Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 320 17.11.2016г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА МАТЕЕВА

при секретар З.Д.

и с участието на прокурора Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдия Д.Матеева административно дело № 372 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на П.И.П., ЕГН: ********** и адрес: ***, действащ чрез пълномощник и съдебен адресат, адвокат Н.К.К. ***, адрес на кантора: гр. Стара Загора, ул. ,,Г. Михайловски" № 7 против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-гр.Стара Загора,седалище и адрес:гр.Стара Загора,ул.”Граф Игнатиев”№16,представлявана от директора Николай Кирков за заплащане на сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, вследствие отменено като незаконосъобразно и неправилно наказателно постановление № 15-0327-000360/05.10.2015г„ издадено от Началника на РУ Раднево.

В исковата молба се твърди, че с Наказателно постановление № 15-0327-000360/05.10.2015г., издадено от Началника на РУ Раднево към РУП към ОД на МВР- гр. Стара Загора, на основание чл. 315 ал.1, т.1 от КЗ /отм./, на ищеца П. е наложено административно наказание „глоба" в размер на 400 лв.

Същият е подал жалба против горепосоченото наказателно постановление, като в тази връзка е образувано АНД № 142/2016г. по описа на Районен съд - Раднево.

С Решение № 34/13.07.2016г„ постановено по АНД № 142/2016г., Наказателно постановление № 15-0327-000360/05.10.2015г издадено от Началника на РУ Раднево към РУП на ОД на МВР- гр. Стара Загора, е отменено като неправилно и незаконосъобразно. Решението е влязло в законна сила на 02.08.2016г.

Твърди се в исковата молба,че за представителство в съдебното производство пред Районен съд –гр.Раднево ищецът сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат К. ***, като за предоставената процесуална защита заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. във въззивното производство .

Ишецът иска от съда след установяване на твърденията в исковата молба да бъде осъден ответникът по иска ОД на МВР-гр.Стара Загора да му заплати претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер 300 лева, както и да му се присъдят следващите се от настоящото производство разноски.

Ответникът ОД на МВР-гр.Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва предявеният иск като твърди, че е неоснователен. В писмения отговор на исковата молба се застъпва становище,че за да бъде уважен иск по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ, следва да са налице следните кумулативни предпоставки:незаконосъобразен акт ,издаден при и по повод изпълнение на административна дейност,отменен по съответния ред,вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъбразен акт и настъпилия вредоносен резултат. Не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника,тъй като разноските,направени в резултат на успешно реализирано право на съдебно производство не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен административен акт,поради което нямат характер на претърпени вреди по смисъла на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ.Твърди се,че отговорността за разноски не е виновна ,а обективна.Освен това се застъпва становище,че отговорността за разноски в съдебното производство е уредена като последица от изхода на съдебния спор в процесуалния закон-чл.143 АПК,чл.78 и сл. от ГПК,чл.248,ал.1 от ГПК,който е специален/само за разноските/ по отношение на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ и може да се реализира само в рамките на същото съдебно производство.

Окръжна прокуратура Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл. 10 ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за основателност на исковата претенция.

От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност ,съдът приема за установено следното:

С наказателно постановление № 15-0327-000360/05.10.2015г., издадено от Началника на РУ Раднево към РУП към ОД на МВР- гр. Стара Загора, на основание чл. 315 ал.1, т.1 от КЗ /отм./, на ищеца П.И.П. е наложено административно наказание „глоба" в размер на 400 лв.

По жалба на санкционираното лице било образувано АНД № 142/2016г. по описа на Районен съд - Раднево.

Видно от приложеното към настоящото дело АНД № 142/2016г. по описа на Районен съд – Раднево е,че ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие №084613 от 26.04.2016г. с адвокат Н.К.-*** за процесуално представителство .Договорено е възнаграждение в размер на 300 лева ,което е и платено в деня на сключване на договора.

По въззивното административнонаказателно дело не са били присъдени разноски, който факт не се оспорва от ответника.

Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим и по същество се явява основателен, по следните съображения:

Искът е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр.чл.203 и следв. от АПК, предвид изложените фактически обстоятелства в исковата молба, че ищецът е неблагоприятно засегнат и е претърпял имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от Началника на РУ Раднево.

За да се произнесе по иска ,съдът съобразява и мотивите по т. 1 от ТП № 2 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2/ 2014 г. по описа на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, задължително за съда на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, съгласно което исковете за вреди от отменени незаконосъобразни наказателни постановления, действия или бездействия по административно наказване, включително и такива за присъждане на разноските в процеса по обжалване, са с правно основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и компетентен да ги разгледа е административният съд. Именно липсата на процесуална възможност за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН е причината, изтъкната в тълкувателно постановление, за да се приеме, че исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване на наказателните постановления са с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и подлежат на разглеждане по същия ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди ,причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.

Съдът счита, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди е налице.

В случая се претендира обезвреда за имуществена щета, причинена от издадено наказателно постановление № 15-0327-000360/05.10.2015г., издадено от Началника на РУ Раднево към РУП към ОД на МВР- гр. Стара Загора, което е било отменено като незаконосъобразно по съдебен ред. Касае се за административнонаказателно производство по налагане на административно наказание. Т.е. налице е административна дейност на административен орган при упражняване на административнонаказващата му функция. В този смисъл е и цитираното по-горе в настоящото решение Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19.05.2015 г. на Общото събрание от съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд.

Безспорно се установи по делото, че за обжалването на посоченото НП ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Направените от П.П. разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране.

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и отмененото наказателно постановление, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на НП № 15-0327-000360/05.10.2015г., издадено от Началника на РУ Раднево към РУП към ОД на МВР- гр. Стара Загора.

Ангажирането на адвокат, в случая ,е било една закономерна последица от издаването на наказателното постановление, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор. В тази връзка твърдяните от ищеца имуществени вреди се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото НП № 15-0327-000360/05.10.2015г., издадено от Началника на РУ Раднево към РУП към ОД на МВР- гр. Стара Загора.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че доколкото в процесуалния закон, по реда на който се провежда обжалването на наказателни постановления, не предвижда възстановяване на направените разноски при отмяна на наказателното постановление, те остават в тежест на страната, която ги е направила и не могат да се претендират по друг ред. Действително законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, което обаче не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага изводът, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна репресия имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.

Кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което съдът приема, че предявеният от П.П. *** е доказан по основание.

Исковата претенция се явява доказана и по размер, тъй като видно от приложения в оригинал договор за правна защита и съдействие №084613 от 26.04.2016г. е,че ищецът е заплатил в брой на адвокат К.-Иванова сумата в размер на 300 лева. Приложеният договор за правна защита и съдействие има характера на разписка, поради което удостоверяват по надлежния ред извършеното плащане /в този смисъл е и Тълкувателно решение №6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 300лв., изразяващи се в направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с водено съдебно производство –въззивно- по обжалване на НП № 15-0327-000360/05.10.2015г., издадено от Началника на РУ Раднево към РУП към ОД на МВР- гр. Стара Загора, отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че исковата претенция се явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло.

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на пълномощника на ищеца за присъждане на направените по настоящото дело разноски в размер на 400 лева за заплатено адвокатско възнаграждение/вж. договор за правна защита и съдействие № 106721-л. 5 от делото/.

По мотивите Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-гр.Стара Загора,седалище и адрес:гр.Стара Загора,ул.”Граф Игнатиев” №16,представлявана от директора Николай Кирков,на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на П.И.П., ЕГН: ********** и адрес: ***, действащ чрез пълномощник и съдебен адресат, адвокат Н.К.К. ***, адрес на кантора: гр. Стара Загора, ул. ,,Г. Михайловски" № 7 , сумата от 300/триста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от П.П. имуществени вреди вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление № 15-0327-000360/05.10.2015г., издадено от Началника на РУ Раднево към РУП към ОД на МВР- гр. Стара Загора,изразяващи се в направени по АНД № 142/2016г. по описа на Районен съд – Раднево разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: