премахване на незаконен строеж, представляващ „Масивно бетоново стълбище с бетонова площадка и парапет” с подход към УПИ ІХ-27, кв.3 по плана на село Горно Черковище, с административен адрес дело с. Горно Черковище, общ. Казанлък, ул.”Х. Ботев”№41, като неоснователна.

ОСЪЖДА П.Б.Д., ЕГН ********** *** да заплати на Община Казанлък, представлявана от Кмета Галина Стоянова сумата 600.00 /шестстотин/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: