Р Е Ш Е Н И Е

№ 270 11.11.2016г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар А.А.

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 357 по описа за 2016г, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на И.В.П.,***, подадена чрез адв.М.Р., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ №16-1228-000689 от 07.07.2016г, издадена от Началник група в сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР гр.Стара Загора, с която на основание чл.171, т.1 б.”б” от ЗДвП е постановено „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство” /МПС/ до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт като постановен в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят оспорва установената и обективирана в заповедта обуславяща предпоставка, а именно — че е управлявал автомобила при описаните обстоятелства, от тук и възникването на задължение да се подложи на проверка за употреба на упойващи вещества, каквато отказал. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът — Началник група в сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР гр.Стара Загора, редовно и своевременно призован не се явява, нито представлява.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На 07.07.2016г против жалбоподателя И.В.П. е съставен от мл.автоконтрольор към ОДМВР гр. Стара Загора Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Г242234/07.07.2016г, за това че на 07.07.2016г, около 19:30ч в гр.Стара Загора, кв.Дъбрава, до разклона за Обсерваторията, П. управлявал в посока юг собствения си лек автомобил /м. «АУДИ А3 рег.№ СТ4753 ВР»/ като отказал да бъде тестван за употреба на упойващо вещество с техническо средство —„дръг тест 5000-0003”. Издаден му бил талон за медицинско изследване. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП /л.12 по делото/. Актът е съставен в присъствието на сочения нарушител и е подписан от него без възражения.

Талонът за медицинско изследване, съставен от мл.автоконтрольор Димитров е връчен на И.П. на 07.07.2016г в 23:30ч и с указан краен час заявяване в ЦСМП, гр.Стара Загора. В рамките на указания период от време П. е съпроводен до ЦСМП в гр.Стара Загора от полицейски служители, но е отказал да даде кръв за изследване, като отказът му е вписан в Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от 07.07.2016г, 23:45ч (л.13—14 и удостоверен с подпис на съставилия го лекар.

С оспорената по делото Заповед за прилагане на ПАМ №16-1228-000689 от 07.07.2016г на началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Стара Загора спрямо И.В.П. е приложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС” до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. От фактическа страна, заповедта се основава на констатациите в АУАН № Г242234/07.07.2016г, като е възпроизведено описанието на деянието — че на 07.07.2016г, около 19:30ч в гр.Стара Загора, кв.Дъбрава, до разклона за Обсерваторията управлявал в посока юг П. управлявал собствения си лек автомобил /м. «АУДИ А3 рег.№ СТ4753 ВР»/ като отказал се подложи на проверка за употреба на алкохол или друго упойващо вещество. Посочена е квалификацията му като нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП. От правна страна, актът е основан на чл.22 от ЗАНН и чл. 171 т.1”б” ЗДвП. На същата дата /07.07.2016г/ е отнето издаденото на П. СУМПС№282582737.

С наказателно постановление №16—1228-001748 от 11.07.2016г, въз основана на АУАН №Г242234/07.07.2016г на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП на П. е наложено административно наказание глоба в размер 2000 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 мес /л.11/.

По делото са представени и приети като доказателства документите от административната преписка по издаването на обжалвания акт.

За изясняване на обстоятелствата по делото, вкл.твърдението, че жалбоподателят не е управлявал автомобила са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. Мартин Динков Божков. Същият е приятел на жалбоподателя, присъствал на проверката на полицейските служители на въпросната дата. Свидетелят твърди, че на 07.07.2016г се събрали на среща 5—6 приятели, вкл.И.П., в кв.Дъбрава, близо до Обсерваторията, където около 19—19:30ч дошъл на проверка полицейски екип. Поради това, че в едно от момчетата /не и И./ била намерена цигара —марихуана, всички присъстващи били задържани на място, до изчакване на друг полицейски екип. Твърди, че приятелите били отишли на мястото на срещата с два автомобила, като свидетелят управлявал единия автомобил и бил в него сам, а другият автомобил бил управляван от приятел на И., на име Ивайло и в същия били 4—ма човека. След като полицаите ги задържали, дошли на въпросното място техни колеги /според свидетеля от „Криминалистическа лаборатория”/, показана им била цигарата, намерена в момчето. След това полицаите казали, че трябва всички да отидат до Второ РУ, както и направили. До Второ РУ отишли, вкл и П. с автомобилите, с които били дошли, съпроводени от полицай в автомобила. Твърди, че жалбоподателят първо отказал да шофира, но полицаите го „накарали” да си кара колата като собственик. След като отишли във Второ РУ, там искали да правят тестове за наркотици на двамата шофьори, които, вкл.свидетеля отказали /”ние отказахме”/, а след това отказали да дадат и кръв за изследване.

Съдът, след като отчете близката приятелска връзка между свидетеля и извърши съпоставка на показанията му със събраните по делото други доказателства, кредитира с доверие свидетелските показания на св.Божков с изключение на тази част от тях, в която той твърди, че П. е бил накаран от полицейските служители да управлява автомобила си до Второ РУ. Съдът намира в тази част показанията за недостоверни и повлияни от близките приятелски отношения между свидетеля и жалбоподателя.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Съгласно нормата на чл. 171, т. 1, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство” /МПС/ до решаване въпроса за отговорността но за не повече от 6 месеца”. Прилагането на тази принудителна мярка представлява индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК, в случая писмено обективирано волеизявление на овластен със закон орган — чл.172 ал.1 от ЗДвП. Оспорването, като направено против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, от лице с правен интерес, чрез надлежно оправомощен за целта адвокат, и в законово установения срок по чл. 149, ал.1 от АПК, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т.5, б.”а”, т.6 и т.7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 349з-275 от 29.01.2015г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.165 от ЗДвП, чл.43, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 и т.2 от ЗМВР и Заповед № 8121з-48/ 16.01.2015г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които са и началниците на групи в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора. Следователно обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентния административен орган – Началник група в сектор „Пътна полиция” при Областна Дирекция на МВР – Стара Загора.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, в т.ч фактическите основания за издаването на заповедта - обстоятелствата, възприети от административния орган като нормативно регламентираната материалноправна предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП.

Относно съответствието на акта с материалния закон, съдът съобрази следното: Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, респективно - дали се следват разпоредените с акта правни последици. В случая като правно основание за издаване на оспорената Заповед за прилагане на ПАМ № 16-1228-000689 от 07.07.2016г е посочена разпоредбата на чл. 171, т.1, б.”б” от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения са прилага принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство” на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерване на издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца.

Приложената на П. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП от фактическа страна се основава на съставен от мл. автоконтрольор Д.Димитров АУАН №Г242234/07.07.2016г за това че на 07.07.2016г, около 19:30ч в гр.Стара Загора, кв.Дъбрава, до разклона за Обсерваторията управлявал в посока юг собствения си лек автомобил /м. «АУДИ А3 рег.№ СТ4753 ВР»/ и отказал да бъде тестван за употреба на упойващо вещество с техническо средство —„дръг тест 5000-0003”, както и да даде кръв за медицинско изследване, за каквото му бил издаден талон, с което деяние е нарушил чл.174 ал.3 от ЗДвП. С оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената на И.П. принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон се свързва с доказване, че е налице констатирано по надлежния ред от компетентните длъжностни лица управление на МПС от водача П. (първа материалноправна предпоставка) и отказ на същия да бъде проверен за употреба на упойващо вещество (втора материално правна предпоставка). Не са спорни, а и се установяват еднозначно от събраните писмени доказателства (АУАН Г242234/07.07.2016г, Талон за медицинско изследване № 0037864/07.07.2016г, 23:30ч, Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от 07.07.2016г, 23:45ч (л.13) и гласни такива (св.Божков), че на въпросната дата жалбоподателят е отказал му да се подложи проверка за употреба на упойващо вещество както посредством техническо средство („дръг —тест”) така и посредством медицинска експертиза на кръвта. В посочения талон, съставен от мл.автоконтрольор Димитров е вписано, че целта е проверка на П. за употреба на упойващи вещества и че същият е отказал да бъде предварително тестван. Отказът на същия да даде кръв за медицинско изследване е отразено от лекаря в протокола за медицинско изследване от 07.07.2016г и е удостоверено с подпис на изследвания в съответствие с чл.11 ал.4 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Следователно първата предпоставка, обуславяща прилагането на мярката е налице.

Спорна по делото е втората, необходима в условията на кумулативност материалноправна предпоставка, а именно —дали П. е бил «водач» на МПС, т.е. дали на 07.07.2016г, около 19:30ч в гр.Стара Загора, кв.Дъбрава, до разклона за Обсерваторията, П. е управлявал в посока юг лек автомобил м. «АУДИ А3 рег.№ СТ4753 ВР», така както е приел органа че е установено. Съдът намира този факт за доказан. Същият на първо място е установен с официален свидетелстващ документ, какъвто е Акта за установяване на административно нарушение №Г242234/ 07.07.2016г, съставен надлежно от мл.автоконтрольор Димитров и подписан без възражения от нарушителя. Този акт е редовно съставен документ от компетентно длъжностно лице от служба за контрол на движението по пътищата /чл.189 ал.2 от ЗДвП/ и неопроверган от събраните свидетелски показания. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове за установяване на административни нарушения по този закон се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Като официален свидетелстващ документ АУАН се ползва и с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на удостоверените с него факти и обстоятелства. Доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, е на жалбоподателя. Фактическите констатации по АУАН, възпроизведени и в оспорената Заповед за прилагане на ПАМ № 16-1228-000689 от 07.07.2016г, в случая не бяха опровергани. Свидетелят Божков отрече жалбоподателят да е управлявал автомобила си по пътя към мястото на срещата в кв.Дъбрава, но призна, че той е шофирал по пътя от там до полицейското управление /Второ РУ гр.Стара Загора/. Свидетелят потвърди управление на МПС по място, време и начин, съответни на констатираното в АУАН и съответно посочено в оспорената заповед —от кв.Дъбрава в посока юг — именно южно спрямо мястото на проверка се намира Второ РУ към ОД МВР Стара Загора. С оглед на изложеното съдът намира за доказана и втората материална предпоставка — че П. е бил водач на МПС при обстоятелствата, описани в оспорения акт и като такъв, подлежащ на проверка, вкл. за употреба на упойващи вещества от органите за контрол на движението по пътищата.

Налице са следователно елементите от състава на регламентираното в чл.174 ал.3, предл.последно от ЗДвП административно нарушение, които представляват едновременно с това и фактическо основание за налагане на ограничителната мярка от вида на приложената. Административният орган обосновано е приел, че отказът на водача на МПС И.П. да бъде подложен на проверка за употреба на упойващи вещества съставлява законово регламентирана материалноправна предпоставка за налагане на ограничителната мярка. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен при правилно приложение на материалния закон.

Принудителната административна мярка е приложена в съответствие и за постигане на законово установената цел по чл. 171, ал.1 от ЗДвП, като изложените в жалбата оплаквания в обратен смисъл се явяват неоснователни. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН целта на принудителните административни мерки е предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него. Следователно принудителната административна мярка налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.171, ал.1, т.1, б.”б от ЗДвП, е за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Такава нужда и цел съдът намира, че са били налице в процесния случай, с оглед приетата фактическа обстановка и при изяснен повода за проверката за употреба на упойващи вещества – откритата цигара марихуана у един от събралите се младежи.

С оглед изложеното, оспорената заповед като издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма, при спазване относимите административнопроизводствени правила, в съответствие и при правилно прилагане на материалния закон и целта на закона, е законосъбразна, подадената срещу нея жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.В.П.,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №16-1228-000689 от 07.07.2016г, издадена от Началник група сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР гр.Стара Загора, с която на основание чл.171, т.1 б.”б” от ЗДвП е постановено „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство” /МПС/ до решаване въпроса за отговорността но за не повече от 6 месеца, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: