Р Е Ш Е Н И Е

№ 310 08.12.2016г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание на девети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар А.А.

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 368 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.107, ал.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.

Образувано е по жалба на „ВИДИАН 1” ЕООД със седалище и адрес на управление с. Главан, община Гълъбово, област Стара Загора, ул. „Бузлуджа” № 2, представлявано от управителя Маргарита Видева Николова, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1539 от 28.07.2016г., издадена от ИД Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” - Стара Загора. С оспорената заповед, на основание чл. 106а, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 и т.4 от Закона за автомобилните превози, е приложена принудителна административна мярка – спиране от движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация на автобус марка „Мерцедес” с рег. № СТ5762ВС, собственост на фирма „ВИДИАН 1” ЕООД и определяне като място за домуване охраняем паркинг в гр. Стара Загора, кв. „Индустриален”, ул. „Иван Азманов” №6.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му при неспазване на императивните изисквания на чл.59, ал.2, т.3 и т.4 от АПК за съдържание на акта, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с приложимия материален закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че в заповедта не са изложени конкретни мотиви, обосноваващи от фактическа страна на коя от законово регламентираните материалноправни предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка, се основава възприетото административно решение. Сочи, че в нарушение на процесуалните правила, заповедта е постановена без да са изяснени, разгледани, обсъдени и преценени всички релевантни за случая факти и обстоятелства, което е довело до необоснован от фактическа страна и съотв. до неправилен от гл.т на закона извод за съществуването на хипотезата на 106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП. Твърди, че оспорената принудителна мярка фактически е приложена на 27.07.2016г., един ден преди издаването на Заповед № РД-14-1536 от 28.07.2016г., поради което административният акт се явява издаден без правно основание, което обуславя неговата нищожност. По подробно изложени в жалбата съображения, че наложеното ограничение е фактически и правно необосновано и несъответно на целта на закона, е направено искане за прогласяване нищожността на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1539/ 28.07.2016г., издадена от ИД Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” - Стара Загора или за отмяната й като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” - Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На 27.07.2016г. от инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация” - Стара Загора, е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. А-2015, № 213956 от 27.07.2016г., против Петър Деянов Петров /л. 16 по делото/, за това, че при извършена от контролните органи на Областен отдел „АА” – Стара Загора проверка е установено, че на 27.07.2016г. около 16:00ч, в гр. Стара Загора, по бул.”Патриарх Евтимий” срещу хотел „Сити”, с посока на движение - „Център”, Петър Петров - водач на автобус марка „Мерцедес Спринтер” с рег. № СТ6178ВС, собственост на фирма „ВИДИАН 1” ЕООД, извършва обществен превоз на пътници под формата на специализиран превоз на пътници. При проверката след направена справка в Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. Стара Загора, отдел „Лицензии” на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, е констатирано, че автобус марка „Мерцедес” с рег. № СТ6178ВС, собственост на „ВИДИАН 1” ЕООД, не притежава удостоверение на ППС за обществен превоз на пътници на територията на РБългария или копие на лиценз на Общността или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници и документи, които се изискват от закона.

При съставянето на АУАН от водача са иззети контролен талон към СУМПС, Свидетелство за регистрация и предна регистрационна табела на автобуса. Снети са обяснения от водача на МПС и на пътниците, като е съставен Протокол от 27.07.2016г. по чл.91, ал.3, т.4 от ЗАвтП. Актът е съставен в присъствието на нарушителя Андрея Иванов и е подписан от него, без възражения.

Видно от дадените от водача на автобус с рег. № СТ5762ВС писмени обяснения от 27.06.2016г. /л.18 по делото/, Петър Петров работи във фирма „ВИДИАН 1” ЕООД като шофьор от 26.07.2016г., като на 27.06.2016г. в 8:00ч. е изпълнявал курс от спирка ул.Столетов до фирма Ембула, като в 15:30ч. е карал следващата смяна от фирма Ембула до кв.Железник. От снетите писмени обяснения на пътуващите в автобуса лица – Георги Димитров Георгиев и Евелина Николова Трифонова се установява, че и двамата работят в „Ембул Инвестмънт” АД, като фирмата, в която работят, им осигурява ежедневно превоза от кв. „Железник” до работата и обратно, за който транспорт те не плащат нищо.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1539 от 28.07.2016г., издадена от ИД Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” - Стара Загора, на основание чл.107, ал.1 във връзка с чл.106а, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 и т.4 от ЗАвтП, е приложена принудителна административна мярка - спиране от движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелството за регистрация на автобус марка „Мерцедес” с рег. № СТ6178ВС, собственост на фирма „ВИДИАН 1” ЕООД, и е определено място за домуване на охраняем паркинг в гр. Стара Загора, кв. ”Индустриален”, ул. ”Иван Азманов”№ 6, като е посочено, че разходите във връзка с домуването на превозното средство на определения платен охраняем паркинг са за сметка на водача, извършил превоза, като превозното средство се задържа до заплащането на тези разходи. От фактическа страна издаването на заповедта и приложената с нея принудителна административна мярка се основават на констатациите, съдържащи се в съставения АУАН сер. А-2015, № 213956 от 27.07.2016г., въз основа на които административният орган е приел, че на 27.07.2016г. Петър Деянов Петров извършва обществен превоз на пътници с автобус марка „Мерцедес” с рег. № СТ6178ВС, собственост на фирма „ВИДИАН 1” ЕООД, за който от направената справка в информационната система на ИА „АА” се установило, че няма издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари на територията на РБългария или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. С оглед на което е направен извод, че е изпълнено материалноправното основание по чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП, за прилагане на принудителната административна мярка.

По делото са приложени документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната заповед. Като доказателство е приет и представения Договор от 02.06.2016г., с който „Ембул Инвестмънт ” АД – гр. Стара Загора е възложил на „ВИДИАН 1” ЕООД, считано от 06.06.2016 год., да извършва пълно транспортно обслужване за всички смени на работниците и служителите на възложителя от местоработата им - с посочен адрес и до местоживеенето им, по график, срещу определена цена, като транспортното обслужване се извършва с микробуси, собственост на изпълнителя.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето Петър Деянов Петров. Свидетелят заявява, че работи във фирма „ВИДИАН-1” ЕООД като шофьор. В деня ня проверката е извършвал превоз на работници от фирма „Ембул Инвестмънт” по договор. Имало определено маршрутно разписание за превозване на работниците. Твърди, че билети на работниците, които се качват в автобуса, не се давали, тъй като те не заплащали нищо. На 27.07.2016г. служители на КАТ са го спрели за проверка, след което са дошли и служители на ДАИ. Разпоредили са му да свали номерата на автобуса и да ги предаде, като не са му връчили никакъв документ. След това е закарал автобуса на охраняем паркинг. На следващия ден са извикали свидетел, заедно с останалите шофьори в ДАИ и тогава са им връчили актовете.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимирано лице с правен интерес /собственик на МПС, спрямо което е приложена обжалваната ПАМ/, в законово установения срок по чл.149, ал.1 от АПК и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, съгласно чл.107, ал.2 от ЗАвтП.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.107, ал.1 от ЗАвтП принудителните административни мерки по чл.106 и чл.106а се прилагат с мотивирана заповед на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” или от упълномощени от него лица. От представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-01-212 от 15.05.2015г. е видно, че на основание чл.107, ал.1 от ЗАвтП и чл.7, т.5 от Устройствения правилник на ИА „АА”, Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” е упълномощил посочените в заповедта длъжностни лица, които да прилагат принудителните административни мерки по чл.106 и чл.106а от ЗАвтП, вкл. началниците на областни отдели „Автомобилна администрация” към Главна дирекция „Автомобилна инспекция”. От фактическа страна не е спорно, че подписалото като издател на обжалвания административен акт лице – Васил Илиев Палавров, е заемало и изпълнявало длъжността Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Стара Загора. С оглед на което съдът приема, че оспорената Заповед № РД-14-1539 от 28.07.2016г. е издадена от материално и териториално компетентен административен орган в условията на допустима от закона делегация, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните му със Заповед № РД-01-212 от 15.05.2015г. на Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация” правомощия.

Обжалваният административен акт е постановен и при спазване на нормативно установените изисквания за форма и съдържание на акта. Изрично е посочено както правното основание за налагане на принудителната административна мярка - чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП, така и фактическото основание – извършване на обществен превоз на пътници с МПС, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липса на конкретизация на коя от предвидените в закона материалноправни предпоставки за налагане на ограничението се основава възприетото административно решение. Разпоредбата на чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП, на основание на която е издадена оспорената заповед, изисква кумулативното наличие на две условия: 1. да е извършен обществен превоз на пътници или товари и 2. превозът да се извършва с МПС, за което няма издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Противно на твърденията на жалбоподателя, административният акт е обоснован с фактите и обстоятелствата, възприети от административния орган като релевантни за наличието на нормативно регламентираните материалноправно предпоставки, с които законът свързва прилагането на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП – извършен на 27.07.2016г. от Петър Деянов Петров обществен превоз на пътници с автобус марка „Мерцедес Спринтер” с рег. № СТ6178ВС, собственост на фирма „ВИДИАН 1” ЕООД и липсата на изискуем от закона документ за осъществяване на дейността. Посочването на правно релевантните за наличието на законовата хипотеза на чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП обстоятелства, са необходимите и достатъчни мотиви, доколкото с тях се обосновава правото на органа да упражни предоставеното му от закона правомощие и се осигурява възможност на адресата на акта да защити правата си. Следователно изпълнено е както общото изискване на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, така и специалното такова по чл.107, ал.1 от ЗАвтП за постановяване на мотивиран административен акт, като прилагането на принудителната административна мярка е фактически и правно обосновано.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че в нарушение на изискването по чл.59, ал.2, т.3 от АПК, не е посочен адресатът на оспорения административен акт. Разпоредбата на чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП предвижда налагането на принудителна административна мярка по отношение на МПС, с което се извършва обществен превоз без съответните документи. От съдържанието на правните последици на приложената ПАМ, свързани с възпрепятстване движението на ППС, за което е установено че с него се осъществява обществен превоз на пътници или товари без изискуемите се документи за извършване на дейността, следва извода, че адресати на наложената мярка по чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП, са водачът на МПС и неговият собственик. В случая в оспорената заповед са посочени както водачът на МПС – Петър Деянов Петров, така собственикът на автобус марка „Мерцедес Спринтер” с рег. № СТ6178ВС, с което МПС се е осъществявал обществен превоз на пътници без съответните документи - „ВИДИАН 1” ЕООД, на които именно лица е разпоредено да се доведе до знанието обжалваната заповед.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, респективно - дали се следват разпоредените с акта правни последици. С оглед на нормативното предписание на посочената като правно основание за издаване на оспорената Заповед № РД-14-1539 от 28.07.2016г. разпоредбата на чл. 106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП, съдът приема, че заповедта е постановена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на които се основава и при наличие на законовите предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл.6, ал.1 от ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници въз основа на посочените документи, в ЗАвтП е предвидено налагането на ограничителни мерки – принудителни административни мерки. В разпоредбата на чл. 106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП е регламентирано, че за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, която мярката се осъществява чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство (чл.106а, ал. 2, т. 1 от ЗАвтП) и определяне на най-близкия платен охраняем паркинг като място за домуване на спряното от движение превозно средство, като разходите във връзка с домуването на превозното средство на определения платен охраняем паркинг са за сметка на водача, извършил превоза, при предвидено задържане на превозното средство до заплащането на тези разходи (чл.106а, ал. 2, т. 4 от ЗАвтП). При тази нормативна регламентация следва извода, че законово установената с разпоредбата на чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП принудителна административна мярка, се прилага при кумулативното наличие на две материалноправни предпоставки 1. да е извършен обществен превоз на пътници или товари и 2. превозът да се извършва с МПС, за което няма издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.

Според §1, т.1 от ДР на ЗАвтП, „обществен превоз” е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, като съгласно §1, т.3 от ДР на ЗАвтП „превоз на пътници” е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не. По смисъла §1, т.23 от ДР на ЗАвтП, „специализирани автобусни превози" са превозите на работници, ученици и други по договор с определени от клиента маршрут и разписание. В контекста на посочените легални дефиниции на понятията „обществен превоз”, „превоз на пътници” и „специализирани автобусни превози” следва извода, че обществен превоз е общото, съвкупно понятие, отнасящо се до всички тези видове превози, чиято основна характеристика е, че превозът с МПС се извършва срещу заплащане - от пътника, от възложителя или организатора на конкретния превоз. Ето защо „специализираният автобусен превоз”, когато се извършва срещу заплащане, е обществен превоз по см. на §1, т.1 от ДР на ЗАвтП. Аргумент за това е и разпоредбата на чл.66, т.1 от Наредба №33 от 03.11.1999 год. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, съгласно която при извършена проверка, водачът на МПС осъществяващ специализиран превоз, е длъжен при поискване да представи удостоверение на ППС за обществен превоз на пътници на територията на Република България, като при превози с лиценз на Общността се изисква заверено копие от лиценза.

От представения и приет като доказателства по делото АУАН сер. А-2015, № 213956 от 27.07.2016г. се установява, че при извършена от контролните органи на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Стара Загора проверка е констатирано, че на 27.07.2016г. около 16:00ч, в гр. Стара Загора, по бул.”Патриарх Евтимий” срещу хотел „Сити”, с посока на движение - „Център”, Петър Деянов Петров - водач на автобус марка „Мерцедес Спринтер” с рег. № СТ6178ВС, собственост на фирма „ВИДИАН 1” ЕООД, извършва обществен превоз на пътници под формата на специализиран превоз на пътници. Посоченият АУАН е съставен от служител на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” – Самир Шабан Мехмед, на длъжност инспектор в Областен отдел „АА” - гр. Стара Загора, т.е от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл.92, ал.1 във вр. с чл.91, ал.2 и ал.3 от ЗАвтП. Съставеният АУАН сер. А-2015, № 213956 от 27.07.2016г. е официален свидетелстващ документ, срещу съдържанието на който и описаните и удостоверени в него факти и обстоятелства Петър Петров не е направил възражения, нито е подал писмени такива по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, нито истинността на АУАН е оспорена от жалбоподателя в настоящото производство по реда на чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. По аргумент от чл.179, ал.1 от ГПК, АУАН сер. А-2015, № 213956 от 27.07.2016г., като официален свидетелстващ документ, се ползва с материална доказателствена сила досежно удостоверените в него факти и обстоятелства. С оглед на което, въз основа на съставения АУАН сер. А-2015, № 213956 от 27.07.2016г. и събраните по делото гласни доказателства, съдът приема за безспорно установено, че на посочените в акта за установяване на административно нарушение дата, място и обстоятелства, Петър Петров - водач на автобус марка „Мерцедес Спринтер” с рег. № СТ6178ВС, собственост на фирма „ВИДИАН 1” ЕООД, е извършвал превоз на пътници. Не е спорно, а и се потвърждава от доказателствата по делото, че превозът е осъществяван с пътнически автобус, в изпълнение на Договор от 02.06.2016г., с който „Ембул Инвестмънт” АД – гр. Стара Загора е възложил на „ВИДИАН 1” ЕООД, считано от 06.06.2016 год., да извършва пълно транспортно обслужване за всички смени на работниците и служителите на възложителя от местоработата им - с посочен адрес и до местоживеенето им, по график, срещу определена цена, като транспортното обслужване се извършва с МПС, собственост на изпълнителя Следователно изпълняваният на 27.07.2016г. от Петър Петров, като водач на автобус марка „Мерцедес” с рег. № СТ6178ВС, превоз, е възмезден превоз на пътници по определени маршрут и график, което го определя като обществен превоз на пътници, под формата на специализиран автобусен превоз. С оглед на което за извършвания с посоченото МПС обществен превоз на пътници, превозвачът „ВИДИАН 1” ЕООД е следвало да притежава изискуемите съгласно чл.6, ал.1 от ЗАвтП документи.

Не се спори по делото, че за автобус марка „Мерцедес Спринтер” с рег. № СТ6178ВС, собственост на „ВИДИАН 1” ЕООД, към датата на извършената от контролните органи на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Стара Загора проверка и констатирането на нарушението – 27.07.2016г., превозвачът не е разполагал нито със заверено копие от лиценз на Общността, нито с удостоверение за обществен превоз на пътници на територията на Република България, нито превозното средство е било включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.

С оглед на което в съответствие и при правилно приложение на материалния закон административният орган е приел, че са налице нормативно регламентираните материалноправни предпоставки, с които законът свързва прилагането на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП. За материалната законосъобразност на обжалваната заповед е ирелевантно обстоятелството, че след датата на констатираното нарушение, за което е съставен АУАН сер. А-2015, № 213956 от 27.07.2016г., на превозвача „ВИДИАН 1” ЕООД е издадено удостоверение на ППС за обществен превоз на пътници на територията на РБългария за автобус марка „Мерцедес Спринтер” с рег. № СТ6178ВС.

При издаването на оспорения административен акт не са констатирани допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени такива и основание по см. на чл.146, т.3 от АПК за отмяна на заповедта. Противно на твърденията на жалбоподателя, заповедта е постановена след като са изяснени и преценени всички релевантни за случая факти и обстоятелства. Възражението на оспорващия, че с извършването на действията по чл.106а, ал.2, т.1 и т.4 от ЗАвтП мярката е била фактически наложена на 27.07.2016г., а заповедта за прилагането й е била издадена на 28.07.2016г., е неотносимо към преценка на законосъобразността на административния акт, вкл. не го определят като нищожен. По аргумент от разпоредбата на чл.106а, ал.3 от ЗАвтП в случаите по чл.106, ал. 2, т. 1 от ЗАвтП регистрационната табела и посочените документи се изземват със съставянето на акта за установяване на административно нарушение т.е моментът на свалянето на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, е нормативно определен – едновременно със съставянето на АУАН, както е направено и в случая. Това обаче не означава че впоследствие издадената заповед по чл. 107, ал.1 от ЗАвтП за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП - спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, е постановена при липса на фактическо и правно основание. Доколкото действията по връчването на административния акт са последващи неговото издаване т.е тези действия не представляват елемент от фактическия състав по постановяването на заповедта, те нямат отношение към законосъобразността й. Дали и кога е връчена заповедта е обстоятелство, релевантно за преценката на допустимостта на подадената пред съда жалба, а не за нейната основателност. Това обстоятелство няма нито правно, нито доказателствено значение за материалната и/или процесуалната законосъобразност на административния акт, с оглед на което възражението на жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение, което възражение е основано на твърдението за ненадлежно връчване на заповедта, също се явява неоснователно.

Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения. Тяхната цел е да предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него /чл.22 от ЗАНН/. Следователно принудителната административна мярка налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП, е преустановяване на административни нарушения и съотв. недопускане на осъществяване на обществен превоз с МПС без законово изискуемите се документи. В случая освен че прилагането на обжалваната ПАМ е фактически обосновано и доказано от гл.т наличието на материалноправните предпоставки по чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП, същата се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел, а именно преустановяване на констатираното на 27.07.2016г. административно нарушение по чл.93, ал.1 във вр. с чл.6, ал.1 от ЗАвтП.

С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма; при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материално правните разпоредби на които се основава и при съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ВИДИАН 1” ЕООД със седалище и адрес на управление с. Главан, община Гълъбово, област Стара Загора, ул. „Бузлуджа” № 2, ЕИК 202242303, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1539 от 28.07.2016г., издадена от ИД Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” - Стара Загора, с която на основание чл.107, ал.1 във вр. с чл. 106а, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 и т.4 от Закона за автомобилните превози, е приложена принудителна административна мярка – спиране от движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация на автобус марка „Мерцедес Спринтер” с рег. № СТ6178ВС, собственост на „ВИДИАН 1” ЕООД и определяне като място за домуване охраняем паркинг в гр. Стара Загора, кв. „Индустриален”, ул. „Иван Азманов” № 6, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: