Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                № 324      14.12.2016г.      град  Стара Загора

                          

                     

              В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

           

            Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                              

                                      

                

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:    БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                                                                                             ЧЛЕНОВЕ:    РАЙНА ТОДОРОВА

                                                                                     СТИЛИЯН МАНОЛОВ

       

 

 

при секретар  М.П.                                                                          и с участието

            на прокурор М.Д.                                                               като разгледа

            докладваното  от   съдия    Р. ТОДОРОВА   административно  дело   № 339  по  описа

за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:                                  

                                                                      

            Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

             

Образувано е по протест на прокурор в Окръжна прокуратура – Стара Загора, с който са оспорени разпоредбите на чл.8, ал.1, т.3; чл.8, ал.2, изр. второ в частта „нотариална заверка на подписа на собственика/ собствениците”; чл.12, ал.1, т.2 в частта „нотариално заверено”; чл.14, ал.3, т.2; чл.15, ал.1, т.2 и чл.16, ал.1, т.3 от Наредба № 21 за реда и условията за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности на територията на Община Казанлък, приета с Решение № 645 от 27.06.2013г. на Общински съвет – Казанлък. 

 

В протеста са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорените разпоредби от Наредба № 21 за реда и условията за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности на територията на Община Казанлък, по съображения за противоречието им с нормативни актове от по-висока степен. Обосновава се, че съдържащата се в тези разпоредби регламентация нарушава въведената с чл.3, ал.3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност забрана, а именно че при административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност административните органи и органите на местното самоуправление не могат да налагат ограничения и тежести, които не са необходими за постигане на целите по чл.1, ал.2 от същия закон. Поддържа се, че тъй като подзаконовите нормативни актове, приемани от общинските съвети, следва да се основават на нормативни актове от по-висока степен и могат да уреждат обществени отношения от местно значение само и единствено при условията и в границите, определени от по-високия по степен нормативен акт, като детайлизират неговото приложение, предвидените в наредбата на Общински съвет – Казанлък изисквания по чл.8, ал.1, т.3; чл.8, ал.2, изр. второ в частта „нотариална заверка на подписа на собственика/ собствениците”; чл.12, ал.1, т.2 в частта „нотариално заверено”; чл.14, ал.3, т.2; чл.15, ал.1, т.2 и чл.16, ал.1, т.3, като противоречащи на законовата уредба, са в нарушение на принципа по чл.15 от Закона за нормативните актове. По подробно изложени в протеста съображения е направено искане да бъдат обявени за нищожни оспорените разпоредби от Наредба № 21 за реда и условията за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности на територията на Община Казанлък и в условията на алтернативност – да бъдат отменени, като незаконосъобразни.   

 

Представителят на Окръжна прокуратура - Стара Загора в съдебно заседание поддържа внесения протест и обективираното в него оспорване.

 

            Ответникът -  Общински съвет – Казанлък, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С Доклад вх. № ОС-1903/ 11.06.2012г. по чл.93 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет – Казанлък, Заместник кмета на Община Казанлък, оправомощен със Заповед № 1396/ 07.06.2013г. на Кмета на Община Казанлък, е внесъл за разглеждане, обсъждане и приемане от Общински съвет -  Казанлък на проект за нова Наредба за реда и условията за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности на територията на Община Казанлък. Към предложението са изложени мотиви, обосноваващи причините /фактическите и правни основания/ за приемането на Наредбата, след проведено публично обсъждане и разглеждане на постъпилите становища от заинтересованите лица. Проектът е разгледан на заседания на съответните постоянни комисии от ОбС – Казанлък, които са приели предложения проект. С Решение № 645 по Протокол № 34 от проведено на 27.06.2013г. заседание на Общински съвет – Казанлък, на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА във вр. с чл.56, ал.2 от Закона за устройство на територията, е приета Наредба № 21 за реда и условията за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности на територията на Община Казанлък. В проведеното поименно гласуване са участвали 27 общински съветници, всички гласували „за”.  

В разпоредбата на чл.8, ал.1, т.3 от Наредба № 21 за реда и условията за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности на територията на Община Казанлък /НРУРПОТОДТОК/, като задължително условие за съгласуване и одобряване на индивидуален проект за разполагане на преместваеми обекти за търговски и обслужващи дейности, е предвидена схема за поставяне на преместваеми обекти върху терени частна собственост. Съгласно чл.8, ал.2, изр. второ от НРУРПОТОДТОК, допуска се поставяне на съоръжения на разстояние по-малко от три метра от границата на съседен УПИ само с писмено съгласие с нотариална заверка на подписа на собственика  /собствениците/ на съседния УПИ. В чл.12, ал.1, т.2 от НРУРПОТОДТОК е регламентирано, че заинтересованите лица подават до Главния архитект на общината заявление за издаване на Разрешение за поставяне на преместваем обект /по образец, одобрен от Кмета на Община Казанлък/, към което следва да се приложи нотариално заверено съгласие на всички съсобственици за поставяне на преместваеми обекти върху имоти частна собственост и/ или писмен договор – заверено копие.  С нормите на чл.14, ал.3, т.2 и чл. 15, ал.1, т.2 от НРУРПОТОДТОК е въведено изискване към заявлението до Кмета на общината за поставяне на посочените в разпоредбите преместваеми обекти, да се прилага и служебна бележка за липса на задължения към Община Казанлък. Идентично по съдържание изискване е регламентирано и в чл.16, ал.1, т.3 от НРУРПОТОДТОК, във връзка с допускането на остъкляване или затваряне на обеми под съществуващи навеси и/ или сенници.

            Съгласно чл.186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Нормата на чл.186, ал.2 от АПК овластява прокурора да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, като според чл.187, ал.1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето.

            С оглед на което оспорването на разпоредбите на чл.8, ал.1, т.3; чл.8, ал.2, изр. второ в частта „нотариална заверка на подписа на собственика/ собствениците”; чл.12, ал.1, т.2 в частта „нотариално заверено”; чл.14, ал.3, т.2; чл.15, ал.1, т.2 и чл.16, ал.1, т.3 от Наредба № 21 за реда и условията за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности на територията на Община Казанлък, приета с Решение № 645 от 27.06.2013г. на Общински съвет – Казанлък, обективирано в подадения протест от прокурор в Окръжна прокуратура – Стара Загора, е процесуално допустимо.

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с изложените в протеста доводи и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорените разпоредби от Наредба № 21 за реда и условията за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности на територията на Община Казанлък, намира за установено следното:

 

При извършената проверка досежно спазването на регламентираните в АПК и в ЗНА административно-производствени правила при приемането на Решение № 645 от 27.06.2013г. на Общински съвет – Казанлък, с което решение е приета Наредба № 21 за реда и условията за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности на територията на Община Казанлък, съдът не констатира допуснати нарушения на процедурата по внасяне, разглеждане, обсъждане и приемане. След служебна справка се установи, че в съответствие с изискването на чл.26, ал.2 от ЗНА, на интернет-страницата на Община Казанлък бил публикуван проектът на НРУРПОТОДТОК, заедно с мотивите на вносителя и със съдържание, съответстващо на представените по делото документи, при предоставена на заинтересованите лица възможност за изразяване на предложения и становища по проекта, след проведено публично обсъждане. Наредбата е приета при спазване на изискванията за кворум, мнозинство и поименно гласуване, видно от представеното извлечение от Протокол № 34 от проведеното на 27.06.2013г. заседание на Общински съвет - Казанлък.

Обществените отношения, свързани с местното самоуправление и местната администрация, са уредени със ЗМСМА, чиито разпоредби очертават правният статут и компетентността на общинския съвет като орган на местното самоуправление, определящ политиката за изграждане и развитие на общината, във връзка с осъществяването на дейностите от местно значение, както и на други дейности, определени със закон. В изпълнение на правомощията си по чл.21 от ЗМСМА общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения.

Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, като приеманите от Общинския съвет наредби са подзаконови нормативни актове, съдържащи правни норми, които създават общозадължителни правила за уреждане съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение на територията на съответната община, засягащи неограничен брой адресати /чл.7, ал.2 и чл.8 от Закона за нормативните актове и чл.75, ал.1 от АПК/. Такива актове общинските съвети са компетентни да издават, когато това е предвидено от Конституцията на РБългария или от закон /чл.2, ал.1 от ЗНА, чл.76, ал.1 от АПК/. Следователно нормотворческите правомощия на общинския съвет произтичат от Конституцията или от закона и се ограничават до обществени отношения с местно значение, които обаче не са регулирани от нормативни актове от по-висока степен. Отделно от това общият принцип, регламентиран в чл.15, ал.1 от ЗНА, предвижда, че всеки нормативен акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. В този смисъл съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорените разпоредби от Наредба № 21 за реда и условията за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности на територията на Община Казанлък, следва да обхване преценката дали в съответствие с нормите на чл.2, ал.1 и чл.8 от ЗНА органът на местно самоуправление е бил овластен с компетентност за уреждане на обществени отношения чрез регулирането им с подзаконов нормативен акт по чл.7, ал.2 от ЗНА и за съответствието на разпоредбите с нормативни актове от по-висока степен.

           

            При така извършената преценка съдът приема следното:

 

Упражнената от Общински съвет – Казанлък компетентност по приемането на Наредба № 21 за реда и условията за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности на територията на Община Казанлък, е при осъществяване на правомощието по чл.21, ал.2 и в изпълнение на законовата делегация по 56, ал.2 от ЗУТ. Съгласно чл.56, ал.2 от ЗУТ за обектите по ал. 1 /т.е за преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други), се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет.  С оглед на което съдът приема, че Наредба № 21 за реда и условията за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности на територията на Община Казанлък е приета от орган, овластен да регламентира с подзаконов нормативен акт отношенията, свързани с реда за издаване на разрешения за поставяне на преместваеми обекти на територията на общината.  

 

Оспорените с подадения от прокурор в Окръжна прокуратура – Стара Загора протест разпоредби на чл.8, ал.1, т.3; чл.8, ал.2, изр. второ в частта „нотариална заверка на подписа на собственика/ собствениците”; чл.12, ал.1, т.2 в частта „нотариално заверено”; чл.14, ал.3, т.2; чл.15, ал.1, т.2 и чл.16, ал.1, т.3 от НРУРПОТОДТОК, обаче противоречат на разпоредби  от нормативни актове от по-висока степен и като такива са материално незаконосъобразни. Съображенията  за това са следните:

 

Наредба № 21 за реда и условията за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности на територията на Община Казанлък е приета на основание чл.56, ал.2 от ЗУТ /съгласно §1 от ПЗР на НРУРПОТОДТОК и посоченото правно основание на Решение № 645 от 27.06.2013г. на Общински съвет – Казанлък, с което решение е приета наредбата/. Следователно съдържащата се в НРУРПОТОДТОК нормативна регламентация следва задължително да съответства на правната уредба по Закона за устройство на територията. В случая това изискване, основано на императивните разпоредби на чл. 8 и чл. 15, ал.1 от ЗНА, не е спазено.

 

В оспорената разпоредба на чл.8, ал.1, т.3 от Наредба № 21 за реда и условията за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности на територията на Община Казанлък, като задължително условие за  съгласуване и одобряване на индивидуален проект за разполагане на преместваеми обекти за търговски и обслужващи дейности, е предвидено изготвянето на схема за поставяне на преместваеми обекти върху терени частна собственост. Съгласно нормата на чл.56, ал.2 от ЗУТ за обектите по ал. 1 /преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други)/, се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината, като за държавните имоти схемата се одобрява след съгласуване със съответната централна администрация, която стопанисва имота, а в останалите случаи - с областния управител. От посочената законова уредба следва извода, че допълнителното условие поставянето на преместваеми обекти да се извършва въз основа на схема, одобрена от Главния архитект на общината, е предвидено в закона единствено и само по отношение на имоти - държавна и общинска собственост. Доколкото от една страна нормативната регламентация по ЗУТ не сочи наличието на непълнота в законовата  уредба относно изискванията за поставянето на преместваеми обекти върху терени -  частна собственост на физически и юридически лица, а от друга законовата делегация по чл.56, ал.2 от ЗУТ овластява общинските съвети да приемат  подзаконов нормативен акт /наредба/, с която да регулират реда /процедурата/, по която ще се издават разрешенията за поставяне на преместваеми обекти на територията на съответната община, въвеждането на допълнително, непредвидено в закона материалноправно изискване /изготвянето на схема за поставяне на преместваеми обекти/, като условие за съгласуване и одобряване на индивидуален проект за разполагане на преместваеми обекти върху терени - частна собственост, е недопустимо. След като специалният закон, уреждащ обществените отношения свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в Република България, изрично регламентира случаите, в които се изисква поставянето на преместваеми обекти въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината /единствено за държавни и общински имоти/, не може с подзаконов нормативен акт органът на местно самоуправление да преурежда обществени отношения, регулирани с разпоредбата на чл.56, ал.2, изр. първо, предл. последно от ЗУТ, като разширява приложното поле на законово регламентираното изискване за схема за поставяне на преместваеми обекти и по отношение на  терени -  частна собственост.

 

Ето защо съдът приема, че разпоредбата на  чл.8, ал.1, т.3 от Наредба № 21 за реда и условията за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности на територията на Община Казанлък, е материално незаконосъобразна.  

 

В протестираната разпоредба на чл. 8, ал.2, изр. второ от НРУРПОТОДТОК е регламентирано, че се допуска поставяне на съоръжения на разстояние по-малко от три метра от границата на съседен УПИ само с писмено съгласие с нотариална заверка на подписа на собственика /собствениците/ на съседния УПИ, а в разпоредбата на чл.12, ал.1, т.2 от НРУРПОТОДТОК - че заинтересованите лица подават до Главния архитект на общината заявление за издаване на Разрешение за поставяне на преместваем обект /по образец, одобрен от Кмета на Община Казанлък/, към което следва да се приложи нотариално заверено съгласие на всички съсобственици за поставяне на преместваеми обекти върху имоти частна собственост и/ или писмен договор – заверено копие. 

Съгласно нормата на чл.56, ал.5 от ЗУТ, уреждаща хипотезата на издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти в чужди поземлени имоти – собственост на физически или юридически лица, в чужди поземлени имоти разрешение за поставяне на обекти по ал. 1 /преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други), се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ.   

Следователно законът въвежда като изискване за издаване на  

 

 

 

 

 

разрешение за поставяне на преместваеми обекти в чужд поземлен имот единствено обективирано в писмена форма съгласие на собственика /съсобствениците/ на имота или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ, като необходимо и достатъчно условие за издаване на разрешението.

           При наличието на изрична законова регламентация относно начина и формата на обективиране на съгласието на собственика /съсобствениците/ на поземлени имоти, за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти в техните имоти, е недопустимо с подзаконов нормативен акт да се въвеждат допълнителни утежняващи условия, каквото по своята същност и съдържание е изискването за специална писмена форма /с нотариална заверка/ на съгласието на собственика /съсобствениците/ на имота, в който ще се поставя преместваемия обект. Ето защо предвиденото с оспорената в настоящото съдебно производство разпоредба на чл.12, ал.1, т.2 от НРУРПОТОДТОК изискване за „нотариално заверено” съгласие на всички съсобственици за поставяне на преместваеми обекти върху имоти частна собственост, като допълнително и надхвърлящо по тежест регламентираното в нормата на чл.56, ал.5 от ЗУТ изискване, се явява незаконосъобразно. Освен това, така въведеното изискване досежно формата на съгласие, по никакъв начин не е необходимо за постигането на целта на закона. В тази връзка основателен е доводът, развит в протеста, че изискването противоречи на разпоредбата на чл.3, ал.3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, съгласно която норма при административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност административните органи и органите на местното самоуправление не могат да налагат ограничения и тежести, които не са необходими за постигане на целите на закона. А целта на закона, регламентирана в чл.1, ал.2 от ЗОАРАКСД, е да улесни и насърчи стопанската дейност, като ограничи до обществено оправдани граници административната намеса, осъществявана от държавните органи и органите на местното самоуправление. Очевидно с въвеждането на изискване за нотариално заверено съгласие на всички съсобственици за поставяне на преместваеми обекти върху техни имоти се налага тежест, която не е необходима за постигане на целите на закона при административното регулиране на стопанската дейност на територията на Община Казанлък.

 Действително нормата на чл.56, ал.5 от ЗУТ не регламентира случаите, когато един от съсобствениците иска да ползва част от съсобствения поземлен имот за поставяне на преместваем обект от категорията на посочените в ал.1 на чл. 56 от ЗУТ, но няма нито правна, нито житейска логика, от него да се изисква да представи нотариално заверено съгласие от всички останали съсобственици, при положение, че законът не изисква такова да се представя от собственика на имота. След като разпоредбата на чл.56, ал.5 от ЗУТ изисква единствено писмено съгласие от собственика на поземления имот, а при съсобственост в идеални части е ясно, че такова изрично писмено съгласие следва да бъде дадено от всички съсобственици, и в тази хипотеза въведеното допълнително изискване относно формата /нотариално заверено съгласие/, не съответства и надхвърля по тежест законово регламентираното такова за обективирано съгласие в обикновена писмена форма.

 

 След като специалният закон изисква като условие за поставяне на преместваем обект в поземлен имот – частна собственост писмено съгласие на собственика /съсобствениците/ на имота, по аргумент за по-силното основание, при разполагане на преместваеми обекти на разстояние по-малко от три метра от границата на съседен УПИ, съответно на закона би било изискването за обективирано в писмена форма съгласие на собственика /собствениците/ на съседния УПИ. В този смисъл въведеното с протестираната разпоредба на чл. 8, ал.2, изр. второ от НРУРПОТОДТОК допълнително изискване за специална форма на писменото съгласие  на собственика  /собствениците/ на съседния УПИ  - „с нотариална заверка на подписа”, също се явява непредвидено в закона утежняващо условие, което не се основа нито на нормативната регламентация по ЗУТ, нито съответства на уредбата и целите на ЗОАРАКСД.

 

 Както беше посочено Общинският съвет приема наредби - подзаконови нормативни актове, съдържащи правни норми, които създават общозадължителни правила за уреждане съобразно нормативните актове от по-висока степен на неуредени от тях обществени отношения с местно значение на територията на съответната община. В случая при упражнената от Общински съвет – Казанлък компетентност по чл.56, ал.2 от ЗУТ за приемане на наредба за реда за издаване на разрешения за поставяне на преместваеми обекти на територията на общината, органът на местно самоуправление не е съобразил регламентацията по чл.8, ал.1, т.3 и чл.12, ал.1, т.2 от НРУРПОТОДТОК с нормата на чл.56, ал.5 от ЗУТ и в нарушение на чл.3, ал.3 във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОАРАКСД, с посочените разпоредби са предвидени изисквания за съгласие с нотариална заверка на подписа на собственика  /собствениците/ на съседния УПИ за поставяне на преместваем обект на разстояние по-малко от три метра от границата на УПИ и съотв. за „нотариално заверено съгласие” на всички съсобственици за поставяне на преместваеми обекти върху имоти - частна собственост.  

 

            С протестираните разпоредби на чл.14, ал.3, т.2 и чл. 15, ал.1, т.2 от НРУРПОТОДТОК е въведено изискване към заявлението до Кмета на общината за поставяне на посочените в разпоредбите преместваеми обекти да се прилага служебна бележка за липса на задължения към Община Казанлък. Идентично по съдържание изискване е регламентирано и в чл.16, ал.1, т.3 от НРУРПОТОДТОК, във връзка с допускането на остъкляване или затваряне на обеми под съществуващи навеси и/ или сенници. Доколкото нормата на чл.56, ал.2 от ЗУТ овластява общинските съвети да приемат наредба, с която да регулират единствено реда /процедурата/, по която ще се издават разрешенията за поставяне на преместваеми обекти на територията на съответната община, с въвеждането на допълнително, непредвидено в закона изискване /за прилагане на служебна бележка за липса на задължения на заявителя към общината/, спазването на което изискване по същество съставлява условие за разрешаване поставянето на преместваеми обекти съотв. за допускане на остъкляване или затваряне на обеми под съществуващи навеси и/ или сенници, Общински съвет – Казанлък е излязъл извън предоставеното му с чл.56, ал.2 от ЗУТ правомощие и недопустимо е регламентирал условие, което  не се съдържа в специалните закони -  ЗУТ или ЗМДТ. Посочените разпоредби са в противоречие и със ЗОАРАКСД, доколкото с предвидените в тях изисквания към субектите се създават ограничения и се въвеждат тежести при административното регулиране и административния контрол, които не са необходими за постигане на целите на закона. Нормирането на разрешителния режим в НРУРПОТОДТОК попада в хипотезата на ЗОАРАКСД, като съгласно чл.1, ал.3 от същия закон, административно регулиране е установяването на нормативни изисквания, чието спазване се осигурява чрез упражняване на административен контрол. В чл.1, ал.4, т.3 от ЗОАРАКСД се предвижда, че административен контрол по смисъла на този закон е контролът, упражняван от административни органи, чрез издаване и отказване на разрешения и удостоверения за извършване на отделна сделка или действие от лица, които извършват или възнамеряват да извършват стопанска дейност. Както беше посочено целта, която въвежда чл.1, ал.2 от ЗОАРАКСД, е да улесни и насърчи извършването на стопанската дейност, като ограничи до обществено оправдани граници административното регулиране и административния контрол, осъществявани върху нея от държавните органи и от органите на местното самоуправление. В случая с въведените в чл.14, ал.3, т.2, чл. 15, ал.1, т.2 и чл.16, ал.1, т.3 от НРУРПОТОДТОК изисквания за представяне на служебна бележка за липса на задължения на заявителя към Община Казанлък, на практика се създават ограничения за лицата, имащи задължения към Община Казанлък, като нормативно предвиденият от Общински съвет – Казанлък административен контрол излиза извън целта на ЗОАРАКСД и й противоречи. Предвиденото с оспорените подзаконови разпоредби административно регулиране надвишава обществено оправданите граници по смисъла на чл.1, ал.2 от ЗОАРАКСД, тъй като по този начин се въвеждат тежести, които не са необходими за постигане на законовите цели по чл.2 от ЗОРАКСД за защита на националната сигурност, обществения ред, личните и имуществени права на граждани и юридически лица или околната среда.  Нещо повече – протестираните текстове на чл.14, ал.3, т.2, чл. 15, ал.1, т.2 и чл.16, ал.1, т.3 от НРУРПОТОДТОК са приети и в нарушение на чл.19, ал.1 от Конституцията, която норма регламентира че икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива, като съгласно ал.2 законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотреби с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя. В случая очевидно с оспорените разпоредби се създава предпоставка за неравно третиране на стопанските субекти, изразяващо се в ограничаване на кръга от лицата, имащи право да поставят преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности на територията на Община Казанлък. 

 

 

            По изложените съображения съдът приема, че разпоредбите на чл.8, ал.1, т.3; чл.8, ал.2, изр. второ в частта „нотариална заверка на подписа на собственика/собствениците”; чл.12, ал.1, т.2 в частта „нотариално заверено”; чл.14, ал.3, т.2; чл.15, ал.1, т.2 и чл.16, ал.1, т.3 от Наредба № 21 за реда и условията за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности на територията на Община Казанлък, противоречат на нормативни актове от по-висока степен, с оглед на което и при прилагането на общия принцип, регламентиран в чл.15, ал.1 от ЗНА, следва да бъдат отменени, като незаконосъобразни.

 

 

            С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането на Окръжна прокуратура – Стара Загора за присъждане на направените разноски, като Общински съвет – Казанлък бъде осъден да заплати на ОП – Стара Загора сумата от 20лв., представляваща внесена такса за публикуване в Държавен вестник на обявление за оспорването.

    

 

 

 

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.193, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

     Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТМЕНЯ по протест на прокурор в Окръжна прокуратура – Стара Загора разпоредбите на чл.8, ал.1, т.3; чл.8, ал.2, изр. второ в частта „нотариална заверка на подписа на собственика/ собствениците”; чл.12, ал.1, т.2 в частта „нотариално заверено”; чл.14, ал.3, т.2; чл.15, ал.1, т.2 и чл.16, ал.1, т.3 от Наредба № 21 за реда и условията за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности на територията на Община Казанлък, приета с Решение № 645 от 27.06.2013г. на Общински съвет – Казанлък, като незаконосъобразни.

 

ОСЪЖДА Общински съвет – Казанлък да заплати на Окръжна прокуратура – Стара Загора сумата от 20 (двадесет) лева, представляваща направените по делото разноски.

 

           Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

           След влизане в сила решението да се обнародва по начина, по който е обнародвана Наредба № 21 за реда и условията за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности на територията на Община Казанлък.

 

 

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           

    ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                                                                                                                                                            2.